Съд в несъстоятелност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съд в несъстоятелност

Председателят на Софийски градски съд (СГС) Владимира Янева не отговори на въпросите на "Капитал" за Момчил Мондешки - адвокатът, забелязван често в съдийските коридори и пред кабинета й.

Съд в несъстоятелност

Търговското отделение на Софийски градски съд стана символ за съмнително правораздаване

Димитър Пеев
39648 прочитания

Председателят на Софийски градски съд (СГС) Владимира Янева не отговори на въпросите на "Капитал" за Момчил Мондешки - адвокатът, забелязван често в съдийските коридори и пред кабинета й.

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


В понеделник предиобед, зам.-председателят на най-големия окръжен съд в България – Софийски градски съд (СГС), Богдана Желявска пуска програмата LawChoice, за да разпредели делата, които са постъпили в края на миналата седмица.

Едно от тях е казусът на годината – делото за несъстоятелността на КТБ. Софтуерът, чиято надеждност многократно е поставяна под съмнение, трябва да го разпредели при един от 22-те съдии в отделението. Въпреки че ден по-рано е пристигнало писмо от съдебни репортери, с което се иска изборът да бъде публичен, докладчикът е определен, както казват съдиите, "при закрити врати". Точно когато съдия Желявска "натиска копчето", информационната инфраструктура на Софийски градски съд (СГС) се срива. Уж надеждната връзка, обезпечена със 100 мегабитовата оптика, прекъсва точно в момента, в който протоколът от избора на съдия по делото трябва да бъде изпратен към сървъра Висшия съдебен съвет (ВСС), където трябва да се съхранява.

Случайният срив не оставя следа в системата и явно е бил толкова мимолетен, че остава незабелязан от работещите по това време магистрати в съда. "Техническият проблем" обаче е основното извинение, което ръководството на СГС ще извади пред обществото, за да разсее съмненията около избора. А те стигнаха дотам, че ВСС реши да изпрати трима свои членове на нарочна проверка в съда. 

Съмнения, които не се ограничават с делото КТБ и са надвиснали като сянка над абсолютно всеки спор с висок материален интерес: съдията или не е избран случайно, или е поставен в някаква зависимост, защото или е командирован, или службите/прокуратурата "имат нещо за него", или, както често става - и трите заедно.

И всъщност бихте ли се обърнали към даден съд, ако знаете, че съдията е избран от отсрещната страна? Бихте ли дошли да правите бизнес в България, ако знаете, че дори най-уважаваните адвокатски кантори ще ви посъветват да уреждате отношенията си така, че шансът да стигнете до съдебен спор да е минимален? А когато въпреки това се наложи да влезете в съда, адвокатите ще направят изричното уточнение, че дори и позицията им да е съобразена изцяло със закона, практиката и правнатa доктрина, това не е гаранция, че спорът няма да бъде решен по точно обратния начин, защото съдът е външно мотивиран.



На какво се дължи всичко това? Ето три истории, които, както казва безсмисленото юридическо клише, "обсъдени отделно и в тяхната съвкупност", дават ясна картина за състоянието на ключовото отделение в СГС.

История първа: Симулацията на посредника

Висок, около четиридесетгодишен, родом от Троян, с прошарена коса, осъждан преди време за документно престъпление, реабилитиран по право и отскоро адвокат в старозагорската колегия.  Мъж с подобно описание може доста често да бъде засечен в "съдийския" коридор и кабинетите на ръководството на съда, разказаха магистрати пред "Капитал".

Това е Момчил Мондешки.  Едва ли има столична адвокатска кантора, на която това име да не говори нещо. Той е припознаван като "вратата" към Търговското отделение на СГС.

От няколко седмици в адвокатските среди циркулира едно прелюбопитно решение на градския съд, разказващо една житейска небивалица. Ищец по него е именно Момчил Мондешки.

Той се обръща към съда с твърдението, че преди осем години дядо му е получил финансова помощ от регистрираната на Сейшелите офшорка "Ексим ривейл корпорейшън" в размер на 900 хил. евро - задължение, което той и брат му са поели впоследствие. Мондешки иска от СГС да признае, че това задължение е погасено по давност. Делото е разпределено на съдия Йорданка Моллова, която след като няколко пъти дава задължителни указания на ищеца, за да придвижи делото, изненадващо се отвежда. Казусът този път е разпределен на командированата от Районния съд във Велинград съдия Петя Георгиева, която ускорява значително разглеждането му и в началото на септември насрочва заседание по делото за след три седмици. За сравнение – по това време съдия Георгиева насрочва останалите си дела за... февруари 2015 г.

Един месец след заседанието тя излиза с решение, с което уважава иска. Офшорната компания не оспорва съдебния акт и той влиза в сила.  

Представител на сейшелската фирма е Алфред Виктор Брустър, който, съдейки от големия брой офшорни компании, които представлява, вероятно е подставено лице. Името му обаче се появи преди няколко  години като управител на друго сейшелско дружество, в полза на което депутатите от "Атака" бяха заставяни да подписват записи на заповед.


Юристи, с които "Капитал" разговаря, определиха схемата "заем от офшорка за дядо" като класическа симулация, чиято очевидна цел е... създаването на привидно обяснение за произхода на голяма сума пари: "Съдът очевидно е третирал преференциално страната. Това е видно както от скоростното разглеждане на делото, така и от факта, че съдът не е изпълнил задължението си да следи служебно за симулативна сделка, която по дефиниция е незаконна".

От компетентността на прокуратурата и на финансовото разузнаване, които би трябвало да се самосезират, за да установят обстоятелствата, при които офшорка без регистрация на представител в България е внесла в брой 900 000 евро, за да ги предостави на дядото, или по някакъв друг начин ги е трансферирала по банков път.

От СГС не отговориха на изпратените от "Капитал" въпроси за това какво точно прави Мондешки в съда. Самият той обясни, че е адвокат и юрист и може да ходи навсякъде. 
От информационната система на СГС виждаме, че Мондешки е ищец по три дела в съда, които са образувани в началото на годината.

По телефона самият Мондешки отрече да има отношение към казуса, за който ви разказахме. На негово име има още едно дело – отново срещу офшорно дружество, което обаче е на трупчета от февруари, като против всякакви правила съдията по него (пак командирован магистрат - Теодора Нейчева от Разград) дава указания, които не са изпълнени. След това вместо да го прекрати - дава "последен шанс" това да бъде направено. След като не следва изпълнение, делото не е прекратено. Поведение, което юристи определиха като очевидно преференциално третиране.

История Втора: Неслучайните командировани

Именно концентрацията на дела с еднакви страни при тесен кръг от магистрати беше причината преди време ВСС да разпореди проверка в Търговското отделение на съда. Поводът тогава бяха публикациите, че делата по спора между Цветан Василев и Делян Пеевски отиват при едни и същи съдии.

Първо това беше скандалната съдийка Румяна Ченалова, а впоследствие и при командирования от районния съд в Костинброд съдия Ивайло Родопски. 
Влязла с външен конкурс в системата Съдия Румяна Ченалова беше наказана преди пет години заради контакти с Красимир Георгиев-Красьо Черния, като в момента срещу нея има висящо дисциплинарно производство. Преди време сайтът "Съдебни репортажи" разкри, че съдия Ченалова е била засечена със СРС да иска "кошници с плодове", което тогавашният зам. главен прокурор Валери Първанов беше оприличил като евфемизъм за... подкуп.

Другият съдия с ресор "Василев - Пеевски" е Ивайло Родопски. Той също няма чисто дисциплинарно минало. Преди години беше наказан от ВСС, след като проверка на Инспектората откри фрапантни нарушения в ръководения от него Районен съд - Костинброд. От СГС коментираха, че наказанието на Родопски е заличено и няма пречка той да бъде привлечен в търговското отделение на съда. Скандалът, за който Родопски е наказан, е свързан с имотни измами, които са били възможни именно заради "пропуските" в работата му като съдия в Костинброд. По случая има наказателно производство, което е прекратено от прокуратурата, но е обжалвано от пострадалия от измамите пред съда. Разследването очевидно засяга и действията на съдия Родопски, защото на два пъти наказателни съдии от СГС, които трябва да се произнесат по казуса, се отвеждат заради колегата си.

При съдия Родопски доскоро беше делото за несъстоятелността на ТВ7. А когато той се отведе, делото беше разпределено на друг магистрат – също командирован – Калинка Илиева.

От години магистрати и неправителствени организации отбелязват, че командироването вместо изключение (за временно попълване на недостиг на кадри) се е превърнало в правило и начин за подбор на послушни магистрати, които са в ръцете на началника си, който може да ги "върне на село" всеки път, когато не се подчинят на волята му.

История Трета: Кухи дела, фиктивни номера, пробит софтуер

Но нека да се върнем на делото КТБ. Първоначално избраният по него съдия е именно... споменатата Калинка Илиева. Магистрати, с които "Капитал" разговаря, разказват, че тя е близка до ръководството на СГС.

Протоколът за избора на съдия Илиева по делото КТБ не успява да стигне до сървъра на ВСС, както ще обяснят от пресцентъра на съда, заради случилия се, но явно неусетен от никого, срив в системата. Документът се появява чак след като съдия Илиева се отвежда заради "подчертаване на факта в някои медии, че тя е командирована от СРС".

Следва нов избор на съдия по делото. Пак при "закрити врата" то е разпределено при председателя на Търговското отделение Иво Дачев. 
Изборът обаче отново мирише. На сървъра на ВСС отново няма протокол по номера на делото "КТБ". От съда обясняват, че то е било разпределено с нов "фиктивен" номер. В новото определяне на съдия по делото обаче съдия Калинка Илиева не е изключена от разпределението, което също повдига въпроси. 
Същевременно нереално висок е и броят дела, които са записани на съдия Дачев – според статистиката излиза, че той е два пъти по-натоварен от колегите си, а в същото време като административен ръководител получава едва 40% от делата.

От СГС обясниха тези аномалии с твърдението, че се генерирали кухи дела,  за да се изравни натоварването на съдия Дачев, а пък при отвод винаги се пуска фиктивен номер, по който се образува кухо дело, по което се определя новият докладчик.

Магистрати коментираха, че подобни обяснения се разминават както с практиката, така и със самите инструкции за използването на софтуера за случайно разпределение на дела. 
Източници на "Капитал", запознати с информационната инфраструктура на СГС, коментираха, че в съда цари пълен хаос - преди време например стана ясно, че архивът от системата за разпределение е изчезнал. Софтуерът, през който се разпределят делата, не е защитен, защото т.нар. логове, които пазят събитията (действията на потребителя например) не са криптирани и лесно могат да бъдат пренаписани. Има пълна каша с входящите номера на съда, като на практика делата не се разпределяли по реда на постъпването им, както изисква законът. 
Не е ясно защо не председателят на Търговското отделение Иво Дачев разпределя делата, а това прави зам.-председателката на съда Богдана Желявска.

Вместо епилог


През следващите десет дни трима членове на ВСС и външни IT експерти ще трябва да дадат отговор на въпроса какво точно се е случило с разпределението по делото КТБ. Но действията им надхвърлят казуса с банката, защото очакванията към тях са големи. Първо – защото две трети от съдиите в Търговското отделение, през това лято зададоха резонни въпроси за "неслучайното" разпределение в СГС до ръководството на съда, но така и не получиха отговор. И второ - защото нормална бизнес среда може да има при предвидимо и независимо правораздаване, а не в условията на съд в несъстоятелност.

В понеделник предиобед, зам.-председателят на най-големия окръжен съд в България – Софийски градски съд (СГС), Богдана Желявска пуска програмата LawChoice, за да разпредели делата, които са постъпили в края на миналата седмица.

Едно от тях е казусът на годината – делото за несъстоятелността на КТБ. Софтуерът, чиято надеждност многократно е поставяна под съмнение, трябва да го разпредели при един от 22-те съдии в отделението. Въпреки че ден по-рано е пристигнало писмо от съдебни репортери, с което се иска изборът да бъде публичен, докладчикът е определен, както казват съдиите, "при закрити врати". Точно когато съдия Желявска "натиска копчето", информационната инфраструктура на Софийски градски съд (СГС) се срива. Уж надеждната връзка, обезпечена със 100 мегабитовата оптика, прекъсва точно в момента, в който протоколът от избора на съдия по делото трябва да бъде изпратен към сървъра Висшия съдебен съвет (ВСС), където трябва да се съхранява.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    В България презумпцията за невинност трябва да не е в сила за съдии, прокурори, полицаи, митничари, държавни чиновници. Също така трябва техните действия да се наказват в двоен размер на най-тежкото наказание, предвидено в закона за такова деяние.

  • 2
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Кой каза че в България няма качествена журналистика? Браво Капитал за тази статия и за останалите силни материали в този брой!

  • 3
    drbbbb avatar :-|
    Tru Soulja

    До коментар [#1] от "today ;)":

    Направо като в Китай на стадиона и тва е .

  • 4
    dnd avatar :-|
    dnd

    Разровете се по дълбоко за Момчил Мондешки и ще откриете зависимостите му с Ц.Ц. и Владимира Янева , как изгоря с-я Мария Георгиева / изпълнила тяхна "молба" за съдействие срещу вестниците и главната роля на Богдана Желявска... Нищо случайно няма в този съд.....

  • 5
    gilermos avatar :-|
    gilermos

    Изнесената информация в този материал категорично представлява повод за намеса на прокуратурата. Има доста за разследване, доколкото има данни за пране на пари, за търговия с влияние и пр. Да се надяваме, че прокуратурата няма да проспи този сюжет.

  • 6
    boian.ikonomov avatar :-(
    jgold

    Нямаме никакъв шанс с такъв съд. Уви! Никой разумен човек не би правил бизнес в България.
    Иначе браво за статията на Капитал.

  • 7
    flamendialis avatar :-|
    flamendialis

    За огромно съжаление на работещите и честни магистрати, тези факти са истина...

  • 8
    dr_t avatar :-|
    dr_t

    Крайно време е да се изметат всички съдии и прокурори за които има дори малко съмнение, че не си вършат работата безпристранно и независимо... Само така могат да почнат истинските промени...

  • elizaiv

    Не бе, ще откача просто - имало "срив в системата", разпределено било с "фиктивен номер", архивът бил изчезнал, сървърът не бил защитен - КАКВИ ПО ДЯВОЛИТЕ СА ТИЯ ГЛУПОСТИ?!?!? Като ще лъжат и мажат, поне да го направят по-елегантно; не може да замазваш разпределението на съдията при най-голямото дело за несъстоятелност в последните години в България по тоя лаишки начин, просто не може!!! Ето заради такива измекярски истории трябва да има лична отговорност на длъжностните лица, пък ако ще да са и най-великите магистрати в най-великия съд в България, вместо да се водят дела по ЗОДОВ или в Люксембург и да ги плащаме все едни и същи балами, дето внасяме данъци!!!

  • 10
    elizaiv avatar :-?
    elizaiv

    До коментар [#5] от "gilermos":

    С извинение за цинизма, ама някой надява ли се наистина?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK