Сблъсъкът между Изтока и Запада и българската енергетика

България ще остане политически уязвима пешка в геополитическата игра, ако правителството не подсигури енергийното бъдеще на страната

Спрян, замразен, чакащ? България има сериозни енергийни дилеми и отвъд "Южен поток"
Спрян, замразен, чакащ? България има сериозни енергийни дилеми и отвъд "Южен поток"    ©  Надежда Чипева
Спрян, замразен, чакащ? България има сериозни енергийни дилеми и отвъд "Южен поток"
Спрян, замразен, чакащ? България има сериозни енергийни дилеми и отвъд "Южен поток"    ©  Надежда Чипева

Изявлението на руския президент Владимир Путин в понеделник, че строителството на оценявания на 20 млрд. долара "Южен поток" ще бъде спряно, като вместо това ще бъде построен хъб за природен газ на гръцко-турската граница, е поредното доказателство, че енергетиката се е превърнала в геополитичекси "футбол" между Русия и Запада. България беше спряла строителството на тръбата през юни, след като Европейският парламент прие резолюция срещу строежа няколко месеца по-рано.

Връзка с Турция

Путин направи изявлението след среща с турския си колега Ердоган в Анкара. Той каза още, че алтернативният газопровод ще минава през Турция и се очаква да транспортира 50 млрд. кубически метра газ до хъб в близост до границата между Турция и Гърция. Новият проект е част от двустранно споразумение между Москва и Анкара, според което търговският обмен трябва да достигне 100 млрд. долара до 2020 г., като Турция ще получи 6% отстъпка от цената на газта.

Деликатна позиция

Искането на Путин за построяване на нов Южен поток под Турция постави Ердоган в трудна позиция. Той вече обеща, че страната ще построи Транс-Анадолския и Транс-Адриатическия газопроводи. Превръщането на Турция в хъб за руски газ не би било политически привлекателно. Принуждаването на страната да избира между основния си енергиен и търговски партньор Русия и братската ѝ нация Азербайджан, може да се окаже грешен ход за Москва. Говорителят на руското външно министерство Александър Лукашевич ясно показа настроенията на Кремъл във вторник, когато каза, че Русия ще достави газа другаде и "тези, които "погребват" проекта, ще трябва да си сметнат последиците."

Загуби за България

Резултатът за България е болезнен: страната загуби очакваните такси за пренос от 400 млн. долара годишно, както и 2500 работни места (това са всички приходи, при това доста оптимистично изчислени. Половината от тях отиват за изплащане на заемите, останалото се дели с руснаците, а БЕХ ще трябва да изплаща и заема си към "Газпром" - б.р.). София поиска компенсация от Европейската комисия. Тя, от своя страна, изтъкна, че е загрижена за сигурността в региона, но, изглежда, отказа каквито и да е било компенсации.

България е добър пример за страна член на Европейския съюз, която активно се опитва да поддържа добри отношения с Русия – своя основен енергиен доставчик – докато същевременно се опитва да диверсифицира енергийните си източници. Страната внася почти 100% от газа от Русия, но той допринася за малка част от енергийния микс на страната – между 10-15% от общите първични енергийни източници и по-малко от 5% от източниците за производство на електричество. При енергетика, захранвана основно с въглища (посредством които се произвежда около половината електричество в страната), българският енергиен сектор е един от най-силно емитиращите въглерод в Европа, което пречи да се постигнат наложените от ЕС цели за въглеродни емисии.

Алтернатива – АЕЦ

Атомната централа е ключов производител на електричество в България. Повече от една трета от тока в страната се произвежда от два съветски/руски реактора VVER-1000, намиращи се в пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Построени през 1987 и 1991 г., те генерират електричество на най-ниска цена, но са застаряващи. В края на 2013 г. тогавашният министър на икономиката Драгомир Стойнев неочаквано обяви, че Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще започне преговори с подразделението на японската Toshiba – американската Westinghouse Electric – за построяването на нов седми реактор в Козлодуй.

Това решение беше критикувано като непрозрачно. Министърът оправда решението на кабинета да започне директни преговори с Westinghouse (вместо да започне публичен търг), обяснявайки, че токът от АЕЦ ще бъде изкупуван на конкурентна цена. Но, както стана ясно по-късно, българското правителство е трябва да осигури до 70% от капитала и съответните гаранции. Проектът се очаква да струва повече от 5 млрд. долара (т.е. около 5500 долара за киловатчас при номинален капацитет, или с около 15-20% по-скъпо от реакторите VVER) и трябва да се завърши към 2022 г. Но реакторите от вида AP1000 не са монтирани или свързани към мрежата никъде по света. Както се случва винаги при пионерните проекти, капиталовите разходи най-вероятно ще са значително по-високи, а забавянията са неизбежни.

Например, двата реактора AP1000, които се строят в Южна Каролина, се очаква да струват поне 1.2 млрд. долара повече от планирането, а завършването им се отложи с 2 години. Трети и четвърти блок на АЕЦ "Вогтле" в Грузия, където също се монтират такива реактори, се сблъскват със същите проблеми.

Сагата "Белене"

Решението да се построи седми блок в Козлодуй дойде като следствие на "Сагата Белене". Идеята да се построи втори АЕЦ в България край Белене се е зародила още през 1981 г. Договорът между "Атомстройекспорт" - дъщерна фирма на "Росатом" - и българската Национална електрическа компания (НЕК) беше сключен през януари 2008 г. През 2009 г. про-западно настроената управляваща партия ГЕРБ дойде на власт. Като знак за края на геополитическата доминация на Москва в страната, ГЕРБ реши ефективно да замрази проекта. Тя отказа държавата да е собственик на "Белене", като настоя цената да бъде намалена до 5 млрд. евро (6.6 млрд. долара) за два реактора (или 3300 долара за киловат електричество) и в проекта да участват западни инвеститори. Въпреки това, проектът беше официално прекратен чрез т.нар. "мораториум", който още е в сила.

Така вместо да увеличи енергийната сигурност на България, ядреният отрасъл беше впримчен в съдебни дела. За да възвърне разходите си за строежа и производството, "Росатом" даде НЕК под съд, като искът е за 1 млрд. евро. Не се очаква съдът да излезе с решение преди 2015 г., но шансовете за български успех изглеждат минимални. В отговор на това, България заведе иск срещу "Росатом" за 61 млн. евро.

Продължаващите дела в стил "позиционна война" съвпаднаха със слабото представяне на икономиките в региона, поради което чуждестранните инвеститори напуснаха, оставяйки българските данъкоплатци да платят сметката. Макар проектът за нов блок в Козлодуй да се стреми към намаляване на енергийната зависимост от Русия, скорошно изследване, публикувано в Британия, показа, че ядрената енергетика, за разлика от тази на природен газ, по презумпция е защитена от рискове на доставките и ЕС смята, че "настоящият баланс на пазара и регулаторните сили, изглежда, функционират адекватно от гледището на енергийната сигурност", независимо от избора на доставчик.

Свободен пазар или геополитическа пешка

България ще остане политически уязвима и под заплахата да бъде пешка в геополитическата игра между Русия и Запада, освен ако правителството не предприеме необходимите стъпки, за да подсигури енергийното бъдеще на страната. Тя трудно може да разчита на ЕС, където липсата на обща енергийна политика превръща постигането на консенсус относно големите енергийни проекти в истинско предизвикателство.

България се срина от 36 до 38-мо място в класацията Doing Business 2015, изготвяна от Световната банка. Изключително притеснително е, че страната е на 125-то място по показателя "лесен достъп до електричество", което я прави по-непривлекателна за инвестиции в производството. Очевидно, българското правителство трябва да постави интересите на гражданите на първо място, включително и стабилните отношение с ЕС и геополитическата стабилност. Същевременно, само чрез дерегулиране на пазара на електричество, все по-голяма прозрачност, инвестиране и конструктивни решения, основаващи се независими и дългосрочни планове, страната може да постигне по-голяма енергийна сигурност.

* Ариел Коен е директор на Център за енергетика, природни ресурси и геополитика (CENRG) и старши анализатор на Института за анализи на глобалната сигурност (IAGS).

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


19 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Възможно най-далеч от всякакви руски проекти, особено енергийни. Първо смърдят на корупция, второ смърдят на голяма корупция, и трето - смърдят на огромна корупция.
    Освен всичко друго очевАдно се отказват да спазват чуждото законодателство, освен всичко друго очевАдно използват енергийните доставки за политически натиск, освен всичко друго очевАдно се опитват да си организират навсякъде пета колона (и на някои места успяват).
    Затова - възможно най-далеч от Путин и обкръжението му, и по възможно най-бързия начин да се диверсифицират доставчиците.

  • 2
    ss avatar :-P
    SS

    Да поканят главния философ на републиката - естествено , че става дума за бай ви Аамед Догань !

    Той освен пръв хидролог разбира и от водородни технологии - демек вече е в бъдещето !!!

  • 3
    xyha avatar :-P
    xyha

    До коментар [#1] от "today ;)":

    Да де защото Германия и Полша са много далеч руските енергийни проекти , затова са на опашката на ЕС.

  • 4
    xyha avatar :-|
    xyha

    Резултатът за България е болезнен: страната загуби очакваните такси за пренос от 400 млн. долара годишно, както и 2500 работни места (това са всички приходи, при това доста оптимистично изчислени. Половината от тях отиват за изплащане на заемите, останалото се дели с руснаците, а БЕХ ще трябва да изплаща и заема си към "Газпром" - б.р.)

    Въобще не са "оптимистично изчислени" , не се казва , че потока който сега минава през Украйна щеше да се пренасочи директно към ЕС тоест през България .

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Трезва статия с добре разставени акценти и основен въпрос: А сега накъде? Явно на правителството липсва стратегия. Може би все пак да се вслуша в гласа на специалистите?

  • 6
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#4] от "xyha":

    Каквото и да се пренасочи, като няма заложени рентабилни транзитни такси, и 50 тръби да имаме, все тая.

  • 7
    info111 avatar :-|
    info111

    След като авторът се е заел да разгледа въпроса за енергийната (не)зависимост на България и перспективите пред нея, мисля че е могъл много по-добре, обстойно и аргументирано да опише и опита да анализира и предисторията, и причините България да се озове в подобна незавидна ситуация. А те са и много важни и интересни, и много показателни и красноречиви!
    Още повече, че той самият дава да се разбере и ясно изразеното място и важна роля на политиката и геополитиката по въпроса, видно дори още от заглавието на статията.

  • 8
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    срив от 36 на 38 ...? на тоя жена му сигурно е отслабнала с два кг и му казала, че се е стопила ...
    иначе си е тревожна ситуацията с достъп до електричество. :-(

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    kiss avatar :-P
    kiss

    До коментар [#6] от "today ;)":

    Вие траловете друго не можете и да пишете, понеже ви е забранено.Платени сте да дрънкате глупости.

  • 10
    ksto avatar :-|
    ksto

    Образец на неграмотна статия. И по-скоро за неуважителна спрямо четящите. Малко да се беше потрудил автора, а не ей така на коляно, за едно хонорарче .... Прилича да е компетентен и да знае много неща, ама така не бива. Или ще си сериозен и професионалист или ще си жълтурко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход