Защо не проработи енергийният борд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо не проработи енергийният борд

Самите представители на енергийния бранш често са прехвърляха критиките си към Щонов и Захариева, въпреки че те трудно могат да бъдат винени за създалата се ситуация

Защо не проработи енергийният борд

Боксуването на консултативния орган доведе до компрометиране на добрата идея

7147 прочитания

Самите представители на енергийния бранш често са прехвърляха критиките си към Щонов и Захариева, въпреки че те трудно могат да бъдат винени за създалата се ситуация

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Освен провеждането на избори без скандали служебното правителство на Георги Близнашки тръгна с още три амбициозни задачи - да възстанови плащанията по замразените европрограми и да сложи малко ред в хаоса на енергетиката и изборните закони. За целта бяха създадени два консултативни съвета, амбициозно наречени енергиен и изборен борд (който беше конституиран за първи път от кабинета на Марин Райков). И ако в областта на еврофондовете целта беше до известна степен постигната - през седмицата беше рестартирана оперативната програма за екология, то при двата борда, особено при енергийния, амбицията на президентския кабинет беше по-голяма от постигнатото. Най-честият коментар сред енергийните дружества е "очаквахме повече".

В резултат на двумесечната си работа енергийният борд успя да изкара наяве дефицита на Националната електрическа компания - между 400 и 600 млн. лв. годишно (в зависимост от това кой го смята), предизвикан от непризнаването на реалните разходи на компанията за закупуване на електроенергия. В последните две години той обаче е приблизително ясен още в момента, в който Държавната комисия по енергийни и водно регулиране (ДКЕВР) публикува ценовото си решение. За отхвърляне на отдавна ясните проблеми просто не е стигнало времето.

Не си пожелавай твърде много

Николай Минков, който представляваше в енергийния борд Българската търговско-промишлена палата, смята, че самата инициатива заслужава поздравления. "Служебното правителство можеше да стои със скръстени ръце, оправдавайки се, че мандатът му е да проведе единствено изборите", казва той. Минков обяснява обаче, че от самото му създаване към консултативния съвет е имало негативизъм, дори заради самото му име - енергиен борд. "Много хора си представяха, че зад това заглавие стои някакъв конкретен план", казва той.

Всъщност идеята за борда се роди съвсем емоционално сред част от частните компании в сектора, като опит да се намери изход от популизма и политическите сметки и в крайна сметка да надделее икономическата логика. Един от бащите на идеята, икономистът Красен Станчев, я обясняваше просто: той трябваше да създаде условия приходите от продажбата на електроенергията да покриват разходите за нейното производство. Наглед това звучи просто, точно както валутния борд, който изисква парите в обращение да бъдат покрити с валутни резерви. На практика обаче е малко по-сложно. Изпълнението на тази идея съвсем буквално означава рязко вдигане на цените на електроенергията. За да не се случи това, някой трябваше да загуби, което вече блокира идеята. Привържениците на борда имаха и други предложения - като например срещу обещанието на държавата да прави реформи тя да получи външно финансиране, които пък да смекчат горчивото хапче. Така както през 1997 г. валутният борд беше подкрепен солидно от МВФ. До тези идеи така и не се стигна поради подозрения, че енергийният борд обслужва само интересите на компании, които не искат техните договори да се пипат. Така логично от една мъглява идея не се роди ярка реформаторска светлина. Маркетинговият трик - събирането на енергийния бранш на една маса за разговори, да бъде представено с повече апломб - се оказа всъщност препъникамък.

Няма как всички да са доволни

Другият голям проблем се оказа твърде широкият формат. Идеята на кабинета беше похвална - няма как да се предприемат тежки мерки, ако в тяхното обсъждане не се включат и пряко засегнатите извън енергийния бранш. Служебното правителство включи синдикати, работодателски и потребителски организации, но това допълнително разводни дискусиите. От профсъюзите дори е имало идеи цените на тока да се гласуват от парламента, което не само щеше да погребе всяка идея за независима регулация на сектора, но и да развихри небивал популизъм.

Още на първото заседание на борда министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов изброи областите, където може да се търси свиване на разходите - дългосрочните договори за изкупуване на енергия, преференциалните тарифи на зелените централи, ограничаване на плащанията към неекологичини централи и топлофикации, но пропусна да отбележи методите как това да бъде постигнато. Очакваше се да бъдат формулирани от представителите в борда, които обаче имат противоречащи си интереси. "Вместо да си кажем да, има проблем, и да започнем да търсим решение, започна да се спори точно колко е дефицитът на НЕК - 600 или 630 млн. лв. и имали изобщо такъв", казва един от експертите, присъствали на заседанията. "Вероятно много хора са решили, че за енергетика вече трябва молитва, а не мотика.".

Поради това за два месеца работа в условията на задълбочаваща се криза единственото, до което заседанията на борда достигнаха, е по-ясна представа как се уголемява дупката в НЕК. Но в него така и не беше започната дискусия за решенията. Николай Минков допълва, че и самите представители на енергийния бранш, които също имат вина за хаоса в сектора, доста често са прехвърляли критиките си към Щонов, Захариева и новата шефка на ДКЕВР Светла Тодорова, въпреки че точно те трудно могат да бъдат винени за създалата се ситуация.

Без външен авторитет не става

"Енергийният борд трябва да продължи да работи, но да стане рационален и да даде възможност за по-сериозни анализи в енергетиката, като бъдат привлечени и международни експерти и партньори като Европейската комисия и Световната банка", смята Меглена Русинова от Българската фотоволтаична асоциация.

Един от големите проблеми не само в енергийния сектор е, че липсва доверие в държавните ведомства. Дори и експертите на НЕК и министерството на икономиката и енергетиката да представят лишени от всякакъв субективизъм данни, дългите години политическа намеса и манипулиране на информацията - като се започне от фалшивите прогнози за очакваното потребление на електроенергия, за да се оправдае строежът на АЕЦ "Белене", през странното предпочитане на едни за сметка на други енергийни производители, карат външните анализатори да нямат доверие в тях. По време на мандата на предишния служебен кабинет на Марин Райков тази липса на доверие трябваше да бъде излекувана с поканата Европейската комисия и Световната банка да направят анализ на енергийния сектор. Въпреки че те не казаха почти нищо ново на експертите, за обществото като цяло стана пределно ясно, че НЕК е много зле, дългосрочните договори трябва да се предоговарят, заговори се публично за конфликтите на интереси в енергетиката и че част от проблемите на енергийния сектор може да се излекуват с повече пазар.

От настоящия служебен кабинет вероятно са преценили, че след предишния си анализ международните институции няма какво повече да кажат (препоръките им, така или иначе, не бяха последвани). Това може би е така, но един анализ на енергийния сектор, извършен от Министерството на икономиката и верифициран от външна институция като Световната банка или ЕБВР, със сигурност би бил по-добра основа за разговори, отколкото хвърчащи пауърпойнт презентации. 

И едно две положителни зрънца

Участниците в борда все пак признават и някои положителни моменти. Например че за първи път НЕК дава толкова експедитивно данни за финансовото си състояние - от доста време компанията не публикува тримесечни отчети като другите държавни фирми. Натискът от най-високо политическо ниво явно върши работа. Подобна беше и ситуацията при изборния борд, където пък МВР за пръв път даде публични данни за издадените документи за самоличност и по този начин показа недвусмислено броя на хипотетичните избиратели.

Неуспехът на енергийния борд не е просто неприятна новина за усилията на служебния кабинет. На първо място поради увеличаващата се финансова дупка в НЕК. Към средата на годината компанията на практика беше изпаднала във фалит - според справката на Министерството на икономиката и енергетиката тя е обслужвала средно 53% от задълженията си към доставчиците на електроенергия. Само за първите седем месеца на годината търговските задължения на компанията скочиха с 28% и достигнаха 1.129 млрд. лв. и продължават да растат. Тези задължения някои ще трябва да ги плаща и това най-вероятно ще бъде данъкоплатецът.

По-лошата новина е, че буксуването в борда доведе до компрометиране на самия формат, от който се очакваше да раздвижи блокажа в енергийния сектор. На практика няма министър на икономиката и енергетика в последните три години, който да не призовава или за жертви, или за компромис от всички представители в сектора. Идеята на енергийния борд беше да събира на едно място представители на различните сегменти на енергетиката, синдикати, банки, потребители и трябваше да позволи на всички тях да намерят ако не решения, то някакъв общ език. Нещо, което в рамките на два месеца беше реалистично, но по-скоро не се получи. В по-общ план неуспехът е и урок за всички други сектори като здравеопазване, пенсионна система и образование, които също се нуждаят от спешно лечение. 

Освен провеждането на избори без скандали служебното правителство на Георги Близнашки тръгна с още три амбициозни задачи - да възстанови плащанията по замразените европрограми и да сложи малко ред в хаоса на енергетиката и изборните закони. За целта бяха създадени два консултативни съвета, амбициозно наречени енергиен и изборен борд (който беше конституиран за първи път от кабинета на Марин Райков). И ако в областта на еврофондовете целта беше до известна степен постигната - през седмицата беше рестартирана оперативната програма за екология, то при двата борда, особено при енергийния, амбицията на президентския кабинет беше по-голяма от постигнатото. Най-честият коментар сред енергийните дружества е "очаквахме повече".

В резултат на двумесечната си работа енергийният борд успя да изкара наяве дефицита на Националната електрическа компания - между 400 и 600 млн. лв. годишно (в зависимост от това кой го смята), предизвикан от непризнаването на реалните разходи на компанията за закупуване на електроенергия. В последните две години той обаче е приблизително ясен още в момента, в който Държавната комисия по енергийни и водно регулиране (ДКЕВР) публикува ценовото си решение. За отхвърляне на отдавна ясните проблеми просто не е стигнало времето.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Някой да е очаквал друго?

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Идеята за енергиен борд си е много добра, обаче е в разрез с постоянните напъни за популизъм и стремежа да се задържат цените, за да няма недоволство. Имах надежда служебния кабинет да предприеме непопулярните мерки, защото иначе просто няма кой, ББ освен че е отявлен популист, вече веднъж "даде фира" заради повишение на цените на тока, и трудно ще се съгласи да повтори. Накратко - проблемите ще се задълбочават, единствения вариант е да се търси обществена подкрепа, което включва да се обясни подробно на обществото кой какво плаща, кой какво произвежда и кой колко печели, за да се види защо се налага повишението. Енергийната мафия обаче никога няма да допусне такова нещо, а както виждаме тя е много добре представена при всяка власт.

  • 3
    bvsc avatar :-|
    Да, ама не

    Енергийният борд не беше нищо повече от лобистки кръг на агнетата, които отчаяно искат да продължават да получават 300 лв на мегават. Били изкарали дефицита на НЕК наяве. Те са причината за този дефицит, заедно с американските марици. Какво стана изобщо, някой от този "борд" направи ли опит да се предоговорят тези малоумни договори или да се приказва е по-лесно? В крайна сметка агнетата получиха това, което искаха, падна таксата върху приходите им, благодарение на най-големия лобист сред тях, и за дълги години наред България ще страда, че преизпълнява глупавите си зелени цели. После се чудим защо АЕЦ-а няма пари за продължаване на живота на 5-и и 6-и блок... Разбира се, той много удобно беше затрит, за да се даде път на зелените "инвеститори", а средствата от фонд Козлодуй така и не бяха използвани както трябва, при положение, че бяха достатъчно да се санира София изцяло.

  • 4
    fred avatar :-|
    Fred

    Да реформираш енергетиката разчитайки на собственото желание на хората там е все едно да местиш гробищата разчитайки на жителите им.

  • 5
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#2] от "today ;)": таз чудесна идея как пък не е хрумнала на тези идиоти в Германия или Холандия? А все по нашенско върви, като почнем в правешкия хитрец, минем през Тиквата и завършим с ирландската пастирка?

  • 6
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Лесно се критикува острани. Кой е добрият път и кой ще вземе на себе си тежестта на общото недоволство. Това е проблемът

  • 7
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    До коментар [#6] от "qvb21311044":

    Най-добрият път е елементарен и пазарен. За битовият ток да се захване държавата със своите си мощности - това са БЕХ и дъщерните му компании производителки НЕК, АЕЦ Козлодуй и Марица Изток 2, а бизнеса да се оправя по пазарно-демократичен начин. Както се казва - невидимата ръка на пазаря ще намери правилната цена между производители и бизнес-потребители.
    За съжаление едно такова предложение би се приело за много "комунистическо", защото ще бъде лишен частният енергобизнес от сигурния пазар на дребно ;-)

  • 8
    hitrata_svraka avatar :-?
    Хит®ата Св®ака ;)

    бУксуване, не бОксуване (боксиране)!

  • 9
    hitrata_svraka avatar :-(
    Хит®ата Св®ака ;)

    "Изпълнението на тази идея съвсем буквално означава рязко вдигане на цените на електроенергията. За да не се случи това, някой трябваше да загуби, което вече блокира идеята."

    Да го бяха направили. Ама има пенсионери с по 120 лв пенсия. Ами синовете и дъщерите им са длъжни да поемат разликата! Ама те пък безработни, а децата трябва да ядат, да се обличат, учебници... Ами да заминават да печелят в чужбина! Ама някои старци нямат деца. Е, на такива да се дават социални помощи, не на лъже-инвалиди нито на млади-здрави-прави цигани народили един билюк чавета!!!

    Значи аз и още над милион сънародници сме в странство и си носим кръста вече колко години станаха, а политиците ни нямат "топки" да кажат на черното черно и да възстановят икономическата справедливост! iSiktir!!!

  • Хит®ата Св®ака ;)

    "за първи път НЕК дава толкова експедитивно данни за финансовото си състояние - от доста време компанията не публикува тримесечни отчети като другите държавни фирми"

    МАФИЯ!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK