С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 27 ное 2014, 20:51, 3427 прочитания

Ласло Бараняй: България трябва да увеличи инвестициите в образование

Вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Ласло Бараняй е вицепрезидент на ЕИБ с ресор "Оценяване и Информационни технологии" от 1 септември 2013 г. Преди да се присъедини към управляващия комитет на банката, е бил главен изпълнителен директор и председател на борда на Унгарската банка за развитие (MFB) и член на надзорния съвет на Унгарската национална банка.
В четвъртък Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпусна на България кредит от 500 млн. евро за съфинансиране на приоритетни проекти, подкрепени от фондовете на ЕС през новия програмен период 2014 – 2020 г. Договорът беше подписан от финансовия министър Владислав Горанов и вицепрезидента на ЕИБ Ласло Бараняй.

Средствата ще бъдат използвани за осигуряване на националното съфинасиране по оперативните програми в сферата на транспорта (включително градски транспорт) и околната среда, посочват от международната финансова институция. Те ще бъдат предоставени под формата на структуриран програмен заем, като освен големи проекти ще могат да се използват и за финансирането на по-малки схеми, които заради ограничения си размер не могат да кандидатстват за директно финансиране от ЕИБ.


Предоставеният от институцията заем е продължение на успешното финансово сътрудничество между ЕИБ и България. През 2007 г. банката подписа договор за подобен кредит в размер на 700 млн. евро за съфинансиране на проекти, финансирани от ЕС. Около 80% от договорените тогава средства са били разпределени, посочват от ЕИБ.

"Кредитът от ЕИБ ще съфинансира приоритетни проекти на обща стойност 4.3 млрд. евро в България", коментира Бараняй. По думите му заемът ще ускори усвояването на европейските грантови средства, предоставяни в полза на националната икономика, като по този начин ще засили конкурентоспособността й и ще подкрепи икономическия ръст и заетостта. "Финансирането на ЕИБ е допълващо техническата помощ, предоставена от ЕИБ с оглед получаването на грантовете от ЕС", допълва той.

"Капитал Daily" разговаря с него за резултатите от финансирането за предишния програмен период и уроците за страната.



Каква част от 700-те млн. евро, договорени между ЕИБ и България за предишния програмен период, са били използвани като национално съфинансиране и каква част като средства за покриване на финансов недостиг при проекти, генериращи доходи?
Дейностите на ЕИБ се определят от конкретните проекти и от търсенето. От българските власти зависи да определят какъв тип от заем за съфинансиране с европейски средства се нуждае страната. В допълнение на това ЕИБ не прави разлика между "национално съфинансиране" и "финансови нужди за проекти, генериращи доходи", тъй като ние предоставяме средствата на нашия кредитополучател – Република България.

Защо сумата за този програмен период е с 200 млн. евро по-малка?
Този въпрос би могъл да бъде разгледан от различни гледни точки. Бихте могли да кажете, че тези 500 млн. евро могат да са повече, ако вземем предвид това, че настоящата операция финансира като приоритетни области секторите "Транспорт" и "Околна среда" дори и въпреки липсата на одобрени от ЕК оперативни програми. Това е възможно благодарение на доброто познаване на ситуацията им посредством предишното финансиране на проекти и техническата помощ. Следва да се има предвид, че ЕИБ се ангажира с това да продължи високата степен на участие в България, както и че банката е готова да анализира евентуалните нужди в други сектори след одобряването на съответните оперативни програми.

Като външен експертен наблюдател какви недостатъци забелязахте в първия програмен период, който България изпълняваше за усвояване на европейски средства?
Програмният период 2007 - 2014 беше първият цикъл за усвояване на средства от фондовете на ЕС за България. Имайки това предвид, бихме могли да кажем, че страната не се представя зле. Като цяло може да се заяви, че вземането на решения, идентифицирането на приоритетите и спазването им през цялото необходимо за получаването на очаквания резултат време е ключово за успеха на която и да е политика.

Трябва ли страната да използва повече собствени средства за инвестиране в области като водната, образователната, инфраструктурната?
Определено да, ако собствените средства са налице, особено в образованието, което е един от водещите приоритети на ЕС, тъй като е инвестиция в бъдещето. И пак това е въпрос на избори и приоритети, тъй като по дефиниция живеем в свят на икономически недостиг.

Виждате ли опасност в свиването на собствените бюджети за капиталови разходи както на национално, така и на регионално ниво?
Като цяло бюджетите не се намаляват само заради самото свиване. По принцип има реална нужда от съкращения. Един здравословен режим, ако се спазва за нужния период, винаги дава по-добри крайни резултати, отколкото предишната ситуация. Внимателният контрол на публичните инвестиции определено би дал добра представа за това кои проекти действително са приоритетни, но след това ще трябва да последват и нужните избори и решения.

Добре ли е за страна като България да използва повече грантови схеми или повече финансови инструменти при усвояването на европейските фондове?
Очевидно е, не само в случая на България, но и по отношение на останалите страни - членки на ЕС, че грантовите средства на ЕС или публичните средства като цяло никога не биха били в състояние да покрият цялото финансиране, необходимо за прилагането на приоритетни проекти. Необходимо е все повече да се увеличава и участието на частния сектор.
Една от възможностите в това отношение е да се използва в по-голяма степен иновативният инструмент за финансиране – публично-частните партньорства (ПЧП). Това предлага големи потенциални ползи, но също така представлява и уникален набор предизвикателства. ЕИБ създаде Европейския експертен център за публично-частно партньорство (EPEC), за да сподели експертизата на ЕИБ за по-широкото използване на ПЧП с клиентите ни. Това позволява на членовете ни от публичния сектор да споделят опит и експертиза, да споделят анализи, да обсъждат най-добрите практики и да подпомогнат максимизирането на възвращаемостта.

* Интервюто е взето по мейл
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдът окончателно отказа регистрация на партията на Слави Трифонов 3 Съдът окончателно отказа регистрация на партията на Слави Трифонов

Шоуменът обяви, че ще създаде нова партия с име "Има такъв народ"

21 яну 2020, 1167 прочитания

Вечерни новини: Съдът отказа да регистрира партията на Слави, СЗО свиква среща заради вируса в Китай Вечерни новини: Съдът отказа да регистрира партията на Слави, СЗО свиква среща заради вируса в Китай

И още: Иран потвърди, че е изстрелял две ракети по сваления украински самолет, Китай осъди бившия президент на Интерпол на 13 години затвор

21 яну 2020, 1167 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Коментари Daily - 27 ноември

Олигарси взимат контрола над медиите в Източна Европа; Бюджет на статуквото: Вървим към 10 години на минус; ГЕРБ като изкара зимата, може да се случат много неща

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10