Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 14 ное 2014, 16:33, 4322 прочитания

Беззъбата актуализация

Политиците отново избраха лесния вариант - просто да налеят публични средства в бездънни ями

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
50
млн. лв. е намалението на допълнителните разходи в новата ревизия

След като беше ясно, че ще е нужда още в началото на лятото, беше дъвкана предизборно и смляна от служебния кабинет в някакъв вид, актуализацията на бюджета за 2014 г. беше приета. Засега на първо четене във временната комисия по бюджет и финанси, но предвид сближените позиции на всички партии, кратките срокове за разплащане с гарантираните вложители в КТБ и оставащите около 30 работни дни до края на годината, придвижването на текста до второ четене в пленарна зала ще се случи в бърз порядък.

И ако се съди само по двучасовите дебати в четвъртък, човек можеше да остане с впечатлението, че това наистина е най-доброто и дори единственото решение на фискалните проблеми на държавата до края на годината. Това обаче съвсем не е така. И въпреки че новата актуализация е малко по-добра от варианта на служебния кабинет, личи запазването на познатия в България подход – раздават се публични пари "на калпак", търсят се краткосрочни решения на проблемите, а реформите... просто се пропускат елегантно.


Политиците отново избраха лесния вариант, който винаги е свързан с наливането на публични средства в бездънните каци, наречени първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Ултиматум "пари срещу реформи" нямаше във варианта на служебния финансов министър Румен Порожанов, няма и във варианта на Владислав Горанов. И докато това е донякъде разбираемо при подхода на служебния кабинет, то новото правителство поне можеше да заговори и да поиска предприемане на някакви действия от страна на министерствата.

Министър Горанов се оплака по време на комисията, че това не е неговият бюджет, не отразява собствените му виждания за управление на публичните финанси, но е трябвало да бъде внесен в този вид, "за да остане държавата коректен платец". "Това е узаконяване на вече направените разходи и неблагополучията на едно управление, което не постигна целите си", каза той. Финансовият министър заяви, че вече няма време за нищо друго, освен да се закърпи положението с няколко милиарда заем и ако ще се прави нещо, то ще е от догодина. Лошото е, че апатичният тон се подкрепя както от ГЕРБ и коалиционните партньори, така и от опозиционните партии като БСП и ДПС.

Десет години назад



С приемането на актуализацията се узаконява дефицит от 3.7% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), а дългът ще надхвърли 22%. Ако си финансов министър в САЩ, Германия, Великобритания или Франция, поддържането на такива нива не само не е проблем, но можеш да бъдеш и похвален. За една малка и стагнираща вече шеста година икономика като българската, с фиксиран валутен курс тези нива са проблемни. И не толкова в чисто числово изражение, колкото от гледна точка на рязкото повишаване на тези показатели и несигурността около възможността за своевременното им понижаване.

Ревизията на бюджета ни връща пет години назад по отношение на дефицита и 10 години по отношение на дълга. Необходими бяха 4 млрд. лв. от Фискалния резерв и държавни заеми на нетна стойност над 5 млрд. лв., за да може през 2012 г. дефицитът да бъде свален до 0.45%. Необходими бяха също така пет години на бурен икономически растеж, за да успее страната да се справи с дълговото си бреме от миналото.

В годините на финансова и икономическа криза държавата имаше едно предимство – фискалната стабилност. И това се отчиташе от всички анализатори. Тази година ще загубим това предимство. И тази констатация беше направена от рейтинговата компания Fitch. В свой доклад анализаторите на агенцията изтъкват, че досега фискалната дисциплина е играла ролята на противотежест на слабата икономика и е била едно от нещата, което е привличало все пак някакви чуждестранни инвеститори.

След представянето на актуализацията в Министерски съвет Горанов каза, че дълговете не трябва да са новина за България през следващите години. При липса на реално растяща икономика, никаква приватизация, нежелание да се свиват разходите и да се правят реформи, правителството ще трябва да поема все повече дългове. От една страна да покрива ежегодните дефицити, а от друга – да покрива настъпващите падежи на стар дълг, който е взиман преди това. И да се извинява с поредната "изненадващо" избухнала бомба, каквато за тази година беше КТБ.

Оправдания

Финансовият министър не вярва в бързото възстановяване на България, което буди съмнение дали новото правителство и финансовото министерство имат ясна визия как да го подпомогне. При приемането на властта той каза, че златните икономически години между 2004 и 2007 г. са отминали, като единствено можем да се надяваме да не е съвсем безвъзвратно.

А решението сякаш не е толкова сложно. То се крие в реформите, но реформи, започващи от сега, а не от догодина, или както досега – никога. Пример за България в това отношение може да бъде Естония. Малката балтийска държава беше сред най-засегнатите от световната финансова криза. През 2009 г. естонската икономика се сви с близо 15%. Рецесията доведе до двоен ръст на безработицата, фалираха банки и имаше реална опасност от срутване на борда й. Това обаче не се случи. Дори не се наложи да се взима заем от международна финансова институция, както направиха други държави в региона. Политиците просто решиха да поемат отговорността си за справянето със ситуацията. През 2009 г. бюджетният дефицит на страната беше 2%, а година по-късно бюджетът беше на излишък. За да постигне този резултат, правителството осъзна, че трябва да се предприемат ударни реформи. И такива имаше - в образованието, съдебната система, здравеопазването. Демонополизира се здравната система, а може би най-важното – въведе се изцяло електронното правителство. То улеснява бизнеса и гражданите, намалява разходите им, а инвестициите растат. От намаляването на администрацията се спестиха милиарди.

За съжаление в България това изглежда като научна фантастика, а реформите са само на думи и обикновено се оставят за догодина. Министър Горанов обясни, че годишната консолидация на дефицита (намаляването му) може да е с 0.5 процентни пункта, защото така вероятно пише в учебниците, от които е учил. И това може би е така, ако не се прави нищо друго в посока икономическо възстановяване. "Не е толкова опасно да се намали дефицитът и с над 0.5 процентни пункта на година, но е трудно да се направи без някакви дълбоки реформи. Единият начин за консолидация е да тръгне икономиката, а другият – да се режат разходите", коментира икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.

В последната актуализация на бюджета отново са предвидени допълнително стотици милиони за обичайните заподозрени – МВР, здравната каса, социалното министерство, здравното и земеделското. Близо 400 млн. лв. ще бъдат раздадени под предлога, че без тези пари системите ще спрат да функционират, държавата няма да може да се разплаща с бизнеса и т.н. Вътрешното министерство било изхарчило 80% от парите си още през август, заплатите във ведомството били вдигнати от предишните управляващи, без да са подсигурили необходимите милиони. Тези доводи се тиражират откакто служебният финансов министър Румен Порожанов показа своя вариант на актуализацията. Но нито той, нито неговият наследник споменаха нещо за непопуляни мерки.

Според Десислава Николова, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), дефицитът е можело да бъде свален още, ако актуализацията е била направена по-рано. "Наистина разходите вече са направени, договорите с изпълнителите са подписани. Трябваше обаче да се направи поне опит за някакви реформи още тази година. Можеха да се променят някои закони, например за МВР", каза Николова. Тя е на мнение, че има възможност да промяна и вместо служителите да взимат 20 заплати при съкращение, да взимат четири например.

Бездействие

Наистина, отговорността за продънения бюджет е основно на кабинета "Орешарски" и финансовия министър Петър Чобанов. Към септември оценките са за неизпълнение на приходите с 1.062 млрд. лв., а само неизпълнението на ДДС и акцизите се оценява на 900 млн. лв. Но това е картината отпреди месец и половина. Към средата на ноември – три месеца и половина след оставката на Пламен Орешарки, след три месеца управление на служебния кабинет, който си постави за приоритет подобряването на събираемостта, и месец и половина преди края на годината очакванията за събираемостта на Владислав Горанов не се променят.

Десислава Николова смята, че е имало възможност за събиране на повече приходи. "Тази година беше създадено звеното "Фискален контрол" към НАП, освен това започна да се прилага Механизмът за обратно начисляване на ДДС. Въпреки това се вижда, че тези мерки не дават резултат. Значи някъде има проблем", смята тя.

Румен Гечев от БСП също е на мнение, че в приходите има резерви и при повече контрол и натиск върху администрацията е възможно неизпълнението да падне под заложеното сега. "В последните два месеца от годината приходите винаги са повече. В самия бюджет те не са заложени да се изпълняват равномерно", коментира икономистът. Той е на мнение, че се залага прекомерен дефицит, а оттам и дълг, за да се осигури комфорт на властта.

Статистиката на Агенция "Митници" за септември показва, че явно има някакъв ефект от връщането на Ваньо Танов за директор на агенцията, но не достатъчно. Неизпълнението на приходите от акцизи и ДДС от внос е намаляло наполовина спрямо август, но все още месечният план не се изпълнява с 80 млн. лв. Един от основните проблеми в митниците е отмяната на наредбата, с която складодържателите на акцизни стоки се задължаваха да имат специфични измервателни уреди, чрез които митническите органи ще осъществяват по-строг контрол. Кабинетът "Орешарски" премахна това изискване с довода, че така се облекчава бизнесът. Владислав Горанов обяви, че за връщането на по-строгия режим са нужни нормативни промени и те ще бъдат направени. Не каза обаче кога, нито колко е загубила държавата от отмяната на наредбата.

170 млн. лв. по-малко

Не можем не отбележим, че все пак актуализацията на Владислав Горанов е малко по-добрата от двата варианта. Общо разходите се намаляват с около 170 млн. лв. От публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите" бяха спестени 120 млн. лв. Освен това финансовият министър е ограничил разходите на някои министерства с общо 51 млн. лв. Заради фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) отпадна необходимостта банката да бъде спасявана, което автоматично намали необходимостта от нов дълг с 2 млрд. лв. В актуализацията на Порожанов също бяха заделени 2.9 млрд. лв. за ликвидна подкрепа на банковата система, но освен това бяха предвидени 2 млрд. лв. под формата на държавни гаранции за Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) в един момент заговори, че таванът на дълга трябва да бъде увеличен с 6.2 млрд. лв. Като вместо фондът да емитира облигации, това да направи държавата, за да постигне по-добри лихви. В крайна сметка това ще бъде направено сега, но няма да се дават пари за оздравяване на КТБ.

Актуализацията беше подкрепена и от ДПС. "Радвам се, че държавата ще е коректен платец и се надявам на бърза консолидация на дефицита под 3%", коментира Петър Чобанов, финансов министър в кабинета "Орешарски". Той намекна, че приходите в бюджета за тази година може да се окажат повече от планираното и се надява това да бъде отразено в дефицита за 2014 г.

Мартин Димитров от Реформаторския блок заяви, че ще гласуват за сегашната актуализация "по изключение". И според него положението е заварено и няма какво да се направи. "Личи, че се прави опит за намаляване на разходите. Има намаление със 170 млн. лв. спрямо предишния вариант на актуализацията", коментира Димитров. За него е по-важно какво ще се случи с бюджета за 2015 г. Валери Симеонов от Патриотичния фронт също подкрепи актуализацията с довода, че вече няма какво друго да се направи. Както Мартин Димитров, и той обърна внимание на затягането на контрола върху митниците, за да се увеличат приходите. И двамата бяха категорични, че няма да подкрепят бюджета за 2015 г., ако в него не залегнат подобни мерки.

Друг е въпросът дали те ще са достатъчни, или ще трябва нещо по радикално, защото вече времето на отказ от реформи започва да тежи непреодолимо на икономиката. И вероятно ако не следващата година, то скоро след това просто ще дойде моментът, когато проблемите просто няма да могат да се отложат и ще трябва да се действа, но още по-скъпо и болезнено.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГЕРБ и ДПС удължиха извънредното положение 1 ГЕРБ и ДПС удължиха извънредното положение

"Обединените патриоти" се разцепиха по искането на правителството то да продължи до 13 май, само БСП и ВМРО са против

3 апр 2020, 1960 прочитания

Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни Вечерни новини: Банковата ваканция ще е ясна до седмица, мерките ще се разхлабят при спад на заразените три дни

И още: Съществени редакции в закона за извънредното положение предлагат депутати от ГЕРБ, една четвърт от всички над 1 млн. заразени в света са в САЩ

3 апр 2020, 1573 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Съд в несъстоятелност

Търговското отделение на Софийски градски съд стана символ за съмнително правораздаване

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10