Краят на големия корупционен шлем

"Момче, или ще мина през теб, или ще те заобиколя". Репликата се приписва на тогавашния шеф на "Газпром" Рем Вяхирев, който през далечната 1996 г., вместо "Добър ден", по този начин заплашил българския премиер Жан Виденов. Това може и да е само легенда, но тя описва добре подхода на Русия към енергийните й проекти в България - комбинация от колониална надменност, пренебрежение и откровено толериране на местната корупция. През 1996 г. за наместници на "Газпром" в България се състезаваха Илия Павлов и Андрей Луканов. Днес основните печеливши от "Южен поток" щяха да са компании около Делян Пеевски. Имената се сменят, принципът - не. Засега обаче те или ще трябва да почакат, или да се откажат от апетитната хапка.

В понеделник руският президент по време на посещението в Истанбул обяви края на "Южен поток" и завоя на газовия износ на Русия към Турция. Новината предизвика сътресение в България, въпреки че трябваше да се очаква - още през април Путин предупреди Брюксел, че може да се откаже от газопровода, а министърът на енергетиката на Турция Танер Йълдъз започна да чертае планове кои точно части на страната ще захранва газопровода. Въпреки краткото съмнение дали руският президент не играе някаква игра консенсусът е, че проектът е наистина прекратен. Скокът в цената с 25% само на българския участък прави проекта икономически трудно неизпълним. Кризата в Украйна пък прави невъзможно "Газпром" да намери финансиране за проекта, като газовия гигант обяви преди два месеца, че отлага търсенето на заеми за изграждането на проекта. А несъгласието на Брюксел за регулаторни отстъпки прави "Южен поток" направо безсмислен.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

България загуби последните над десет години в лутането си из руския енергиен лабиринт, наречен през 2008 г. от Георги Първанов "Голям шлем" - "Бургас - Александруполис", АЕЦ "Белене" и "Южен поток". В това време тя пропиля огромна сума пари и много възможности, които бяха погребани в името на грандиозните проекти.

Хладните думи на руския президент Владимир Путин, с които той сложи край на проекта, са новина, след която може да се въздъхне с облекчение, но и прекалено големият възторг е неуместен. Проектът за газопровод от Русия през Черно море и България за Западна Европа беше толкова оплетен в подозрения за корупция и неефективност, че на този фон евентуалните му ползи бледнееха. И при всички случаи трябваше да бъде спрян - дори да се строи, това трябваше да е по друг начин. От друга страна, спирането на руския план за нов маршрут за транзит на газ освен евентуални бъдещи загуби за България е нагледна демонстрация за това как страната не може да се справи с управлението на толкова сложни проекти и как те лесно корумпират и разрушават местната политическа и бизнес среда (при руските проекти това просто е по-видимо). Правителството на Пламен Орешарски например буквално беше превзето отвътре от бизнес интереси, които искаха да вземат своето от 4-милиардния проект.

Що е то "Южен поток" Идеята на газопровода беше да заобиколи Украйна и да доставя газ директно до европейските пазари. Първопричината всъщност беше България. През 1995-1996 г. тя отказа да продаде газопреносната си мрежа на дружеството "Топенерджи" - смесена компания между "Газпром" (с 50%), държавната "Булгаргаз" (с 25%) и фирми от някога могъщата "Мултигруп". По-късно "Газпромбанк" дори финансира с кредит разширението на българската транзитна мрежа към Турция и Гърция. Нарасналото търсене в Турция след 2000 г. обаче беше посрещнато не с увеличение на транзита през България, а със строеж на газопровод през Черни море - "Син поток". Още със завършването му "Газпром" имаше намерение да увеличи капацитета му и част от газа да минава към Западна Европа през България. "През 2005-2006 г. ние (бел. ред. - БСП) успяхме да убедим Русия, че е безсмислено да се разкарва газът до Турция, за да се върне след това в Европа, и че България може да бъде един надежден партньор", казва бившият министър на икономиката Румен Овчаров. Със сигурност за това е помогнало и сътрудничеството на "Газпром" с италианската Eni, която към онзи момент търсеше начин да прекара по по-кратък път газ до Апенините. Междувременно обаче се случи първата украинско-руска газова криза през 2006 г. и планираният за 31 млрд. куб.м газопровод (от които 21 млрд. за Югоизточна Европа и 10 млрд. за Западна Европа) скочи на 63 млрд. куб.м. "Газпром" обясняваше увеличения обем с по-високото очаквано потребление в Западна Европа, но на всички беше ясно, че става дума за заобикаляне на Украйна.

Това не са единствените лоши новини. Ако в крайна сметка демаршът на Путин не се окаже гигантски блъф, България може да очаква цялата мощ на руското отмъщение - "Газпром" не е просто "Росатом" с газ, а компанията, която руският президент лично ръководи - неговата най-мощна външнополитическа ръка. И ако досега от Москва е лъхал само хлад (спомнете си как Станишев чака 40 мин. за среща с Путин, когато газът спря), сега ще зафучи сибирски студ. Раздразнението на Москва е логично - тя обича да играе своята игра и да разделя страните на малки и големи. По-важното е, че след като толкова дълго София удовлетворяваше всеки каприз на "Газпром", Путин няма как да не се вижда като измамен любовник, който чинно си е плащал където трябва.



Кресчендото в България предстои и то няма да бъде предизвикано от някоя митична пета колона, а от съвсем ясни места - хората, които губят много от спирането на проекта. Сред тях например са Делян Пеевски, чийто строителен бизнес щеше да е сред основните играчи в изграждането на газопровода, и Тодор Батков, който няколко пъти заплаши да вдигне феновете на "Левски" на бунт срещу кабинета ако спре "Южен поток", и т.н. В следващите месеци може да се очаква вълна от конспиративни тези защо е спрян "Южен поток".

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "За наши, за ваши, за свои..."