2
млрд. лв. ще е нетното увеличение на дълга през следващата година.Бюджетът за следващата година не е революционен: държавата пак ще харчи повече, отколкото е събрала, а бизнесът ще получи още малко тежести. Дългът ще продължи да расте. Ключовата новина е, че правителството планира да свие държавния си апарат, като се цели в 10% спестяване в разходите от заплати.
Другата новост в представения в сряда държавен бюджет е, че разходите се свиват. При изготвянето на финансовата сметка на държавата за 2014 г. правителството на Пламен Орешарски заложи общо 800 млн. лв. за "икономически растеж и държавност". В тази сума бяха включени и онези 500 млн. лв. от публичната програма за устойчиво развитие и растеж, които бяха раздадени набързо и непрозрачно. Сега подобно перо няма.
По отношение на министерствата политиката на финансовия министър Владислав Горанов не е еднозначна. В някои случаи има свиване на бюджетите, в други – ръст. Парите за силовите министерства (които са сред топ харчещите) се запазват на нивото от бюджет 2014, преди да бъдат актуализирани. Увеличени са средствата, предвидени за плащания по европрограмите, до над 1 млрд. лв.
Пак дефицит
Бюджетният дефицит през следващата година ще бъде в рамките на 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Оставането в допустимите от Европейската комисия нива ще помогне на България да избегне процедурата по свръхдефицит и вероятно правителството ще се размине само с препоръки. От Министерството на финансите не предвиждат да се повтори ситуацията от тази година, при която заради надценени приходи и раздути разходи бюджетният дефицит на касова основа ще бъде 3.7% от БВП (2.993 млрд. лв.).
В мотивите към законопроекта е записано, че в средносрочен период е планирано ежегодно намаление на дефицита със стъпка от 0.5 процентни пункта. Това ще бъде добър сигнал за намеренията на правителството да смекчи негативния ефект от еднократното разхлабване на дефицита през 2014 г. и да покаже устойчива тенденция към подобряване на бюджетната позиция, пише в становището.
В законопроекта се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2015 г. да нарасне до 24.5 млрд. лв., като съотношението държавен дълг/БВП се очаква да бъде 29.7%. През 2015 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 8.1 млрд. лева. Нетното увеличение през следващата година ще бъде с 2 млрд. лв., а останалите средства ще бъдат използвани за плащане на стари задължения от предходни години. В закона за бюджета е записано, че Министерският съвет може да поема външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, в размер общо до 6.9 млрд. лв.
Приходи и разходи
Приходите по консолидираната фискална програма (КФП) за 2015 г. са планирани в размер на 36.8% от БВП (18.235 млрд. лв.). Тази сума е с 1 млрд. лв. под заложената в първоначалния вариант на бюджет 2014. Той обаче беше признат от всички за нереалистичен и в крайна сметка приходите за тази година няма да се изпълнят с около 1.1 млрд. лв. За да не се стига отново до този сценарий, от финансовото министерство обещават да създадат по-добра организация и координация на приходните администрации, разширяване на базата за облагане при запазване на "плоското" облагане на доходите на физическите лица, създаване на предпоставки за по-висока събираемост на приходите при запазване на ниските нива на данъчно облагане. Въпреки това приходите няма да помръднат, а обяснението на финансовото министерство е, че толкова са възможностите на икономиката.
Очакваното ниво на разходите е 39.8% от БВП за 2015 г. (20.544 млрд. лв.) при запазване на данъчната политика, като тук според МФ е направена "реалистична оценка за изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС и други донори и съответно при заложените фискални цели за бюджетното салдо".
Разходите за следващата година (без вноската в ЕС и т.нар. трансфери, в които влизат плащания за пенсии, за здраве, за различни агенции и държавни предприятия) са с 1.1 млрд. лв. по-малко спрямо заложените в актуализацията и с 820 млн. лв. по-малко спрямо оригиналния бюджет 2014.
Предвидено е ограничаване на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%, но без това да засяга делегираните бюджети (такива са повечето училища и болници, БНТ, БНР и т.н.). Това според Министерството на финансите ще може да се случи чрез "преглед на административните структури и тяхното оптимизиране". Добра заявка, стига да се изпълни. Проверка на "Капитал" в разходите за заплати в няколко министерства (като МВР, Министерство на отбраната) обаче не показа сумите да са свити.
Данъчните промени
В бюджет 2015 е заложено увеличаване на ставката на данъка върху лихвите по депозитни сметки от 8% на 10% и разширяване на данъчната основа за облагане. Предвижда се отмяната на данъчното облекчение за доходите под 12 минимални работни заплати и въвеждането на две нови преференции за деца.
За 2015 г. се вдига максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 2400 на 2600 лв., като се предвижда този доход да бъде запазен до 2017 г. включително. От 1 януари 2015 г. се предвижда увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители до размера на минималния осигурителен доход на останалите самоосигуряващи се лица - от 240 на 420 лв. Минималната работна заплата няма да се вдига през следващата година.
Какво се променя
За бизнеса:- повишаване на максималния осигурителен доход от 2400 на 2600 лв.
- запазване на минималната работна заплата, но увеличение през 2016 на 360 лв.
- увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители от 240 на 420 лв.
За хората:
- увеличаване на данъка върху лихвите по депозитите от 8% на 10%
- отмяна на необлагаемия минимум
- данъчни преференции до три деца
- повишаване на пенсиите с 1.9%
- увеличаване на възрастта за пенсиониране с 4 месеца за мъже и жени.
2
млрд. лв. ще е нетното увеличение на дълга през следващата година.Бюджетът за следващата година не е революционен: държавата пак ще харчи повече, отколкото е събрала, а бизнесът ще получи още малко тежести. Дългът ще продължи да расте. Ключовата новина е, че правителството планира да свие държавния си апарат, като се цели в 10% спестяване в разходите от заплати.
53 коментара
Ако се измъкнем с 3% дефицит и само 2 млрд дълг би било успех.
Държавата беше делейрирала. Но се чудя, дали пък очакванията за новата бюджетна година не са прекалено оптимистични?
До коментар [#1] от "dr.st.danev":
Преди Костов имаше голям срив на икономиката, хиперинфлация, високи дефицити и високо ниво на публичен дълг. Костов успя да намали дълга и да прокара политика на балансирани бюджети.
При това без да се вайка, че другите са му виновни.
Тая простотия можех и аз да я измисля!!!!
До коментар [#2] от "Гогич":
Такива са фактите, каквито ги представихте.
Дано отново се измъкнем. Надявам се, не сте възприели коментара ми като "вайкане".
За съжаление реформите и застояването на власт амортизира публичния имидж на политиците, особено у нас
Цитат от статия на Капитал от 06.06.2014:
Дългът от 3 млрд. лв., с който плаши опозицията, всъщност е предвиден в бюджета. Една част от него (около 1.6 млрд. лв.) е за рефинансиране на емисията еврооблигацнии на Милен Велчев, а останалата – за да се покрие дефицитът през тази година.
Цитат от днешната статия:
През 2015 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 8.1 млрд. лева. Нетното увеличение през следващата година ще бъде с 2 млрд. лв., а останалите средства ще бъдат използвани за плащане на стари задължения от предходни години.
От ГЕРБ да бъдат така добри да излязат и да кажат предвидено ли е поемането на нов дълг с цел рефинансиране на велчевите облигации? Ако да, какво е направено (или ще се прави) с парите, които са били предвидени за тази цел от юнския дълг на правителството на Орешарски?
До коментар [#2] от "Гогич":
Взе ли заем тогава -май и заем не беше взел ?
До коментар [#4] от "dr.st.danev":
1)Застояването във власта без да вършат никаква работа уврежда имиджа на политика
2)Къде сте видяли реформи,е да имат увреден имидж от това-тоно липсата на реформи е приината за всичко.
Не се виждат никакви реформи или просто е прекалено консервативен бюджет 2015...
Реално, правителството свива бюджетните разходи с 1 млрд. лв.
Смело. Успех!
Ако ще се взима дълг, поне да има 1 млрд за стимулиране на малкия и средния бизнес и потреблението. Иначе скоро ще трябват поне 10 млрд дълг и отиваме на пълен фалит и колапс
Публикувано през m.capital.bg