Срещу катинарите на администрацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Срещу катинарите на администрацията

Срещу катинарите на администрацията

Въпроси и отговори за предложените промени в Закона за достъп до информация

Мария Манолова
7041 прочитания

© shutterstock


Законодателството не е вълшебна пръчка, която може да отвори вратите към всички тайни на администрацията, но Законът за достъп до обществената информация (ЗДОИ) се доближава в най-голяма степен до подобна функция.  Благодарение на него всеки, който се интересува, може да види договорите, които сключва неговата община, разходите на дадено министерство, различни документи, дела и други данни за работата на институциите. Нещо повече, във всеобщо признатата влошена среда за медиите в последните години този закон се оказва сред малкото ефикасни инструменти срещу нежеланието на управляващите да отговарят на въпросите им.

Потвърждение за това, че е станал достатъчно важен инструмент и за гражданското общество е фактът, че от десетина дни под мотото "Важно! Важно! Важно! в социалните мрежи обикаля призив за спасяването на "чудесния, услужлив закон" от подготвените промени в него, които биха сложили "край на всяка възможност да се доберем до нещо важно в държавата".

Наистина, ЗДОИ ще бъде променен сериозно за първи път от седем години насам, както се разбира от проекта за измененията, публикуван в портала www.strategy.bg. Но поне засега опасността от разширяване на обсега на държавните тайни не се потвърждава. Експерти смятат, че ако бъдат приети предложенията на работната група зад проекта, чийто принципал е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), дори биха отворили по-широко вратите към държавните документи.

"Капитал" потърси от тях отговори на конкретни въпроси, засягащи процедурата за достъп до информация след изменението на закона.

Кое е новото?

Да започнем с положителните промени. Освен че в обхвата на ЗДОИ вече ще попаднат музеите, библиотеките и архивите, Министерският съвет ще трябва да създаде специален интернет портал, на който да публикува обществена информация. Всички други администрации също ще бъдат задължени да публикуват информация на страниците си - в списък с всички категории данни в своята сфера на дейност и срокове, в които ще ги обновяват. За да се избегнат ненужните спорове, може ли да се иска и предоставя достъп до обществена информация по електронен път (например – по електронна поща или чрез изтеглянето й от линк в интернет), са формулирани изрични правила, с които хартиената процедура е адаптирана към електронния обмен, посочват от МТИТС. Така на практика, освен че ще се увеличи обхватът на институциите, задължени да предоставят данни за дейността си, ще се улесни и получаването им. 

ЗДОИ работи по два начина. При първия всеки гражданин може да поиска достъп до информация (за обществени поръчки, публични разходи, законодателния процес и т.н.), а вторият се отнася до т.нар. повторно използване на информация за търговски и нетърговски цели, свързано с възможността да се поиска цял масив от информация, база данни или регистър. Тази възможност съществува и в момента, но почти не се използва. "От една страна, това е относително ново право и не е добре познато. И в други страни от ЕС не се използват пълните възможности на ЗДОИ,  защото хората и фирмите не разбират на какво имат право", обяснява юристът Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" (ПДИ).

Това е частта, която ще бъде променена в най-голяма степен. А посочените шест нови ограничителни условия в нея са основният повод за кампанията в социалните мрежи. Тревогата идва от текстовете, според които институциите ще могат да отказват информация, когато става въпрос за статистическа тайна, класифицирана информация, производствена и търговска тайна, както и лични данни.

Това, което очевидно е останало неразбрано, е, че изброените ограничения се отнасян единствено за процедурата "повторно използване на информация за търговски и нетърговски цели", т.е. само при искане на цели бази данни.

Кой променя и защо сега?

Причината е директива на Европейския съюз от 2013 г. (2013/37/ЕС), която се отнася до обществената информация. С нея ЕС променя предишен документ, върху който стъпва отчасти и българският закон. Сега държавите членки ще трябва да се съобразят с новата директива и да променят вътрешното си законодателство. Това означава, че промените в ЗДОИ трябва да са факт до 18 юли 2015 г. 

За целта между юли и септември в министерството е създадена работна група по изработването на промените, в която освен негови експерти са включени и представители на образователното и регионалното министерство, Министерски съвет, Държавна агенция "Архиви", Програма "Достъп до информация", Национално сдружение на общините, Асоциация на университетските библиотеки и неправителствената организация "Общество.бг". Тези хора са авторите на проекта, публикуван в www.strategy.bg, където до 23 ноември всеки може да изкаже мнението си.

Каква е равносметката от ЗДОИ до момента?

Статистиката показва, че интересът към разкриването на информация за договори, разходи и документи на администрациите намалява (виж инфографиката). Причината за това обаче не е непременно лоша. "Ние смятаме, че най-вероятната причина е нарастващо публикуване на информация и документи в интернет", казва адв. Кашъмов, според когото през последните години този процес се е ускорил. Изследване на ПДИ от 2011 г. показва, че в България има над 600 публични регистъра, което обективно намалява и необходимостта от специални процедури за искане на информация.

Добрата новина е, че за последните десет години броят на заявленията за достъп до информация, които са оставени без разглеждане, намалява драстично - от 46 хил. през 2003 г. до едва 800 през 2013 г. Администрацията отхвърля по около 500 молби на година. "Най-честата причина за отказ е засягането на интересите на трето лице, търговската тайна и личните данни", уточнява Александър Кашъмов. В същото време между 60% и 80% от тези, които оспорват отказите в съда, печелят делата.

Ще се затрудни ли получаването на информация?

Според хората, работили върху проекта, отговорът е не. От Програма "Достъп до информацията" смятат, че изброените по-горе ограничения за големите масиви с данни са обосновани. "Статистическа тайна означава, че първичната информация, която се събира например от НСИ, е тайна. Това е съвсем логично и е описано в Закона за статистиката - в общия случай това са данни например за всяко домакинство и са лични - никой не би искал да участва в проучвания, ако не е защитен", пояснява адв. Кашъмов. В такива случаи се дава достъп до обобщените, но не и до първичните данни.

Промените според него могат да улеснят получаването на информация и по друг начин, защото за първи път се правят стъпки за отваряне на форматите на данните (open data) - институциите ще трябва "по възможност да предоставят информацията в отворен, машинночитаем формат заедно със съответните метаданни, които да отговарят на официални отворени стандарти." "Оставихме фразата "по възможност", защото вече задължени по ЗДОИ ще бъдат и музеи, архиви и библиотеки" и невинаги може да разчитаме, че институции със скромен бюджет и персонал ще могат да превърнат информацията от формата, в който е създадена, в машинночитаем формат", обясняват от Министерството на транспорта.

Ще се плаща ли повече?

С предишния закон от 2007 г. Министерският съвет беше задължен да въведе тарифа за повторното използване на обществената информация (т.е. за получаване на масиви с данни от институциите), но това никога не се случи. Сега в работната група за промените в закона и на strategy.bg се обсъжда дали общините сами да определят таксите за достъп до своите данни. Въпросът засега остава отворен, но министерството обещава цените да не надхвърлят материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията и методика за избягване на необоснованите такси.

Положителна стъпка ли са тези промени?

На хартия да, смятат експертите, но с уговорката, че администрациите на различните институции ще са отговорни за спазването им.

Колко често се използва правото за достъп до информация

Законодателството не е вълшебна пръчка, която може да отвори вратите към всички тайни на администрацията, но Законът за достъп до обществената информация (ЗДОИ) се доближава в най-голяма степен до подобна функция.  Благодарение на него всеки, който се интересува, може да види договорите, които сключва неговата община, разходите на дадено министерство, различни документи, дела и други данни за работата на институциите. Нещо повече, във всеобщо признатата влошена среда за медиите в последните години този закон се оказва сред малкото ефикасни инструменти срещу нежеланието на управляващите да отговарят на въпросите им.

Потвърждение за това, че е станал достатъчно важен инструмент и за гражданското общество е фактът, че от десетина дни под мотото "Важно! Важно! Важно! в социалните мрежи обикаля призив за спасяването на "чудесния, услужлив закон" от подготвените промени в него, които биха сложили "край на всяка възможност да се доберем до нещо важно в държавата".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Описани са положителни промени в ЗДОИ,дано станат.Думата"по възможност и първични данни" е наистина новост и ще предостави възможност на библиотеки и музеи да предоставят информация.

  • 2
    sarnela avatar :-|
    Сърнела Воденичарова

    Статията страда от липсата на мнението на средите извън правителството и организацията, подготвила промените в Закона. Не мислите ли?
    Представя "шума" в социалните мрежи като неориентиран, почти безпочвен ропот на хора без работа. ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK