Милиард и половина чака одобрение от Брюксел

Новата оперативна програма "Региони в растеж" вероятно ще бъде одобрена от Европейската комисия още до края на тази година, съобщиха от Министерството на регионалното развитие (МРР). Окончателният проект мина през Министерския съвет и предстои да бъде изпратен в Брюксел.
Ако бъде одобрена в сегашния си вид, програмата ще е една от малкото, по които още следващата година ще има възможност да се отварят мерки и да се финансират проекти. Както "Капитал Daily" писа, другата пратена в Брюксел до момента е "Развитие на човешките ресурси". Шанс има също за "Конкурентоспособност" и "Транспорт", но това е все още под сериозен въпрос.

Междувременно министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова съобщи, че заради забавени плащания по сегашната програма "Регионално развитие" (ОПРР) под риск от загуба на средства само до края на тази година са проекти за 106 млн. евро.

Новата ОПРР

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Програма "Региони в растеж" е с бюджет 1.54 млрд. евро, разпределен по осем оси за финансиране. Средствата се осигуряват от Европейския фонд за регионално развитие и държавния бюджет и са предназначени за проекти в периода 2014 - 2020 г.

Най-много средства са предвидени по оста за градско развитие – 840 млн. евро. Мерките по тази ос включват пари за саниране на жилищни и административни сгради, също за подобряване на градската среда и на обществения транспорт. 

Тук ще попаднат и основните проекти за инвестиции на 39 големи града от първоначално предвидените 67. Постигнато е споразумение с Европейската комисия останалите 28 да се финансират по отделна ос - "Подкрепа за периферни географски области, най-силно засегнати от бедност", която е с доста по-скромен бюджет 106 млн. евро.

Сред по-големите оси по програмата е и тази за развитие на регионалната пътна инфраструктура със 194 млн. евро. За образователна инфраструктура са предвидени 115 млн. евро, а за здравна - 83 млн. евро. Средствата за развитие на регионален туризъм до 2020 г. са 101 млн. евро. Предвидени са също пари за социална инфраструктура и за техническа помощ.

Платено до момента



Сегашната оперативна програма "Регионално развитие" е един от най-големите виновници за мащабната сума европари, която се очаква България да загуби тази година. Две от осите на програмата бяха спрени по времето на кабинета "Орешарски" – за градско развитие и за туризъм. След това плащанията от бюджета бяха спрени изцяло, като бяха размразени едва по времето на служебния кабинет. Според официалния сайт eufunds.bg за периода юни - октомври тази година разплатените средства по ОПРР са 84 млн. евро. Справката от октомври показва, че рискът от загуба се е покачил от 18.4 млн. евро към август на 38.1 млн. евро - предимно заради закъснението и неразплащанията. Това надали е окончателна оценка, защото сумата расте всеки ден.

Според Лиляна Павлова под риск само до края на тази година са проекти за 106 млн. евро. Сред рисковите е Северната скоростна тангента на София, която трябваше да се финансира със 150 млн. лв. по ОПРР. Заради проблем с отчуждителните процедури и заведените стотици съдебни дела проектът най-вероятно ще се провали. От Агенция "Пътна инфраструктура" опитаха извънсъдебни споразумения със собствениците на земи по трасето на пътя, но много от тях отказаха и в момента всичко зависи от хода на съдебните дела.

Двете строителни министерства се сливат до 7 декември До 7 декември трябва да приключи очакваното сливане между Министерството на регионалното развитие (МРР) и Министерството на инвестиционното проектиране (МИП), съобщи министър Лиляна Павлова на среща с Камарата на строителите в България. Дотогава трябва да бъдат преработени 67 закона и над 100 наредби. Промяната ще върне старото Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което бе разделено на две при кабинета "Орешарски". Чрез Министерството на инвестиционното проектиране ДПС получи контрол върху важни звена като одобрението на инвестиционни проекти, устройствени планове и строителен надзор с предложението първо на арх. Калин Тихолов за министър, а след това – на близкия до него арх. Иван Данов. След закриването на министерството Лиляна Павлова увери, че в правомощията на местните власти ще бъдат върнати решенията за инвестициите на териториите им.