За съставянето на правителството беше постигнат крехък баланс, но това далеч не означава безоблачно управление. Макар и временно задушени, в коалицията продължават да тлеят много огнища на конфликт на различни нива - както между отделните формации, така и вътре в Реформаторския блок. Това прави прогнозите за следващите месеци трудни. Макар че избирането на правителството намалява усещането за несигурност, въпросите продължават да са повече от отговорите.

Добре ли е, че има правителство?

Това може да е по-малко лошият вариант

Краткият отговор е, че оценката зависи от бъдещата работа на новата власт. През последните дни беше ясно, че пред осемте партии в парламента има само две възможности - настоящата коалиция или предсрочни избори. Много политици твърдяха, че сега трябва да има правителство "на всяка цена", за да бъдат решени краткосрочните проблеми, като например издънения бюджет и кризата с КТБ и БНБ. Истината е обаче, че държавата има нужда не просто от някакъв кабинет, а от стабилно и енергично мнозинство, което действа в интерес на хората. С аргумента, че трябва да има правителство "на всяка цена" беше избран кабинетът "Орешарски".

Ако нови избори можеха да доведат до по-лесно сформиране на активен и реформаторски настроен кабинет, те щяха да са по-добрият вариант. Нищо обаче не подсказваше, че при повторно гласуване през януари, резултатът щеше да е по-различен. Реалистичната прогноза беше за подобни на сегашните резултати. Така партиите щяха да са изправени пред същия проблем да сформират мнозинство, само че щеше да бъде загубено ценно време.

Дали е добре, че сега се стигна до избор на правителство обаче ще се знае едва след като се видят първите резултати от работата му. Ако то започне да работи активно по сегашните проблеми и предотвратяването на бъдещите кризи, ако балансът между различните партии ги кара взаимно да се контролират и да бъдат по-ефективни, сегашният вариант ще е по-малко лошият.

Ако обаче правителството започне отново да отлага сериозните реформи и не посегне на схемите за източване на публични ресурси, ще е много по-голяма загуба на време и публични ресурси.

Колко време ще управлява тази коалиция?

Зависи как ще се сработи мнозинството и кога ГЕРБ ще прецени, че нови избори са по-изгодни

Разнопосочните интереси на всички партии в сегашното управление и трудното постигане на съгласие създаде усещането, че то едва ли ще издържи дълго. Това обаче никак не е сигурно.

Партиите в новата управляваща коалиция може и да се различават в интересите си, но споделят общи страхове. Един от тях е, че нови избори сега повече ще им навредят.

За отделните партии това усещане може да се промени по различно време, но при сегашната конструкция на мнозинството възможност да свали правителството във всеки един момент има само ГЕРБ. По-малките партньори могат да го направят, ако действат заедно, което на етапа е почти невъзможно. Дори и да приемем, че на някакъв етап Реформаторският блок и Патриотичният фронт решат да оттеглят подкрепата си, Бойко Борисов винаги може да разчита на помощ от ДПС, партията на Бареков, или Ковачки. Така всъщност свалянето на правителството може да се окаже по-трудно от избирането му.

Колко време ще управлява сегашното мнозинство зависи и от това как ще се сработят различните партии. В новата българска история досега няма подобен формат на управление и политиците, ангажирани в него, трябва да проявят доста енергия и креативност, за да го направят ефективно. Колкото по-добре се справят, толкова по-голям шанс ще имат да управляват дълго.

Трудно. Много трудно.

Отговорът е трудно, с много компромиси и при непрекъснати компромиси, между партийни и други интереси. Най-драматично процесът протече при реформаторите. Първоначално парламентарната група номинира петима души за членове на правителството. Това бяха Меглена Кунева за министър на външните работи, Атанас Атанасов за министър на вътрешните работи, Румен Христов за министър на земеделието, Николай Ненчев за министър на отбраната и Тодор Танев за министър на образованието. При преговорите обаче Борисов е отхвърлил номинацията на Атанасов с аргумента, че е партийна кандидатура (той е зам.-председател на ДСБ) и предложил за поста бившия зам.-министър на МВР от първото правителство на Борисов и депутат от ГЕРБ Веселин Вучков. В замяна на това ДСБ са получили Министерството на здравеопазването, а министър стана Петър Москов, който също е зам.-председател на партията. От ГЕРБ били категорични, че техен представител трябва да оглави и земеделското министерство.

Така кандидатурата на Румен Христов от СДС отпаднала. В замяна Борисов предложил лидера на синята партия Божидар Лукарски да оглави Министерството на икономиката. Като според реформаторите това е станало след разговор между Борисов и Лукарски предишната нощ. Лидерът на СДС отрече обвиненията на колегите си от парламентарната група, а първоначално съпредседателят й Радан Кънев отказа да коментира темата. В петък обаче призна, че Лукарски е номинация на СДС. Меглена Кунева пък стана вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси, след като поста си запази служебният министър Даниел Митов. Той беше от формацията на Кунева, но е харесван и от Борисов. От квотата на реформаторите е и служебният министър на правосъдието Христо Иванов, който също запази поста си в новото правителство. Първоначално за Ивайло Калфин се твърдеше, че ще влезе в правителството като социален министър, но в лично качество. В крайна сметка обаче избирането му беше скрепено със споразумение между ГЕРБ и АБВ, а цената за участието му в кабинета е вицепремиерският пост.

Бегъл поглед върху разпределението на министерствата показва, че ГЕРБ ще управлява всички т.нар. ресурсни ведомства като еврофондовете чрез вицепремиера Томислав Дончев, министерствата на земеделието, на околната среда, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и на туризма. А взривоопасното ново министерство на енергетиката, което също е в квотата на ГЕРБ, е поверено на външен на формацията човек - Теменужка Петкова, която беше зам.-министър на финансите в служебното правителство. До нейната номинация в последния момент се стигна, след като за титуляр на поста дълго време се сочеше бившият министър на икономиката и енергетиката от първия кабинет на Борисов Делян Добрев. За реформаторите остават секторите, в които трябва да се правят най-тежките и непопулярни реформи, които носят и най-големите негативи за управляващите ги  - правосъдието, здравеопазването, образованието. Към тях спада и оглавеното от Калфин социално министерство.

Добър ли е съставът на кабинета  

Има от всичко - добри кандидатури и откровени издънки

Новият състав на правителството е микс от три вида политици. От една страна, има познати лица от предното управление на ГЕРБ като самият премиер, Томислав Дончев, Ивайло Московски и Лиляна Павлова. Техният плюс е, че те излязоха чисти от предишния си престой във властта, а опитът им на тези позиции го прави много по-предвидими. Това обаче още не е гаранция за успех. Сегашната ситуация е много различна от управлението на ГЕРБ и ще изисква нови умения.

Втората група министри са тези без особено голям административен опит. Те тепърва ще трябва да се учат как работи държавната машина, но това има и положителни страни. Външните на системата хора понякога могат да имат по-голяма воля за промяна. Един от добрите примери за това е правосъдният министър Христо Иванов, който (макар и с двумесечен опит от служебното правителство) не е бил никога в администрацията, но опитва да зареди системата с енергия за реформи.

В състава на кабинета има и сравнително голяма група министри, към които по различни причини се появиха съмнения още преди да бъдат избрани. Въпросът защо финансовият министър Владислав Горанов беше избран въпреки отношенията му с Делян Пеевски така и не получи категоричен отговор. При сегашното състояние на държавните финанси този пост е един от най-важните в кабинета и ако към титуляря му има съмнения, това ще направи работата му по-трудна. Ако те са основателни и двамата наистина са в близки отношения пък, това може да доведе до реални щети - все пак финансовият министър отговаря за митниците и данъчните.

Изборът на Божидар Лукарски за министър на икономиката също предизвика учудване, най-вече заради липсата на какъвто и да е опит в тази област. Там обаче потенциалът за нанасяне на щети е много по-малък заради отделянето на енергетиката и туризма. Така министерството на икономиката остава със сравнително малки правомощия и възможните негативи ще са повече политически, и то най-вече за Реформаторския блок.

Ще успее ли да свърши най-важното?

Не е сигурно, но това е добра новина, защото доскоро положителното развитие изглеждаше невъзможно

Опасностите пред държавата са ясни отдавна, както и решенията им,  но въпреки това бъдещите кризи изглеждат все по-близо. Бюджетният дефицит, нарастващият държавен дълг и дупката в енергетиката са само най-видимите последствия от години лошо управление и отлагане на реформите. Различните схеми за кражба на обществени ресурси и лошата съдебна система карат българската икономика да пълзи по дъното и държат чуждите инвестиции далече.

В новото мнозинство има реформаторски искри, но въпросът е дали те могат да запалят по-сериозно пламъка на промяната. Причините това да не се случи са много. Неясният хоризонт на това управление няма да позволи на участниците в него да предприемат по-радикални действия, защото няма да искат да понесат щетите от първоначалните трусове. Всяка промяна на статуквото изисква не само силна воля, но и силна власт. В сегашната конфигурация консенсусът за реформи между четирите партии може да бъде труден. Един няма да иска да се плати "социалната цена", друг ще търси комфорт в носталгията по миналото.

Това обаче не означава, че всички надежди за промяна са напразни. Отсега нататък партиите наистина ще бъдат в постоянна предизборна кампания, но това е аргумент и за по-голяма реформистка активност. Дори и да са много откъснати от хората, политиците усещат всеобщото желание за промяна и трябва да демонстрират поне някаква активност по темата. Силен натиск в тази посока има и от ЕС, като в следващия програмен период получаването на еврофондове ще бъде обвързано с много конкретни действия, които българската власт трябва да извърши.

В сегашното мнозинство консенсусът за съдебна реформа, изглежда, е постигнат, въпросът е как ще бъде проведена тя. Съгласие има и за някаква реформа в БНБ, макар и нейните параметри извън това, че трябва смяна на ръководството, да са все още неясни.

На хартия, заявките на новото управление звучат добре, но от друга страна те звучаха толкова добре и при всяко от предишните правителства. Негативният сценарий при сегашната конфигурация е различните партии взаимно да парират опитите си за промяна. Позитивният е да се конкурират помежду си със смислени и необходими промени.

Партията на Бойко Борисов може да е по-скоро доволна от крайния резултат

При спечелени 84 депутатски места в парламента пред Бойко Борисов имаше три възможни хода - да отиде на предсрочен вот, да се опита да сформира правителство малцинството или да състави кабинет с максимално широка подкрепа в парламента. Новите избори можеха да донесат негативи за ГЕРБ, защото това щеше да бъде вторият път, когато формацията печели избори и не може да състави правителство. Кабинет на малцинството пък щеше да направи ГЕРБ тотално зависим от гласовете на ДПС или от различни тематични мнозинства, които трябва непрекъснато да се договарят по отделни въпроси.

Погледнато откъм партията на Борисов, сформирането на мнозинство от четири формации, за някои от които досега изглеждаше немислимо да седнат на една маса като РБ и АБВ например, в известен смисъл е успех. Първо ГЕРБ успя да привлече като коалиционен партньор десния съюз, който доскоро (макар че това може да е било и трик) беше негов силен противник. Част от формациите в РБ са и членове на Европейската народна партия (ЕНП), което допълнително дава легитимност на коалицията.

Привличането пък на лявоцентристката формация на бившия президент Георги Първанов и особено избора на Ивайло Калфин за министър на социалната политика е знак към избирателите на левицата. Освен това бившият евродепутат е много добре приет в Брюксел както в ПЕС, така и от ЕНП.

Подкрепата на народните представители от Патриотичния фронт пък обезсилва гласовете на ДПС. Балансът между интересите на четирите формации беше постигнат трудно. Първоначално ГЕРБ не желаеше за партньор Патриотичния фронт. 19-те гласа на патриотите обаче бяха необходими, защото без тях трите формации ГЕРБ, РБ и АБВ нямат мнозинство от 118 гласа. За влизането на ПФ в управляващото мнозинство настояваха реформаторите като гаранция, че в парламента ГЕРБ пък няма да прибягва до сформирането на тематични мнозинства. За РБ пък беше немислимо да управляват заедно с формацията на бившия президент Георги Първанов. За влизането на АБВ в новото правителство обаче настояваха от ГЕРБ заради несигурната подкрепа на патриотите. В крайна сметка мнозинството от 137 народни представители в парламента се формира по сложна формула, която математически изглежда така: (2+1) + 1 или: Програмната декларация за ключовите приоритети на парламентарното мнозинство на коалиционните партньори ГЕРБ и РБ беше подкрепена от ПФ. Отделно ГЕРБ подписа споразумение за партньорство с АБВ.

Въпреки този сложен баланс, ГЕРБ успя да запази водещата роля в кабинета и не изпадна в зависимост от някой по-малък коалиционен партньор.

А за Реформаторския блок?

Много трудни компромиси и още конфликти за разрешаване

Ако РБ не беше влязъл в правителството, почти сигурно щеше да се разцепи - такива бяха прогнозите за десния съюз малко след вота, който трябваше да избира между настроенията на немалка част от избирателите си, които са категорично срещу съюз с ГЕРБ, и желанията на част от партиите в блока за съвместно управление с Бойко Борисов. Като участник в управлението обаче блокът също може да се разцепи.

В коалиция с ГЕРБ или не, сложните личностни взаимоотношения между лидерите от формациите в блока, както и вътрешнопартийните и междупартийните отношения в съюза представляват такава взривоопасна смес, че и най-малкият проблем може да предизвика експлозия. В такъв за малко не се превърна изборът на лидера на СДС Божидар Лукарски за министър на икономиката например. Срещу това първи възразиха от Гражданския съвет на блока. Част от непартийните му членове, между които зам.-председателят на парламента Иван Иванов, тримата депутати Гроздан Караджов, Мартин Димитров и Петър Славов, както и министърът на образованието Тодор Танев. Те подкрепиха декларация, с която призоваха Лукарски да се оттегли. Кандидатурата му обаче предизвика брожение и сред депутатите от СДС. В крайна сметка ръководството на блока излезе с позиция, че "застават зад  Лукарски за министър", но постът на лидера на СДС със сигурност ще продължи да бъде източник на напрежение в съюза. А и предстои и разпределението и на позициите по останалите нива на управлението, които също могат да доведат до конфликти.

Засега обаче страстите между партиите от десния съюз изглеждат укротени, защото всяка от формациите в него получи това, което желаеше. Лидерите на ДБГ и СДС - Меглена Кунева и Божидар Лукарски, получиха постове в правителството. А за Радан Кънев остана ръководството на парламентарната група. От тази позиция той вероятно ще атакува лидерския пост в Реформаторския блок на форума, който се планира да се проведе в началото на следващата година.

Изолирано ли е наистина ДПС?

Ще се разбере по-късно по действията на кабинета

Ако се съди по драматичните изказвания на Бойко Борисов и Лютви Местан, между ГЕРБ и ДПС не само няма договорка, но дори има и напрежение. Това поведение обаче не е достатъчно, за да се твърди, че партията на Доган и Пеевски е изолирана от властта. В началото на предишното управление на ГЕРБ Бойко Борисов се държеше по подобен начин - яростно атакуваше Ахмед Доган и ДПС, но тази агресия остана само на думи. Един от най-важните проекти на тази група - КТБ, получи цялата възможна помощ от държавата и стана още по-голяма и силна.

Присъствието на Патриотичния фронт и Реформаторския блок в управлението е гаранция, че върху схемите на Пеевски и ДПС може да има по-голям натиск. Проблемът е, че те нямат директен контрол върху най-важните за Доган министерства - земеделие и околна среда.

Дали наистина ДПС е изолирано от властта ще се разбере от бъдещите действия на правителството - дали то ще остави назначенията по средните нива на администрацията от времето на Орешарски, ще направи ли по-смели промени в съдебната власт и дали ще реформира регулаторите под контрола на ДПС, като например КЗК.

Какво получиха ПФ и как ще избегнат ГЕРБ критики на европейско ниво заради тях?

На Борисов ще му е трудно да обяснява присъствието им, независимо че националистите не участват във властта

Патриотите са единствената формация от партиите в управляващото мнозинство, която отказа да участва с политически лица в кабинета, и заявиха, че може да се включат във властта само с експерти. Поне на ниво министри няма техни представители. А ако се съди по отношението на Бойко Борисов към тях по време на преговорите, не е изключено техни представители да не получат позиции и по по-ниските нива на управлението.

Независимо че едната от партиите в коалицията - ВМРО, трудно може да бъде определена като крайно дясна формация, а другата, НФСБ, изглежда по-добрата версия на "Атака", някои спорни предложения на патриотите като това за повторното разкриване на ракетните поделения по границата с Турция, задължителния изпит по български език за децата на 6-годишна възраст и намаляването на цената на електроенергията дадоха аргумент на Бойко Борисов да поиска отстраняването им от разговорите за сформирането на мнозинството в парламента. В натиска фронтът да не бъде включен в мнозинството се включи дори председателят на ЕНП Жозеф Дол. Патриотите бяха върнати на масата на преговорите и подкрепиха правителството по настояване на РБ и с една-единствена цел - участието им в мнозинството да спре евентуални задкулисни договорки на Борисов с ДПС, ако има такива. Нещо повече - на последните съвместни преговори между трите формации реформаторите и патриотите успяха да договорят с ГЕРБ текст, според който "кадрите по ниските нива на управлението, които са назначени без конкурс, за които се установи несъответствие на образователен ценз и има срещу тях информация, че са оказвали политически и етнически натиск върху подчинените си, да бъдат освобождавани от постовете им". Текстът не е записан в подписаните официални документи от трите формации, но от ПФ твърдят, че са получили достатъчни гаранции от ГЕРБ, че договорката ще се спазва. Ако този ангажимент влезе в действие, това ще означава, че кадрите на БСП и най-вече на ДПС, ще бъдат отстранени от ниските нива на държавната власт.

Независимо обаче, че за да влязат в мнозинството, патриотите се отказаха от някои свои по-радикални искания, политическото им поведение е трудно прогнозируемо. Първо, защото вътре в парламентарната група има депутати, които не одобряват подкрепата за правителството. Най-видният от тях е Велизар Енчев, който гласува против избора на Цецка Цачева за председател на парламента. На същата позиция е и бившият евродепутат Слави Бинев. Освен това прекият конкурент на ПФ за националистическия вот - "Атака", сега е в опозиция и за да не допуснат по-радикалните им избиратели да се преориентират към формацията на Волен Сидеров, патриотите ще трябва да балансират между подкрепата си за кабинета и националпопулистката риторика на прекия си конкурент "Атака".