Правителството намери нов надзорник за язовирите

Докладът от проверките на прокуратурата признава, че някои от наводненията са причинени от скъсани стени

Няколко месеца след наводненията в България правителството излезе с нови идеи кой да стопанисва и контролира язовирите. На последното заседание на Министерския съвет в понеделник е било решено Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН) да контролира техническото им състояние. Освен това общинските обекти, за които местните власти не могат да се погрижат така, че те да бъдат безопасни, ще бъдат прехвърляни към държавната компания "Напоителни системи", става ясно от решението.

Първоначално е имало идея контролът да бъде поет от предприятие "Язовири и каскади" към НЕК, но впоследствие е решено за това да отговаря ДАМТН. Министрите са решили да разработят и стратегии за развитие и управление на отраслите от водния сектор – това включва ВиК системи, хидромелиорации, защита от водите и хидроенергетика.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След наводнение - проверка

По време на дискусията за язовирите е представена и информация от проверка на прокуратурата, започната на 8 септември, която трябваше да покаже причините за големите наводнения. В изводите от нея се отбелязва, че "не се осъществява техническа поддръжка и ремонтни работи върху хидротехническите съоръжения, което води до негативни резултати". Проблем е липсата на техническа документация за обектите, неясна собственост, както и стопанисването им, което в някои случаи е пречка за ремонт. Отбелязва се и липсата на достатъчно пари, за да се поддържат съоръженията, речните корита и да се премахват храстите край тях. Според проверката контролът не е ефективен – дават се предписания към лицата, които стопанисват язовирите, но заради липса на средства те не се изпълняват. Вместо санкция обаче следва ново предписание. Сега има предложение, подкрепено от премиера Бойко Борисов и от министрите, да се отпуснат 500 хил. лв., за да се финансират дейности по изваждане от експлоатация на опасни язовири.
 
Проблем са и липсите на карти за водосбора на водните басейни по области – индиректно в доклада от проверката се признава, че наводнението в Мизия е причинено основно заради скъсана язовирна стена. Експертите са посочили, че съседните общини са неглижирали проблема за стопанисването на микроязовирите.

Проблемната собственост



Общо 268 са язовирите с неопределена собственост, става ясно от стенограмата по дебата. По предложение на регионалния министър Лиляна Павлова те ще минат към "Напоителни системи", тъй като дружеството има механизми за контрол и експерти. В тези обекти влизат и проблемните 78 язовира, които според последните проверки са в предаварийно състояние и е възможно да се скъсат и причинят още наводнения. Преди няколко месеца от "Напоителни системи" обясниха пред "Капитал daily", че според Закона за водите всеки язовир, който не е стопанисван от тях, от НЕК или от ВиК дружество, е публична общинска собственост. Ако е отдаден на концесия на сдружение за напояване, водоемът е на сдружението.

В момента собствеността на язовирите е разпределена между НЕК, "Напоителни системи", ВиК дружества, общини, има няколко частни, както и въпросните 268 обекта с неопределена собственост. От правителството са решили да се създаде и национален регистър на инфраструктурата във водния сектор, в който да влиза информация и за това кой стопанисва язовирите. Към Министерство на околната среда и водите ще има и оперативен център за предупреждение за наводнение и засушаване.
В началото на 2012 г., малко след наводнението в с. Бисер, правителството на ГЕРБ взе решение техническият надзор над всички близо 3000 водоема в страната да премине към "Язовири и каскади" на НЕК, т.е. към Министерството на икономиката. Решението беше взето без дебат и досега няма индикации министерството да е встъпило в правомощията си на надзорник.