Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 5 дек 2014, 15:04, 9473 прочитания

Да хванеш вярната посока

Три извода от новия рейтинг на университетите в страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
2. Изборът на професия не винаги е адекватен

Един от тревожните изводи от рейтинговата система е, че над половината от завършилите студенти не работят на позиция, която изисква висше образование. И това не се променя дори на петата година след завършването. "Съществува дисбаланс между разпределението на студентите по професионални направления и нуждите на пазара на труда", коментира за "Капитал" Георги Стойчев. Той допълва, че има струпване на голям брой студенти в няколко направления, които произвеждат повече кадри, отколкото пазарът може да поеме на позиции, за които се изисква висше образование. На практика около половината от завършилите, които не се реализират на позиция за висшист, са само от двете най-масови професионални направления - икономика и администрация и управление (в тях учат една трета от всички студенти). В същото време има дефицити от кадри в други направления, в които броят на студентите е по-малък от моментните и очакваните бъдещи нужди на пазара, например в сектора на здравеопазването и високите технологии.

Разликите в реализацията на завършилите важат обаче и за специалностите с дефицит от кадри. Красноречив пример е информатиката, за която IT браншът отдавна алармира, че страда от недостиг на хора. Рейтингът показва, че близо 6% от завършилите я работят като продавачи. Такава реализация имат и близо 16% от завършилите информатика и компютърни науки в Техническия университет - София, както и над 14% от тези в Шуменския университет. Възможни обяснения за тези резултати могат да са качеството на подготовката и адекватността на учебните програми или нуждите и възможностите на местната икономика в съответния регион. Ако се върнем на примера с Шуменския университет, по-слабата реализация на завършилите информатика може да означава, че те просто няма къде да работят по специалността, ако останат в региона. За разлика от педагозите на университета например, повече от половината от които работят по специалността си.


За Георги Стойчев този извод отново показва, че "връзката на висшето образование с пазара на труда е нарушена". Не помагат и стимулите, които влияят върху управленските решения във висшите училища. До скоро финансирането и на държавните, и на частните висши училища зависеше изцяло от броя приети студенти, но не и от резултата. Или както допълва Стойчев, "в някакъв смисъл студентите носеха пари на висшите училища, а завършилите - не. Това създаваше стимули за широко отворени врати на входа и за широко затворени очи на изхода". През последните няколко години има някакви стъпки в правилната посока - част от субсидията за университетите вече зависи от резултатите от тяхната дейност, като например реализацията на завършилите и научните резултати. Идеята на образователното министерство е делът на тези критерии да достигне 50% от субсидията.

Другата посока за решение на проблема е изборът на кандидат-студентите. В момента средното образование не помага за кариерното ориентиране на младите хора, а бизнесът също не е достатъчно активен в набирането на нужните му кадри. Висшите училища пък определят приоритетите си според търсенето на кандидат-студентите, а не на работодателите. Така излиза, че университетите до голяма степен предлагат обучение на неориентирани млади хора, от които бизнесът след това няма нужда. Изводите от рейтинговата система засега не изглежда да са стигнали до най-важните си потребители - учениците, които са на прага на висшето образование, и работодателите, заяви при представянето на резултатите и зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40 4 Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40

След ясно тълкувание на приетите от Народното събрание текстове правителството ще измени постановлението си за помощта

7 апр 2020, 5084 прочитания

Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа

И още: Нито една жертва от COVID-19 в Китай за последното денонощие; След Австрия и Дания планира облекчение на карантината; Таксиметрови шофьори протестираха в столицата

7 апр 2020, 1475 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Превземането на фирми през Софийския градски съд вбеси Париж

Съдия Румяна Ченалова помогна за конфискация на български дружества на френски инвеститор

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10