Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
40 11 ное 2014, 20:26, 19069 прочитания

Разривът между Северна и Южна България се задълбочава

Пазарът на труда постепенно се съживява, като в повечето области заетостта нараства, показва проучване на Института за пазарна икономика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Разривът между Северна и Южна България се задълбочава

Преглед на оригинала

Автор: Капитал Daily
"Местната администрация не полага осезаеми усилия за подобряването на бизнес средата."
Десислава Николова, главен икономист на ИПИ
Разривът между Северна и Южна България продължава да се задълбочава, а броят на регионите с най-лошо социално-икономическо състояние нараства. Това показват резултатите от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който за трета поредна година изготвя социално-икономически профили на 28-те области в страната съвместно с българската компания "Региостат". Проучването* оценява представянето на регионите в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

Възстановяването остава бавно


Резултатите от изследването за 2014 г. сочат запазване на наблюдаваните и през предходните две години тенденции – възстановяването остава бавно, а областите в северната част на страната като цяло продължават да изостават спрямо тези в южната. Добрата новина е, че пазарът на труда постепенно се съживява, като в повечето области заетостта нараства, макар и да не достига равнищата отпреди кризата. Същевременно в голяма част от регионите това не се случва, като в седем от тях заетостта остава под критичния праг от 40% – Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Продължава да се влошава и демографската картина – през 2013 г. в страната вече няма нито една област, в която децата на възраст под 15 г. да са повече от хората на над 65-годишна възраст.

"Регионалната политика в България не работи, а за съжаление нямаме основание да очакваме, че в следващия програмен период ще работи по-добре, тъй като е изградена на същите принципи както и в предния", коментира управителят на "Региостат" Александър Цветков. По думите различията между областите не намаляват, като в нито една сфера не е регистрирано икономическо или социално сближаване между отделните групи клъстери, обособени според изготвената от ИПИ типология (виж картата).

Недостатъчни инвестиции



Под равнищата от периода преди кризата остава и общата инвестиционна активност в страната. София продължава да е регионът, към който е съсредоточена най-голяма част от инвестициите, но дори и столицата отчита нетен отлив на чуждестранни капитали през последните години (2010 и 2011 г.). Анализът отчита и сериозни различия в способността на отделните области да привличат инвестиции, която е в пряка връзка с БВП на човек от населението. До 2008 г. най-атрактивни за инвеститорите са били областите със строителен бум – София, Варна, Бургас, Перник и София-област, а след 2009 г. към тях се присъединяват и големите индустриални центрове като Габрово, Стара Загора и Пловдив. Според главния икономист на ИПИ Десислава Николова фактор за това може би се е оказал и високият износ на промишлени стоки, който играеше ролята на основен двигател на растежа в годините след кризата.

Друга продължаваща негативна тенденция е влошаването на средата за бизнес, регистрирано чрез проучване сред представители на 1680 фирми. Напредъкът в електронните услуги също остава бавен. "Местната администрация не полага осезаеми усилия за подобряването на бизнес средата", отбелязва Николова. Като възможно обяснение за това тя посочи политическата криза, която оказва влияние върху централната и местната власт.

Липсата на стимули за предприемане на действия в тази посока е и финансовата зависимост на общините и регионите от централния бюджет. За повишаването на финансовата им независимост анализаторите от ИПИ препоръчват приемането на промени в подоходното облагане, с които една пета от приходите от подоходния данък да се връща в общините на принципа "парите следват личната карта" – т.е. според адресната регистрация на хората. По този начин местните бюджети ще зависят от заетостта и равнището на заплатите в отделните населени места, което ще стимулира привличането на инвестиции и насърчаването на предприемачеството.

* Пълните резултати може да откриете на www.regionalprofiles.bg
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

2 апр 2020, 818 прочитания

Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата

И още: Седмичен рекорд от 6.6 млн. без работа в САЩ; Матурите отложени с 10 дни

2 апр 2020, 1370 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Късметът нов, колкото и държавата

На старта на петото за две години правителство

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10