С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 3 дек 2014, 17:01, 5673 прочитания

Сблъсъкът между Изтока и Запада и българската енергетика

България ще остане политически уязвима пешка в геополитическата игра, ако правителството не подсигури енергийното бъдеще на страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Изявлението на руския президент Владимир Путин в понеделник, че строителството на оценявания на 20 млрд. долара "Южен поток" ще бъде спряно, като вместо това ще бъде построен хъб за природен газ на гръцко-турската граница, е поредното доказателство, че енергетиката се е превърнала в геополитичекси "футбол" между Русия и Запада. България беше спряла строителството на тръбата през юни, след като Европейският парламент прие резолюция срещу строежа няколко месеца по-рано.

Връзка с Турция


Путин направи изявлението след среща с турския си колега Ердоган в Анкара. Той каза още, че алтернативният газопровод ще минава през Турция и се очаква да транспортира 50 млрд. кубически метра газ до хъб в близост до границата между Турция и Гърция. Новият проект е част от двустранно споразумение между Москва и Анкара, според което търговският обмен трябва да достигне 100 млрд. долара до 2020 г., като Турция ще получи 6% отстъпка от цената на газта.

Деликатна позиция

Искането на Путин за построяване на нов Южен поток под Турция постави Ердоган в трудна позиция. Той вече обеща, че страната ще построи Транс-Анадолския и Транс-Адриатическия газопроводи. Превръщането на Турция в хъб за руски газ не би било политически привлекателно. Принуждаването на страната да избира между основния си енергиен и търговски партньор Русия и братската ѝ нация Азербайджан, може да се окаже грешен ход за Москва. Говорителят на руското външно министерство Александър Лукашевич ясно показа настроенията на Кремъл във вторник, когато каза, че Русия ще достави газа другаде и "тези, които "погребват" проекта, ще трябва да си сметнат последиците."



Загуби за България

Резултатът за България е болезнен: страната загуби очакваните такси за пренос от 400 млн. долара годишно, както и 2500 работни места (това са всички приходи, при това доста оптимистично изчислени. Половината от тях отиват за изплащане на заемите, останалото се дели с руснаците, а БЕХ ще трябва да изплаща и заема си към "Газпром" - б.р.). София поиска компенсация от Европейската комисия. Тя, от своя страна, изтъкна, че е загрижена за сигурността в региона, но, изглежда, отказа каквито и да е било компенсации.

България е добър пример за страна член на Европейския съюз, която активно се опитва да поддържа добри отношения с Русия – своя основен енергиен доставчик – докато същевременно се опитва да диверсифицира енергийните си източници. Страната внася почти 100% от газа от Русия, но той допринася за малка част от енергийния микс на страната – между 10-15% от общите първични енергийни източници и по-малко от 5% от източниците за производство на електричество. При енергетика, захранвана основно с въглища (посредством които се произвежда около половината електричество в страната), българският енергиен сектор е един от най-силно емитиращите въглерод в Европа, което пречи да се постигнат наложените от ЕС цели за въглеродни емисии.

Алтернатива – АЕЦ

Атомната централа е ключов производител на електричество в България. Повече от една трета от тока в страната се произвежда от два съветски/руски реактора VVER-1000, намиращи се в пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Построени през 1987 и 1991 г., те генерират електричество на най-ниска цена, но са застаряващи. В края на 2013 г. тогавашният министър на икономиката Драгомир Стойнев неочаквано обяви, че Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще започне преговори с подразделението на японската Toshiba – американската Westinghouse Electric – за построяването на нов седми реактор в Козлодуй.

Това решение беше критикувано като непрозрачно. Министърът оправда решението на кабинета да започне директни преговори с Westinghouse (вместо да започне публичен търг), обяснявайки, че токът от АЕЦ ще бъде изкупуван на конкурентна цена. Но, както стана ясно по-късно, българското правителство е трябва да осигури до 70% от капитала и съответните гаранции. Проектът се очаква да струва повече от 5 млрд. долара (т.е. около 5500 долара за киловатчас при номинален капацитет, или с около 15-20% по-скъпо от реакторите VVER) и трябва да се завърши към 2022 г. Но реакторите от вида AP1000 не са монтирани или свързани към мрежата никъде по света. Както се случва винаги при пионерните проекти, капиталовите разходи най-вероятно ще са значително по-високи, а забавянията са неизбежни.

Например, двата реактора AP1000, които се строят в Южна Каролина, се очаква да струват поне 1.2 млрд. долара повече от планирането, а завършването им се отложи с 2 години. Трети и четвърти блок на АЕЦ "Вогтле" в Грузия, където също се монтират такива реактори, се сблъскват със същите проблеми.

Сагата "Белене"

Решението да се построи седми блок в Козлодуй дойде като следствие на "Сагата Белене". Идеята да се построи втори АЕЦ в България край Белене се е зародила още през 1981 г. Договорът между "Атомстройекспорт" - дъщерна фирма на "Росатом" - и българската Национална електрическа компания (НЕК) беше сключен през януари 2008 г. През 2009 г. про-западно настроената управляваща партия ГЕРБ дойде на власт. Като знак за края на геополитическата доминация на Москва в страната, ГЕРБ реши ефективно да замрази проекта. Тя отказа държавата да е собственик на "Белене", като настоя цената да бъде намалена до 5 млрд. евро (6.6 млрд. долара) за два реактора (или 3300 долара за киловат електричество) и в проекта да участват западни инвеститори. Въпреки това, проектът беше официално прекратен чрез т.нар. "мораториум", който още е в сила.

Така вместо да увеличи енергийната сигурност на България, ядреният отрасъл беше впримчен в съдебни дела. За да възвърне разходите си за строежа и производството, "Росатом" даде НЕК под съд, като искът е за 1 млрд. евро. Не се очаква съдът да излезе с решение преди 2015 г., но шансовете за български успех изглеждат минимални. В отговор на това, България заведе иск срещу "Росатом" за 61 млн. евро.

Продължаващите дела в стил "позиционна война" съвпаднаха със слабото представяне на икономиките в региона, поради което чуждестранните инвеститори напуснаха, оставяйки българските данъкоплатци да платят сметката. Макар проектът за нов блок в Козлодуй да се стреми към намаляване на енергийната зависимост от Русия, скорошно изследване, публикувано в Британия, показа, че ядрената енергетика, за разлика от тази на природен газ, по презумпция е защитена от рискове на доставките и ЕС смята, че "настоящият баланс на пазара и регулаторните сили, изглежда, функционират адекватно от гледището на енергийната сигурност", независимо от избора на доставчик.

Свободен пазар или геополитическа пешка

България ще остане политически уязвима и под заплахата да бъде пешка в геополитическата игра между Русия и Запада, освен ако правителството не предприеме необходимите стъпки, за да подсигури енергийното бъдеще на страната. Тя трудно може да разчита на ЕС, където липсата на обща енергийна политика превръща постигането на консенсус относно големите енергийни проекти в истинско предизвикателство.

България се срина от 36 до 38-мо място в класацията Doing Business 2015, изготвяна от Световната банка. Изключително притеснително е, че страната е на 125-то място по показателя "лесен достъп до електричество", което я прави по-непривлекателна за инвестиции в производството. Очевидно, българското правителство трябва да постави интересите на гражданите на първо място, включително и стабилните отношение с ЕС и геополитическата стабилност. Същевременно, само чрез дерегулиране на пазара на електричество, все по-голяма прозрачност, инвестиране и конструктивни решения, основаващи се независими и дългосрочни планове, страната може да постигне по-голяма енергийна сигурност.

* Ариел Коен е директор на Център за енергетика, природни ресурси и геополитика (CENRG) и старши анализатор на Института за анализи на глобалната сигурност (IAGS).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО

Прокуратурата задържа и областния лидер на ВМРО в Пловдив Стефан Послийски

28 фев 2020, 925 прочитания

Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото 1 Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото

Двама бивши футболисти и двама данъчни експерти ще са в управителния съвет на дружеството, което получи монопол върху лотариите

28 фев 2020, 1923 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 15871 прочитания

28 фев 2020, 5494 прочитания

28 фев 2020, 3056 прочитания

28 фев 2020, 2784 прочитания

28 фев 2020, 2518 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Фотогалерия: Протестът срещу Слави Бинев

Стотици творци и граждани изразиха недоволството си от избора на депутата от Патриотичния фронт за председател на комисията по култура и медии

Още от Капитал
"Белите" петна на София

Главният архитект посочи 684 ха свободни терени в София в потвърждение на идеята си за компактно развитие на столицата

Сбогом, Lafka

Очакването на пазара е веригата да заработи като място за продажба на продуктите на държавния тотализатор

Борсовата оферта на Eleven

Анализатори смятат, че ще има интерес към акциите на "Илевън кепитъл", но и посочват някои особености заради специфичната й дейност

Барселонска треска

Какво стана ясно за разследването на испанските власти, което се занимава и с Бойко Борисов, и докъде може да стигне то

Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

Книга: Лив Стрьомквист - "Плодът на познанието"

Вместо да ремонтира стари йерархии, комиксът отваря място за варианти, в които да няма унижени и изключени

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10