С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
40 28 ное 2014, 17:57, 8420 прочитания

Реформатор по неволя

Защо нелогичната подкрепа на главния прокурор Цацаров за реформата на съдебната система всъщност е важна, независимо дали е искрена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Да реформираш съдебната система е все едно да преместваш гробища. Не чакай помощ отвътре!" Това е една от най-популярните сентенции, посветени на дългогодишните полууспешни и откровено неуспешни опити за модернизиране на българското правораздаване. За неин автор се смята правосъдният министър по времето на НДСВ Антон Станков, чиито идеи за реформа на съдебната система преди около 10 години се разбиха в крепостната стена на магистратската съпротива, отбранявана най-свирепо от тогавашния обвинител номер едно Никола Филчев.

Този вторник обаче като че ли се случи невъзможното: прокуратурата, която от около 20 години систематично, с позволени и с непозволени средства саботира всеки опит за разбиване на статуквото в третата власт, изненадващо даде почти пълна подкрепа за стратегията за реформа на съдебната система, лансирана от настоящия министър на правосъдието Христо Иванов. Този факт накара бившият вицепремиер и екс правосъден министър Зинаида Златанова ден по-късно да възкликне по време на официална дискусия по темата: "Най-накрая гробището оживя!"


Големият въпрос обаче е дали това наистина е така, или пък става дума за поредния театър от страна на магистратите, чиято цел е да заглади публичния образ на българското правосъдие преди тематичния доклад на Европейската комисия, който трябва да бъде готов през януари. Защото до съвсем скоро (някъде до края на лятото) главният прокурор Сотир Цацаров и трите съсловни магистратски организации, които му симпатизират (Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите), съвсем директно се противопоставяха на актуализираната стратегия за съдебна реформа.

Твърде хубаво, за да е истина?

Тази сряда Висшият съдебен съвет (ВСС), който е върховен кадрови орган на правораздаването, беше насрочил провеждането на мащабно обсъждане на идеите за преструктуриране и модернизация, лансирани от министъра на правосъдието. По традиция подобни мероприятия се превръщат в нещо като другарски съд и сочене с пръст към изпълнителната власт, която според магистратите постоянно се опитва да узурпира независимостта им.



Този път обаче нещата се развиха малко по-различно. Всичко започна още предишния ден, когато администрацията на Сотир Цацаров неочаквано излезе със становище в подкрепа на актуализираната стратегия. До този момент по време на подобни дебати главният прокурор винаги е бил своеобразният знаменосец в битката за запазване на магистратското статукво. Сега обаче противниците на реформите не просто се оказаха без своя най-авторитетен и страховит говорител, а бяха поставени в позиция да се чудят дали пък той не е дезертирал в противниковия лагер. И тъй като достатъчно много магистрати изпитват страхопочитание към главния прокурор, по време на обсъждането гласовете против стратегията на правосъдния министър почти не се чуха. По време на дебата ресорният вицепремиер Меглена Кунева пък дори обяви, че Министерският съвет може да одобри документа до края на декември, което евентуално може да помогне докладът на ЕК по темата да не бъде чак толкова унищожителен за страната ни.

Противно на всички предишни свои изказвания, по време на дискусията главният прокурор Сотир Цацаров този път беше доста реформаторски настроен. Той се обяви за обособяването на две колегии във ВСС, които съответно да се занимават с кариерното израстване на съдиите, от една страна, и на прокурорите и следователите, от друга. Така отделните съдебни звена няма да могат да се месят в кадровата си политика и евентуално да я манипулират. Цацаров подкрепи и въвеждането на пряк избор на членове на ВСС от магистратската квота, които да се определят съответно от общи събрания на всички съдии, прокурори и следователи "след прозрачна процедура по номиниране на кандидатите и обсъждане на техните качества". Важен детайл тук е, че главният прокурор (за разлика от правосъдния министър) предлага съдебният съвет да остане постоянно действащ орган, както е в момента, а не да се върне към старото положение, при което той работи на пленарни сесии, а неговите членове паралелно са и действащи магистрати.

Сбогом на "сталинската" прокуратура?

Още по-изненадваща обаче е подкрепата на обвинител номер едно за реформирането на самата прокуратура. На практика Цацаров като че ли доброволно обръща гръб на почти всичко, което неговите предшественици са бранили със зъби, нокти и поръчкови разследвания срещу техните идеологически опоненти. На първо място, главният прокурор иска да отпадне разпоредбата, според която подопечното му ведомство е единно и централизирано, а всички магистрати в него са му пряко подчинени. Именно йерархичността на държавното обвинение и структурирането му по подобие на съветската прокуратура от Сталиново време се смята за един от фундаменталните структурни пороци на българската съдебна система. Въпросната централизация в момента превръща главния прокурор (независимо кой е той) в може би най-силната властова фигура в държавата.

Идеята, която се лансира сега, е да се постигне децентрализация, при която тежестта и отговорността за работата на всяко прокурорско звено вече пада върху неговия административен ръководител. Намерението е също така прокурорите вече да получават заповеди от висшестоящи единствено в писмен вид, и то придружени с мотиви. А ако тези разпоредби противоречат на вътрешното им убеждение, магистратите ще могат да ги обжалват пред още по-висшестоящ прокурор, предлага Цацаров. Най-общо казано, всичко това звучи като опит работата на прокуратурите да се организира по подобие на съдилищата. Както всъщност е записано и в конституцията.

Ако това обаче наистина се случи, то сериозно би намалило пряката власт на главния прокурор и възможността му да използва държавното обвинение като бухалка за саморазправа с опоненти. И фактът, че самият Цацаров предлага всичко това да се направи, е най-малко странен и подозрителен. Още по-странен се оказа и разнобоят между обвинител номер едно и Асоциацията на прокурорите, чийто председател Евгени Иванов беше един от малкото магистрати, които продължаха да атакуват стратегията на правосъдния министър по време на официалния дебат в сряда. По принцип съсловната организация на държавните обвинители до момента винаги е била казионна структура, която е била безкритичен изразител на тезите на своя най-висш началник, а нейните членове никога не са се славели с прекалена смелост и склонност към инакомислие. Високопоставени източници, които не желаят да бъдат назовани, също така твърдят, че въпреки изразената подкрепа Сотир Цацаров категорично се е обявил срещу евентуално бъдещо изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Това обаче така или иначе е въпрос, който изисква и промяна на конституцията (а според старо решение на конституционния съд от 2003 г. вероятно дори свикване на Велико народно събрание) и който не е залагнал в предложената съдебна реформа.

Цацаров тук, Цацаров там...

На пръв поглед завоят на 180 градуса, който главният прокурор прави в момента, изглежда изненадващ, алогичен и в някаква степен като институционално предателство спрямо ведомството, което оглавява. В личен и стратегически план обаче ходът на Цацаров може да се окаже доста закономерен. Страничният ефект от това пък може да е някакъв шанс за прокарване на дълго отлагани смислени промени в правораздаването.

Едва ли някой си прави илюзии, че обвинител номер едно е получил внезапен пристъп на реформаторско вдъхновение. По-скоро в случая всичко изглежда като неговата лична битка за реализация и оцеляване – както на поста главен прокурор, така и отвъд него. Най-общо казано, в момента обвинител номер едно е подложен на натиск отвсякъде и има спешна нужда от чистене на имиджа, който е сериозно зацапан от действията и бездействията на прокуратурата в серия скандални случаи, най-пресните от които са проспаният фалит на КТБ или пък прословутото тефтерче на Филип Златанов. И какъв по-добър начин за отклоняване на вниманието от подкрепа за онази институционална реформа, която все по-голяма част от българското общество започва да приема като приоритет номер едно.

От друга страна, точно прокуратурата от години е припознавана като най-големия и най-непреодолимия препъникамък пред съдебната реформа - държавното обвинение разполага с целия инструментариум както да притиска неудобни противници на база на компрометиращи факти, така и да прикрива греховете на свои потенциални съюзници във властта. Но вместо да го използва за всяване на страх и стопиране на промени по подобие на своя предшественик Филчев, настоящият главен прокурор Сотир Цацаров също така би могъл да впрегне целия този арсенал за прокарване на съдебна реформа поне на думи. Резултатът от магистратския дебат в сряда, където почти никой не въстана открито срещу идеите на правосъдното министерство, като че ли показват, че подобна тактика работи. И не само това: тъй като експертите на Европейската комисия, които следят българското правораздаване от години, са доста наясно с лостовете за натиск в родната прокуратура, в настоящата ситуация биха могли да припознаят Цацаров като ценен съюзник (или пък "наш злодей") и гарант, че магистратите няма да се отклонят от "правия път", както почти винаги са правили досега. В този контекст критичното поведение на иначе казионната Асоциация на прокурорите може да се окаже просто класическа игра на "добро" и "лошо" ченге.

А що се отнася до намеренията, заложени в актуализираната стратегия за съдебна реформа, не бива да забравяме, че в случая става дума само за идеи в един концептуален документ. Изобщо не е ясно кога (а всъщност и дали) те ще се трансформират в реални законови разпоредби, които да имат задължителен характер, особено в настоящия разноцветен парламент. Още повече много от тях се движат по ръба на конституцията и в някакъв момент могат да бъдат атакувани. Всичко това са неща, които се знаят както от главния прокурор Сотир Цацаров, така и от онези висши магистрати, които са потенциално засегнати от предложените промени. Така че заявената подкрепа за съдебната реформа изобщо не значи, че обвинител номер едно е решил да стане част от решението на проблема. Би могъл обаче да се окаже полуневолен "съучастник" в това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни

"Капитал" поиска от Здравко Здравков да даде детайли и примери за внесените законови предложения за ателиета, апартхотели, общежития, системи за паркиране, но не получи отговор

20 ное 2019, 681 прочитания

Нов опит системата бонус-малус да заработи от следващата година Нов опит системата бонус-малус да заработи от следващата година

Първите отстъпки и надбавки от базовите цени на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" ще дойдат през 2021 г.

20 ное 2019, 610 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Радан Кънев: Има отчуждение между партиите в РБ

Лидерът на ДСБ вижда три пътя пред Реформаторския блок, въпросът с единението трябва да се реши преди изборите догодина. Иван Костов не дойде на конгреса.

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10