Реформаторите ще я карат така, свиквайте
Семейните драми в дясната коалиция засега не застрашават стабилността на управлението
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако сте имали нерви да проследите поредната семейна драма в Реформаторския блок (РБ), свързана със спора дали да има съюзен конгрес за избор на лидер, кога да бъде той и последвалите след това коментари на различни политици от коалицията, може и да сте си помислили, че гледате филма "Войната на семейство Роуз". В култовия филм, чийто сюжет трудно може да се определи в кой жанр точно се вписва – черна комедия, драма или трагедия, главните герои не само че установяват, че любовта между тях си е отишла след почти две десетилетия брак, но в процеса на развода започват битка за къщата, в която унищожават ценните си мебели и вещи, убиват домашните си любимци и си правят всякакви гадни номера.
Подобно на "Войната на семейство Роуз" жанрът на филма "Войната на реформаторите" също трудно може да се определи – на моменти изглежда като комедия, има и елементи на драма. Това обаче, което със сигурност може да се каже за ситуацията в отношенията между лидерите и петте основни формации в блока, са две неща. Едното е, че "любовта" между част от формациите в него безвъзвратно си е отишла. Първо, отношенията започнаха да охладняват веднага след изборите за Европейски парламент, когато водачът на листата Меглена Кунева беше победена от втория Светослав Малинов чрез преференциален вот. Впоследствие, вместо да се направят усилия взаимоотношенията да се подобрят, те бяха влошени допълнително – говорителят Радан Кънев подаде оставка от поста, имаше напрежение около реденето на листите за парламентарните избори, а първият опит да се свика конгрес от страна на три от партиите от блока – ДСБ, НПСД и БЗНС, за избор на лидер беше бойкотиран от другите две формации – СДС и ДБГ. Разминаването беше замаскирано с отказа на Радан Кънев да се бори за лидерския пост и превръщането на конгреса от изборен във форум за откриването на кампанията за изборите. Калните номера между партньорите продължиха и в началото на работата на парламента, когато двете основни партии в съюза ДСБ и ДБГ взаимно се блокираха при избора на зам.-председател на Народното събрание и така се стигна до избора на трети кандидат – Иван Иванов от Гражданския съвет, на поста. Имаше и декларация от част от членовете на Гражданския съвет на блока срещу избора на Божидар Лукарски за министър на икономиката и призиви той да се оттегли от поста. Те бяха породени от съмненията за лична договорка на Лукарски с премиера Бойко Борисов за поста, след като кандидатурата на собствената му партия беше друга. И в крайна сметка всичко това превърна съжителството на петте формации от съюза в брак по сметка.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
46 коментара
Съжалявам,че ДСБ се забърка с тези хора,които на гърба на коалицията да се изкатерят на върха.
няма как,
ина4е и 5-те партии щяха да са извън парламента, ДСБ и ДБГ с по 2-3%, другите с по половин, та изводът е верен - "Статуквото ги устройва "
а, и тва с Малинов беше доста тъпо (симпатизирам на ДСБ)
До коментар [#1] от "rosiraycheva50._":
Споделям съжалението ви.
Скоро писах по темата за компромисите. Тъй като никоя от петте (а в навечерието на изборите - и седемте) партии поотделно нямаше никакъв шанс да влезе в НС, по някакъв неизвестен признак се разпознаха като единомишленици. Подпряха се една на друга и влязоха в парламента.
Аз програмата на ДСБ съм я чел и я възприемам. Г-жа Кунева реди елейни истини, които галят слуха, ама като гледам - сега вече не им обръща внимание. СДС е мъртво и само те не го знаят. Останалите четири партии са политически и електорално празни като тендери.
Понятието РБ ми напомня прочутата шайка на синовете на лейтенант Шмид...
Не разбирам какво ще спечели гражданството и в частност в. ''Капитал'' ако така наречената война разцепи РБ, та с такава наслада отразява'' епичните'' битки. Защо комуноидните медии преекспонират евентуалните спорове в коалицията е ясно и на децата. Но зад булото на обективността да им пригласяш, това е най-малкото непочтенно към читателите. Помагай, ако можеш, но не пречи!
Голямата грешка на ДСБ беше, че допуснаха Кунева да остане в България. Тя загуби мястото, към което се стремеше- да бъде в европарламента. Така нейните лидерски амбиции останаха в България. Ако Кунева беше заминала евродепутат в Брюксел, сега проблем с лидерството в РБ нямаше да стои. Тогава много десебари се кефеха от победата на Малинов, но не си даваха сметка колко това ще коства на целия РБ по-нататък.
Наличието на цели пет партии в РБ, заедно с гражданския съвет ( гражданската квота), прави взимането на решение много трудно. ДБГ получи на парламентарните избори през 2013 3.3%, а ДСБ - 2.9%. СДС взе 1.3 %, а БЗНС - 0.1%. Партията на Корман Исмаилов заедно с НДСВ взеха общо 1.8%. Въпросът е какво прави една партия с не много ясен профил като БЗНС в РБ? Не е много ясно и колко всъщност е влиянието и електоралната тежест на партията на К.Дал и Корман Исмаилов, но да речем, че чрез тази партия се търси връзка с избирателите от турското малцинство. Но БЗНС и последвашите измислени партньори като семейната християндемократическа партия на онзи колоритна дама с руско-украинското име, както и партията на бившия царист Б. Велико,в са абсолютнои ненужни в РБ, те само създават повече проблеми и правят нещата и в РБ, и в коалицията по-трудни за управление.
Нека засега да живеят на семейни начала,защото ,както казват французите "Шерше ла фам".Дамата я знаем и тя е доста амбициозна,а и
шавръклива!
Аз залагам на мъдростта и постоянството на ДСБ.
До коментар [#7] от "kirsner":
И за мен този сбирток е необясним. Сумирането на електорат не е достатъчно условие да се правят компромиси с политически принципи.
Ако помните, и Радан, и Кунева преди изборите се кълняха, че коалиция с ГЕРБ няма да правят. А какво стана: гласуваш на РБ - получаваш Бойко...
Младотурците са троянски кон в РБ, защото и Корман, и Дал не представляват никого, нямат електорат, подкрепата на Ердоган от тях се пренасочи отново към ДПС след оттеглянето на Доган.
За Рапунцел, цариста и земеделеца нямам думи!
Единственият правилен ход, според мен, е повторение на това, което Иван Костов направи с шарената дружина СДС - единна партия. Само че освен Радан никой друг не го иска.
Ако една партия е сформирана и се върти само около една особа, която и да е тя, и тази партия не е много по-силна от останалите, според мен тя е много уязвима и рано или късно става нестабила и или се променя, или отива в небитието, или се криминализира.
Особено в България.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.