Бюджетът като инструмент за социална реформа

Промени се правят през експертна платформа, а не през годишния финансов план на държавата, смята Симеон Дянков

*Бившият министър на финансите от първото правителство на ГЕРБ Симеон Дянков със специален коментар за "Капитал" по повод актуалния дебат дали да се правят реформи през бюджета.

Всяка година през октомври (а тази през ноември) Министерството на финансите започва публичната процедура по приемането на държавния бюджет за следващата година. И всяка година критиците издигат едни и същи оплаквания: профсъюзите, социалистическите и националистическите партии искат бюджетът да бъде по-голям – за да се харчи повече; бизнес лидерите, анализаторите от тинк-танковете и политиците от предходните дясноцентристки правителства искат по-консервативен бюджет – за да се намалят правителствените разходи. Никой никога не е щастлив – бюджетът автоматично се набеждава за несъстрадателен и за признак на нежелание за реформи. А финансовият министър се подвежда под отговорност за многото му хипотетични провали.

В действителност, работата на финансовия министър и основната цел на бюджетната процедура е да се постигне фискална стабилност. Нито повече, нито по-малко. Годишният бюджет на държавата не е документ, който предписва нови социални политики, нито е документът, с който се предлагат мащабните нови реформи. Тези политики са задача на другите министерства и могат да се въплътят в закони, регулиращи здравеопазването, образованието, нивото на пенсиите или минималната заплата.

Фактът, че в България бюджетната процедура се използва като инструмент за натиск към някои конкретни реформи, означава само едно нещо: другите министри не са си свършили работата и умело са оставили финансовия министър и председателя на бюджетната комисия да водят техните битки в парламента.

В по-голямата част от Европа социалните политики и структурните реформи се правят по друг начин. Всеки конкретен министър свиква комисия от експерти, която разработва новите политики. След това министърът предлага новите политики в парламента и въз основа на публични дискусии създава новите законодателни промени. Бюджетът просто се напасва към тези нови политики. Примери за този подход са мащабната реформа на трудовото законодателство в Германия, която беше предложена през 2002 г. от комисията Харц; пенсионната реформа в Холандия, дело на комисията Гудсваард. В новата ми книга "Кризата на еврото отвътре", която ще бъде публикувана скоро, описвам още няколко подобни реформи, осъществени в Италия, Португалия и Чехия.

Като финансов министър аз често се чудих защо тази деликатна европейска практика не се прилага в България. Тя значително би улеснила работата на парламента, а приемането на годишния бюджет би ставало без толкова много вълнения. Имам три възможни обяснения за това.

Първо, исторически средствата за нови социални политики и структурни реформи в България са идвали от националните бюджети. Но това вече не е така: европейските средства в сферите на здравеопазването, образованието и социалните плащания дават възможност на съответните министри да използват извънбюджетни средства и да планират реформи независимо от годишната бюджетна процедура. Въпреки това, на министрите все още им липсва инициативност.

Второ, гражданското общество и изследователските институции все още са млади в България и често нямат способността да извършат анализите, от които властта се нуждае, за да предложи значителни реформи. Това показва нуждата от подпомагане на университетските изследвания в социалните науки, както и на различните тинк-танкове, които оперират в тази сфера. Средства от Европейския съюз също могат да спомогнат за това.

Трето, изборът на социалния министър и на министрите на образованието и здравеопазването в България през последните две десетилетия обикновено беше нещо, оставено на заден план – резултат от следизборни политически сделки. Съставянето на настоящото правителство не е изключение. Като контраст на това финансовите министри винаги са били част от екипа, който подготвя предизборната платформа на победилата партия. В резултат те са натоварени и с отговорността, и със способността да въвеждат конкретни политики. Затова не е учудващо, че и Влади Горанов, и Менда Стоянова защитават определени реформи.

Приятна изненада тази година е, че социалният министър също има политическа платформа и изглежда готов да я развие чрез експертни комисии, следвайки европейския модел. Ако министрите на здравеопазването и образованието последват неговия пример, България ще бъде една стъпка по-близо към един нормален процес на реформи.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


16 коментара
  • 1
    jive avatar :-|
    Double Talking Jive

    Аман от "Икономисти" с техните лакърдии. Да слагат инженери и да се оправя държавата.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Аз помня, че по време на министерстването на г-на не се почна и една-единствена реформица.
    Помня и влажния поглед, с койго гледаше Бащицата.

    Оттам насетне не мисля, че подобни "експерти" имат някакъв капацитет.

  • 3
    sarssaraktos avatar :-P
    Sars Saraktos

    Абе, редакцията, знаем, че Дянков е от вашия кръг, ама недейте се излагайте повече с този доларджия-рубладжия. Слуга на всякакви интереси, стига да си плащат. Не, че нещо, но ви разваля рейтинга.... Сега ще се заформят километрични дискусии под тази статия. Освен ,ако това не целите - повече трафик... Ако е така, нека "...надпреварата започне сега.!"

  • 4
    mishoch avatar :-|
    mishoch

    #3 Sars, ако го нямаше Дянков в статията, със самата теза министрите да формират политики в съответните сфери съгласен/на ли си? Аз да.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Неведнъж съм предлагал да се абдстрахираме от това кой е казващия/пишещия, а още по-неработещо е да коментираме съответния човек - в края на краищата има теза, ние сме или не сме съгласни с нея и както се казва "за пълнота" не пречи и да изтъкнем някой довод в подкрепа на нашето мнение.
    За конкретната статия и виждане, не е необходимо човек да е мислител, за да изрази подкрепа.
    Нещо повече, когато се прави кабинет и се подбират хората, които ще бъдат съответните министри, редно би било те да имат подготвени поне основните направления, а още по-добре и развити планове за дейността си. И понеже обичайно и нормално е министрите да са политически лица, то тези идеи и виждания трябва да бъдат изработени или поне консултирани с експерти.
    Всеки друг подход е меко казано повърхностен и може да увеличава бедите, които така или иначе се изсипват на нашите глави.

  • 6
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    До коментар [#3] от "Sars Saraktos":

    Аргумент ад хоминем - излагаш се.

  • 7
    sarssaraktos avatar :-P
    Sars Saraktos

    Слабо, колеги, много слабо.... Очаквах бурни дискусии, а то само трима човека... Като се съберат поне десет ще ви пиша, конкретно какво не харесвам в Дянков персонално като министър и политик, и какво в делата му като такъв с факти и аргументи. Ама чакам да се събере необходимата аудитория. Не, че не ви уважавам, ама все пак в други статии има по 160-170 коментара, а тук сме само 6 (шест) души. Очаквах повече по адрес на г-на Дянкова.....

  • 8
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    това е първото изказване на дянков от доста време, от което не лъха на пазарен талибанизъм. явно пак е облякъл овчата кожа на експертността. но нека това недоразумение на Световната банка обясни какво направи за да насърчи подобряването на капацитета в отделните министерства, дали не спря програмите за обучания на чиновници в чужбина и как тези му действия кореспондират с критиките на днешната реалност които излага в текста си :)

  • 9
    simo87 avatar :-|
    simo87

    До коментар [#7] от "Sars Saraktos":

    Включвам се в критичната маса. Съгласен съм с всичко казано то Дянков в тази статия. И бях от малкото хора, които го харесваха като финансов министър. Относно личните му качества и личния му живот, няма да коментирам.
    Чакам възраженията Ви против Дянков.

  • 10
    foxa5 avatar :-|
    foxa5

    Прав е Дянков, работата на фин. министър е просто счетоводство - да върже бюджета.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход