Записки за новото правителство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Записки за новото правителство

Съдебна реформа и МВР

Записки за новото правителство

Какво спешно трябва да се направи в съдебната система, МВР, публичните финанси, еврофондовете, образованието и енергетиката

18737 прочитания

Съдебна реформа и МВР


Съдебна реформа и МВР

Съдебната реформа и МВР

Заключенията на мисията от експерти на Европейската комисия, която посети България през октомври, за да подготви доклада по механизма за сътрудничество и проверка, са изключително негативни. На политическо ниво в комисията открито се обсъждат вариантите България да бъде отделена от Румъния в процеса и така страната да стане единственият аутсайдер в ЕС. През последната година властите в Букурещ постигнаха редица успехи в борбата с корупцията по високите етажи на властта, като се стигна до налагането на ефективни присъди. В същото време София не може да отчете не само нито едно успешно приключило дело, но на експертите не е било съобщено дори и за текущи разследвания. Въпросите относно напредъка по висящи като тези срещу Христо Бисеров и Богомил Манчев не са получили задоволителен отговор.

В същото време корупционните практики в съда и в частност гражданското, търговското и административното правораздаване създават несигурност в стопанския живот на страната, водят до отлив на чуждестранни инвестиции и по-лошото - потвърждават усещането на гражданите, че в страната цари беззаконие и хаос. Въпреки публичното разкриване на порочни практики със случайното разпределение на делата, както и конкретни съмнения в почтеността на отделни съдии, Висшият съдебен съвет проявява бездействие.

В тази връзка е изключително важно още в първите си дни кабинетът да заяви ясен политически ангажимент, като приеме обновения вариант на стратегията за съдебна реформа и стартира законодателни промени:

1. Спешни промени в Закона за съдебната власт, които:

- Да предвиждат разделяне на управлението на съда и прокуратурата в два отделни органа с цел преустановяване практиката поставената в политическа и икономическа зависимост номенклатура в прокуратурата да кадрува в съда.

- Да предвиждат засилване на участието на редовите магистрати в управлението на системата, като по този начин ще се отнеме властови ресурс от съдебните и прокурорските началници. По същата причина трябва да се гарантира, че следващият ВСС ще бъде избран директно от съдиите и прокурорите, а не през делегатски събрания.

- Да се детайлизира случайното разпределение на делата, което да става със софтуер с отворен код, който да гарантира надеждността.

- Да се разпишат ясни правила при формирането на съдебни състави.
- Да се ограничат възможностите за командироването на съдии и прокурори. - Да се разшири значително проверката за интегритет на магистрати, които кандидатстват за ръководни длъжности, като по примера на Румъния да се включи задължение за деклариране на членство във формални и неформални сдружения, като масонски ложи, ловни дружинки и т.н. - Атестацията на съдии и прокурори трябва да се прави от комисия, в която да са командировани действащи магистрати, които се ползват с безупречна репутация в системата.
- Въвеждане на механизми за засилване контрола и отчетността в работата на прокуратурата.

- Преразглеждане ролята на Инспектората на ВСС в процеса по проверка на моралните и етичните качества на кандидатите.

Забележка: Твърде е вероятно законодателните промени, свързани със статута и структурата на ВСС, да бъдат бламирани с обяснението, че са възможни само след конституционни промени въпреки изразените вече становища на видни конституционалисти, че това не е така.

2. Спешни промени в Закона за МВР и Закона за ДАНС - Отделяне на звеното за борба с организираната престъпност от ДАНС.

- Засилване капацитета на "Инспекторат" и "Вътрешна сигурност" в МВР, както и на механизмите за отчетност на тези звена. Въвеждане на механизми, които да позволяват ефективна борба с корупционните практики сред служителите на министерството (тестове за лоялност, проверка на стандарт на живот и т.н.).

- Полицейската статистика да се публикува в реално време, публичност на картите на престъпността.

- Въвеждането на гаранции, които да блокират политическите назначения (изискванията за необходим професионален стаж за заемане на даден пост да бъдат фиксирани в закона).

3. Борба с корупцията - Ясни правила и отчетност на разследванията срещу магистрати с оглед непревръщането им в инструменти за изнудване.

- Обсъждане на варианта за създаване, по примера на Румъния, на отделни институции, които да се занимават с борбата с корупцията. Оценка на постигнатото от структурите, които имат мандат да се борят с корупция по високите етажи на властта (Софийска градска прокуратuра и Дирекция "К" в ДАНС) и налагането на персонални промени на ръководните кадри.

- Засилване на контрола на имуществото на лица, заемащи висши държавни постове, с оглед премахване формалния подход на Сметната палата, който не отчита реалния стандарт на живот. - Формиране на проактивен подход при борбата с купуването на гласове.

- Изготвяне на анализ на връзката между организираната престъпност и корупцията с оглед установяване на големите криминални пазари (данъчни престъпления, нарушения при обществени поръчки, контрабанда на цигари, злоупотреби с еврофондове), които генерират корупция и насочване на усилията към тях.

Публичните финанси на държавата

са в небивало отдавна тежко състояние и това се признава не само от служебното правителство, но и от няколко авторитетни международни финансови институции (МВФ и ЕБВР), както и от специализирани агенции като Fitch. Но този факт е очевиден. Очевидно е и изкушението кризата да се решава по познатия (по-лесния) начин – прибягване към заеми, които носят краткосрочен комфорт на управляващите и "закърпват" държавните финанси, но в дългосрочен можем да очакваме задълбочаване на проблемите.

На първо място трябва да се постави проблемът с огромните дългове и дефицит, които са заложени в актуализацията на бюджета за 2014 г. Разписвайки ги в този вид, те няма как да не се пренесат в голяма степен и в следващата година. За сведение - за две години бюджетният дефицит на България е нараснал осем пъти. С тези темпове на увеличение (през 2012 г. беше едва 0.45%) страната е изправена пред голяма и дълготрайна бюджетна криза. Вече е ясно, че за 2015 г. е заложен 3% дефицит и това е, при положение че приходите се изпълнят на 100%, а разходите не надхвърлят предварително заложените. При всяко сътресение в държавата или допълнително отслабване на европейската икономика дефицитът отново може да се окаже близо до 4%.

Актуализацията показа, че приходите в бюджета за тази година са надценени поне с 1.1 млрд. лв. Това може да се приеме като обективна причина дупката да се увеличи поне с тази сума най-малкото защото има само два месеца и наваксването звучи невъзможно. При бюджета обаче се търси най-лесният начин на действие - почти всеки поискал, получава средства.

Решението е ясно, но непопулярно. Разходите трябва да се режат, а приходите трябва да се вдигнат чрез реформи в НАП, ако трябва, и персонални. Дори и без парламент финансовото министерство можеше да предприеме мерки за ограничаване на неплащането на акциз, ДДС и други данъци. Например можеше да се създаде система за следене на всички акцизни стоки, скенери по границите, физически контрол на рискови стоки, ПОС терминали за всички регистрирани по ДДС и др. И друго - да се прочистят редиците на данъчните служители, без които няма как да има източване на ДДС. Или пък да се разработи софтуер, който да разпределя на истински случаен принцип данъчните екипи при ревизии, за да се намали поръчковият елемент. За нуждата от промяна в митниците пък е достатъчно само да погледнем случая с Лесово.

Ако се върнем на разходите не само никой не говори за затягането на харченето, но се приемат и нови заявки на министерства и агенции за милиони. Служебният финансов министър Румен Порожанов записа дупка от 3.9% за тази година, която обаче само с премахването на заложените допълнителни 450 млн. лв. за министерствата може да бъде свалена до около 3% (каквито са евроизискванията). Всяка година МВР, военното министерство, здравната каса и др. ведомства получават все повече и повече пари. Това обаче не води до повишаване на ефективността им на работа и до подобряване на услугата. Затова трябват реформи, които в крайна сметка ще спестят и пари. Нито в актуализацията, нито в програмата на новото управление има спешни мерки – например ограничаване на ранното пенсиониране, ограничаване на ненужните и фиктивните хоспитализации и пр. Част от решението е и в увеличаване на прозрачността около бюджета. Още по-подробна разбивка на разходите при планирането и плащането, предварителна информация към обществото кое ведомство не се е събрало в размера на предвидените му разходи и защо, са само две посоки за подобрения.

Стои и проблемът с банковата система. Фалитът на КТБ ще изсмуче милиарди от държавата, които ще се върнат частично, но след време. Остава и финансовият ангажимент към Първа инвестиционна банка (ПИБ). Той ще е от порядъка на няколкостотин милиона (900 млн. лв. по неофициална информация) – сумата от държавния депозит, която финансовата институция няма да успее да върне в края на ноември. За да няма и трето едро банково перо, финансовото министерство трябва също да гарантира, че банките не се източват. На първо време е добре да го докаже за пряко контролираната от него банка - ББР.

Финансовото министерство трябва да е лицето, което води публичната кампания България час по-скоро да се присъедини към европейския банков надзор и еврозоната. За това страната не само трябва да кандидатства, но и да извърши важни реформи, с които да убеди европейските партньори, че може сама да се справя с проблемите си, а не се опитва да се хване за европейските институции като последната сламка. Това е неблагодарна задача, защото ще ви изправи срещу много и добре свързани интереси в България, но какво по-добро от това, за да докажете, че нямате обвързаности, които ви пречат да работите, и че наистина сте способен млад професионалист, както ви описва премиерът Бойко Борисов.

Банкова система

Уважаеми господин Искров, благодарение на мащабни пропуски в управляваната от вас институция доверието в нея и в цялата банкова система е сериозно разклатено. Проблемът не е, че имаме първи фалит на кредитна институция от десетилетие и най-сериозен шок във финансовия сектор от 1996 г. насам. Проблемът е в мащаба на отчетената от вас капиталова дупка в Корпоративна търговска банка (КТБ) от 3.75 млрд. лв., както и от признанието ви, че банката е фабрикувала свободно капитал от привлечените си средства под носа ви. Всеки има право на грешки, но когато те са в размер на над половината активи на банка и се изчисляват в проценти от БВП е доста притеснително. А утежняващо вината обстоятелство е, че няма как да кажете, че не сте знаели и не сте били предупредени, след като за това ви писахме не особено секретно многократно през годините. И вие не реагирахте нито в посока да проверите поднесената ви информация, нито в посока да я опровергаете.

Декларираното от вас твърдо обещание за оставка е добро начало на възстановяването на нормалността и доверието в БНБ. Двете поставени от вас условия - решение за КТБ и стабилно правителство, са вече факт (малко или повече), така че можете спокойно да превърнете думите си в дела. Затова,  моля, спрете да четете нататък, сгънете листа и при предаване на кабинета го връчете на наследника си. Благодаря!

* * *

Честито за новия пост! Пред вас стои едно основно предизвикателство - да върнете спокойствието на вложителите в банките. Задачата ви се усложнява от факта, че Фондът за гарантиране на влоговете с трупаните в него 15 години 2.1 млрд. лв. вече е изразходван и дори е задлъжнял, за да изплати гарантираните 3.6 млрд. лв. депозити в КТБ. Накратко - буферът е използван и за всеки рационален спестител стои въпросът: ако има проблем и в моята банка, държавата ще може ли да ми плати. Добрата новина е, че макар публичните финанси да се влошават, все още правителственият дълг остава вторият най-нисък в Европа. Освен това при ново разпалване на кризата държавата може да прибегне и до други опции като МВФ. Със сигурност това ще е по-добро решение, отколкото да не изпълни гаранция. А след преминаването през цялата драма около КТБ вероятно и всички институциите ще са доста по-бързи и едва ли ще си позволят отново да държат вложители без достъп до парите им пет месеца.

Така че засега рационалните причини за паника за гарантираните депозити са ограничени. Хората обаче рядко са рационални, а и бягството им към качество в такава обстановка е обяснимо и в дългосрочен план е полезно. Скъсването с модела "не ми пука, просто искам най-високата лихва" ще намали моралния риск за банкери да привличат ресурс по-скъпо от пазара и съответно да го влагат високорисково, за да могат да го платят.

Това не е нещото, което трябва да борите, а ирационалните страхове, които се измерват с това, че след затварянето на КТБ и паниката около ПИБ седмица по-късно цялото трето тримесечие банките с български собственици продължават да са под натиск от тегления.

За да спрете този процес трябва да проверите дали КТБ е била изолиран случай. За целта трябва да подложите банковия сектор на аналогична на тази в КТБ (и на тази, проведена от ЕЦБ в еврозоната) оценка на активите в максимално публична процедура и да комуникирате резултатите внимателно. Задачата не е лесна и може само да се надявате да не изскочат неприятни изненади. Ако публикувате прекалено розови резултати, никой няма да им повярва, а и ще рискувате собствената си репутация при сътресения след това. Ако подходите максимално строго, рискувате сам да индуцирате паника.

За разлика от 90-те години и за ваше щастие 70% от банковата система е собственост на чужди банкови групи. Доверието към тях се крепи както от възможността на банките им майки да ги подпомогнат с ликвидност при нужда, така и от по-голямата сигурност, че са спазвани базови стандарти, т.е. парите на вложителите не са използвани за създаване на лична олигархична империя чрез кредитиране на кълбета от дружества на подставени лица, създадени само с цел да придобиват активи. Другата добра новина е, че един огромен играч, изкривяващ пазара с държавна подкрепа и други съмнителни похвати, вече го няма, което ще разчисти терен за нормални банки.

Трябва обаче да имате и едно наум. Няколко месеца по-рано, при първите трусове, Владислав Горанов, сегашният финансов министър, с когото сега трябва да работите (а тогава банкер), беше поддръжник на обявяване на решение чрез банкова ваканция и ограничаване на тегленията от всички институции. Няма яснота дали при нов шок нервите му няма отново да се огънат.

Енергетика

В следващите няколко месеца в енергетиката трябва да се вземе решение за "Южен поток", за разчистването на дълговете на НЕК (3.2. млрд. лв.), за подготовката за либерализиране на енергийния пазар (от което няма да спечелят всички), какво да се прави с фирмите на Христо Ковачки (от чиято партия ЛИДЕР в някои моменти може и да зависи кабинетът). И ако това не е достатъчно, скоро ще се появят неприятни новини от арбитража за АЕЦ "Белене", газът изведнъж може спре, без България да има достатъчна подготовка, а повишените на цена на електроенергията вече ще се почуства в сметките хората.

В тази ситуация изкушението да се правят лесни неща и да се отлага решаването на проблемите е огромно. Може да се каже, че "Южен поток" е необратим проект и само някак си трябва да го натамъним към изискванията на Европейската комисия. Или пък, че дупката в енергетика може да се запълни само с повишаване на цените и компенсации за енергийно бедните. И под натиска на коалиционните партньори и страха от негативни обществени реакции да започнат  безкрайни одити и проверки. Последните безспорно са полезни и между между 2010 и 2013 г. Агенция за държавна финансова инспекция извади на показ доста съмнителни практика в различни енергийни дружества, започвайки от "Мини Марица-изток" и АЕЦ "Белене" и стигайки до ЧЕЗ. Те обаче не решават проблемите.

В момента цялата структура на енергетиката е пропаднала и да се търси кой точно сегмент е ръждясал е само палиативна мярка. Милиардните дупки не са резултат само на лоши практики, а на системен управленски провал (а често и просто глупост). И провалът не е само на едно правителство.

На първо място трябва еднозначно да се установи големината на дупката в НЕК и да започнат действия за нейното ограничаване. Трупането на дългове от компанията освен задлъжняване към банки и намалени приходи за бюджета от данъци и дивиденти води до неплащане на  производителите - средно по около 350 млн. лв. в последните години, които от своя страна не плащат на доставчици, банки и отново - на бюджета. Лавината нараства всяка година и в момента НЕК се крепи единствено на обещанието, че държавата ще продължи да подкрепя компанията (нещо, което специално се подчертава и от одиторите в последните й отчети).

В същото време цитираните в момента стойности (650 млн. лв. годишно) са надценени и се дължат на това, че държавата не превежда част парите, които дължи. Например задържа средства от продажбата на въглеродни квоти, които иначе би трябвало да влизат в НЕК, за да компенсират разходите на компанията за закупуване на възобновяема енергия

С разумни мерки за предоговаряне на дългосрочните контракти в енергетиката - това се е случвало в много страни (например Полша и Унгария) и не се изискват познания по квантова физика, реалните липси в държавната компания могат да бъдат запълнени, без това да налага значително увеличаване на цените. Същевременно реалното и прозрачно поемане от зелените централи на тежестите, които те предизвикват в системата, може да намали значително разходите в Електроенергийния системен оператор. Цялата операция ще отнеме време и няма да бъде лесна, но вече цяла година международни финансови институции като ЕБВР и Световната банка повтарят, че биха подкрепили процеса, стига да има желание от българска страна.

Всичко това обаче трябва да бъде направено в рамките на половин година, така че премахването на регулирания пазар на електроенергия да не доведе до шок (или по-скоро да бъде отложено отново).

"Южен поток" не само че не е необратим, дори напротив. Цената му скочи от 3.1 млрд. на 3.8 млрд. евро с обрастването на проекта с фирми, които трябва да спечелят. Вече е публична тайна, че става дума за Делян Пеевски. Договорът с изпълнителите може да бъде прекратен, защото те така и не успяха да платят гаранциите си за участие и контрактът всъщност е невалиден. Той може да се направи наново, ако проектът все пак продължи.

Друга важна работа е да се продължат опитите за въвеждане на повече прозрачност в сектора (например как така се получават цени от 2000 лв. за мегаватчас електроенергия). Енергетиката дълги години беше държана като свещена крава, която никой, освен вътрешните хора не могат да доксват. В резултат на което се натрупаха поредица от грешни решение, резултат от обслужването на това или онова енергийно лоби.

Европейските фондове

остават един от най-съществените фактори за развитие на българската икономика към момента. За миналата година те са вкарали в страната 2.06 млрд. евро, сравнено с 1.15 млрд. евро преки инвестиции. За тази, въпреки прекъсването на плащанията по две от програмите, от ЕК са дошли до септември 1.34 млрд. евро. Няма друг инструмент в управлението към момента, който да има ефект и възможности, сравними с разпределянето на европейските пари.

Затова работата с тях трябва да бъде изключително внимателна, а рисковете - добре преценени. Да започнем от непосредствените. Системата претърпя силен шок в последните две години. "Околна среда" бе замразена за почти година, а плащанията към общини и изпълнители спряха за половин година. Очаква се парите да тръгнат в края на този месец, което би било добра новина, ако се случи. Програмата обаче сериозно пострада и е забавена, има нарушени срокове, изтичащо време, допълнителни плащания, генерирани от забавянията и най-вече - неувереност в общини и изпълнители относно намеренията на държавата.

Служебното правителство направи необходимото, за да започне диалог с местната власт. Той трябва да бъде продължен и засилен, така че, от една страна, да не се повтарят грешките при възлагането, които са огромна част от проблемите с програмата, от друга, да стане ясно кой и как ще носи финансова и административна отговорност, ако е допуснал нередности. Недопустимо е държавата да покрие всички санкции. Най-вероятно догодина ще дойдат нови финансови корекции от Европейската комисия (виновник ще бъде Програмата за развитие на селските райони), за които също ще трябва да се търси решение. Добре е сега да се тегли ясна черта и да се посочат принципите, на които ще бъдат решавани и бъдещи проблеми.

Между впрочем добре е да се направи междинен преглед на състоянието на системата и на всички програми към момента. Най-вероятно на много места има скрити загуби и проблеми, които ще избухнат в близко бъдеще и е добре да има готовност за тях. Основна заплаха е прегледът на изпълнението на програмите за целия период 2007 - 2013 г., който ще започне в края на следващата година. Тъй като той ще преценява проектите не по законосъобразност на разходите, а по ефект от инвестициите, там има много потенциални заплахи за връщане на средства. Всъщност това може да се окаже голямата цъкаща бомба в еврофонодвете.

Що се отнася до новите програми, там ситуацията е не по-малко проблемна. Нито една от тях не е готова за пускане, въпреки че някои са по-напреднали от други. Заради абсолютната невъзможност да се взимат тежки политически решения, отделни проблеми в програмите блокират завършването им. Това трябва да се реши възможно най-скоро, ако искаме някакви пари да започнат да влизат в икономиката догодина. Европейската комисия е абсолютно права в искането си за приоритети, в които да влиза финансирането, и такива трябва да бъдат защитени - и с по-малко градове в "Региони в растеж", и с по-малко сектори в  "Конкурентоспособност". Това ще бъде трудна битка със сдружението на общините, с бизнес организациите, с консултантите и с някои медии, но отлагането вече не е опция и би могло да бъде основна разлика между този кабинет и кабинета "Орешарски".

И последно, но не по важност: от непосредствено значение е да се разрешат два важни проблема, които стоят пред страната преди края на следващата година. Единият е свързан със статистическата информация - ЕК иска до два месеца след одобряването на новите програми (т.е. в следващите месеци) НСИ да разработи с всяка от тях измерители, по които да може да се следи напредъкът по всяка от поставените цели. Въз основа на тези данни ЕК ще преценява дали изпълняваме предварителните условия и от тях ще зависи спирането на парите. Въпреки привидната техническа същност на този инструмент, той всъщност е много важен - това, което не може да се скрие, трябва да се изпълнява, а България е поела доста сериозни ангажименти в следващите няколко години.

Другото условие е реформата при обществените поръчки. Както е добре известно, те са основен генератор на корупция и изчистването на блатото там ще отнеме време. Но общините вече знаят какъв потенциален проблем е това (защото вече им се налага да плащат заради нередни поръчки), а работа на централната власт е да ги улесни в спазването на правилата. Стандартизирането на документите по типове на поръчките е добро начало, а електронното възлагане ще допринесе за намаляване на бюрокрацията и за по-лесното проследяване на поръчки.

И една препоръка към приоритета "подобряване на публичната среда". Най-голям и незабавен ефект ще има създаването на публичен регистър на средствата за медии, които всяка програма дава по комуникационните си планове и по различните проекти. В момента те не са лесно проследими за никого извън системата и това прави възможна политическата и медийната корупция. ЕК вероятно ще одобри безрезервно тази мярка.

Образование

Според международния тест PISA над 40% от 15-годишните в България са функционално неграмотни - могат да четат и пишат, но не разбират смисъла на прочетеното и не могат да правят логически изводи. Голяма част от учениците не умеят да мислят критично, да намират решения на проблемите, да са адаптивни към променящата се среда. Друга пък въобще не завършва училище - данните на Евростат показват, че делът на преждевременно напусналите образованието на възраст 18 – 24 години в България е 12.5%, като най-голям е проблемът в Северозападна и Югоизточна България. През 2012 г. неучещите и неработещи младежи в България са били близо една четвърт при средно за ЕС 13%. А последното преброяването на НСИ отчете над 17.5 хил. души на възраст между 7 и 24 г., които никога не са посещавали училище. На този фон около половината от българските учители ще се пенсионират в следващите няколко години, а делът на преподавателите под 30 години е нищожен. Всичко това има пряк ефект върху българската икономика. Липсата на достатъчно квалифицирани млади хора с гъвкави умения отваря дупки на пазара на труда при така или иначе бързо застаряващо население. Тежестта върху останалите работещи се увеличава, а бизнесът и държавата започват да буксуват.

България има спешна нужда от нов закон за училищното образование и заедно с него обновени стандарти, адекватни учебни програми и планове. Учителите трябва да получат повече свобода да избират сами методите и бързината на преподаване спрямо профила на учениците си. Важното е да постигат успехи. Ако уроците се насочат в посока дебати, логическо и критично мислене и работа в екип вместо наизустяване на купища теория, това може да развие уменията на младите хора да се справят в живота и да се учат в движение. И да могат след това да се преквалифицират на пазара на труда, защото професиите сега не са тези на бъдещето.

Вече има технологични решения, които могат да намалят огромната училищна документация и да са в помощ на учителите за достъп до различни образователни ресурси, лесен анализ на резултатите на учениците и връзка с родителите. По-добрата атмосфера в училище заедно с адекватно заплащане и подкрепа в ежедневната работа на учителите могат да привлекат повече хора към преподавателската професия. Ключово е да се инвестира специално в успешните училища в райони със социално-икономически проблеми. България е една от страните, в които бъдещето на децата до голяма степен е обусловено от финансовия и образователен статус на родителите им. Затова ефективните училищни практики за задържане и качествено обучение на ученици от по-ниските социални слоеве са от голямо значение за излизането им от кръга на бедността и включването им в обществото.

Макар повечето политически партии да определят на хартия образованието като приоритет, приемането на промени в сектора ще е изключително сложно. Не само заради големия брой формации с разнопосочни идеи в парламента, но най-вече заради непопулярността на мерките. Ако политиците работят с идеята, че този трудно сформиран парламент няма да издържи целия си мандат и скоро предстоят нови избори, това може да е спирачка за реформите в публичните сфери. Въвеждането на атестация на преподавателите и финансиране според резултатите на учениците например най-вероятно ще предизвика отпор сред учители и директори. Смяна на шестобалната с по-реалистична система на оценяване пък едва ли ще се хареса на някои родители и на по-консервативните преподаватели. Различните форми на учене, въвеждането на иновативни технологии и по-големият избор от обучителни инструменти сигурно ще разбъркат плановете на дългогодишните участници в системата. Всичко това обаче си заслужава, защото решителните промени в образованието сега ще направят България видимо по-успешна след няколко години.

Съдебна реформа и МВР

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    nikeair avatar :-|
    NicK

    Много добра статия!
    Според мен, реформата при обществените поръчки трябва да отиде още по-далеч от това което Капитал предлага - трябва да има единен регистър за всички обществени поръчки над 10-15 хил лв (държавни и местни) и централен контролиращ, а защо не и оценяващ, орган, който да няма прякт контакт както с възложителите, така и с изпълнителите!

  • 2
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    Наистина добре казано, дано го прочетат и вземат под внимание новото правителство

  • 3
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    А защо всъщност трябва да се режат разходи? Аз не искам да се режат разходи, искам държавата да си изпълнява функциите, такива каквито ги изпълнява при всяко състояние на икономическия цикъл. Ако той позволява излишъци, нека се трупат резерви. Ако предполага период на дефицит, ще се финансира с дълг, или с резерви. Не може държавата да се свива и расте според икономическия цикъл. Това трябва да е обществен избор и да се говори, а не да ни се натрапват нечии мнения, като универсалан истина.

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    В нахвърляните препоръки някои проблеми са пропуснати, други са погрешни.

    В опазването на реда и правораздавателната система не се повдига въпросът за 500-те хиляди досъдебни производства (цифрата е от Цацаров), които нито са закрити, нито са внесени в съда и чакат да изтекат някакви процедурни срокове, за да заминат в мазето. Там някъде са всичките кокошкарски престъпления, познати на всеки българин с това, че целият блок си е вземал на 3 пъти по 1 ден отпуск от работа да пише показания в Районното за разбитите мазета и откраднатите електромери, но накрая се оказва, че дори при пълни самопризнания на крадците същите си се разхождат по главната улица, а по преписката "няма движение". Гигантски труд и разходи за данъкоплатеца срещу нула ефект. Оправданието, че затворите са пренаселени междувременно не издържа. Вече и в САЩ, и в уж либералната Франция въведоха електронните гривни. Домашен арест с програмиране на маршрута в гривната е достатъчен да елиминира рецидивиста, при положение че към всеки момент се знае къде е бил.

    Корупцията не може да се бори с нови и нови служби. Последният нагледен пример, че подходът не работи, е самата ДАНС. Правилното решение е да НЕ се оставят парични потоци в ръцете на чиновниците, тоест с една дума на партиите, които ги назначават и партийните каси, които ги издигат напред срещу входна такса в системата. А това се постига само с изтегляне на държавата от икономиката , включително окаяните публични услуги, повечето от които са се превърнали в „мечи услуги”. Типичен пример за такава язва със стотици хиляди засегнати граждани са рушветите за детските градни в София. От 5 години не съм срещал познат, чието дете да е влезнало нормално в градина. Или изобщо не е влезнало, или се е правило на маймуна с разни лекарски диагнози и социални удостоверения (срещу рушвет), или е подкупило директора на детската градина, който няма как да не се отчита нагоре по веригата. С един пазарен подход проблемът се решава точно за 2 месеца, но той трябва да бъде наложен отвън. На местна почва добре си живеят от рушвета и рекета, няма как сами да си бръкнат в джоба.

    За финансите не се споменава, ще има ли данъчна реформа, която да гарантира данъчната простота и неутралност. Поне 50-тина данъчни изключения могат веднага да се зачеркнат, а някой основен данък или осигуровка с твърде висока (т.е. и проблематично събираема) ставка да се намали. Примерно ДДС, примерно ДОО. На приказките за дребния бизнес няма да повярвам, докато я има наказателната ставка 15% ДОД за едноличните търговци. Луканов, Виденов, Костов, Царя – винаги ЕТ-тата са били на една ставка с личните доходи. Тройната ги наказа със ставка х 1,5, ГЕРБ я бранеше френетично, а РБ може и да не са разбрали за такъв проблем - като ги гледам, не знаят по кой свят ходят. Декларирането на данъците трябва да се пренастрои по финландския образец, че по възможност данъкоплатецът изобщо да не ходи в НАП. Там за редовните плащания сметката се изпраща по пощата. Няма го нашето веднъж да декларираш, после да платиш, после да декларираш, че си платил, после да деклариаш, че си изравнил...89-то място в света по сложност на плащането е достатъчен атестат за управленска недъгавост, по-зле от тази на африканските племена.

    За финансовия надзор се споменават само банките, ами частните пенсионни фондове какво става – всичко ли е наред там? Понеже всичките са големи рекламодатели, самоцензурата върви на пълна степен. Ако КФН, ДАНС, МФ нямат интелектуално-мозъчния капацитет да прихванат какво става, освен да им спонсорираме 2 стажантки по право, за 3 дена цъкане в АПИС и Сиела ще им изкарат пълната картина.

    За образованието не се споменава дали парите ще слеват ученика в частните училища, които междувременно окупират плътно първите 20-тина места в класациите за най-добри резутати от матурите както след 4., така и след 7., така и след 12. Клас. След като системата работи, пробивите трябва да се разширяват и добрите практики – поощряват, така че ученици без финансови възможности да имат достъп до училище по избор посредством своята лична държавна субсидия. Тук отврям скоба, че може би още през този мандат проблемите с детските градини в големите градове ще се пренесат в училищата и без пазарен подход на новия министър ще му се налага да пуска тотализатори и лотарии за училищни места, по „прекарасния пример за подражание” на Столична община.

  • 5
    kyuubi avatar :-(
    Puf-Paf

    ОК. Образование винаги е в тоя списък на последно място. Това казва толкова много за всичко, което правим, мислим и дискутираме.

    А когато образованието дойде на първо място в някой такъв списък някогач тогава ше съм спокоен, че след няколко години всичко ще си дойде на мястото. Защото само образованието може дългосрочно да ни изкара от това блато и само образованоето по легален начин позволява на хората да превъзмогнат и надскочат даденостите на средата, в която са живели детството си...

  • 6
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    До коментар [#4] от "cinik":"В нахвърляните препоръки някои проблеми са пропуснати, други са погрешни. "
    Разрешете да копирам и постна в "Десен профил" във Фейсбук,защото там още се занимават с "лустрация" ,"декомунизация" и други подобни.Чакам разрешение.Благодаря предварително.

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#6] от "vjacho":

    Десният етатист е по същество вид комунист, който смята, че държавният грабеж и преразпределение е много успешна управленска формула, стига чиновниците, назначени да ги вършат, подскачат и подвикват "Да живее Америка!", вместо "Да живее Русия!".

  • 8
    kony avatar :-|
    kony

    До коментар [#7] от "cinik":
    Винаги и във всякакъв тип държави ще има преразпределение към обществения сектор - образование, здравеопазване, социални грижи, пенсионна система и администрация.
    Трябва държавата, т.е.ние да решим какво искаме, да знаем как да го постигнем и дали сме готови да платим цената, защото БЕЗПЛАТЕН ОБЯД НЯМА!

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#8] от "kony":

    Именно, затова дори измежду 50-тината демократични държави в света (диктатурите не ги броя изобщо) разликата в БВП варира до 10-тина пъти. При това се наблюдава зависимост, колкото по-богата на природно богатства да е територията, толкова нейният БВП да е по към края на класацията. Точно който както си го направи, ключовата дума е ефективност. Най-високоефективен е свободният пазар.

  • 10
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    "Търговията с влияние е едно от най-убедителните доказателства за липсата на ВОЛЯ за изграждането на свободно общество и граждански права сред политическите партии в България."
    Сашо Дончев - /Защо политиците в България ненужни вкупом станаха?/ в. “Сега“ 07.2014 г.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK