В случая в клуба на печелившите от депутатската милост влизат "Булгартабак" и "Лукойл", както и групата, произвеждаща "Кингс" и алкохол "Пещера". В резултат на каквото там се е случило между вторник вечерта и четвъртък сутрин производителите на цигари в България още неясно колко време няма да са длъжни да поставят на машините си електронни броячи, свързани с митниците, същото важи и за дестилацията на алкохол, а тръбите на горивната рафинерия ще продължат да отчитат само какво влиза и какво излиза от тях, без данни какво се случва по междинните станции.

Всъщност и трите големи компании, които щяха да бъдат засегнати, ако новите правила бяха въведени, имат достатъчно лостове за влияние върху управлението на страната. Въпросът е само коя е използвала своя.

Строгост, но друг път

Историята започна с това, че по предложение на депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок бюджетната комисия в парламента прие производителите на акцизните стоки да бъдат задължени да монтират допълнителни уреди, които в реално време да отчитат към Агенция "Митници" колко точно тютюнева смес в колко цигари се влага, какви питиета и с какъв градус се произвеждат, както и колко и какво гориво се рафинира и къде отива то. Очевидната цел е да се спрат възможностите за "пестене" на акциз, а оттам и на ДДС. Само ден по-късно депутатите "размислиха", резултатът от това беше обявен с овации в някои медии в четвъртък сутрин и няколко часа по-късно текстът претърпя радикална промяна. Със 112 гласа "за" (77 от ГЕРБ, 12 от ДПС, 13 от Реформаторския блок, 9 от Патриотичния фронт и независимата Ана Баракова), 20 "против" и осем "въздържали се" парламентът гласува задължението да го има, но да влезе в сила шест месеца след като България получи нотификация от Европейската комисия за него. Кога ще бъде поискана тази нотификация и колко ще трае процедурата по издаването й - не е ясно.

Какво точно се е случило междувременно - сигурна информация няма. Очевидното е, че депутати от БСП и Патриотичния фронт яростно бранеха интересите на "българските производители", тези от ГЕРБ и коалицията на Бареков и Ковачки подкрепиха отлагането на новите изисквания, а накрая това направиха и такива от Реформаторския блок. Що се отнася до последното - източници на вестника твърдят, че гласовете на РБ са били осигурени след разговори с ГЕРБ.

Аргументите, с които определени депутати обясниха пред медиите милостта си конкретно към "Булгартабак", са най-любопитни. Всъщност именно правилата за цигарите бяха в основата на дискусията, разиграла се в парламентарната бюджетна комисия по темата.

"Заради притесненията на производителите записахме компромисен текст, според който измервателните уреди ще се въведат, но шест месеца след одобряване на евродирективите и след като работна група предложи коректен текст, който да не засяга интересите нито на хазната, нито на производителите", твърди депутатът от Патриотичния фронт Емил Димитров-Ревизоро  пред "24 часа". Георги Кадиев от БСП също публично настоя въвеждането на задължението за допълнителните измервателни уреди да се отложи, за да не се "прекалява с контрола" и да не се "умори" българският бизнес. В подкрепа на същата теза се обяви и Светлин Танчев от коалицията на Бареков и Ковачки. "ДПС ще подкрепи исканите промени, но настояваме за прецизност. Нищо не налага такава спешност", издипломатства Йордан Цонев. Единствени "против" застанаха Мартин Димитров от Реформаторския блок и Делян Добрев от ГЕРБ. "Не чух други фирми освен "Булгартабак" и явно това се превръща в причина БСП да иска отлагане. Виждам, че има желание да не се случи затягането на контрола над големите монополисти", каза Димитров. Добрев пък беше категоричен, че е против нотифицирането на ЕК, тъй като то може да отложи с една година влизането на текста в сила и така да компрометира инициативата за по-стриктен контрол върху акцизните стоки.

Всъщност да бъде чут "Булгартабак" по време на дискусията не беше трудно - зад аргументите на представителите на холдинга пред депутатите трудно можеше да бъде разпозната най-голямата цигарена компания в България, с пазарен дял твърдо към 33%, приходи над 508 млн. лв. за 2013 г. и чиста печалба 70 млн. лв. Оказа се, че за нея представлява изключителен финансов проблем да монтира електронни везни за измерване на вложените смески тютюн във всяка цигара и броячи за всеки къс тютюнево изделие. По думите на Цанка Кемалова, мениджър "Регулации" в холдинга, инвестицията се оценява на 1 млн. лв. на машина, или 28 млн. лв. за всички. Кемалова беше категорична, че "Булгартабак" няма как да намери тези средства и ще се принуди да затвори фабриките си на 31 март 2015 г. "На първо четене законопроектът е по-страшен от роман на Стивън Кинг. За производителите са въведени разпоредби, които са технически невъзможни за изпълнение", каза по време на обсъждането на законопроекта в комисия представителят на компанията. От другият местен производител на цигари - "Кингс" отказаха коментар.

"Уморени" гласове

Всъщност в обяснението на "Булгартабак" защо е против евентуалното въвеждане на електронни броячи няма нищо учудващо. То е единственото възможно. Другата теза - холдингът просто да не иска да докладва онлайн какво произвежда, е, меко казано, незащитима. Така че остава изискването да бъде обявено за скъпо като изпълнение.

Доколко обаче е състоятелна тази постановка?

Първо - според експерти в индустрията въпросните измервателни уреди струват по около 1000 лева. По време на изслушването в комисията директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов припомни на присъстващите, че всички модерни машини имат броячи на цигари, а някои - и електронни везни. Твърдението, очаквано, срещна отпора на "Булгартабак" в лицето на Кемалова, която обясни, че броячите са импулсни и не са направени да следят всеки къс цигари, а поради физико-химичните свойства на тютюна (лепливост), е невъзможно да се обслужват везните.

Второ - изискването на електронните измервателни уреди с директна връзка към митниците за няколко месеца важеше. И цигарените фабрики би трябвало да са ги купили. Между април 2013 г. и януари 2014 г. това задължение беше факт. Тогава то беше наложено с наредба, а не със закон, актовете за неспазването му падаха в съда, а накрая беше отменено от кабинета "Орешарски".

И трето - пак според източници от индустрията, доколкото основната част от продаваните безакцизни цигари на българския пазар са произведени в България, очевидно най-добрият начин да се спре ощетяването на бюджета е именно да се контролират местните машини. А технически най-чистият начин това да се случи е именно те да имат електронни везни на входа и брояч на изхода. Що се отнася до необходимостта от инвестиции за целта - досега това никога не е било аргумент реално да се спре въвеждането на каквито и да било нови изисквания за бизнеса. И е странно да бъде чут само когато става въпрос за голям цигарен производител.

В крайна сметка обаче надделя страхът от "уморяване" на българския бизнес и беше взето решение да се иска нотификация от Брюксел - също малко странно, доколкото става въпрос за законодателство в сферата на гарантиране на акцизните приходи. По принцип една държава уведомява страните членки само когато въвежда извънредно рестриктивно законодателство, а в случая това не е така, тъй като производителите на акцизни стоки в останалата част от ЕС отдавна имат подобни измервателни уреди.

Покрай цигарения лобизъм новите изисквания бяха отложени и за алкохолните производители. Те също ще трябва да монтират измервателни уреди, които ще изпращат данни до митниците в реално време едновременно за дестилирано количество и алкохолен градус. Но отново - друг път. "Проблем е и че няма такива сертифицирани уреди и не става въпрос само за "Булгартабак". Говорил съм със съвсем малки бирени и винопроизводители. При намеса в софтуера пада гаранцията на машините и разходите са високи. Ако някой трябва да се следи по-изкъсо, това е "Лукойл", коментира Георги Кадиев от БСП.

Гориво между капките

Без да прибягва до шумно представяне на становища пред депутатите, "Лукойл" също постигна своето.

В промените в закона за акцизите депутатите не пренесоха в нормативния акт ключовия чл. 35а от една от ресорните наредби, с което реално дадоха шанс да бъдат укривани приходи от ДДС и акцизи. Въпросният член гарантираше, че ще има измервателни уреди на всяко разклонение по тръбопровода на нефтената компания "Лукойл" от Бургас до София, който свързва рафинерията и петролните й бази (данъчните складове). Липсата му сега ще означава обратното. Шест от базите на "Лукойл" са с един общ лиценз и са разположени на пътя на тръбата.

При обсъждането на второ четене в комисия директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов предупреди, че ако няма измервателен уред на всяко разклонение по тръбата, промените няма да доведат до реален положителен ефект при събираемостта на приходите от ДДС и акциз. По думите му системата е така направена, че има нужда от всички измервателни точки, за да функционира ефективно. "Дори една точка да липсва, всички останали стават безпредметни", каза Танов. Така както е написан законът, отново няма проблем да се прехвърля гориво по тръбопровода на митническите складове на "Лукойл", без то да бъде отчитано по някакъв начин, обясни Танов пред депутатите.

В приетата сега промяна се предвижда измервателен уред да има на входа на данъчните складове, но не и при връзките между базите. Според Танов тази вратичка позволява на "Лукойл" да прехвърля гориво от един митнически склад в друг, без това да бъде отчитано. Директорът на митниците се оплака, че заради липса на категорично доказателство къде се намира липсващото гориво всички ревизионни актове падат в съда. "Дори да направим проверка едновременно в петте данъчни склада и да регистрираме несъответствие, производителят винаги казва, че горивото е някъде в тръбите", обясни директорът на митниците. Това обаче няма как да бъде проверено.

Анализът на Агенция "Митници" показва, че за една година ДДС от нефта, който е влязъл в "Нефтохим", е намалял с 280 млн. лв.

Директорът на митниците дълго беше в открит конфликт с "Лукойл". Досега той е отнемал лиценза на компанията на два пъти - първо на рафинерията в Бургас, а после - на тръбопровода й. При втория случай през пролетта на миналата година причината беше именно неспазване на срока за монтиране на измервателните уреди за директна връзка с митниците по силата на действащата тогава наредба 3. Аргументите на "Лукойл" за нарушението впрочем бяха удивително близки до тези на "Булгартабак" в момента - необходимост от огромни финансови инвестиции и извършване на много по обем техническа работа.

"Многократно сме информирали медиите, че подкрепяме напълно контрола върху търговията с горива, но в същото време конкретните изисквания за измервателни уреди са икономически необосновани, излишно усложнени и водещи единствено до натрупване на големи разходи за компаниите, без да допринасят за по-добър или поне по-различен краен резултат," казват в становище по повода от "Лукойл".

Заради неспазване на изискванията в наредбата, немонтирани и несвързани навсякъде устройства, непредаваща данни към митниците техника и разминавания в регистъра и складовите наличности на "Лукойл" Ваньо Танов през април 2013 г. отне лиценза на тръбата. Дни по-късно Административният съд в София върна отнетото разрешително, а два месеца по-късно Танов напусна митниците.

Сега опитът за въвеждане на цялостен контрол върху движението на произведените от "Лукойл" горива отново е провален. Надежда за някаква промяна все пак има. Депутати от Реформаторския блок коментираха пред "Капитал", че планират да внесат текстове, с които да върнат измервателните уреди по тръбата на "Лукойл". Сред разочарованите от приетите в крайна сметка текстове е Мартин Димитров. Групата им планира да внесе специален законопроект, с който да добави липсващия чл. 35а. По думите на Димитров и Корман Исмаилов това ще се случи през януари. Въпросът обаче е доколко ще получи подкрепа от останалите - очевидно каузи като тази да се гарантира законно увеличение на приходите в бюджета трудно оформят коалиции около себе си. За разлика от корпоративните.

Преглед на оригинала