Някъде преди около три седмици българското Министерство на отбраната триумфално обяви сертифицирането на петата батальонна бойна група на Сухопътни войски по стандартите на НАТО. "От видяното днес със сигурност мога да заявя, че подготовката на нашите бойци е напълно равностойна на елитните американски подразделения", тържествено обяви тогава главнокомандващият на пехотинците ген.-майор Андрей Боцев след края на заключителното учение "Ответен удар" на полигона "Корен". В него над 800 военнослужещи със 170 единици бойна техника демонстрираха съвместна операция заедно със 140 бойци от морската пехота на САЩ.
Това, което началникът на Сухопътни войски съвсем логично пропусна да обяви, е обществената тайна, че България всъщност не разполага с достатъчно изправни съвременни бойни машини, за да оборудва на 100% пет батальонни бойни групи за действие в натовски операции. Затова и ръководството на армията е принудено да използва на ротационен принцип една и съща техника, която трябва да демонстрира възможностите на различните бойни части по време на съвместни учения със съюзнически армии. Ако обаче Сухопътни войски (недай си боже) трябва да използват едновременно всичките пет сглобени по натовски тертип батальонни бойни групи, със сигурност ще се окаже, че те не разполагат с достатъчно работещи бойни машини. Образно казано, ако две от групите ще се движат с БТР-и и БМП-та, другите три трябва да се возят в каросериите на камиони ли пък... да ходят пеш. Едва ли някой генерал ще признае официално този факт, но съдейки по написаното в прословутата Визия 2020 на военното министерство и модернизационната програма към нея, в действителност армията ни реално може да сглоби две, максимум три подобни войскови формирования.
Батальонът се строява...
За проблемите с техниката в Сухопътни войски отдавна се говори с половин уста. Половинчати признания за това има и в последния доклад за състоянието на въоръжените сили, който армейското ръководство ежегодно депозира в парламента. "Недостигът е от резервни части за танк Т–72, бойни машини на пехотата, автомобилна и специална техника, акумулаторни батерии и автомобилни гуми. Към момента наличните запаси от резервни части за БМП-1 са сведени до 4%, а за танк Т-72 – до 20%. Над 80% от наличните танкови акумулаторни батерии са с изтекъл срок на годност", пише в документа. Там се признава също така, че част от оборудването, необходимо за поддръжка на съществуващата техника, дори вече не се произвежда.
Затова и най-важната задача, с която ще се сблъска ръководството на Сухопътни войски през следващите няколко години, ще бъде именно обновяването на военната техника. Тя е записана съвсем конкретно и в плана за модернизация на този вид въоръжени сили. "Основен приоритет за Сухопътните войски са придобиването на нова бойна бронирана машина заедно със съответното оборудване, екипировка и подготовка за изграждане на декларираните батальонни бойни групи. Това ще даде възможност за действия в пълния спектър от операции, включително нощем и в екстремни климатични условия", пише във Визия 2020.
Това, което прави впечатление също така, е, че в документа се говори за придобиване на 100-120 бронетранспортьора за механизираните батальонни групи, но няма нито дума на тема танкове. "Същевременно силите ще придобият способности за комуникация, водене на разузнаване, наблюдение, целеуказване и поддръжка от въздуха, координиране на движението и поддръжката от летателни апарати чрез обмен на данни и картина на бойното поле. Ще бъде ускорено усъвършенстването на инженерното осигуряване и повишаване на неговата роля и задачи в операциите, както и защитата на силите със съвременни, мобилни и напълно оперативно съвместими системи за ПВО, със способности за борба с балистични ракети с малък обсег", се казва още във визията.
Made in USA vs. Made in Germany
Модернизацията на три батальонни бойни групи ще струва около 280 млн. лв. до 2020 г. според националната програма за превъоръжаване по Визия 2020. Една част от средствата обаче най-вероятно ще дойдат по линията на споразумението за двустранно сътрудничество със САЩ в сферата на отбраната. Ако трябва да сме точни, и двата най-вероятни варианта за обновяване на "автопарка" от бронирани машини по един или друг начин минава през американската военна администрация. В единия случай (по-малко вероятният) става дума за доставка на германски бронетранспортьори "Фукс" втора ръка, използвани от щатската армия по време на мисиите й в Афганистан, които трябва да бъдат свалени от въоръжение. В другия Сухопътни войски трябва да получат нови машини на отбранителната корпорация "Текстрон марин енд ленд системс" - най-вероятно M1117 Guardian или по-новите Commando Select. Има вариант, при който американските бронетранспортьори евентуално могат да започнат да се сглобяват и у нас, но в това отношение преговорите са на много ранна фаза.
Вариантът за придобиване на немски бронетранспортьори "Фукс" втора ръка за първи път е обсъждан през юни 2014 г. по време на френското военно изложение "Евростатори" в Париж. Там представители на концерна производител Rheinmetall AG са отправили предложение да посредничи между България и САЩ за доставяне на до 100 машини от варианта M93 Fox, които до момента са използвани от американската армия в Афганистан. След изтеглянето на НАТО от централноазиатската държава въпросните машини е трябвало да бъдат пенсионирани. САЩ обаче са предложили да ги предоставят безвъзмездно на българската армия, като Rheinmetall извърши генерален ремонт на бронтранспортьорите. По груби оценки обновяването на всяка машина ще струва между 50 хил. и 100 хил. евро, което доста приемливо на фона на цената на една нова машина от този тип – средно около 2.3 млн. щатски долара. Впоследствие е проведена среща между германския военен аташе и тогавашния зам.-министър на отбраната Иван Иванов, на която е станало дума, че Rheinmetall може да извърши ремонта на машините в българския военно-ремонтен завод ТЕРЕМ – Хан Крум. Това е най-закъсалото подразделение на ТЕРЕМ АД и подобна поръчка до голяма степен би го изправила на крака. Няколко месеца по-късно в наддаването за евентуалния ремонт на военните машини се включва и друга немска военна компания – Dirks Defence. Силната страна на варианта с придобиването на бронетранспортьорите "Фукс" e, че за сравнително малко пари армията ни ще получи сравнително съвременни машини. Рисковете са свързани с това доколко те са амортизирани и колко ефективен ще е капиталният им ремонт, особено ако се извършва в държавната фирма ТЕРЕМ.
Другият, по-вероятен вариант, за купуване на нови бронетранспортьори за армията ни, идва по линия на американската отбранителна корпорация "Текстрон марийн енд ленд системс", която е един от световните лидери в сферата на военната техника за сухопътните сили. Българската армия вече притежава 7 машини на компанията от типа M1117 Guardian. Те се използват от българския контингент в Афганистан, който се прибира в края на тази година. Преди три седмици също така стана ясно, че "Текстрон" са подписали контракт с американската администрация, на базата на който ще доставят за България още 10 машини от по-новия тип Commando Select, който е с подобрени защитни показатели срещу детонация на мини и импровизирани взривни устройства т.е. в по-голяма степен е адаптиран за водене на асиметични бойни действия.
По информация на "Капитал" представители на "Текстрон" също са започнали предварителни разговори с военно-ремонтното предприятие ТЕРЕМ, но не просто за ремонт, а за евентуално производство на бронетранспортьори у нас. Става дума за изработка на прототип по оригинален дизайн, най-вероятно разработен на базата на Commando Select, след което и евентуално преминаване към серийно производство, което на някакъв по-късен етап дори можело да бъде и за износ. Идеята е обсъждана и по време на посещение на български генерали в заводите на корпорацията в САЩ преди няколко месеца, където те са разглеждали машините и са споделили свои виждания как конструкцията им може да бъде подобрена. Проблемът с офертата на "Текстрон" обаче е, че става дума за нови машини, които вероятно няма да са евтини – цената както на използваните от България M117 Guardian, така и на бъдещите Commando Select се движи някъде около 1.5 млн. долара за един бронетранспортьор. Последното е интересен детайл, тъй като при последната поръчка на американската армия една подобна машина е излизала по около 1 млн. долара.
