Краят на големия корупционен шлем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Краят на големия корупционен шлем

Краят на големия корупционен шлем

Спирането на "Южен поток" ще бъде болезнено за България, но така или иначе беше неизбежно

36563 прочитания

"Момче, или ще мина през теб, или ще те заобиколя". Репликата се приписва на тогавашния шеф на "Газпром" Рем Вяхирев, който през далечната 1996 г., вместо "Добър ден", по този начин заплашил българския премиер Жан Виденов. Това може и да е само легенда, но тя описва добре подхода на Русия към енергийните й проекти в България - комбинация от колониална надменност, пренебрежение и откровено толериране на местната корупция. През 1996 г. за наместници на "Газпром" в България се състезаваха Илия Павлов и Андрей Луканов. Днес основните печеливши от "Южен поток" щяха да са компании около Делян Пеевски. Имената се сменят, принципът - не. Засега обаче те или ще трябва да почакат, или да се откажат от апетитната хапка.

В понеделник руският президент по време на посещението в Истанбул обяви края на "Южен поток" и завоя на газовия износ на Русия към Турция. Новината предизвика сътресение в България, въпреки че трябваше да се очаква - още през април Путин предупреди Брюксел, че може да се откаже от газопровода, а министърът на енергетиката на Турция Танер Йълдъз започна да чертае планове кои точно части на страната ще захранва газопровода. Въпреки краткото съмнение дали руският президент не играе някаква игра консенсусът е, че проектът е наистина прекратен. Скокът в цената с 25% само на българския участък прави проекта икономически трудно неизпълним. Кризата в Украйна пък прави невъзможно "Газпром" да намери финансиране за проекта, като газовия гигант обяви преди два месеца, че отлага търсенето на заеми за изграждането на проекта. А несъгласието на Брюксел за регулаторни отстъпки прави "Южен поток" направо безсмислен.

България загуби последните над десет години в лутането си из руския енергиен лабиринт, наречен през 2008 г. от Георги Първанов "Голям шлем" - "Бургас - Александруполис", АЕЦ "Белене" и "Южен поток". В това време тя пропиля огромна сума пари и много възможности, които бяха погребани в името на грандиозните проекти.

Хладните думи на руския президент Владимир Путин, с които той сложи край на проекта, са новина, след която може да се въздъхне с облекчение, но и прекалено големият възторг е неуместен. Проектът за газопровод от Русия през Черно море и България за Западна Европа беше толкова оплетен в подозрения за корупция и неефективност, че на този фон евентуалните му ползи бледнееха. И при всички случаи трябваше да бъде спрян - дори да се строи, това трябваше да е по друг начин. От друга страна, спирането на руския план за нов маршрут за транзит на газ освен евентуални бъдещи загуби за България е нагледна демонстрация за това как страната не може да се справи с управлението на толкова сложни проекти и как те лесно корумпират и разрушават местната политическа и бизнес среда (при руските проекти това просто е по-видимо). Правителството на Пламен Орешарски например буквално беше превзето отвътре от бизнес интереси, които искаха да вземат своето от 4-милиардния проект.

Що е то "Южен поток"

Идеята на газопровода беше да заобиколи Украйна и да доставя газ директно до европейските пазари. Първопричината всъщност беше България. През 1995-1996 г. тя отказа да продаде газопреносната си мрежа на дружеството "Топенерджи" - смесена компания между "Газпром" (с 50%), държавната "Булгаргаз" (с 25%) и фирми от някога могъщата "Мултигруп". По-късно "Газпромбанк" дори финансира с кредит разширението на българската транзитна мрежа към Турция и Гърция. Нарасналото търсене в Турция след 2000 г. обаче беше посрещнато не с увеличение на транзита през България, а със строеж на газопровод през Черни море - "Син поток". Още със завършването му "Газпром" имаше намерение да увеличи капацитета му и част от газа да минава към Западна Европа през България. "През 2005-2006 г. ние (бел. ред. - БСП) успяхме да убедим Русия, че е безсмислено да се разкарва газът до Турция, за да се върне след това в Европа, и че България може да бъде един надежден партньор", казва бившият министър на икономиката Румен Овчаров. Със сигурност за това е помогнало и сътрудничеството на "Газпром" с италианската Eni, която към онзи момент търсеше начин да прекара по по-кратък път газ до Апенините. Междувременно обаче се случи първата украинско-руска газова криза през 2006 г. и планираният за 31 млрд. куб.м газопровод (от които 21 млрд. за Югоизточна Европа и 10 млрд. за Западна Европа) скочи на 63 млрд. куб.м. "Газпром" обясняваше увеличения обем с по-високото очаквано потребление в Западна Европа, но на всички беше ясно, че става дума за заобикаляне на Украйна.

Това не са единствените лоши новини. Ако в крайна сметка демаршът на Путин не се окаже гигантски блъф, България може да очаква цялата мощ на руското отмъщение - "Газпром" не е просто "Росатом" с газ, а компанията, която руският президент лично ръководи - неговата най-мощна външнополитическа ръка. И ако досега от Москва е лъхал само хлад (спомнете си как Станишев чака 40 мин. за среща с Путин, когато газът спря), сега ще зафучи сибирски студ. Раздразнението на Москва е логично - тя обича да играе своята игра и да разделя страните на малки и големи. По-важното е, че след като толкова дълго София удовлетворяваше всеки каприз на "Газпром", Путин няма как да не се вижда като измамен любовник, който чинно си е плащал където трябва.

Кресчендото в България предстои и то няма да бъде предизвикано от някоя митична пета колона, а от съвсем ясни места - хората, които губят много от спирането на проекта. Сред тях например са Делян Пеевски, чийто строителен бизнес щеше да е сред основните играчи в изграждането на газопровода, и Тодор Батков, който няколко пъти заплаши да вдигне феновете на "Левски" на бунт срещу кабинета ако спре "Южен поток", и т.н. В следващите месеци може да се очаква вълна от конспиративни тези защо е спрян "Южен поток".

За наши, за ваши, за свои...

Бизнес анализът на руските енергийни проекти никога не е бил лесен. По тръбите на Москва текат не само бизнес проекти - по тях се предполага освен горива да минават също (гео)политически интереси и потоци от пари, които потъват в нечии джобове от двете страни. Това прави достъпа до конкретна и достоверна информация труден и позволява да се хвърлят всякакви твърдения, които няма как да бъдат категорично отхвърлени или доказани. И точно това прави тези проекти толкова блазнещи за огромна група от заинтересувани.

От "Южен поток" със сигурност би имало ползи за България – газопроводът повишава сигурността на доставките (няма какво да се лъжем - Украйна има сериозен принос за газовите кризи през 2006 и 2009 г.), отваря алтернативни маршрути за внос (от Румъния), щеше да създаде временна заетост в строителния бранш и да носи известни приходи от транзитни такси. В същото време обаче той се превърна в мащабна схема за източване на пари, основно от руските данъкоплатци. Не напразно руски противници на проекта като анализаторът Михаил Крутихин казват, че от спирането на "Южен поток" печели най-вече руският бюджет - надуването на разходите за проекта намалява печалбата на "Газпром" и съответно данъчните постъпления.

За България загубата може да не е директна – 50-процентното дялово участие на Българския енергиен холдинг в "Южен поток България" се финансира изцяло от "Газпром" и плащанията са гарантирани само с приходите на проекта. Но това водеше и до по-малки потенциални печалби. "Кабинетът "Орешарски" промени срока за откупуване на инвестицията от 15 на 22 години, така че говорим за приходи в държавната енергетика след десетки години", казва сега бившият министър на икономиката Делян Добрев пред "Капитал". Също така тези 50% явно не носеха особена тежест. Моделът, който се разви в последната година, доведе до това, че "Газпром" финансира, взима важните решения (и налага законодателни решения в своя полза), строи, експлоатира и печели от газопровода. Ролята на БЕХ е да кима с глава и да се надява, че Брюксел няма да наложи санкции.

Според Добрев първоначалната цена от 3.2. млрд. евро в прединвестиционно проучване е включвала предпазливи оценки с широки ценови диапазони. Това е нормална практика на презастраховане от проектанта, като след провеждането на търговете за строителство обикновено цената пада. В българския случай тя всъщност скочи - договорът с изпълнителя беше подписан на 3.8 млрд. евро, а според последния финансов модел на "Южен поток България" пълните разходи за изграждане минават 4 млрд. евро.

От Министерството на икономиката и енергетиката бяха отговорили през октомври 2013 г. на въпрос на "Капитал", че нарастването се дължи на прецизирането на стойността в техническия проект спрямо първоначалните оценки в прединвестиционното проучване. Но допълнителните няколкостотин милиона евро може да се обяснят и с фирмите, които бяха избрани да строят газопровода.

От руска страна това беше "Стройтрансгаз", собственост на Генадий Тимченко. Тимченко е един от големите руски олигарси, който вече има няколко спечелени дела срещу медии, които обясняват успеха му в бизнеса с близостта му с Владимир Путин. Но е факт, че руските медии съобщиха, че именно тази фирма ще строи газопровода в България още през септември 2013 г., т.е. месец и половина преди "Южен поток България" да обяви търга за строителство на газопровода. По-късно Тимченко попадна в списъка със санкционираните лица на американското министерство на финансите заради украинската криза и "Стройтрансгаз" беше заменена директно с фирма на "Газпром"

От българска страна в консорциума участваха "Главболгарстрой", "Понстройинженеринг", "Промишлено строителство холдинг" (собственост на "Водстрой 98", която се свързва с Делян Пеевски), "Техностройекспорт" (която беше приватизирана от офшорно дружество с кредит от КТБ и се управляваше от сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев) и "ПСТ холдинг" (отново свързвана с Делян Пеевски). Масираното присъствие на депутата от ДПС, крупен собственик на медии и бивш бизнес партньор на шефа на КТБ Цветан Василев, е достатъчно доказателство, че това грандиозно обединение беше вкарано в строителството с политическа благословия.

Южният откат

Голяма част от увеличението на цената, по всичко изглежда, нямаше да отиде за строителството. Както многократно показва анализаторът Михаил Корчемкин, всеки руски газопровод струва средно три пъти по-скъпо от аналозите си в чужбина и се изгражда от фирми, близки до президента Владимир Путин (собственост на партньорите в джудо клуба "Явара-Нева" Аркадий Ротенберг и Генадий Тимченко). Например германският "Опал", който е едно от сухопътните продължения на "Северен поток", струваше около 1 млрд. евро - малко по-големият "Южен поток" в България щеше бъде четири пъти по-скъп. В няколко съдебни дела в Русия ("Кэш, который гуляет сам по себе" - "Новая газета") става ясно, че стандартният "откат" при поръчките на "Газпром", т.е. сума, която трябва да се върне на възложителя под масата, е 22% от стойността проекта. За да се случи това, цената на проекта се увеличава с този процент.

От разбивката на разходите за строежа, с която "Капитал" разполага от договора, подписан между "Южен поток България" и "Стройтансгаз консорциум" ДЗЗД, е видно, че над 50% от стойността отиват за строително-монтажни работи. Те излизат по-скъпо от всички турбини, компресори, електроника за управление, безшевни тръби... Според бившия директор в дирекция "Природни ресурси и концесии" в министерството на икономиката Христо Казанджиев при такива проекти е нормално до 70% от цената да са за оборудване, а 30% за строително-монтажните работи. Ако се приеме, че цялата технология струва наистина 1.8 млрд. eвро (както е записано в договора), самото строителство не би трябвало да е повече от 600-700 млн. евро. Колко от разликата до 3.788 млрд. евро е оправдан преразход и колко от нея ще отиде за други цели e въпрос, на който могат да отговорят само запознатите с истинските сметки на проекта.

Строителството на газопровода не е единственото съмнение за задкулисни сделки около "Южен поток". Както стана ясно, земята на входната точка на тръбата в България беше продадена от Първа инвестиционна банка на дружеството "Южен поток Транспорт", като един квадратен метър излизаше астрономическите 606 евро. Банката може и да е имала дяволски късмет неин длъжник да е закупил този парцел още през 2004 г. Но моментът на придобиването – юни 2013 г., точно когато се уговаряше сделката за строежа на газопровода в България, навява съмнение, че е имало и политическо рамо. Пред тези многомилионни сделки другите съмнения за уговорки, свързани със строежа, просто бледнеят – като възкресяването на проекта за газова централа в Хасково от дружество, свързано с Цветан Василев, идеите за рестартиране на "Химко" във Враца, което изцяло зависеше от възможността за евтина доставка на газ, спонсорирането на футболни отбори в България от "Газпром" и т.н.

Това доказва, че "Южен поток" не беше просто тръба за газ, а артерия, от която възнамеряваха да се хранят малки и големи приятели на онези, които се намират във властта. По същество това вероятно беше една от най-големите корупционни схема (само АЕЦ "Белене" може да се конкурира с нея), която българският бизнес познава в последните години.

Краят на проекта не бива да действа облекчаващо – това, че поредната руска компания си отива, не значи, че си отива и корупцията. Проблемът не е в националността. "Газпром" работи в пазарни условия в страни като Германия и Великобритания и там подобни скандали няма (не че присъединяването на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер след старта на "Северен поток" към екипа на руската газова фирма е маловажно). Русия извива едни и пълни други ръце, когато тези ръце се предлагат. Очевидно истинската причина да се забатачи "Южен поток" в България си е чисто българска.

Първородните грехове

Още с междуправителственото споразумение през 2008 г. бяха заложени бъдещите проблеми. То беше подписано в директно нарушение на т.нар. Втори енергиен пакет на ЕС (в сила от 2004 г.), който изисква разделение между операторите на енергийна инфраструктура и търговците на енергия. Заради този пакет например бяха разделени "Булгаргаз" от "Булгартрансгаз". Споразумението предвижда в собствеността на "Южен поток" не само да участва "Газпром", но и той да определя тарифите за пренос. Очевидно на никого в България не му е хрумвало да консултира този договор с Брюксел. Тази година това доведе до процедура за нарушение срещу България.

В споразумението беше заложен и манипулираният избор на фирми. В него се казва, че строителите трябва да бъдат руски и български компании (което също е директно нарушение на европейското право). Както преди две години каза пред в. "24 часа" тогавашният изпълнителен директор на "Южен поток България" Георги Гегов: "Няма да допуснем чужди комисионери да оберат каймака от строителството и да оставят трохите за 20-ина наши фирми."

Въпреки че след 2010 г. в преговорите бяха вкарани като наблюдатели експерти на Европейската комисия, тяхното заключение, че "Южен поток" не изпълнява изискванията на европейското законодателство, така и не доведе до промени в споразуменията за изграждането на газопровода. През 2012 г. България беше предложила да се наеме фирма, която да направи проучване на съответствието на газопровода с европейското правo, но офертата не беше приета от "Газпром". И така, в края на 2012 г. правителството на ГЕРБ сложи подписа си под финалното инвестиционно решение – т.е. съгласието проектът да започне по съществуващия модел, без той да бъде съобразен с изискванията а европейското енергийно законодателство. Тогава оправданието беше, че подписът е бил изтъргуван срещу 20% намаление на цената на доставяния от "Газпром" газ. Други страни обаче договориха подобни намаления и без да правят други отстъпки.
Защо "Газпром" се отказва от "Южен поток"

Заради липса на пари... След отказа на "Газпром" да строи "Южен поток" първото обяснения за странния ход бяха спадналите цени на петрол, заради които Русия няма средства за изграждането на проекта. Ако средногодишните цени на петрола паднат на 80 долара за барел, преките загуби за руската икономика заради спад в приходите от износ ще достигнат близо 70 милиарда долара, обяснява за руския "Комерсант" членът на експертния съвет на руския президент Евсей Гурвич.

На практика всяка цена на петрола под 90 долара за барел води до актуализация на руския бюджет. Понижаването на цените на петрола се отразява и на свързаните с тях цени на газа, което прави неоправдано изграждането на скъпа инфраструктура.

Влиянието върху инфраструктурните проекти обаче е по-опосредствано. "Южен поток" трябваше да се изгражда със заемни средства, основно от западни банки. Освен това възвращаемост от подобна инфраструктура може да се очаква за период от 10-15 години. Така че да се обяснява отказът на "Газпром" с временното падане на цените на петрола, е по-скоро елементарно. "Със сигурност падането на цените на петрола и санкциите накараха Русия да е по-внимателна как харчи. Но не мисля, че са били решаващи. Основната причина е нежеланието на ЕК да продължи диалога за намиране на компромисно решение", смята Катя Яфимава от Oxford Institute for Energy Studies.

... или заради Брюксел и Украйна? Истинската причина е нежеланието на Брюксел да допусне компромис с конкурентните си правила в областта на енергетиката. В момента "Северен поток" - газопроводът между Русия с Германия по дъното на Балтийско море, работи само половината от капацитета си, тъй като "Газпром" има право да ползва само 50% от неговото сухопътно продължение "Опал" и трупа сериозни загуби. Това се дължи на забраната доставчиците да притежават преносната инфраструктура. Заради това изискване в България например бяха разделени "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз", като идеята е, че се засилва конкуренцията, тъй като повече търговци биха имали достъп до инфраструктурата. Ако няма такова разделение, то собствениците не могат да ползват целия капацитет на газопровода.

От това правило могат да се ползват изключения, ако проектът отговаря на няколко условия - да повишава сигурността на доставките, да води до повече конкуренция и да разнообразява енергоизточниците. "Южен поток" определено не отговаря на тези условия, за разлика от "Набуко" или Трансатлантическия тръбопровод, които вкарват съвсем нови грачи на пазара в Югоизточна Европа. За това и "Газпром" дори не си направи труда да кандидатства за дерогация от европейските правила.

Въпреки това Европейската комисия беше готова да търси решение, защото правилата й са твърде ограничителни и вече няколко години се търсят начини те да бъдат направени по-удобни. Т.нар. компромис "Опал" щеше да даде възможност на "Газпром" да се яви на търг за капацитета, оставен за други търговци, и на практика да може да ползва целия обем. От руската компания се надяваха на нещо подобно и за "Южен поток". С кризата в Украйна обаче всички тези преговори бяха замразени и позицията на Брюксел се втвърди. "Третият енергиен пакет не поставя условия за нов капацитет (само за настоящия), така че решение може да бъде намерено, ако и двете страни искат - обяснява Яфимава. - Путин казва, че сега топката е в ЕС и нейните страни членки. Ако бъде издадено разрешително за строеж и ЕС реши да рестартира работната група, мисля, че проектът ще се случи. Но ако съюзът продължава да настоява, че "Южен поток" нарушава Третия енергиен пакет, нищо няма да се случи."

Няколко правителства имат вина за кашата с "Южен поток", но безспорно министърът на икономиката Драгомир Стойнев от кабинета на Пламен Орешарски имаше решаващ принос
Фотограф: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

"Момче, или ще мина през теб, или ще те заобиколя". Репликата се приписва на тогавашния шеф на "Газпром" Рем Вяхирев, който през далечната 1996 г., вместо "Добър ден", по този начин заплашил българския премиер Жан Виденов. Това може и да е само легенда, но тя описва добре подхода на Русия към енергийните й проекти в България - комбинация от колониална надменност, пренебрежение и откровено толериране на местната корупция. През 1996 г. за наместници на "Газпром" в България се състезаваха Илия Павлов и Андрей Луканов. Днес основните печеливши от "Южен поток" щяха да са компании около Делян Пеевски. Имената се сменят, принципът - не. Засега обаче те или ще трябва да почакат, или да се откажат от апетитната хапка.

В понеделник руският президент по време на посещението в Истанбул обяви края на "Южен поток" и завоя на газовия износ на Русия към Турция. Новината предизвика сътресение в България, въпреки че трябваше да се очаква - още през април Путин предупреди Брюксел, че може да се откаже от газопровода, а министърът на енергетиката на Турция Танер Йълдъз започна да чертае планове кои точно части на страната ще захранва газопровода. Въпреки краткото съмнение дали руският президент не играе някаква игра консенсусът е, че проектът е наистина прекратен. Скокът в цената с 25% само на българския участък прави проекта икономически трудно неизпълним. Кризата в Украйна пък прави невъзможно "Газпром" да намери финансиране за проекта, като газовия гигант обяви преди два месеца, че отлага търсенето на заеми за изграждането на проекта. А несъгласието на Брюксел за регулаторни отстъпки прави "Южен поток" направо безсмислен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

88 коментара
  • 1
    eightnine avatar :-P
    web
    • -215
    • +14

    ЮП ще го има и ще минава през Бг. да си знаете от сега. Само ни баламосват. Смешното е, че от нежелан проект за много българи ще стане така, че хем ще го реализираме, хем медиите ще превърнат Боко в герой.

  • 2
    today avatar :-|
    today
    • -11
    • +228

    За да го има ЮП трябва да е съобразен с европейските правила, което автоматично го прави неизгоден и безсмислен за руснаците.

  • 3
    lz22 avatar :-|
    lz2
    • -12
    • +256

    Руснаците спретнаха цял преврат за да подпомогнат тукашните си мекерета, а те се изпокараха, изпозаплашваха се с убийства и накрая не можаха да се задържат на власт! Но платилият масрафа ще си иска парите! Така че, чакам с нетърпение да видя, кой ще е Първият! Ще последва и втори, че и трети! Не искам да съм на мястото на руските мекерета! Дойде Видовден!

  • 4
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    Една турска поговорна: " И сто пъти да речеш ХАЛВА в устата благо не става". Затова турското правителство систематично превръща страната в търговец на природен газ. До 2020 г. Турция трябва да предложи на желаещите 20 милиарда куб м/год. За което ще заработи приходи. А желаещи - бол: България, Гърция, Македония и т. н. до Италия. Защото втечненият природен газ е винаги по скъп с 10-15 % над тръбния. Понякога и с повече. А газ от находищата в Левантинския басейн няма скоро да фтасат за експлоатация. По много причини. И така, битият си е бит...

  • 5
    kirsner avatar :-|
    kirsner

    Още от самото начало за България нямаше голям икономически смисъл от "Южен поток". Дори да приемем, че този проект беше съобразен с всички европейски правила, България пак трябваше да взима пари на заем ($1.5 млрд.) при някаква годишна лихва от сорта на поне 4% и със срок на изплащане поне 20 години. Като се сложат високите административни и оперативни разходи, както и неизменната корупция отначало до край, съпътстващи подобни проекти, годишната чиста печалба едва ли щеше да надхвърля 20%. А дори да вземем най-оптимистичния вариант за годишни приходи от порядъка на $350-$400 млн., печалбите за година едва ли щяха да надхвърлят $70-$80 млн. В България от далавери с ДДС, митнически далавери, далавери в здравеопазването, точене на бюджета с измислени обществени поръчки и пр. се краде всеки месец далеч повече и от най-оптимистичната годишна печалба на "Южен поток". Не липсата на "Южен поток" е проблема на България, както се опитват да доказват някои, а липсата на реформи, които да затворят всички тези пробойни, за да се краде по-малко. А реформата в съдебната система е най-важната от тях.

  • 6
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Заради пазарлъците на политиците ще се строи тръба по-дълга с 2000 километра, отколкото географски е възможно, само за да се заобиколи неудобната Украйна.
    Сега и България стана неудобна, та давай през Турция, та да е с 3000 километра по-дълга тръбата. И с колко милиарда ще е по-скъпа?
    А то тази тръба ще работи 50 години примерно. Знае ли се след толкова време в коя държава кой ще е на власт и къде тогава ще е удобно или неудобно?
    Толкова не могат да се разберат да я пуснат по най-прекия път...

  • 7
    gorgozil avatar :-P
    Gorgozil

    До коментар [#1] от "Borislav Stoyanov":

    Вземи на баба си налъмите, тури ги на пенджеро, поливай ги по три пъти на ден и га цъфнат, чакай да излезе Ю. Поток изпод пепелищата като феникс :)

  • 8
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До като се наумуваме , от България на първо време ще останат само спомени.
    На второ , който е жив ще каже.

  • 9
    kiss avatar :-P
    kiss

    И понеже Боко пак го хвана амнезията за проекта ЮП, нека си припомним ФАКТИ , КОЙ ни го натресе.Между 2010 и 2012 год.Боко подписа ВСИЧКИ договори за ЮП.

  • 10
    ventsy avatar :-|
    ventsy

    До коментар [#6] от "Камен":

    Турция и Азарбайджан ще строят TANAP тръпопровод които ще се свърже с транс адриатическия тръпопровод (Гърция, Албания, Италия), и най-вероятно ще има и разклонение за България (Набуко беше един вариант).

    Руснаците вместо да минават Черно Море на запад, ще го минат на юг (син поток) и ще се вържат за турската мрежа и по този начин ще спестят пари защото Син Поток е доста по-къс.

    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d7/Major_russian_gas_pipelines_to_europe.png


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK