Заплаха от сериозна криза в кабинета заради действията на националистическата формация засега по-скоро не съществува, но излизането от ситуацията едва ли ще може да мине без някакви компромиси. Самите лидери на Патриотичния фронт вече влязоха в дълъг режим на обяснения и резките им изказвания в момента изглежда да им носят по-скоро негативи. ГЕРБ не звучат притеснени от ултиматумите на фронта, но сигналите за напрежение само три седмици след началото на работата на новия кабинет едва ли ще останат без последствия. Отпорът на НФСБ и ВМРО от последната седмица е също знак, че и в бъдеще управляващите често ще бъдат изправени пред подобни миникризи и ще трябва да се занимават със сложно балансиране на интереси. 

За какво е цялата врява

"Това е игра с публиката" и "опит да демонстрират значението си", категоричен е социологът Антоний Гълъбов. Той не намира действията на Патриотичния фронт за сериозни и припомня, че формацията е предизборна коалиция, връзката вътре между самите партии е много слаба и е трудно да се каже какво точно могат заедно да излъчат като решение. "Дори да се стигне до някакво колективно решение, то няма да е оттегляне на подкрепата", смята още преподавателят. Според него, формално погледнато, фронтът вече е подкрепил всички назначения на управляващите, гласувайки за министър-председателя (който предлага областните управители), структурата и състава на кабинета (чиито министри избират заместниците си). "Оттам нататък те нямат думата нито по отношение на заместник-министри, нито по отношение на областни управители", смята Гълъбов. И припомня, че в края на мандата на ОДС Красимир Каракачанов също беше заявил, че ще напусне парламентарната група и ще разруши мнозинството, ако исканията му не бъдат изпълнени. "Има такъв тип вето играчи, които се надяват, че могат да наложат вето или оттегляйки подкрепата си по някакъв начин, да наклонят нещата в друга посока", коментира Гълъбов. За него е очевидно, че в ПФ засега виждат някаква полза от това поведение. "Лошото е, че не преценяват резултатите, защото се наложи да се обясняват все повече и повече и нямат полезен ход", смята още социологът.

Депутати от ПФ разказват неофициално, че по отношение на позицията за зам.-министър Исмаилов има много силен натиск от страна на местните организации и на НФСБ, и на ВМРО. Освен това голяма част от твърдия електорат и на двете партии иска те да останат в опозиция. Както между другото и част от парламентарната група. И ако допитванията до местните структури преди месец са сочили близо стопроцентово съгласие за подкрепата на правителството, сега също толкова искат оттегляне, ако Исмаилов остане на поста. Дори и да преглътнат зам.-министъра, двете партии със сигурност постоянно ще трябва да правят опити да се разграничават от ГЕРБ и РБ, за да пазят идентичността си пред избирателите си. И за да не последват съдбата на "Атака", чиято подкрепа за предишните два кабинета им костваше част от електората и замалко отпадане от парламента. В началото на декември има и конгрес на НФСБ, което също може да е причина за рязкото държание на лидера на партията Валери Симеонов, особено след публичния конфликт с опозиционера Велизар Енчев. Бившият вече водещ в телевизията на Симеонов СКАТ гласува против кабинета на Борисов и се оплака от натиск върху депутатите от парламентарната група на ПФ. Симпатизанти на НФСБ пък издигнаха кандидатурата на Енчев за лидер, макар и засега неофициално. Все пак според активисти от партията няма заплаха пред председателството на Валери Симеонов.

Напрежение между Патриотичния фронт и ГЕРБ има и по линия на съставянето на парламентарните комисии. Депутати от ПФ разказват, че в сряда изненадващо са разбрали, че двама техни колеги - Слави Бинев и Валентин Николов, самосиндикално са договорили председателствата си на две комисии директно с ГЕРБ. Това е довело до невъзможност Валери Симеонов да оглави комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР, която беше създадена специално за него (повече за драмите около комисиите и областните управители).

Категоричните заявки на Симеонов и Каракачанов, без очевидно да има окончателно решение на фронта, ги поставят в сложна ситуация. Ако останат в управляващата коалиция, без Орхан Исмаилов да бъде сменен (а премиерът Бойко Борисов вече заяви пред "Преса", че няма да се поддаде на натиск), те ще трябва да обясняват защо са направили компромис. Ако пък излязат, могат да бъдат обвинени, че правят кабинета отново зависим от гласовете на ДПС - нещо, срещу което фронтът беше заявил, че ще се бори. 

Според депутати от ПФ вариантите за изход са да настояват на зам.-министъра да се дадат маловажни ресори, както и точки от програмата на формацията да минат на преден план. От фронта най-много държат на изграждането на оградата на границата с Турция, одита в енергетиката и спирането на новините на турски. Ако ГЕРБ им обещаят тези неща, отиграването на ситуацията пред електората може би ще бъде една идея по-лесно.

Има ли наистина заплаха за кабинета

От най-голямата партия засега по-скоро не звучат притеснени от действията на Патриотичния фронт. Пред bTV тази седмица вицепремиерът Румяна Бъчварова, която отговаря за коалиционната политика, коментира, че дори ПФ да се оттеглят, ГЕРБ няма да имат нужда от подкрепата на ДПС. "Бихме имали 118 гласа, а започнахме първия си мандат със 117", даде пример Бъчварова и допълни, че ще разчитат на т.нар. гъвкави мнозинства. Всъщност вече има и конкретен пример - предложението на БСП за отпадане на плоския данък беше отхвърлено миналата седмица с гласовете на ГЕРБ, РБ и ДПС, докато ПФ го подкрепиха. "Въпросът е в това доколко умело ГЕРБ успява да маневрира, защото е ясно, че ще е насипно мнозинство", отбелязва Антоний Гълъбов.

Неофициално източници от управляващата коалиция коментират, че проблемите с ПФ са на два фронта - от една страна, с НФСБ, които казват, че не желаят да участват във властта, и от друга, с ВМРО, които искат техни хора да бъдат назначени на ключови места и са готови на сделка. Така в самия фронт се трупа сериозно напрежение.

И социологът Димитър Димитров е на мнение, че в краткосрочен план няма непосредствена заплаха за мнозинството. Общият брой гласове на ГЕРБ, РБ, АБВ са 118. В петък ДПС изключи от парламентарната си група двама избрани с преференция депутати - Гюнай Хюсмен и Муса Палев, които отказаха да се съобразят с искането на ръководството на партията да напуснат парламента. Предполага се, че двамата ще подкрепят ГЕРБ, а заедно с независимата Ана Баракова, която и досега гласува с партията на Бойко Борисов, гласовете достигат мнозинството от 121 депутати. По някои теми ГЕРБ обявиха, че се надяват на подкрепа и от хора от БСП. Българският демократичен център (преименуваната "България без цензура" на Николай Бареков) също отдавна са готови да заемат мястото на Патриотичния фронт.

Освен това "не е важно дали имате 121 депутати, важно е дали ще се наложи да ги търсите", коментира Димитров и допълва, че два-три гласа са от значение само при вот на недоверие. А според социолога такъв сценарий скоро не е вероятен, защото нито една партия в парламента освен "Атака" няма как да си мисли за предсрочни избори поне в следващите 5-6 месеца. Най-лошият възможен изход Димитров вижда при евентуално прекъсване на комуникацията и "действия според индивидуални приоритети, несъвместими с другите". "Дългото и упорито търсене на идентичност през разграничаване от един или друг ход в дългосрочен план може да затвори каналите за комуникациите", коментира социологът, но допълва, че до по-сериозен конфликт може да се стигне само ако има и някакъв външен стимул - какъвто например бяха протестите и резултатите от европейските избори за миналата управляваща коалиция.

Димитър Димитров вижда и медиен ефект покрай споровете с Патриотичния фронт. "Свикнахме с прекомерно интензивен политически дневен ред от началото на протестите миналата година. И изведнъж неуютното състояние е да няма скандали и събития", смята той.

В крайна сметка сблъсъците с НФСБ и ВМРО не трябва да са изненада. Още при формирането на кабинета беше ясно, че коалицията ще бъде съставена от партии с доста разнопосочни възгледи и управлението ще изисква непрекъснати компромиси от всички страни. Положението се утежнява допълнително от това, че две от подкрепящите правителството формации - Реформаторският блок и Патриотичният фронт, сами по себе си са съставени от по няколко отделни партии със самостоятелни идеи и позиции. Така че опитите за разграничаване от останалите, популисткото говорене и преглъщането на взаимни отстъпки ще са част от политическото ежедневие. Поне до момента, в който цената на компромиса стане по-висока от тази на крепенето на правителството.