С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 14 ное 2014, 18:37, 6787 прочитания

Защо не проработи енергийният борд

Боксуването на консултативния орган доведе до компрометиране на добрата идея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Освен провеждането на избори без скандали служебното правителство на Георги Близнашки тръгна с още три амбициозни задачи - да възстанови плащанията по замразените европрограми и да сложи малко ред в хаоса на енергетиката и изборните закони. За целта бяха създадени два консултативни съвета, амбициозно наречени енергиен и изборен борд (който беше конституиран за първи път от кабинета на Марин Райков). И ако в областта на еврофондовете целта беше до известна степен постигната - през седмицата беше рестартирана оперативната програма за екология, то при двата борда, особено при енергийния, амбицията на президентския кабинет беше по-голяма от постигнатото. Най-честият коментар сред енергийните дружества е "очаквахме повече".

В резултат на двумесечната си работа енергийният борд успя да изкара наяве дефицита на Националната електрическа компания - между 400 и 600 млн. лв. годишно (в зависимост от това кой го смята), предизвикан от непризнаването на реалните разходи на компанията за закупуване на електроенергия. В последните две години той обаче е приблизително ясен още в момента, в който Държавната комисия по енергийни и водно регулиране (ДКЕВР) публикува ценовото си решение. За отхвърляне на отдавна ясните проблеми просто не е стигнало времето.


Не си пожелавай твърде много

Николай Минков, който представляваше в енергийния борд Българската търговско-промишлена палата, смята, че самата инициатива заслужава поздравления. "Служебното правителство можеше да стои със скръстени ръце, оправдавайки се, че мандатът му е да проведе единствено изборите", казва той. Минков обяснява обаче, че от самото му създаване към консултативния съвет е имало негативизъм, дори заради самото му име - енергиен борд. "Много хора си представяха, че зад това заглавие стои някакъв конкретен план", казва той.

Всъщност идеята за борда се роди съвсем емоционално сред част от частните компании в сектора, като опит да се намери изход от популизма и политическите сметки и в крайна сметка да надделее икономическата логика. Един от бащите на идеята, икономистът Красен Станчев, я обясняваше просто: той трябваше да създаде условия приходите от продажбата на електроенергията да покриват разходите за нейното производство. Наглед това звучи просто, точно както валутния борд, който изисква парите в обращение да бъдат покрити с валутни резерви. На практика обаче е малко по-сложно. Изпълнението на тази идея съвсем буквално означава рязко вдигане на цените на електроенергията. За да не се случи това, някой трябваше да загуби, което вече блокира идеята. Привържениците на борда имаха и други предложения - като например срещу обещанието на държавата да прави реформи тя да получи външно финансиране, които пък да смекчат горчивото хапче. Така както през 1997 г. валутният борд беше подкрепен солидно от МВФ. До тези идеи така и не се стигна поради подозрения, че енергийният борд обслужва само интересите на компании, които не искат техните договори да се пипат. Така логично от една мъглява идея не се роди ярка реформаторска светлина. Маркетинговият трик - събирането на енергийния бранш на една маса за разговори, да бъде представено с повече апломб - се оказа всъщност препъникамък.



Няма как всички да са доволни

Другият голям проблем се оказа твърде широкият формат. Идеята на кабинета беше похвална - няма как да се предприемат тежки мерки, ако в тяхното обсъждане не се включат и пряко засегнатите извън енергийния бранш. Служебното правителство включи синдикати, работодателски и потребителски организации, но това допълнително разводни дискусиите. От профсъюзите дори е имало идеи цените на тока да се гласуват от парламента, което не само щеше да погребе всяка идея за независима регулация на сектора, но и да развихри небивал популизъм.

Още на първото заседание на борда министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов изброи областите, където може да се търси свиване на разходите - дългосрочните договори за изкупуване на енергия, преференциалните тарифи на зелените централи, ограничаване на плащанията към неекологичини централи и топлофикации, но пропусна да отбележи методите как това да бъде постигнато. Очакваше се да бъдат формулирани от представителите в борда, които обаче имат противоречащи си интереси. "Вместо да си кажем да, има проблем, и да започнем да търсим решение, започна да се спори точно колко е дефицитът на НЕК - 600 или 630 млн. лв. и имали изобщо такъв", казва един от експертите, присъствали на заседанията. "Вероятно много хора са решили, че за енергетика вече трябва молитва, а не мотика.".

Поради това за два месеца работа в условията на задълбочаваща се криза единственото, до което заседанията на борда достигнаха, е по-ясна представа как се уголемява дупката в НЕК. Но в него така и не беше започната дискусия за решенията. Николай Минков допълва, че и самите представители на енергийния бранш, които също имат вина за хаоса в сектора, доста често са прехвърляли критиките си към Щонов, Захариева и новата шефка на ДКЕВР Светла Тодорова, въпреки че точно те трудно могат да бъдат винени за създалата се ситуация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Край на дарителските сметки за операции в чужбина 2 Край на дарителските сметки за операции в чужбина

Деца и възрастни ще могат да се лекуват навсякъде по света със средства от НЗОК

24 авг 2019, 1638 прочитания

Fitch: Решението за ERM II за България се очаква към края на 2019 г. Fitch: Решението за ERM II за България се очаква към края на 2019 г.

Според агенцията страната може да използва еврото като национална валута най-рано през 2023 г.

24 авг 2019, 1713 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Едно поколение време не стига

За 25 години бившите комунистически републики в Европа се преобразиха, но остават далеч от онова, в което поискаха да се превърнат в началото на прехода

Помните ли фразата: "Защото сте абсолютен престъпник!"

Стратегията на Иван Гешев за повече публичност на прокуратурата не е нова, вече има достатъчно примери за вредите от подобни практики

"Друсана" държава

Заради нежеланието си да различи индустриалния коноп от марихуаната България е на път окончателно да остане извън CBD индустрията

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ