БСП иска банките и БНБ да платят гарантираните влогове

Търговските банки и Българската народна банка (БНБ) да попълнят липсващите 1.5-1.6 млрд. лв. във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за разплащане с депозантите в КТБ. Това е идеята на група депутати от "БСП - лява България", които са депозирали в деловодството на Народното събрание промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Те предвиждат при недостиг на средства във фонда той да увеличи четири пъти годишната вноска на търговските банки и да я събере авансово. А при допълнителен недостиг се включва и БНБ с кредит към фонда.

Законодателни промени

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В момента всяка банка прави годишна премийна вноска във фонда, равна на 0.5% от общия размер на влоговата база за предходната година, определена на среднодневна основа. Това прави 250 млн. лв. за 2013 г. С внесената поправка управителният съвет на фонда има право да задължи банките да внасят до 2% от общия размер на влоговата база в продължение на до 3 години. Също така при недостиг той трябва да задължи търговските банки да преведат авансово годишни премийни вноски в определен срок (и при евентуално увеличения размер), като за база се взема последният ден на предходния месец. Това означава, че ФГВБ би могъл да изиска над 1 млрд. лв. от банките. И сега законът позволява на фонда да вдигне вноската до 1.5% и да я изиска авансово, но БНБ е против, тъй като това ще изведе много банки на загуба.

Може би най-спорният момент от законопроекта е новото задължение, което се вменява на БНБ, а именно в 10-дневен срок да покрие недостига на средства, ако има такъв след паричния трансфер от търговските банки. Средствата от централната банка ще се дават под формата на заем, а лихвата по него ще бъде равна на основния лихвен процент в България (0.02% за ноември).

В чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз обаче се забранява на централните банки на държавите членки да кредитират търговски банки, държавни институции, служби, агенции, централното управление, регионалните, местни или други органи на публична власт. Основното правило на валутния борд в България също забранява на БНБ да финансира държавата и нейни институции.



За и против

Според Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество", проектът противоречи с европейското законодателство. "Няма как БНБ да кредитира други институции. Това противоречи на законите. Той няма как да бъде приет в парламента, но фактът, че се внася и под него се подписват доста хора, показва липса на здрав разум", коментира за "Капитал Daily" икономистът.

Пред "Капитал Daily" Румен Гечев, един от вносителите на законопроекта и член на временната Комисия по бюджет и финанси от квотата на "БСП - лява България", обясни, че целта на закона е да се помогне на правителството и държавата и да не се стига до свръхдефицит. Според него законопроектът не противоречи на европейското законодателство. Той е на мнение също така, че търговските банки трябва да бъдат солидарни с тази криза. "Ако е необходимо, ще намалят печалбите си. Не е задължително да набавят допълнителната сума под формата на по-високи лихви по кредитите", коментира Гечев. Той също така смята, че БНБ трябва да понесе своята отговорност, тъй като заради слабия надзор се е стигнало до банковата криза.