Лавината над правителството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лавината над правителството

Лавината над правителството

Ако тежките проблеми не бъдат решени сега, това ще е убийствено за партиите в новото управление

Огнян Георгиев, Илин Станев
13469 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Всяка ново правителство бива посрещнато с въпроса "какво ще направи". Понякога отговорът изглежда очевиден. През 2009 г. ГЕРБ трябваше да оправи поразиите на тройната коалиция. Мнозинството "Орешарски" през 2013 г. си поставяше за цел да демонтира наследството на Бойко Борисов. Ефектът не беше много добър в първия случай, във втория - направо трагичен.

Пред сегашното мнозинство насоката също изглежда предопределена. ГЕРБ иска да се върне към инфраструктурните си успехи и ненапразно е резервирало министерствата на регионалното развитие и транспорта за себе си. Реформаторският блок иска демонтирането на олигархическия модел в страната, т.е. да предотвратим срастването на икономическа,  политическа и съдебна власт против интереса на гражданите. По-малките коалиционни партньори също успяха да вкарат по приоритет - социални за АБВ и физкултурно-патриотични за Патриотичния фронт.

Това привидно благополучие с разпределението на ресорите обаче е измамно. Поредица от правителства пренебрегваха интересите на гражданите и само се тупаха в гърдите, че вършат реформи в страната. Провалите на кабинета на Пламен Орешарски са още пресни, но правителството на ГЕРБ също има значителен принос за настоящата ситуация. Поддържаната тогава макроикономическа стабилност се случваше не толкова заради сериозни структурни промени в икономиката, колкото заради изгребването на последните буфери в системата - например бюджетът прибра резерва на здравната каса, изсмука парите на енергетиката (което може би беше за добре, за да не потънат в прясно фалиралата КТБ). А сегашната дупка в енергетиката до голяма степен се дължи и лично на Бойко Борисов, който даваше преки указания за цената на тока. Така се натрупа лавина от проблеми, която все някой ден ще се стовари със страшна сила. Новият кабинет може да се опита контролирано да я обезвреди или да се прави, че нищо не се случва. Рискът последното да се случи е много голям.

Лошата новина

За последните две години бюджетният дефицит на България е нараснал осем пъти. Дълговете на НЕК от 2010 г. насам се увеличиха от 2.21 млрд. на 3.264 млрд. лева. Дефицитът на здравната каса от по няколко десетки милиона годишно вече достига 450 млн. лв. От края на 2009 г. до средата на 2014 г. държавният дълг е нараснал в номинално изражение с 65%. Да не отваряме дума за образованието, за предстоящите новини от арбитража за АЕЦ "Белене" или пък за това, че скоро във фонда за гарантиране на депозитите няма да има пари. Опитът показва, че това са все предизвикателства, които могат да парализират всяко българско правителство.

В същото време съставът на кабинета трудно може да се определи като отбор. В него играят вицепремиери, които имат органическа непоносимост един към друг (и вече започнаха да пускат хапливи бележки); пресни-пресни министрите пишат писма срещу колегите си; а другите пък са вече публично осмени. Финансовият министър Владислав Горанов трябва да доказва, че не е зависим от задкулисни интереси и как така в сюблимния момент за всеки  висш финансист - разклащането на банковата система след затварянето на КТБ - той предложи въвеждането на банкова ваканция, която несъмнено щеше да срути цялата финансова система.

Прехвърлянето на трудни ресори като образование, здравеопазване и правосъдие (в които реформите са доста по-трудни и болезнени от построяването на една магистрала) на Реформаторския блок пък показва, че ГЕРБ си е оставил вратичка за измиване на ръце ("ми ей на, много искахте и нищо не свършихте").

Поради тази еклектика и програмата за управление не се отличава с особена яснота, а по-скоро преповтаря предизборни ангажименти. "Осигуряване на ускорен икономически растеж на българската икономика" е хубаво пожелание, на което залагаше и Пламен Орешарски. "Гарантиране", "преодоляване", "целенасочена политика" или "стимулирано развитие" са общи фрази, които са добри в предизборната борба, но ако се пренесат и в управлението, ще доведат само до повече имитация на дейност. В сфери като енергетиката или образованието програмата за управление предлага правилните неща, но няколко кабинета си потрудиха да потвърдят правилото, че има съществена разлика между думите и делата.

Тоест виждаме всички важни елементи на възможния провал - липса на екип, неясни задачи и съмнения за задкулисни договорки.

И малко надежда в този мрак

Кабинетът на ГЕРБ, РБ, АБВ плюс Патриотичния фронт обаче встъпва във властта в уникална ситуация. Първо, широката коалиция позволява да се предприемат по-сериозни мерки без особен страх, че те ще доведат до негативи само за една партия. Второ, голяма част от стъпките, които трябва да бъдат предприети, са ясни. И въпреки широко разпространеното мнение, че те са непременно убийствено болезнени, това не е точно така. Например прословутото пребалансиране на енергийния сектор, така че цената на електроенергията да покрива разходите за нейното производство, може да бъде финансирано от международните финансови институции, така че неприятният му ефект да се проточи във времето. И на трето място, едва ли е останал някой в страната, който да не мисли, че е крайно време да се спре разпадът на здравеопазването и образованието, енергетиката да започне да действа като нормален икономически сектор, а не като дойна крава (в добрите й времена) или тежест за държавата. Така че реформаторско очакване има и то ще се продкрепя от подобряващата се конюнктура - спадащи цени на петрола, ръст на европейската икономика, които ще дадат глътка въздух на икономиката и малко по-високи доходи на хората.

Опитът на Борисов да привлече всички имена с авторитет в Брюксел - Томислав Дончев от ГЕРБ, Ивайло Калфин от АБВ, Меглена Кунева и Христо Иванов от Реформаторския блок, говори, че той отново ще се опита да повтори трика от 2009 г. Тогава Европейската комисия лесно размрази еврофондовете, повярвала на младите и енергични икономически министри. Макар че след като кабинетът на ГЕРБ се подигра със съдебните реформи и направи много малко да оправи системата на обществените поръчки, сега магията ще стане доста по-трудно.

Голямата коалиция дава и друг шанс. Бойко Борисов може малко да се отдръпне от ежедневното управление. Това, първо, ще намали малко умората от него в публиката и ще му позволи да прехвърли малко повече отговорност върху вицепремиерите си (и забавата да ги манипулира един срещу друг ще се хареса на Борисов). Всеки от тях има опит в управлението и е уважаван от колегите си, така че, ако имат ясни цели, те вероятно ще могат да ги постигнат. Но те трябва детайлно да бъдат разписани, около тях да има известен консенсус (все трябва да има недоволни, за да е ясно, че е предложено нещо смислено). Например предложението за въвеждането на принципа за изграждане на нови енергийни мощности с най-малко разходи трябва да се разпише като механизъм в закона за енергетика, за да не се прилага по усмотрение на всеки министър. Или пък идеята за "равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование" да не доведе просто до субсидиране на частните училища за сметка на поредното изсмукване на пари от публичните, от което само ще се увеличи пропастта в достъпа до обучение.

Засега по-ясна програма се вижда само в областта на правосъдието. Това не само е ключов приоритет, но показва и нещо важно. Когато министър стане експерт като Христо Иванов с добро има в своята общност, който дълги години е работил по проблемите, има шанс нещо да се случи. Бойко Борисов направи това в кабинета си през 2009 г. - Росен Плевнелиев си постави ясни задачи, премиерът не му се бъркаше много-много и след това Борисов с удоволствие режеше лентички на всеки етап завършена магистрала. Обратно, там където премиерът назначаваше шефове на държавни фирми през главата на министрите си, пречеше им да си вършат работата (спомнете си колко пъти Борисов смени мнението си за АЕЦ "Белене"), имаше значителни провали.

Усмирителната риза

Добрата новина за всички нас (и лоша за доста политици) е, че без да го съзнават напълно, те вече имат програма за управление. Тя не е писана от едно правителство и е редактирана доста сериозно от Брюксел. Ако прочетете Споразумението за партньорство, което България подписа с ЕК за периода 2014-2020 г., ще откриете, че всяко ново правителство ще носи доста добре закопчана усмирителна риза. Заровени в 160 страници анализи и общи приказки стоят десетина ситно изписани страници с ангажименти, които страната ни е приела да изпълни. И този път за разлика от миналия това не са грандиозни обещания като "реформа в управлението" или "по-добра администрация за хората". Европейската комисия правилно прецени, че държава като нашата има нужда от много малки стъпки, които да бъдат следени, за да е ясно, че изкачването върви добре.

Ангажиментите са десетки и слизат до най-ниското възможно ниво - например да има 1600 нови млади фермери до 2020 г. или пътуващите с метро да възлизат на 105 млн. годишно, да са подкрепени 20 нови клъстера за иновации или делата, заведени по електронен път, да са 25% до 2023 г. Всеки един от тези измерители е преценен така, че да вдига общото ниво на даден сектор и оттам - на икономиката и администрацията. А най-хубавото е, че този път ЕК не разчита на обещания, а на ясна статистика. НСИ ще разработи показатели, които ще бъдат следени постоянно - както от хората, така и от политиците. Електронно управление може и да няма, но това е най-близкото подобно нещо, което ще получим.

Наказанието е ясно: ако не бъдат изпълнявани тези ангажименти, ще бъдат спирани съответните средства. Досега това работеше на неформален принцип, сега вече е въведено като правило. Искаме или не, Европа ни бута напред, независимо от желанията на различните лобита във властта.

Всяка ново правителство бива посрещнато с въпроса "какво ще направи". Понякога отговорът изглежда очевиден. През 2009 г. ГЕРБ трябваше да оправи поразиите на тройната коалиция. Мнозинството "Орешарски" през 2013 г. си поставяше за цел да демонтира наследството на Бойко Борисов. Ефектът не беше много добър в първия случай, във втория - направо трагичен.

Пред сегашното мнозинство насоката също изглежда предопределена. ГЕРБ иска да се върне към инфраструктурните си успехи и ненапразно е резервирало министерствата на регионалното развитие и транспорта за себе си. Реформаторският блок иска демонтирането на олигархическия модел в страната, т.е. да предотвратим срастването на икономическа,  политическа и съдебна власт против интереса на гражданите. По-малките коалиционни партньори също успяха да вкарат по приоритет - социални за АБВ и физкултурно-патриотични за Патриотичния фронт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

38 коментара
  • 1
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Първата година не се ли почнат тежките реформи,значи никога няма да станат.

  • 2
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Развесели ме статията. Освен че нарисува собствените си очаквания, раздава безплатни ( но не лесни за реализиране и бих казал малко по буквар) съвети, друго не видях.
    Е, традиционния за Капитал хумор ( да не кажа злобничка критика) на гърба на Борисов, няма нищо друго.
    Говори се за лавина над главата на кабинета и се оказва, поне според написаното, че основна част от тази лавина ГЕРБ си е натрупала сама като бивши управляващи. Прозира и инсинуацията, че поставя на амбразурата на реформите РБ, а те (ГЕРБ) хитро си вземат инфраструктурата.
    Наистина правителството е на три жълти картона, понеже нивото на доверие е ниско от години, очакванията са много високи, но посоките на тези очаквания са ужасно разнопосочни, и както се казва налице са всички условия недоволните, макар и по съвсем различни приини, да бъдат ужасно много.

  • 3
    b.manchev avatar :-|
    b.manchev

    Не знам за лавината - Брюксел, до сега поне не свърши работа, например далаверата с КТБ.

    Знам обаче, че недоволството и гнева на хората ще избие в посока, която няма да може да бъде овладяна, например като наводненията от тази година или саморазправата от с. Катуница от края на 2011 г.

  • 4
    hi_hi avatar :-|
    Хи-хи

    Кой се плаши от реформи... хихихи

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Хммм ... обсъждане на личности, надежда в Брюксел ...
    Някой да му идва на ум да говори на хората и да обясни какво и защо?
    Далче не съм сигурен, че всички искат енергетиката да е нормален икономически сектор. Имам доста познати, които просто искат "евтин ток." Не казвам, че трябва да се съгласяваме автоматично с тях. (Едно време хлябът беше толкова евтин, че хората си хранеха прасетата с него - това става като се фиксираш върху отделни популистки индикатори.)
    Въпросът е как 2.5 милиона пенсионери да поискат реформи в здравеопазване, образование и т.н. Как над 100 000 човека да искат нормално земеделие. Как няколко десетки хиляди заети в мръсни и субсидирани производства (въглища за ТЕЦ-ове, например) да пожелаят да се преквалифицират, да се преместят да започнат да си изкарват заплати при нормални условия (и да се помогне на бизнеси, които да отворят 'нормалните' работни места).
    Т.е., няколко са (поне) въпросите и коментирането на личностите в правителството и "вярата в Брюксел" реално не дават отговори.

  • 6
    bimbo avatar :-|
    Müller

    До коментар [#1] от "rosiraycheva50._":

    Това добре, ама под въпрос е дали така нареченото ново-правителство, ще оцелее една каленрарна година!?

  • 7
    poptcheva avatar :-|
    Free person

    Искаме ,не искаме,новото правителство трябва да реже ,дори да ампутира.Действително времето е уникално,бих казала,няма време,няма и човек от нас,който би се наел с такава трудна,бих казала непосилна задача.Но все пак някой трябва да го започне и ако може да го завърши.
    Чест прави,че Б.М.Борисов все пак смири амбициите си,Реформаторите също направиха компромис...Нека да им дадем шанс да успеят,защото това е в името на Народа.

  • 8
    barter avatar :-|
    barter

    "ГЕРБ иска да се върне към инфраструктурните си успехи и ненапразно е резервирало министерствата на регионалното развитие и транспорта за себе си"

    Правилно, Б.Б освен това каза: "Сега е времето да строим!"

    Само нямаше "другари" накрая.

  • 9
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Има изход,но трябва да спрат"кражбите"или така наречените злоупотреби от ръководните"другари" по етажите на властта.Да се употреби целият репресивно-наказателен апарат със законови мерки да осигури безопастност и сигурност на населението в градве и села.Стига толерантност към престъпниците с по няколко висящи дела на свобода!Пълно усвояване на еврокредите.Без толерантност към отговорните"другари"нарушаващи закона в една или друга форма.Върховенство на закона преди всичко и за всички!След това нещата сами ще потръгнат!!!

  • 10
    barter avatar :-|
    barter

    Много добра статия поздравления за авторите. И най-вече за оптимистичния завършек.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK