Какво показа новият рейтинг на университетите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Какво показа новият рейтинг на университетите

Софийският университет затвърждава своята лидерска позиция в повечето направления, в които предлага обучение

Какво показа новият рейтинг на университетите

Шансовете за бъдеща реализация на пазара на труда се влияят до голяма степен от университета и специалността на студента

Люба Йорданова
38465 прочитания

Софийският университет затвърждава своята лидерска позиция в повечето направления, в които предлага обучение

© Георги Кожухаров


867 лв. е средният осигурителен доход на завършилите висше образование в България, а делът на регистрираните безработни сред тях е 3,77%. По-малко от половината наети висшисти - 46%, работят на позиция, за която се изисква висше образование. Това са някои от основните изводи от новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България, която беше представена днес. Тя отново доказва, че шансовете за бъдеща реализация на пазара на труда се влияят до голяма степен от висшето училище и специалността, която студентът е завършил. Доходите, нивото на безработица и приложението на образованието зависят значително от това къде и какво е учил висшистът.

Кои висшисти се реализират най-добре

"Почти всички висшисти, завършили в България през последните пет години, работят. Над половината от тях обаче не работят на позиция, изискваща висше образование", коментира Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт "Отворено общество", който развива рейтинга заедно със социологическа агенция МБМД и "Сирма груп". Той допълни, че безработицата сред младите висшисти е около три пъти по-ниско от средната за страната. Делът на хората с висше образование, които са без работа, намалява в сравнение с предишните издания на рейтинга с около половин процент. "Придобиването на висше образование чувствително подобрява шанса за реализация на пазара на труда", обобщи Стойчев.

Според данните най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело (за него трябва да се има предвид, че студентите са само около 700). Студентите в медицинските специалности имат и най-висок среден успех от дипломата за средно образование (над 5,50). Най-висок осигурителен доход обаче получават специалистите по военно дело, информатика и компютърни науки, проучване и добив на полезни изкопаеми и математика (виж повече в таблицата). Тук ключово е кой точно университет е завършил студентът - докато специалистите по информатика от Софийския университет например получават средно 1860 лв., тези от Университета по библиотекознание и информационни технологии получават средно 1156 лв. Същият извод се наблюдава и при безработицата - докато сред икономистите на Американския университет тя е 1,4%, сред тези на УНСС тя е 2,8%. Резултатите показват още, че над 25% от завършилите през последните пет години висше образование в България не се осигуряват в страната.

Проблем остава огромният дял на висшистите, които работят на позиция, неизискваща висше образование. Това не се променя дори на петата година след завършването. В икономика и администрация и управление например реализацията на завършилите е под една трета. Според Георги Стойчев проблем на българското висше образование е не, че произвежда много специалисти, за които няма места, а че има сгрешена структура - някои специалности са със сериозни дефицити, докато в други има излишък от кадри. Според Стойчев това може да се промени с информиран избор на кандидат-студентите, тъй като техните нагласи са най-силният стимул за висшите училища.

Изборът на кандидат-студентите се явява най-голям проблем на висшето образование, каза и зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков и допълни, че изводите от рейтинговата система засега не изглежда да са стигнали до най-важните си потребители - учениците, които са на прага на висшето образование.

Така икономиката продължава да е специалността, която привлича най-много студенти - близо 60 хил. в момента. Ако към тях се добавят и записаните в администрация и управление, общият брой става близо 87 хил. За сравнение математика учат 467 души, социални дейности - 2352, психология - близо 4 хил. медицина - над 6500, информатика - близо 7500. Чуждестранните студенти са най-много в медицината и фармацията.

Проучване сред работодатели е показало, че според тях през следващите пет години ще се увеличи нуждата от кадри по биотехнологии, хранителни и химични технологии, както и по психология, комуникационна и компютърна техника и медицина. По-малко търсени според работодателите ще са специалистите по теория и управление на образованието, история, спорт и педагогика. 

"Софийският университет затвърждава своята лидерска позиция в повечето направления, в които предлага обучение", коментира Георги Стойчев. Той допълни, че най-силните страни на СУ са престижът сред работодатели и студенти, научната дейност и добрата реализация на завършилите, а най-слабата - ниското ниво на удовлетвореност от социално-битовите условия.

Интересно е, че тази година Софийският университет изпреварва (макар и с малко) Американския в направлението икономика. Възможно обяснение за това е увеличаването на тежестта на оценката на Националната агенция за акредитация и оценяване в тазгодишното издание.

Науката в университета

Данните от рейтинга показват огромни разлики между висшите училища по отношение на научната дейност. Според Георги Стойчев около 12-13 висши училища имат характеристиките на изследователски университети с високо ниво на научна продукция, докато около 15 други не присъстват в международните научни бази данни.

Според рейтинга висшите училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации са Софийският университет, Медицинският университет – София и Химикотехнологичният и металургичен университет. По специалности най-напред в научните изследвания са физическите и химическите науки, както и медицината. Най-добро съотношение докторанти-студенти има в математиката, химическите науки и металургията.

Ефектите от рейтинга

Освен в помощ на кандидат-студентите, идеята е рейтинговата система да има отражение и върху управлението на висшето образование. Някои от основните моменти в новата стратегия за висшето образование също се основават на изводите от рейтинговата система, заяви при представянето й зам.-министър проф. Николай Денков. Сред тях са начинът на финансиране на университетите и развитието на приоритетни за страната направления. От няколко години част от субсидията за университетите зависи част от показателите от рейтинга, които отчитат качеството на обучението на реализацията на завършилите. Цел на новото правителство е този дял от финансирането да достигне 50%. Освен това, анализът на данните би трябвало и да е стимул за ръководствата на висшите училища да инвестират в успешните си направления и да закрият тези, които не се справят добре. Един от важните изводи е например, че университетите, които не залагат на излишна експанзия - обучение в много различни направления, са по-успешни.

СпециалностБезработицаНа позиция, изискваща висше образованиеДоход
Избрани професионални направленияДял на регистрираните безработни сред завършилите през последните 5 г.Дял на осигурените, завършили през предходните 5 г., работещи на позиция, изискваща висше образованиеСреден осигурителен доход на завършилите през последните 5 г.
Икономика4,2336,92864,6
Администрация и управление4,4936,28877,05
Право3,6268,43885,96
Педагогика3,4572,12692,56
Комуникационна и компютърна техника2,9351,41123,96
Архитектура, строителство и геодезия2,7164,27845,56
Електротехника, електроника и автоматика2,9541,841014,43
Филология3,742,37852,4
Общо инженерство3,6636,43912,69
Информатика и компютърни науки2,7867,561304,31
Туризъм4,0218,69701,16
Медицина0,1394,11113,33
Психология4,0360,26819,77
Биологически науки6,3436,69710,52
Стоматология0,5394,29612,95
Социални дейности4,8945,32692,22
Фармация0,4994,86921,5
Енергетика2,642,55972,36
Социология, антропология и науки за културата3,8139,12848,19
История и археология5,0737,09706,16
Химически науки4,1136,66757,29
Физически науки2,0452,77969,95
Военно дело098,131510,14
Математика2,8361,971242,46
Общо (за всички направления)3,7745,9867,36
 

Кои университети предлагат най-добро обучение по...

(стандартизирана класация)

Икономика

1. Софийски университет

2. Американски университет

3. УНСС

Информатика

1. Софийски университет

2. НБУ

3. Американски университет

Общо инженерство

1. ТУ-София

2. Химикотехнологичен и металургичен университет

3. Минно-геоложки университет

Право

1. Софийски университет

2. УНСС

Администрация и управление

1. Американски университет

2. Софийски университет

3. УНСС

Още изводи и анализ на данните от рейтинговата система очаквайте в следващия брой на "Капитал" и на capital.bg.

867 лв. е средният осигурителен доход на завършилите висше образование в България, а делът на регистрираните безработни сред тях е 3,77%. По-малко от половината наети висшисти - 46%, работят на позиция, за която се изисква висше образование. Това са някои от основните изводи от новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България, която беше представена днес. Тя отново доказва, че шансовете за бъдеща реализация на пазара на труда се влияят до голяма степен от висшето училище и специалността, която студентът е завършил. Доходите, нивото на безработица и приложението на образованието зависят значително от това къде и какво е учил висшистът.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

48 коментара
  • 1
    black_recluse avatar :-|
    black_recluse

    Като цяло, според мен, проучването показва, че все пак има смъсъл от висшето образование в България... Друг е въпроса дали тия заетите работят конкрентно по специалността си. Аз лично познавам няколко човека, завършили икономика, които са се ориентирали към ИТ сектора, защото възнагражденията са много по добри, а и като цяло търсенето там е много по-високо...

  • 2
    pav4o01 avatar :-?
    Павел

    Като цяло университетите се опитват да вкарат куцо, кьораво и сакато , само и само да получават такси. Но ще трябва да преструктурира из основи съдържанието , което предлагат на студентите, защото то сега е морално остаряло и ненужно на трудовия пазар. Учи, мама, за да не работиш - еми учиш и сега не работя, отговорил пресният вишист :Д

  • 3
    blaster avatar :-|
    Blaster _

    "Проблем остава огромният дял на висшистите, които работят на позиция, неизискваща висше образование."
    Ами нормално, докато се обучава на килограм. Реално от университетите трябва да излизат поне 10 пъти по-малко студенти, по специалности и в количество необходимо за икономиката на страната.

  • 4
    antipodean avatar :-|
    antipodean

    Стоматологията на последно място по осигурителен доход?

    Това явно е някаква шега :)

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    Пак сложно е направено. В методологията е описано, че за работните заплати се ползвали "различни източници" и "социологически данни". Въпрос на една несложна програмка е да вади ЕГН-тата на завършилите ВУЗ-овете и да бърка в базата данни на НАП, където да взема данните от осигуряването. И така няма да се налага да се работи с извадки, а ще има най-точна статистика, включваща и последния човек.

    ПС. Защо никой не обърна нужното внимание на "Резултатите показват още, че над 25% от завършилите през последните пет години висше образование в България не се осигуряват в страната."

    1/4 от младите се е разбягва и това няма да спре с минимална заплата 380 лева, нито с 200 необлагаеми лева на дете (сиреч 20-тина лева годишно), колкото Менда търчи да предлага. Процесът може да бъде спрян само с идването на крупни международни инвеститори, при които младежите да работят при същите условия, каквито и в Англия, Германия или другаде, за където са се запътили.

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#4] от "antipodean":

    Ако имахме добре изградена т.нар. нематериална инфраструктура, каквато има Германия, подобни статистически разрези щяха да стоят всяка сутрин в 8.30 часа на масите на министрите, за да могат малко от малко да помиришат какво се случва в държавата под носовете им, кой гепи, кой влачи, на кого е писнало да влачи и се е чупил в чужбина.

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    И още нещо показва рейтингът - вече 2 частни университета се наместват в призовата тройка. Американски университет участва на челно място с всяка своя специалност, която преподава. Но ето че и НБУ са се омъкнали на второ място и то в най-доходната специалност - информатиката.

  • 8
    2.5 avatar :-?
    2.5

    Парви впечатление ниската безработица при лекари, стоматолози и военни...
    Също така ниският осигурителен доход при стоматолозите(?!) - всеки да си прави изводите!
    Предполагам, по-високият осигурителен доход при медиците е в резултат на GP-тата, доколкото завършилите последните години, едва ли имат специалност?
    Колкото до военните, хем съм изненадан, хем не чак толкова...

  • 9
    jtk avatar :-|
    Йордан

    Смешно бедните стоматолози вземат по малко и от аптекарите :).
    Лейтенант току що завършил е със 916лв заплата. За 5 години най много капитан да е, но заплата за капитан е до около 1000. Добавките за за 5 години за 100лв - да станат 1200 да речем, ама до 1500 ... И все пак колко се крие дохода в частния сектор не се споменава никъде. Темата си е табу.

  • 10
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#4] от "antipodean":

    "Стоматологията на последно място по осигурителен доход? Това явно е някаква шега :)"

    Не е шега, просто почти всички стоматолози са самонаети и се осигуряват на минимума. Което от своя страна пък доказва е таблицата показва ... нищо. При липса на достоверни данни всяко твърдение е спекулация. Все пак, интуитивно можем да заключим че реалните професии носят реален доход.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK