Едно поколение време не стига
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Едно поколение време не стига

Едно поколение време не стига

За 25 години бившите комунистически републики в Европа се преобразиха, но остават далеч от онова, в което поискаха да се превърнат в началото на прехода

Гергана Михайлова
9836 прочитания

© Инна Павлова


Хората, които изгониха комунизма от България, защото "45 години стигат", едва ли са очаквали, че ще постигнат бързо нормалността, по която започнаха да мечтаят тогава. Едно поколение по-късно нея още я няма дори и за страните, в които сториха същото и запретнаха ръкавите по-сериозно от нас. Достатъчно отдалечени от началото, за да забравят от какво точно бягат, и на незнайно колко голямо разстояние от финала са всички 21 държави, тръгнали по пътя на прехода в края на 80-те. Макар целта пред тях да остава същата, напредъкът към нея е в застой, което е опасно за социалната и финансовата стабилност. Това показва анализът "25 години преход" на експерти от Международния валутен фонд (МВФ), според който преходът трябва да бъде завършен, но са нужни още много усилия, особено в държави като България. Ако не продължат с реформите, гражданите им не само че ще останат бедни, но и ще изостанат съществено от някогашните си другари от бившия социалистически блок, показва изследването.

Обратно в Европа

За забравилите, преходът стартира с желанието на хората да имат не само свобода, но и онзи стандарт на живот, който бяха постигнали западноевропейските държави и който системата на Съветския съюз не можеше да им предложи. Скъсването с модела на  централно командваната икономика донесе хиперинфлация, тежки рецесии, стихийна безработица. В Полша например повече от един милион души бяха без работа в началото на 90-те. Отне десетилетие, за да се премине през този период, в който усещането за достигане на дъното даде тласък за промени, които иначе трудно биха се извършили. Пазарната икономика изискваше да се разтовари държавата от несвойствените й задължения, да се приватизират активите, които частният предприемач би управлявал по-добре, да се напишат закони и да се създадат институции, които да създадат благоприятен климат за развитие на бизнеса. Това бяха и реформите, към които пристъпиха държавите в преход, още повече че отмятането им носеше и членство в Европейския съюз.

"В началото реформите вървяха, без да се отплащат. Впоследствие онези, които реформираха повече, постигаха по-голям икономически растеж", каза Джеймс Роуф, експерт на МВФ за Цетрална и Източна Европа и един от авторите на изследването при представянето му в София през седмицата. Пример за различията, за които той говори, са прибалтийските републики, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга. Ако през 1990 г. средният доход на глава от населението в държавите в преход е бил 30% от този в западноевропейските страни, сега той достига до 50%, както е сега в Полша. По думите на Роуф няма държава, която да е направила реформи и това да не е донесло резултат, и обратно - няма държава, която си е спестила реформите, а е постигнала подобрение. Съществено обаче е какви реформи са извършили държавите.

Най-лесно е било да се пристъпи към либерализация на цените. В същото време истинско предизвикателство е създаването на конкурентна бизнес среда, реформи в държавното управление и приватизация на естествените монополи (виж графиките 1 и 2). Според анализа на МВФ причината за това е в съпротивата, която оказват прослойките с икономически интерес от запазване на статуквото. "Критично по пътя на реформите бе да се изгради среда за бизнеса, в която да се стартират фирми, да инвестират, да се разрастват и, когато е необходимо, да фалират. Създаването на такъв климат изисква законови, административни и институционални реформи в широки граници. В началото на прехода този климат го нямаше в нито една страна. Двадесет и пет години по-късно той е едно от основните различия между страните в преход, което наред с това оказва значително влияние върху перспективите им за растеж", пише в анализа на МВФ.

Защо реформите спряха

Любопитен момент в изследването е търсенето на причините, поради които 25 години от началото на прехода темпът на реформите изглежда замрял. Едно от подозренията пада върху достъпа до евтин кредит, осигурен от експанзията на чуждите банки към изостаналата част на Европа след 2000 г. Това спомогна регионът да привлече инвестиции и да изживее период на икономически бум, през който общественият натиск за реформи не бе силен. "Когато финансирането е достъпно и на ниски нива, това отнема от стимулите за реформи. В момента пазарите са много ликвидни, лихвите са ниски, а инвеститорите търсят по-висока доходност, което прави финансирането достъпно, без кредиторите да изискват някакви по-съществени реформи", коментира в интервю за "Капитал" Джеймс Роуф от анализаторския екип на МВФ.

Друга причина за неохотата да се реформира е, че голяма част от страните вече се възприемат като нормални държави, които могат да си позволят лукса да правят реформите частично и поетапно, а не шоково, както в началото на 90-те. Но тези, които избират по-постъпателна стратегия на реформи, минават през прехода по-бавно и изравняването на доходите изостава, показва анализът (графика 3). "След кризата (2008 - 2013 г. - бел. ред.) тази скорост се забави рязко. Ако това се запази или забави още повече, има опасност от разочарования и заплаха за социалните и фискалните политики", пише в изследването. А това е предупреждение директно към държави като България, в които демографските процеси са негативни и все още липсват пенсионна реформа и адекватни социални политики. "България е един от ярките примери за успешно постигната  макроикономическа стабилност. Страната преодоля банковата криза през 90-те, инфлацията, въведе валутен борд, дългът бе намален и овладян. Сега макроикономическата картина е много добра, но това не е достатъчно. Нуждаете се от структурни реформи, за да продължите напред", каза Джеймс Роуф.

Индивидуален преход

При представянето на "25 години преход" от авторския екип говориха и за нещо, което не са включили в изследването, защото няма как да го измерят. Говорейки за изравняване на доходите и стандарта на живот като цел на прехода за средностатистическия човек, икономистите разглеждат данните за брутния вътрешен продукт, разделен на глава от населението, и сравняват покупателната способност на парите в различните държави. Но с отварянето на границите им е трудно да кажат с точност колко по-бедни са българите от словенците например, защото големи групи от емигрантите вече живеят със западните стандарти или работят, за да осигурят това за децата си. Тоест част от хората вече са извървели своя преход. На ход са останалите.

Хората, които изгониха комунизма от България, защото "45 години стигат", едва ли са очаквали, че ще постигнат бързо нормалността, по която започнаха да мечтаят тогава. Едно поколение по-късно нея още я няма дори и за страните, в които сториха същото и запретнаха ръкавите по-сериозно от нас. Достатъчно отдалечени от началото, за да забравят от какво точно бягат, и на незнайно колко голямо разстояние от финала са всички 21 държави, тръгнали по пътя на прехода в края на 80-те. Макар целта пред тях да остава същата, напредъкът към нея е в застой, което е опасно за социалната и финансовата стабилност. Това показва анализът "25 години преход" на експерти от Международния валутен фонд (МВФ), според който преходът трябва да бъде завършен, но са нужни още много усилия, особено в държави като България. Ако не продължат с реформите, гражданите им не само че ще останат бедни, но и ще изостанат съществено от някогашните си другари от бившия социалистически блок, показва изследването.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    "И което бяха" - по Кисинджър или Бжежински ,не помня кой.
    Един от тях казваше :
    "Ще минат 30-40 години , докато страни като България ще стигнат 199о. "
    И аз все питам и отговор не искам :
    Какво тогава ни беше лошото.
    Защо трябваше толкова назад да ни връщат .
    А кога ще стигнем нивото на 2014.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Въпрос на смяна на поколения. Да не бъдем максималисти, нбека погледнем колко години минаха между Гражданската Война в САЩ целяща премахване на побството и приемането на закона за равните права на афро-американците: войната приключи в 1865, законът бе приет 1964, като още се работи по фактическата реализация. Да погледнем и откъде тръгват България от 1939 и страните с които се сравняваме - Чехия, Полша, Унгария. Не всичко е както искаме, но въпросът е какво и колко силно искаме, не ровенето кой какво казал преди 25 години. Идея за обединение на обществото на България за нормално развитие е нужна, нека има противоречия но не те да са център.

  • 3
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    1.Съгласен, [#2] "daskal1": този път ти стискам ръката.
    2.Към момента " 1373 прочитания " и само две мнения.
    3.Грешно си ме разбрал . По една или др. причина е казано и е вярно . Не искам да се връщам 25 г . просто напомням какво са казали Великите. Но и ти често говориш за времето преди 1999 .
    Както и статията. Това бе повод да напомня тези думи.
    4. Идеята е "За, Бога , Братя ,... " , Работете.
    Ако не, повикайте НЕВОЛЯТА !

  • 4
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    [#2] "daskal1": е , ето това е българинът " 14 ное 2014, 17:00, 1529 прочитания "
    Чете ама ...
    Аз защо казвам "От Българина не става ни Комун ист, ни Капитал ист !"
    Българинът е роден Андрешко.
    Българинът е роден да вика Неволята.
    Българинът е роден да харесва чуждото, но да не прави собствено .
    Българинът е роден да се вайка и обвинява другите до него и кой ли не.

  • 5
    haralampi avatar :-|
    haralampi

    До коментар [#4] от "oyh53308658":

    май говориш за себе си

  • 6
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Как пък позна, [#5] "haralampi":

  • 7
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    До коментар [#1] от "oyh53308658":

    Имаше едно радио, гласът на америка, което след това стан радио витоша. Предваше на УКВ. В предаване по това радио казаха директно, ч ена Българиа и Румъния ще им трябват 2 поколения, за да стигнат Запада.
    2 поколения по 20 или по 25 години?

  • 8
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    Ама то докато се сменят поколенията, някой хора се разбогатяват неимоверно. Само от 90 до97-ма г от българските банки чрез "лоши кредити" са източени над 10 млрд $-толкова, колкото беше външният ни дълг 90-та г. Източването не спира. Сега-някакви си 4 млрд за изплащане гарантираните депозити на КТБ. КТБ се рекламираше "клиентите са ни скъпи". Да, скъпи са, скъпо излизат на държавата. Защото с помощта на политици контролът бе занулен, а заграбването на ресурси-в огромни мащаби. Лесно се граби. И само така се печели. Друг начин няма. Е, не само 2 поколения, но и цветът на обитателите на територията Балгариа ще се смени. Важното е, че "правилните хора" ще се напечелят. По най-лесния начин!

  • 9
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    приватизация на естествените монополи -това до какво доведе? Единствено до изност на национален доход! Без усилия компании като софийска вода, ТЕЦ Марица 1 & 3 печелят лесни пари. Да не говорим за ВЕИ-тата. Повишавене на ефективността? Намаляване на загубите? Как пък не! В софийска вода цените бяха 25 ст за кубик, и загуби 50%, сега са 1, 76 лв и 60% загуби! Ефективност в приватизираните от Ковачки мини и ТЕЦ-ове? нищо подобно. Потребителят се бърка по-дълбоко в джоба. ЕРП_тата? Ефективност? Да, в износа на капитал. Не са вложили и 1 евро от централите си тук. Само изнасят. Чакат някой да се събуди, ид а ги изгони, Но ние не сме АЛБАНИЯ. Да, АЛБАНИЯ с главни букви. Защото там живеят хора, а тук-роби. Роби, които искат неистово да ги грабят. По всевъзможни начини!

  • 10
    petianp avatar :-|
    petianp

    До коментар [#7] от "Съсел и други натикаха държавните пари в КТБ!":

    За мен няма абсолютно никакво значение дали на България ще и трябват едно, две или седемнадесет поколения та да свърши прехода, тъй като за мен прехода приключи през 2000г. с имиграция в САЩ!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK