Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 4 дек 2014, 19:45, 5760 прочитания

ДКЕВР ограничава цените на балансиращия пазар на енергия

Мярката трябва да ограничи неоправдано високите разходи на производители и потребители

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На 19 декември 2014 г. регулаторът трябва да вземе окончателно решение и новите цени да влязат в сила.
След близо половин година безсмислени разходи на балансиращия пазар производителите на енергия и потребителите на свободния пазар ще могат поне от части да си отдъхнат. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) изготви проект за въвеждане на пределни цени при недостиг и излишък на енергия (небаланси). По този начин регулаторът ще спре изкривяването на пазара и нереално високите цени за балансиране, които се получават в момента. Новите цени трябва да влязат в сила на 19 декември, когато ще бъде взето окончателното решение на регулатора, заяви председателят на комисията Светла Тодорова.

Какво предлага регулаторът

Според предложението на ДКЕВР пределната цена при недостиг на енергия ще бъде 202 лв. за мегаватчас. Това означава, че ако потребителите или производителите на енергия произведат или използват по-малко от това, което предварително са заявили, те ще трябва да запълнят липсващите количества на цена, която не може да надвишава тази, определена от комисията (това реално става след преразпределението на енергията в съответната балансиращата група, в която всеки участва). Когато енергията обаче е излишна, производителите и потребителите ще трябва да я продават на цена до 30 лв. за мегаватчас. Когато балансирането пък става с енергия от ПАВЕЦ "Чаира", собственост на НЕК, цената ще бъде минус 30 лв. за мегаватчас. Това означава, че производителите ще плащат тази цена, за да продадат собствената си електроенергия, която са произвели над определения график.


Причината ДКЕВР да наложи пределни цени е, че поради липсата на достатъчно конкуренция на централите, които предлагат балансираща енергия, цените се изкривяват. Преди стартирането на балансиращия пазар в средата на 2014 г. цените за недостиг и излишък също се определяха административно, като за недостиг беше 186.31 лв. за мегаватчас, а при излишък 27.89 лв. за мегаватчас. Тогава участниците на пазара критикуваха ЕСО, че тези цени са прекалено рестриктивни. Затова и надеждите за стартирането на балансиращия пазар бяха да се постигнат пазарни цени, но се оказа, че поради много пропуски в нормативната уредба се получават драстични изкривявания, като например цени за недостиг, достигащи 1800 лв. на мегаватчас, или 5 лв. за излишък.

Изпълнителният директор на Българскаа федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Делисилков коментира, че това е довело до увеличение на сметките за ток на дружествата с около 7-8%.

Сблъсък на интереси

Предложението на ДКЕВР за определяне на пределни цени за балансиращата енергия беше обсъдено на открито заседание в комисията, на което присъстваха повечето от заинтересованите страни. Според Виктория Поповска от ЕСО така пазарът ще се успокои и цените за небаланси ще станат по-реални. От Националната електрическа компания (НЕК), която в момента определя цените на балансиращата енергия, заявиха, че предложените от ДКЕВР тарифи не са реални. Подобно мнение застъпиха и от "ЕВН България". Компанията беше една от първите, които се оплака от нереално високите цени на балансиращата енергия. Според представителя на ЕВН обаче определените от ДКЕВР тарифи противоречат на принципа на ценообразуването. От компанията заявиха също, че определянето на минусова цена на ПАВЕЦ от 30 лв., означава, че съоръжението също произвежда излишна електроенергия, за която НЕК трябва да плаща, което ще бъдат за нея допълнителни разходи.



От ТЕЦ "Марица-изток 2", която е една от централите, които осигуряват балансираща енергия, заявиха, че не са съгласни с предложените цени от ДКЕВР, защото те не покриват техните разходи при спирането и пускането на мощностите (по този начин се осигурява балансирането на системата). От държавното дружество дори поискаха пределната цена за излишък да бъде 300 лв., за да покрие всичките им разходи. От ТЕЦ "Варна", които също осигуряват енергия за балансиране, подкрепиха предложението на ДКЕВР. Според тях пределните цени ще имат положителен ефект за пазара.

Интересно е, че по време на обсъждането представителите от сектора на възобновяемата енергия, които са едни от най-засегнатите от нереално високите цени на балансиращия пазар, не взеха отношение по въпроса. Единствено Малинка Николова от Българската соларна асоциация посочи, че опитът на ДКЕВР да сложи балансиращия пазар в ред е стъпка в правилната посока.

Още много работа

Действително определянето на пределни цени за небалансите е само първата крачка този сегмент от пазара да заработи така, както се очаква. Тепърва обаче ДКЕВР трябва да реши и друг важен проблем и той е как да накара НЕК да не изкривява графиците за производство на централите и за потреблението на консуматорите, по които се определят небалансите. Председателят на регулатора Светла Тодорова заяви, че комисията нееднократно е поставяла пред НЕК този въпрос, но от компанията намирали начин да заобикалят препоръките на ДКЕВР. Затова по думите й до края на годината ще бъде изготвено указание, с което държавната компанията ще трябва да се съобрази.

каре

Индустрията става балансьор

За да се постигне по-голяма конкуренция на предлагане на балансиращия пазар, от ЕСО дават възможност индустриалните консуматори с мощност над 5 мегавата също да участват, като поемат част от излишната енергия. Това означава, че при необходимост въпросното предприятие може да включи част от мощностите си, за да използва енергията, която е в излишък. За целта обаче индустриалните предприятия трябва да отговорят на много сериозни технически изисквания, което е накарало голяма част от тях да се откажат от тази възможност. В момента ЕСО все пак води преговори за сключване на такъв договор със "Стомана индъстри", коментираха от системния оператор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 1437 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 1211 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Над 1 млрд. лв. от гарантираните влогове в КТБ вече са изплатени

Първият ден от изплащането на средствата премина спокойно и без опашки

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Със 750 млрд. евро срещу корона кризата

Брюксел предлага амбициозен план за възстановяване. Битката предстои

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10