Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
48 1 дек 2014, 13:30, 38073 прочитания

Какво показа новият рейтинг на университетите

Шансовете за бъдеща реализация на пазара на труда се влияят до голяма степен от университета и специалността на студента

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
867 лв. е средният осигурителен доход на завършилите висше образование в България, а делът на регистрираните безработни сред тях е 3,77%. По-малко от половината наети висшисти - 46%, работят на позиция, за която се изисква висше образование. Това са някои от основните изводи от новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България, която беше представена днес. Тя отново доказва, че шансовете за бъдеща реализация на пазара на труда се влияят до голяма степен от висшето училище и специалността, която студентът е завършил. Доходите, нивото на безработица и приложението на образованието зависят значително от това къде и какво е учил висшистът.

Кои висшисти се реализират най-добре


"Почти всички висшисти, завършили в България през последните пет години, работят. Над половината от тях обаче не работят на позиция, изискваща висше образование", коментира Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт "Отворено общество", който развива рейтинга заедно със социологическа агенция МБМД и "Сирма груп". Той допълни, че безработицата сред младите висшисти е около три пъти по-ниско от средната за страната. Делът на хората с висше образование, които са без работа, намалява в сравнение с предишните издания на рейтинга с около половин процент. "Придобиването на висше образование чувствително подобрява шанса за реализация на пазара на труда", обобщи Стойчев.

Според данните най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело (за него трябва да се има предвид, че студентите са само около 700). Студентите в медицинските специалности имат и най-висок среден успех от дипломата за средно образование (над 5,50). Най-висок осигурителен доход обаче получават специалистите по военно дело, информатика и компютърни науки, проучване и добив на полезни изкопаеми и математика (виж повече в таблицата). Тук ключово е кой точно университет е завършил студентът - докато специалистите по информатика от Софийския университет например получават средно 1860 лв., тези от Университета по библиотекознание и информационни технологии получават средно 1156 лв. Същият извод се наблюдава и при безработицата - докато сред икономистите на Американския университет тя е 1,4%, сред тези на УНСС тя е 2,8%. Резултатите показват още, че над 25% от завършилите през последните пет години висше образование в България не се осигуряват в страната.

Проблем остава огромният дял на висшистите, които работят на позиция, неизискваща висше образование. Това не се променя дори на петата година след завършването. В икономика и администрация и управление например реализацията на завършилите е под една трета. Според Георги Стойчев проблем на българското висше образование е не, че произвежда много специалисти, за които няма места, а че има сгрешена структура - някои специалности са със сериозни дефицити, докато в други има излишък от кадри. Според Стойчев това може да се промени с информиран избор на кандидат-студентите, тъй като техните нагласи са най-силният стимул за висшите училища.



Изборът на кандидат-студентите се явява най-голям проблем на висшето образование, каза и зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков и допълни, че изводите от рейтинговата система засега не изглежда да са стигнали до най-важните си потребители - учениците, които са на прага на висшето образование.

Така икономиката продължава да е специалността, която привлича най-много студенти - близо 60 хил. в момента. Ако към тях се добавят и записаните в администрация и управление, общият брой става близо 87 хил. За сравнение математика учат 467 души, социални дейности - 2352, психология - близо 4 хил. медицина - над 6500, информатика - близо 7500. Чуждестранните студенти са най-много в медицината и фармацията.

Проучване сред работодатели е показало, че според тях през следващите пет години ще се увеличи нуждата от кадри по биотехнологии, хранителни и химични технологии, както и по психология, комуникационна и компютърна техника и медицина. По-малко търсени според работодателите ще са специалистите по теория и управление на образованието, история, спорт и педагогика. 

"Софийският университет затвърждава своята лидерска позиция в повечето направления, в които предлага обучение", коментира Георги Стойчев. Той допълни, че най-силните страни на СУ са престижът сред работодатели и студенти, научната дейност и добрата реализация на завършилите, а най-слабата - ниското ниво на удовлетвореност от социално-битовите условия.

Интересно е, че тази година Софийският университет изпреварва (макар и с малко) Американския в направлението икономика. Възможно обяснение за това е увеличаването на тежестта на оценката на Националната агенция за акредитация и оценяване в тазгодишното издание.

Науката в университета

Данните от рейтинга показват огромни разлики между висшите училища по отношение на научната дейност. Според Георги Стойчев около 12-13 висши училища имат характеристиките на изследователски университети с високо ниво на научна продукция, докато около 15 други не присъстват в международните научни бази данни.

Според рейтинга висшите училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации са Софийският университет, Медицинският университет – София и Химикотехнологичният и металургичен университет. По специалности най-напред в научните изследвания са физическите и химическите науки, както и медицината. Най-добро съотношение докторанти-студенти има в математиката, химическите науки и металургията.

Ефектите от рейтинга

Освен в помощ на кандидат-студентите, идеята е рейтинговата система да има отражение и върху управлението на висшето образование. Някои от основните моменти в новата стратегия за висшето образование също се основават на изводите от рейтинговата система, заяви при представянето й зам.-министър проф. Николай Денков. Сред тях са начинът на финансиране на университетите и развитието на приоритетни за страната направления. От няколко години част от субсидията за университетите зависи част от показателите от рейтинга, които отчитат качеството на обучението на реализацията на завършилите. Цел на новото правителство е този дял от финансирането да достигне 50%. Освен това, анализът на данните би трябвало и да е стимул за ръководствата на висшите училища да инвестират в успешните си направления и да закрият тези, които не се справят добре. Един от важните изводи е например, че университетите, които не залагат на излишна експанзия - обучение в много различни направления, са по-успешни.

 
Специалност Безработица На позиция, изискваща висше образование Доход
Избрани професионални направления Дял на регистрираните безработни сред завършилите през последните 5 г. Дял на осигурените, завършили през предходните 5 г., работещи на позиция, изискваща висше образование Среден осигурителен доход на завършилите през последните 5 г.
Икономика 4,23 36,92 864,6
Администрация и управление 4,49 36,28 877,05
Право 3,62 68,43 885,96
Педагогика 3,45 72,12 692,56
Комуникационна и компютърна техника 2,93 51,4 1123,96
Архитектура, строителство и геодезия 2,71 64,27 845,56
Електротехника, електроника и автоматика 2,95 41,84 1014,43
Филология 3,7 42,37 852,4
Общо инженерство 3,66 36,43 912,69
Информатика и компютърни науки 2,78 67,56 1304,31
Туризъм 4,02 18,69 701,16
Медицина 0,13 94,1 1113,33
Психология 4,03 60,26 819,77
Биологически науки 6,34 36,69 710,52
Стоматология 0,53 94,29 612,95
Социални дейности 4,89 45,32 692,22
Фармация 0,49 94,86 921,5
Енергетика 2,6 42,55 972,36
Социология, антропология и науки за културата 3,81 39,12 848,19
История и археология 5,07 37,09 706,16
Химически науки 4,11 36,66 757,29
Физически науки 2,04 52,77 969,95
Военно дело 0 98,13 1510,14
Математика 2,83 61,97 1242,46
Общо (за всички направления) 3,77 45,9 867,36
 
Кои университети предлагат най-добро обучение по...
(стандартизирана класация)

Икономика
1. Софийски университет
2. Американски университет
3. УНСС

Информатика
1. Софийски университет
2. НБУ
3. Американски университет

Общо инженерство
1. ТУ-София
2. Химикотехнологичен и металургичен университет
3. Минно-геоложки университет

Право
1. Софийски университет
2. УНСС

Администрация и управление
1. Американски университет
2. Софийски университет
3. УНСС

Още изводи и анализ на данните от рейтинговата система очаквайте в следващия брой на "Капитал" и на capital.bg.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40 4 Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40

След ясно тълкувание на приетите от Народното събрание текстове правителството ще измени постановлението си за помощта

7 апр 2020, 5746 прочитания

Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа

И още: Нито една жертва от COVID-19 в Китай за последното денонощие; След Австрия и Дания планира облекчение на карантината; Таксиметрови шофьори протестираха в столицата

7 апр 2020, 1552 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Странното гостуване на Каракачанов при Марин льо Пен

Лидерът на ВМРО беше на конгреса на "Национален фронт" в компанията на политици от "Единна Русия", белгийски и холандски националисти

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10