България може да влезе в процедура по свръхдефицит, но въпреки това отрицателното бюджетно салдо през тази и следващата година ще остане над 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). На извънредно заседание на Министерския съвет беше одобрена нова актуализация на бюджета за 2014 г., която се различава минимално от тази, подготвена от служебния кабинет. Основната разлика е, че допълнителните разходи за министерствата са намалени с 51 млн. лв., включени са спестените средства от публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите", а заради фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) е отпаднала необходимостта да се увеличава таванът на държавно гарантирания дълг.
Свръхдефицит
Във варианта на актуализацията, предложен от финансовия министър Владислав Горанов, е заложен 3.7% дефицит на касова основа, или 2.992 млрд. лв. В тази сума са включени предвиденият и непредвиденият дефицит (2.4 млрд. лв.), допълнителните разходи за първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни средства (278.9 млн. лв.), дефицитът в Националния фонд (около 200 млн.), както и допълнителните 100 млн. за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Според финансовия министър няма как през тази година дефицитът да бъде свит до 3%. "Има натиск върху сегашното правителство да се вместим в тези 3%, но това на практика означава натрупването на огромни просрочия към бизнеса, неразплащане за извършена работа или прехвърляне на дефицита към следващата бюджетна година", обясни Горанов. Той призна, че има риск да влезем в процедура по свръхдефицит, но въпреки това и през 2015 г. вероятно дефицитът ще е над 3%. "Ще обясним на колегите от Брюксел от какво се е породил този голям дефицит и ще предприемем стъпки максимално бързо да влезем в допустимите граници", каза още министърът.
Горанов не пожела да коментира с какъв темп новото правителство ще свива дефицита, тъй като "още се работи по бюджета за 2015 г.". "Теорията показва, че годишната консолидация трябва да е 0.5%, за да не се увреди икономиката на дадена държава", каза министърът. Той съобщи, че синдикалните и работодателските организации са твърдо против да се минава тази граница и те настояват да се използва фискалният резерв. Също така министърът заяви, че актуализацията не е представена предварително на социалните партньори, защото е нямало време.
Същият дълг, ново предназначение
Друг важен параметър на актуализацията е допълнителният таван на дълга. Той остава 4.5 млрд. лв., но предназначението на средствата се променя. Предвидени са 2.9 млрд. лв. за ликвидна подкрепа. Тъй като вече КТБ няма да се спасява, 2 млрд. лв. от парите са предназначени за покриване на недостига във Фонда за гарантиране на влоговете, а с 900 млн. лв. ще се плати настъпващият на 30 ноември падеж на дълга, с който през юни беше предоставена ликвидност на Първа инвестиционна банка (ПИБ). По първия въпрос Горанов обясни, че ще е по-евтино държавата да вземе заем, отколкото фондът. По повод помощта за банката министърът е категоричен, че в него момент се е знаело, че ПИБ няма как да върне цялата сума от 1.2 млрд. лв. за пет месеца, но правителството не е можело да емитира по-дългосрочна облигация заради липса на достатъчен таван на дълга.
Друга разлика в тази актуализация е предвидената възможност за поемане на външен дълг. Румен Порожанов възнамеряваше той да бъде пласиран само на вътрешния пазар. Сега се дава възможност за емисия на стойност до 4 млрд. лв. Горанов е категоричен, че пазарът ще покаже кой вариант за набавяне на средства е най-удачен, и не изключва още през тази година да се излезе на външните пазари.
България може да влезе в процедура по свръхдефицит, но въпреки това отрицателното бюджетно салдо през тази и следващата година ще остане над 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). На извънредно заседание на Министерския съвет беше одобрена нова актуализация на бюджета за 2014 г., която се различава минимално от тази, подготвена от служебния кабинет. Основната разлика е, че допълнителните разходи за министерствата са намалени с 51 млн. лв., включени са спестените средства от публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите", а заради фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) е отпаднала необходимостта да се увеличава таванът на държавно гарантирания дълг.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
21 коментара
Винаги след управление на ДПС+БСП нещата са зле. И с всеки път стават все по-зле.
Горанов да вземе отсега да предвиди и едни десетина милиарда в бюджета за съдебните дела по умишления фалит на КТБ. Щото нали не си мисли, че акционерите, облигационерите и вложителите ще стоят със скръстени ръце и няма да заведат дела срещу БНБ, разбирай държавата? Да помисли и откъде ще допълни недостигащите милиарди във фонда за гарантиране на депозитите, че ей го - 4 декември иде...
Положението е много сериозно.
Публикувано през m.capital.bg
При този дефицит пак ще се прибягва до дълг.Дано се направят поне някакви икономии при разходите.
И все пак правителството трябва да се стреми да не минава границата от 3% на дефицита.
До коментар [#4] от "xalikarans": Напълно съм съгласен! И МВР и МНО имат много поле за икономии без да забележим (да не говорим за ранното им пенсиониране и финансовия му ефект). Държавната администрация е раздута и струв пари.
Да не говорим за по-дребни, но дразнещи разходи като НСО (кой от кого и защо се пази?), комисии на парламента като тази за имуществото придобито по престъпен начин (това не е ли задача на полицията) или за досиетата).
Това са само няколко примера...
всички тези цифри показват пълна неграмотност при управляването финансите на държавата от правителството олигарски
До коментар [#6] от "pzashev":
Да беше само това-без особени усилия може да не намали половината бюджет и със спестените пари да се намалят данъците и да се намали ДДС-то достигайки швейцарските нива.
Ама нито измат знание за това,нито воля пък камо ли топки........................................След като има балъц...............данъкоплатци,които да плащат всичко.
До коментар [#8] от "kapitalcho": Да, да!
Да не забравим и приходната част където
1) едни приближени не плащат акцизи *например Лукой продължава с "оптимизацията" на мита и данъци), контрабанда по митниците и т.н.
2) нашето нежелание да си платим данъците…за да ги дадем като подкупи на зле платени лекари, мед, сестри, учители, полицаи и т.н.
До коментар [#9] от "pzashev":
Като споменахте Лукойл, те монтираха ли си измервателни уреди на входа и изхода, за да могат да се отчитат оборотите?
Явно не...
Сходна е и схемата със счетоводната загуба на Булгартабак. При несъбираеми вземания за 60 млн от офшорни фирми. Кой даде активи за 60 млн. на офшоркитеу?
Ето две от компаниите, които генерират акциз. Състоянието на системата определено неглижира бюджетните приходи и концентрира вниманието си само върху увеличаването на разходите. А политиците са експерти в това направление.