МВФ ще прави анализ на финансовия сектор в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МВФ ще прави анализ на финансовия сектор в България

МВФ ще прави анализ на финансовия сектор в България

Макроикономическата стабилност не е достатъчна, посочват икономистите на фонда

Гергана Михайлова
3231 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Експерти на Международния валутен фонд (МВФ) ще изготвят анализ на състоянието, в което се намира финансовият сектор в България. Поканата към тях е била отправена от местни институции, а резултатът от изследването се очаква да бъде готов най-рано в средата на следващата година. Това съобщи Гилермо Толоса, представител на фонда за България и Румъния при представянето на икономическо изследване за прехода, през който преминаха европейските държави през последните 25 години. Необходимостта от подобен преглед и анализ стана наложителна заради проблемите в банковата система през лятото, довели до отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка и масирано теглене на депозити от Първа инвестиционна банка.

В представеното от фонда изследване става ясно, че достъпът до евтино финансиране и годините на по-бурен икономически растеж се разглеждат като основни причини за забавяне на реформите. Заключението за България е, че постигнатата макроикономическа стабилност не е достатъчна, за да продължи процесът на догонване на западноевропейския стандарт на живот.

Без реформи няма растеж

Изследването "25 години преход" разглежда пътя, през който преминават 22 европейски държави, пристъпили към модела на пазарна икономика в края на 80-те години. Основните тенденции, които авторите му открояват през този период, са активните реформаторски движения през 90-те години като реакция на икономическите рецесии, настъпили при скъсването със стария режим, както и последвалото им забавяне след разширяването на Европейския съюз. Резултатите от положените в началото на периода усилия се появявят през 2000 - 2007 г., когато много от страните се придвижват напред към целта, а именно да доближат стандарта на живот в Западна Европа. "Не видяхме държави, които пристъпиха към реформи и не последваха резултати. Няма и държави, които не реформираха, а постигнаха подобрение", каза при представянето на анализа Джеймс Роуф, един от авторите на изследването.

Според него сред причините за настъпилото забавяне на реформите в Европа е била благоприятната икономическа среда с по-бурния растеж. През периода протече банкова експанзия, която направи кредита по-достъпен и евтин. Това също е охладило ентусиазма за реформи според експертите на МВФ. Те считат, че кризата е донесла по-слаби сътресения в по-реформираните страни. В същото време в други държави е проличала необходимостта промените да продължат.

"Икономическата стабилност е много важна, но не е достатъчна, за да подсигури доближаване към западноевропейските стандарти. За да се ускори този процес, трябва да се извършат структурни реформи", коментира Гилермо Толоса.

Джеймс Роуф, експерт на МВФ за Централна и Източна Европа:

Не виждам промяна в България през последните 10 години



Какво според вас може да върне България на пътя на реформите?

- Не съм запознат в детайли с актуалната политическа обстановка, но се надявам, че новото коалиционно правителство, сформирано след изборите, ще е способно да постигне консенсус по въпроса за необходимостта от реформи. Мисля, че това се вижда ясно от всички. Сред основните проблеми, които трябва да бъдат разрешени, са корупцията и подсигуряването на среда за развитие на бизнеса. Връщайки се назад към това, което беше България преди 10 години, и онова, което тя е сега, аз не виждам абсолютно никаква разлика, което е депресиращо. Докато Варшава например не прилича на себе си и се промени драстично само за 10 години време. България изостава от останалите страни в региона и хората трябва да осъзнаят, че е нужна промяна.

Какви външни фактори биха могли да окажат натиск за пристъпване към реформи в момента? Може ли стремежът към влизане в еврозоната да изиграе такава роля?

- Да, смятам че еврозоната може да бъде катализатор за такива процеси по начина, по който присъединяването към Европейския съюз беше мощен двигател за реформи. Но трябва да се има предвид, че тук не е нужно държавите просто да изпълняват номиналните изисквания за влизане. Трябва реално да са готови за това, икономиките им трябва да подготвени и в достатъчна степен гъвкави, което се постига единствено със структурни реформи. 

Могат ли кредиторите да оказват натиск за реформи? Предполагам знаете, че България започна активно да търси финансиране през последната година.

- По принцип да, но имайте предвид, че когато финансирането е достъпно и на ниски нива, то това отнема от стимулите за реформи. В момента пазарите са много ликвидни, лихвите са ниски, а инвеститорите търсят по-висока доходност, което прави финансирането достъпно, без кредиторите да изискват някакви по-съществени реформи. 

Кое според вас спря реформите в България?

- Това, което повлия, не беше някаква специфична черта на България. Факторите са едни и същи в целия регион. На първо място беше подобрението на пазарната среда след присъединяването в Европейския съюз. Кредитът стана по-достъпен, позитивните последствия от направените преди това реформи започнаха да се виждат, периодът беше на силен икономически растеж, което охлади ентусиазма за реформи. В този период много страни се придвижиха напред към целта за изравняване на стандарта на живот с този в Западна Европа, а от един момент нататък промените вече не могат да са толкова резки и забележими. По-плавни са, но пак изискват полагането на големи усилия, за да се случат.  

Ако се положат основите на значителни реформи сега, има ли шанс България за връщане към онзи растеж отпреди 5-6 години?

- Представата за връщане към икономически растеж от средно 6% на година не е реалистична в момента, защото Западна Европа не се развива с такъв темп, а регионът е силно свързан с нея. Трябва еврозоната да се реформира и да започне да расте бързо, за да се пренесе тази тенденция и тук.

Кое е различното в България след тези 25 години на преход в региона?

- България е един от ярките примери за успешно постигната макроикономическа стабилност. Страната преодоля банковата криза през 90-те години, инфлацията, въведе валутен борд, дългът беше намален и овладян. Сега макроикономическата картина е много добра, но това не е достатъчно. Нуждаете се от структурни реформи. Да, ако я нямаше тази макроикономическа стабилност, щеше да бъде много по-лошо, но стабилността на показателите не е достатъчна, за да продължите напред.

Експерти на Международния валутен фонд (МВФ) ще изготвят анализ на състоянието, в което се намира финансовият сектор в България. Поканата към тях е била отправена от местни институции, а резултатът от изследването се очаква да бъде готов най-рано в средата на следващата година. Това съобщи Гилермо Толоса, представител на фонда за България и Румъния при представянето на икономическо изследване за прехода, през който преминаха европейските държави през последните 25 години. Необходимостта от подобен преглед и анализ стана наложителна заради проблемите в банковата система през лятото, довели до отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка и масирано теглене на депозити от Първа инвестиционна банка.

В представеното от фонда изследване става ясно, че достъпът до евтино финансиране и годините на по-бурен икономически растеж се разглеждат като основни причини за забавяне на реформите. Заключението за България е, че постигнатата макроикономическа стабилност не е достатъчна, за да продължи процесът на догонване на западноевропейския стандарт на живот.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Аз мога да ви кажа резултата предварително, но понеже съм готин няма да ви плаша.

  • 2
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    "Не видяхме държави, които пристъпиха към реформи и не последваха резултати. Няма и държави, които не реформираха, а постигнаха подобрение".
    Само че правенето на реформи сваля рейтинга,а за българските политици след 2001 година,това беше най-важното.

  • 3
    antipa avatar :-P
    D-r D

    До коментар [#1] от "today ;)":

    Е, не е необходимо да имате пророческа дарба, да за познаете какви ще са изводите на МВФ-комисията.
    В графата на рисковите ...
    Апропо, защо ПИБ не си върна 1,3 млн държавна помощ от юли, падежът мина?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK