ГЕРБ е готов с текста за прихващанията в КТБ

С промени в Закона за банковата несъстоятелност управляващите ще опитат да направят невалидни цесиите и прихващанията в КТБ. След като премиерът Бойко Борисов разпореди отмяната на тези сделки в четвъртък, в петък новите текстове бяха представени от депутатите от ГЕРБ Менда Стоянова и Данаил Кирилов.

Предложението е за недействителни да се обявяват всички прихващания и цесии между влогове и кредити в една банка, сключени след датата на поставянето й под особен надзор от БНБ. В случая с КТБ това означава да не се признаят прихващания за около 800 млн. лв.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Какви са тези сделки

Юристи от месеци спорят дали и кои цесии и прихващания в КТБ са законни. Преобладава мнението, че сделките са законни, но бъдещите синдици и останалите кредитори могат да поискат отмяната им.

Операцията се прави между добри кредитополучатели и негарантирани вложители (с депозити над 196 хил. лв.). Ползата за първите е, че приключват взаимоотношенията си с проблемната банка и дори могат да платят по-малко за задължението си, тъй като купуват вземане с дисконт (по неофициална информация, стигащ до 50%). А за вторите - че взимат част от парите, при това сега. А иначе биха получили средства след осребряване на масата на несъстоятелността, т.е. неизвестна малка сума в далечното бъдеще.



Какво се предлага

Основната критика към новото законотворчество е, че се прави със задна дата, т.е. касае вече случили се сделки. И сега в Закона за банкова несъстоятелност има текст, че прихващането е недействително, ако кредиторът е знаел, че банката е неплатежоспособна.

Новият ред ще се прилага от синдика при една бъдеща несъстоятелност, така че не води до правни последици със задна дата, обясни Стоянова. Според нея всички, които през последните пет месеца на специален надзор са правили цесии и прихващания, са знаели, че банката е неплатежоспособна, иначе нямаше да е под специален надзор, и се опитват да заобиколят закона. И допълва, че прихващанията не са осчетоводени, защото при специалния надзор са спрени всички сделки, т.е. влоговете не са били изискуеми през този период.

Извън юридическия спор дали това е промяна със задно действие икономическата логика е тези прихващания да бъдат отменени. Причината е, че при тях притежатели на негарантирани депозити получават повече, отколкото биха взели при фалит, т.е. пререждат други кредитори. Най-големият от които е българският данъкоплатец. Фондът за гарантиране на влоговете ще има да получава 3.6 млрд. лв. при процедурата по несъстоятелността и колкото по-малко здрави кредитополучатели останат, толкова по-малка сума ще бъде възстановена.