Стратегията за висшето образование е на крачка от окончателно одобрение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стратегията за висшето образование е на крачка от окончателно одобрение

В момента младите висшисти са 26.9%, а целта е през 2020 г. те да бъда над 36%

Стратегията за висшето образование е на крачка от окончателно одобрение

Документът превижда по-качествено обучение чрез строг контрол

6697 прочитания

В момента младите висшисти са 26.9%, а целта е през 2020 г. те да бъда над 36%

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Парламентарната комисия по образование и наука прие Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2014 - 2020 г. на заседанието си в четвъртък. За да стане тя окончателен факт, остава само да получи и одобрението на народните представители в пленарната зала. Това е вторият вариант на документа, преработен от екипа на образователното министерство по време на служебния кабинет.

Стратегията предвижда модернизация и повишаване на качеството на висшето образование, подобряване на достъпа и увеличаване на дела на висшистите в България, по-здрава връзка между университетите и пазара на труда. Финансирането по нея е предвидено да дойде от държавния бюджет и от европейските структурни и инвестиционни фондове. Разписан е и план за конкретни действия и срокове, но без конкретни суми.

Повече млади висшисти

До края на десетилетието стратегията иска да постигне увеличение на хората с висше образование между 30 и 34 години в България с 10 процентни пункта. В момента младите висшисти са 26.9%, а целта е през 2020 г. те да бъдат над 36%. Освен това се оценява като проблем това, че много българи избират да се образоват навън, затова накратко амбицията е България да се превърне "в силен и привлекателен регионален център за модерно висше образование с европейски профил, атрактивен за студенти от Европа и света".

Начините да се постигнат амбициозните задачи според министерството на образованието са да се затегне контролът от страна на държавата върху качеството на преподаване и усвоените знания, да се усъвършенстват акредитационният модел и рейтинговата система за университетите, както и да се подобрят моделите за кредитиране и подпомагане на студентите.

Адекватен модел на финансиране

Анализът в стратегията на сегашното състояние на българското висше образование определя модела на финансиране като слабото място на цялата система. Затова идеята е частта от субсидията, която се разпределя според броя на обучавани студенти, постепенно да се намали, а останалата част да зависи от критерии като успешна реализация на студентите и научни резултати. Планът предвижда също закриване на несвойствени професионални направления и специалности. Екипът на образователното министерство иска да оптимизира мрежата от висши училища, да насърчи обединяването на регионален принцип и да регламентира изследователски университети. Разписано е и че за целите на акредитацията всеки преподавател да може да бъде член на академичния състав само на едно висше училище.

 

Някои приоритети

- усъвършенствани системи за контрол и за отпускане на стипендии

- диференциран подход за финансиране на университетите според успехите и реализацията на завършилите

- целево финансиране на стратегически за страната направления

- засилването на връзката между висшето образование и бизнеса

- използване на прогнози на социалното министерство за тенденциите на пазара на труда, по които да се планира приемът

- ефективен механизъм за оценка на професионалната реализация на завършващите студенти

- обща информационна мрежа на кариерните и алумни центровете

- повече държавни средства за стажове

- модернизиране на научната инфраструктура и изследователските лаборатории

- създаване на центрове за компетентност и върхови постижения

- форми на учене през целия живот и електронните форми за дистанционно обучение

- по-добър модел за акредитация на висшите училища

- реформиране на учебните програми

- висшите училища да могат да извършват стопанска дейност, през например спин-оф фирми.

Парламентарната комисия по образование и наука прие Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2014 - 2020 г. на заседанието си в четвъртък. За да стане тя окончателен факт, остава само да получи и одобрението на народните представители в пленарната зала. Това е вторият вариант на документа, преработен от екипа на образователното министерство по време на служебния кабинет.

Стратегията предвижда модернизация и повишаване на качеството на висшето образование, подобряване на достъпа и увеличаване на дела на висшистите в България, по-здрава връзка между университетите и пазара на труда. Финансирането по нея е предвидено да дойде от държавния бюджет и от европейските структурни и инвестиционни фондове. Разписан е и план за конкретни действия и срокове, но без конкретни суми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Кога я приеха тая стратегия, кога я разгледаха, запознаха се, обсъдиха я, че и успяха да я приемат?
    Накрая децата пак ще учат в университета DOS и др. подобни отживелици.

  • 2
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    увеличаване на дела на висшистите в България, по-здрава връзка между университетите и пазара на труда...

    Май имаме доста вишисти, много завършват специалности, за които няма търсене като управление и подобни

  • 3
    antipa avatar :-?
    D-r D

    Провалени политици преподават в УНСС - Емилия Масларова, Стоян Александров, Румен Гечев.
    На какво ново ще научат децата ни старите муцуни при поредната стратегия за висшето образование?

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Не разбирам каква е стратегията. Немците при разработката на тяхната стратегия бяха пределно ясни:
    а) съсредоточаване на финансирането по водещите направления на инженерно-техническите и природо-научните дисциплини е които страната има задел или в "обещаващи" направления;
    б)поддържаща роля на хуманитарните науки;
    в) определяне на водещи национални университети в които да се съсредоточат изследванията и подготвят изследователските (докторските) кадри - мисля че засега са 6 такива университета за цяла Германия.
    А тук имаме нещо като "строг контрол" и "Европейско финансиране", но на какво? На приема (входа), на резултатите - текущи и крайни от работата на студенти и преподаватели (изхода и ппо време на обучението), на изследванията на ниво...

  • 5
    franklin avatar :-?
    franklin

    Вчера беше конституирана образователната комисия, днес се провежда първото заседание?! Как се подготвя заседание за един ден?
    Що ли имам неприятното усещане, че М.Дамянова се е договорила с министъра тя да му прокара стратегията в комисията, а той да не и създава проблеми за ЗПУО?!

  • 6
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Те и тези,дето досега излизаха от ВУЗ-вете,няма къде да работят.Поне половината от тях работят работа,за която не е нужно висше образование.

  • 7
    _tsiki_ avatar :-|
    _tsiki_ (otvratitelen nov sait)

    До коментар [#3] от "D-r D":

    и Александър Томов и Цветана Василева Катебейска и цяла плеяда безродни знаменитости.... Трудно се пробива в академичните им среди, но забелязвам - ако имаш диплома за българоубиец (документ за агентурно минало) ще имаш и шанса да дезориентираш срещу заплащане наред с тях.

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#6] от "rosiraycheva50._":

    Страхувам се че така и ще бъде ако се продължава в същия дух на безотговорност. По принцип преминаването от немски тип академична програма (5-годишно образование) към англо-американската бакалавър - магистер (обикновено 4+2, но в Евроварианта 3.5 +1 с вариации) направи бакалавърското образование един етап от общообразователния цикъл на по-високо ниво. Професионалната подготовка и лицензирането в много случаи се измести в магистърските програми - по този начин старшият академичен състав си осигурява и хорариум, и по-малки семинарни групи. Така се задоволяват и политически цели (по-вирок кръг млади хора са "допуснати" до висшето образование), и икономически (занимават се с нещо поне 3-4 години без да натежат на трудовия пазар. Разширеният прием води до далеч "по-меки" криерии при селекцията и приема. Оттам много от т.н. бакалаври ще работят каквото намерят. По-кадърните или тези с финансови възможности ще продължат, ще се дипломират и ще заемат по-добре платените позиции. По този начин се затваря цикъла на общественото възпроизводство на кадри стратифицирано по социално-икономически категории, където изключенията (беден, умен, успял) потвърждават правилото.

  • 9
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    До коментар [#7] от "_tsiki_":

    Моля, Сашо Томов не е безроден, той е от професорско семейство. Той завърши Политикономия в Ленинград, после чичо му, професор в Иконоомическия, го уреди инструктор в Градския Комитет на БКП-София и хоноруван асистент във ВИИ, там си направи доктората и т.н.

  • 10
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    звучи добре, дано има успех!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK