Разривът между Северна и Южна България се задълбочава

"Местната администрация не полага осезаеми усилия за подобряването на бизнес средата." Десислава Николова, главен икономист на ИПИ

Разривът между Северна и Южна България продължава да се задълбочава, а броят на регионите с най-лошо социално-икономическо състояние нараства. Това показват резултатите от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който за трета поредна година изготвя социално-икономически профили на 28-те области в страната съвместно с българската компания "Региостат". Проучването* оценява представянето на регионите в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

Възстановяването остава бавно

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Резултатите от изследването за 2014 г. сочат запазване на наблюдаваните и през предходните две години тенденции – възстановяването остава бавно, а областите в северната част на страната като цяло продължават да изостават спрямо тези в южната. Добрата новина е, че пазарът на труда постепенно се съживява, като в повечето области заетостта нараства, макар и да не достига равнищата отпреди кризата. Същевременно в голяма част от регионите това не се случва, като в седем от тях заетостта остава под критичния праг от 40% – Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Продължава да се влошава и демографската картина – през 2013 г. в страната вече няма нито една област, в която децата на възраст под 15 г. да са повече от хората на над 65-годишна възраст.

"Регионалната политика в България не работи, а за съжаление нямаме основание да очакваме, че в следващия програмен период ще работи по-добре, тъй като е изградена на същите принципи както и в предния", коментира управителят на "Региостат" Александър Цветков. По думите различията между областите не намаляват, като в нито една сфера не е регистрирано икономическо или социално сближаване между отделните групи клъстери, обособени според изготвената от ИПИ типология (виж картата).

Недостатъчни инвестиции

Под равнищата от периода преди кризата остава и общата инвестиционна активност в страната. София продължава да е регионът, към който е съсредоточена най-голяма част от инвестициите, но дори и столицата отчита нетен отлив на чуждестранни капитали през последните години (2010 и 2011 г.). Анализът отчита и сериозни различия в способността на отделните области да привличат инвестиции, която е в пряка връзка с БВП на човек от населението. До 2008 г. най-атрактивни за инвеститорите са били областите със строителен бум – София, Варна, Бургас, Перник и София-област, а след 2009 г. към тях се присъединяват и големите индустриални центрове като Габрово, Стара Загора и Пловдив. Според главния икономист на ИПИ Десислава Николова фактор за това може би се е оказал и високият износ на промишлени стоки, който играеше ролята на основен двигател на растежа в годините след кризата.

Друга продължаваща негативна тенденция е влошаването на средата за бизнес, регистрирано чрез проучване сред представители на 1680 фирми. Напредъкът в електронните услуги също остава бавен. "Местната администрация не полага осезаеми усилия за подобряването на бизнес средата", отбелязва Николова. Като възможно обяснение за това тя посочи политическата криза, която оказва влияние върху централната и местната власт.

Липсата на стимули за предприемане на действия в тази посока е и финансовата зависимост на общините и регионите от централния бюджет. За повишаването на финансовата им независимост анализаторите от ИПИ препоръчват приемането на промени в подоходното облагане, с които една пета от приходите от подоходния данък да се връща в общините на принципа "парите следват личната карта" – т.е. според адресната регистрация на хората. По този начин местните бюджети ще зависят от заетостта и равнището на заплатите в отделните населени места, което ще стимулира привличането на инвестиции и насърчаването на предприемачеството.

* Пълните резултати може да откриете на www.regionalprofiles.bg