Бюджет 2015: Стабилно на дъното
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бюджет 2015: Стабилно на дъното

Финансовият министър Владислав Горанов предвижда дефицитът да падне до 2% едва през 2017 г.

Бюджет 2015: Стабилно на дъното

Финансовата сметка на държавата за догодина изглежда много по-изпълнима, но не предполага сериозни реформи

8805 прочитания

Финансовият министър Владислав Горанов предвижда дефицитът да падне до 2% едва през 2017 г.


Експериментите свършиха. Новият държавен бюджет се връща в руслото на консерватизма, след като предишните две финансови рамки, изготвяни за изборни години, не издържаха. Всъщност последната направо се сгромоляса под натиска на политически пат и банков мат.

В бюджета за 2015 г. липсва мащабната и доста злополучна инвестиционна програма от времето на Орешарски. Приходите са планирани доста по-консервативно, разходите са свити и в крайна сметка през следващата година България може да има бюджетен дефицит под 3%. Похвално е, че поне на хартия Министерството на финансите (МФ) планира да ограничи разходите за персонал в държавната сфера с 10%.

Гледайки настоящия бюджет обаче, човек остава леко раздвоен. От една страна, трябва да се радваме, че финансовата сметка на държавата сега изглежда доста по-реалистична и изпълнима спрямо предходната година. От друга страна обаче, остава притеснението, че бюджетът отново не е инструмент за правене на реформи. Нито се вижда опит за стимулиране на стагниращата икономика, нито се върви към балансиране. През последните пет години икономическият ръст на България се движи в рамките на статистическата грешка, а в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015 – 2017 г. не се очаква особено подобрение. Още по притеснителното е, че след дефицита от 3.7% през тази година бюджетът не се планира да бъде балансиран и през следващите няколко. Едва през 2017 г. той трябва падне до 2%, което е максимално допустимото ниво в Закона за публичните финанси. Така за следващите три години се предвиждат нови 6.3 млрд. лв. дългове за покриване на дефицити. Това е (ако можем да ползваме новата популярна мерна единица за дупки)едно КТБ и половина.

А няма и дума за резервен вариант, ако някое от КТБ-тата в други сектори, като например енергетиката, също гръмне.

Къде са реформите

Истината е, че в бюджета за 2015 г. липсва смелост и както винаги досега отсъстват така необходимите реформи. Бюджетът по-скоро оставя нещата такива каквито са, или връща политики от първия кабинет Борисов. Така остава натрапчивото чувство, че заявките на Борисов 2.0 да постигне различни резултати ще се гонят със старите инструменти - през 2009 - 2013 те се отказаха от заявения курс на относително радикални реформи и така пропуснаха да свършат необходимото, за да може икономиката да се задвижи. Вместо това избраха единствено да стабилизират бюджета и да наблягат на инфраструктурата. Тогава оправданието беше кризата, сега вече се започва да изкристализира новото - коалицията.

"Ако съдим за целия мандат на правителството спрямо този бюджет, изводът е, че няма да има никакви реформи, защото бюджетът е изключително стандартен. Никаква нова политика не виждам поне на пръв поглед в него", коментира за БНР Георги Кадиев от БСП.

Най-близкото до реформи са няколкото промени, които МФ обещава, за да се опита да спре изтичането на парите от здравната каса. Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) това далеч не е достатъчно. "Има редица други системи, които също се нуждаят от реформи, като МВР например, а мерките не се виждат", смята икономистът. Тя е на мнение, че е трябвало да се даде поне някакъв знак, че ще се прави преглед на тези системи в движение през 2015 г. и ще се предприемат мерки за свиване на разходите им.

Икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов напомня, че има и други сфери, при които изтичат държавни пари, които иначе могат да бъдат използвани за подобряването на качеството на живот на хората, подобряване на услугите, които предлага държавната администрация, както и подобряване на бизнес средата. Такива са железниците и пощите, в които всяка година се изливат по 500 млн. лв., без тяхното обслужване и ефективност да се подобряват.

При осигуряването се възстановява възрастта на пенсиониране, но това изглежда капка в морето на дефицитите на НОИ. А дори и не се поставя начало на дебат за покачване на възрастта за ранно пенсиониране, както и ограничаването на тази преференция само до наистина упражняващите вредни и опасни професии, а не и администрацията към тях.

Сред належащите реформи в България е тази на правораздавателната система. Тя не е свързана пряко с държавния бюджет. Но при наличие на политическа воля там също могат да бъдат изискани мерки за справяне с недоверието, които съответно да бъдат финансирани от държавния бюджет.

Къде са инвестициите?

Връщането на доверието в българския съд е свързано с привличане на чужди инвеститори, които сега не желаят да влагат парите си в България заради липса на сигурност. А за малка и отворена икономика като българската е необходимо да има значителни външни инвестиции, за да може страната да постига необходимите за подобряване на стандарта на живот икономически ръстове. През последните няколко години обаче инвестициите стагнират. В тригодишната прогноза е записано, че до 2017 г. те ще растат средно с 3% на година.

Явно обаче за подобни неща в момента не се мисли и това е записано официално в доклада към бюджета. Министерството на финансите гледа на този бюджет основно през призмата на стабилизацията – икономическа, социална и политическа. "Неизпълнението на заложените приходи и негативният ефект върху разходите през 2014 г., произтичащ от необходимостта от по-високите разходи (за справяне с последиците от природните бедствия и аварии, за неразчетено финансиране на системата на МВР от настъпили през годината законови промени, за засиления бежански поток към страната, за по-високи от планираните ангажименти за плащания в сферата на здравеопазването и социалното подпомагане, за осигуряване на ресурс за плащанията по вече изпълнявани проекти от оперативните програми, по които ЕК временно е замразила средства за България и др.), са причина за непостигане на разчетените параметри на бюджет 2014 и на заложените в последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели", се казва в становището на МФ.

Единственото, което може да се приеме за добър знак, е обявеното орязване на държавните служители. Но подобно желание беше изразено и от предишния финансов министър Петър Чобанов, а в крайна сметка не беше реализирано. С приемането на бюджета за 2014 г. Чобанов разпореди министерства и другите държавни органи да предприемат 10% съкращение на персонала. Орязването трябваше да влезе в сила от 1 януари 2014 г. и трябваше да засегне не само централната администрация, а и всички второстепенни разпоредители. Малко след това обаче самият премиер Орешарски призна, че такива съкращения няма. Това дава основание за съмнения доколко обявената сега оптимизация ще бъде реално извършена.

Освен че не е ясно дали ще се случи, засега не е ясно дали това няма да бъде чисто механично рязане на щатни бройки, на доста от които дори не са назначени държавни служители. Според Мартин Димитров, депутат от Реформаторския блок, рязането трябва да бъде функционално. "Трябва да се случва там, където има излишна администрация. Ако вземем за пример МВР, логично е да се съкращава администрацията, а не полевите служители", коментира той. Според икономиста от ИПИ Петър Ганев има вероятност обявените съкращения да са свързани с отпадането на публичната програма за растеж. "Голяма част от тези пари отидоха по различни програми на министерствата", обясни той.

Всъщност отпадането на спорните инвестиционни програми е основната причина за свиването на разходите в бюджета за тази година. При изготвянето на финансовата сметка на държавата за 2014 г. правителството на Пламен Орешарски заложи общо 800 млн. лв. за "икономически растеж и държавност". В тази сума бяха включени и онези 500 млн. лв. от инвестиционната програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите", които бяха раздадени набързо и непрозрачно. Сега подобно перо няма в централния бюджет.

Къде са плюсовете

Основният плюс на бюджета е, че изглежда изготвен при реалистични прогнози за икономиката и шансът следващата есен отново да се говори за актуализация е много по-малък. На първо място може да се отчете, че данъчните приходи остават на нивото от тази година. За сравнение - в бюджет 2014 имаше заложено увеличение от 11% при планиран реален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1.8%. Подобно планиране изглежда нереалистично и това беше признато от всички, дори частично и от Петър Чобанов, финансов министър в кабинета "Орешарски". Догодина разходите се свиват с близо 1 млрд. лв., а нетният нов дълг ще бъде увеличен "само" с 2 млрд. лв. Това е три пъти по-малко от тазгодишното число. Като цяло ще бъде поет нов дълг на стойност 8.9 млрд. лв., като с него ще бъде покрит планираният дефицит от 2.3 млрд. лв., както и падежиращите задължения на стойност около 6 млрд. лв.

"Този път не се залагат прекалено оптимистични приходи, което е добре. Защото вече си изпатихме тази година от това", коментира Петър Ганев. На това мнение е и Лъчезар Богданов, според когото е по-добре да се планират по-малко приходи, за да не се позволи отново безразборното харчене.

И двамата са на мнение, че като цяло заложената в тригодишната прогноза макрорамка е реалистична. За съжаление за 2015 г. се предвижда икономически ръст от едва 0.8%, леко понижение на заетостта, слабо вътрешно потребление и ограничен ръст на износа. "Макрорамката е умерено консервативна. Няма проблем, ако се окаже, че икономиката започне да се развива по-добре. Ако заетостта расте, ако инвестициите се увеличават, ще се плащат повече данъци и ще влязат повече приходи в бюджета", коментира Богданов. Според него е проблем, когато се планират първо разходите, а след това към тях се опитва да се нагодят приходите, както се случи тази година.

Какво се променя

За бизнеса:

- повишаване на максималния осигурителен доход от 2400 на 2600 лв.

- запазване на минималната работна заплата, но увеличение през 2016 г. на 360 лв.

- увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители от 240 на 420 лв.

За хората:

- увеличаване на данъка върху лихвите по депозитите от 8% на 10%

- отмяна на необлагаемия минимум - данъчни преференции до три деца

- повишаване на пенсиите с 1.9%

- увеличаване на възрастта за пенсиониране с 4 месеца за мъже и жени.

Мерки за намаляване на дефицита и финансови ефекти

Приходна част:

- Увеличаване на лихвите по депозитите от 8 на 10 % (40 млн. лв. от ДДФЛ)

- Отмяна на минималния необлагаем доход

- Увеличаване на максималния осигурителен доход (допълнителни 43.1 млн. лв. от вноски)

- Увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители (12.8 млн. лв. от вноски)

- Плащанията по договори над определен размер ще бъдат извършвани само след потвърждение от приходните администрации, че получателите нямат публични задължения.

Разходна част:

- Увеличаване на пенсионната възраст с 4 месеца на година (намаление с 45 млн. лв. на разходите)

- Без втори социални пенсии за инвалидност по чл. 101, ал. 3а от КСО (намаление на разходите за пенсии със 7.3 млн. лв. през 2015 г.)

- Намаление на разходите за заплати и осигурителни вноски в бюджетната сфера с 10% (намаление с над 300 млн. лв. на разходите)

- Ограничаване на разходите за здравноосигурителни плащания (над 80 млн. лв.)

- Отмяна на приетото от предходното правителство увеличение на основния пакет медицински дейности/клинични пътеки

- Ограничаване включването на нови скъпоструващи медикаменти в лечебната дейност

- Ограничаване нарастването на обхвата на дейностите, които болниците могат да извършват по договор със здравната каса

- Въвеждане на единни правила за финансово управление на болниците

- Фиксиране на годишни обеми на дейност и средства, които здравната каса заплаща на всяко лечебно заведение.

Експериментите свършиха. Новият държавен бюджет се връща в руслото на консерватизма, след като предишните две финансови рамки, изготвяни за изборни години, не издържаха. Всъщност последната направо се сгромоляса под натиска на политически пат и банков мат.

В бюджета за 2015 г. липсва мащабната и доста злополучна инвестиционна програма от времето на Орешарски. Приходите са планирани доста по-консервативно, разходите са свити и в крайна сметка през следващата година България може да има бюджетен дефицит под 3%. Похвално е, че поне на хартия Министерството на финансите (МФ) планира да ограничи разходите за персонал в държавната сфера с 10%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Новият Бюджет като че ли е притиснат, и борим дефлацията.

  • 2
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "xalikarans": така ще я преборим, че и предстоящите 2 качвания на цената на тока няма да позволят да мине 1 % !

  • 3
    drilldo avatar :-(
    Георги Георгиев

    Гениално! Нека режем най-много от... образованието!

  • 4
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Ако няма сериозна реформа в здравеопазването, още лятото ще има актуализация. И то с поне 300-500 млн., ако се добави и енергетиката се отива към милиард. Само софийския тец гони тази сума, а БЕХ и Булгаргаз са още по зле. Без тежки реформи няма да минем, дори и Бойко да се налага пак да подава оставка. Просто е належащо. И пак питам кога Фондът за Гарантиране на влоговете ще връща парите и къде ще идат те.

  • 5
    plamen_hristov avatar :-|
    plamen_hristov

    Да, господин Желязков - "стабилно на дъното" и до това ни доведоха ДПС с БСП.
    В увода на статията, както в първата и втората част се усеща/внушава негативно отношение à la БСП. Няма реформи, защото приходите са реалистични, а разходите са намалени - при това, правилно поставени.
    Реформите си личат в третата част на статията "Къде са плюсовете", като се цитират двама икономисти - Петър Ганев от Институт за свободен капитализъм "Атлас" и Лъчезар Богданов от Industry Watch.
    Аз бих бил даже по краен от тях - да се състави държавен бюджет с планиран излишък. След като той се реализира, в реалния размер на реализация, в следващ бюджетен период да се инвестира не повече от 50% от него.
    Работата на държавата е да създава правила и строго да следи да се спазват. Който не ги спазва - в затвора! Ето това е реформа :)

  • 6
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    ПрижлиЧане на инвестиции предполага добра инфраструктура не само в директния смисъл, но и в по-общия като полит. стабилност, ефективна администрация, ясни правила за всеки, налиЧие на добри кадри...кое условие изпълнихме.

  • 7
    nemakvonavi avatar :-|
    Nakom

    Това е ненормално и извратено.Това просто го няма никъде.

    От корпоративен данък приходите са 1.63 млрд.От данъците на физическите лица - 2.69 млрд.При положение че огромна част от сериозния бизнес в България е на олигархични структури и чужденци, излиза че 1.5 млн. работещи българи плащаме, за да задържим ниска данъчната ставка на собствениците.И плащаме 13 и половина милиарда лева за да хрантутим циганята.Половината бюджет на държавата отива за социални разходи.Ще гласувам за първата отявлено комунистическа формация на следващите избори.

  • 8
    bvanetza avatar :-|
    Borislav Valkov

    Държавата трябва да се реформира(сиреч електронно правителство), защото голяма част от разходите отиват за издръжка на разпоредители със държавни средства. А и някак си е странно да говорим, че се борим да бъдем държава на благосъстоянието(wellfare state), когато 60% от приходите на държавата са от хората(ДДС, акцизи и 40% от осигуровките{вкл. данъците на физ. лица}).

    П.П. Аз съм съгласен с някои бизнесмени тежестта от данъците да е 50:50 спрямо хората и бизнеса! Но съм сигурен при реализация на тази идея, че ще писнат до небето, защото повечето гледат само разходите си за осигуровки, а не гледат всички данъчни тежести, плащани от хората.

  • 9
    bobi221 avatar :-P
    bobi221

    До коментар [#7] от "Nakom":

    При положение , че ЛУКОЙЛ са на загуба и ставката им е 0(нула) ако искаш може да ги обложиш с 100% данък пак ще вземеш 0 (нула) лева .

  • 10
    nemakvonavi avatar :-|
    Nakom

    До коментар [#9] от "bobi221":

    Който гласувал -гласувал.Държава пълна с идиоти, с идиотски мнения и настроения.Напълно си заслужава съдбата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK