Хладните думи на руския президент Владимир Путин, с които той сложи край на проекта, са новина, след която може да се въздъхне с облекчение, но и прекалено големият възторг е неуместен. Проектът за газопровод от Русия през Черно море и България за Западна Европа беше толкова оплетен в подозрения за корупция и неефективност, че на този фон евентуалните му ползи бледнееха. И при всички случаи трябваше да бъде спрян - дори да се строи, това трябваше да е по друг начин. От друга страна, спирането на руския план за нов маршрут за транзит на газ освен евентуални бъдещи загуби за България е нагледна демонстрация за това как страната не може да се справи с управлението на толкова сложни проекти и как те лесно корумпират и разрушават местната политическа и бизнес среда (при руските проекти това просто е по-видимо). Правителството на Пламен Орешарски например буквално беше превзето отвътре от бизнес интереси, които искаха да вземат своето от 4-милиардния проект.

Това не са единствените лоши новини. Ако в крайна сметка демаршът на Путин не се окаже гигантски блъф, България може да очаква цялата мощ на руското отмъщение - "Газпром" не е просто "Росатом" с газ, а компанията, която руският президент лично ръководи - неговата най-мощна външнополитическа ръка. И ако досега от Москва е лъхал само хлад (спомнете си как Станишев чака 40 мин. за среща с Путин, когато газът спря), сега ще зафучи сибирски студ. Раздразнението на Москва е логично - тя обича да играе своята игра и да разделя страните на малки и големи. По-важното е, че след като толкова дълго София удовлетворяваше всеки каприз на "Газпром", Путин няма как да не се вижда като измамен любовник, който чинно си е плащал където трябва.

Кресчендото в България предстои и то няма да бъде предизвикано от някоя митична пета колона, а от съвсем ясни места - хората, които губят много от спирането на проекта. Сред тях например са Делян Пеевски, чийто строителен бизнес щеше да е сред основните играчи в изграждането на газопровода, и Тодор Батков, който няколко пъти заплаши да вдигне феновете на "Левски" на бунт срещу кабинета ако спре "Южен поток", и т.н. В следващите месеци може да се очаква вълна от конспиративни тези защо е спрян "Южен поток".

За наши, за ваши, за свои...

Бизнес анализът на руските енергийни проекти никога не е бил лесен. По тръбите на Москва текат не само бизнес проекти - по тях се предполага освен горива да минават също (гео)политически интереси и потоци от пари, които потъват в нечии джобове от двете страни. Това прави достъпа до конкретна и достоверна информация труден и позволява да се хвърлят всякакви твърдения, които няма как да бъдат категорично отхвърлени или доказани. И точно това прави тези проекти толкова блазнещи за огромна група от заинтересувани.

От "Южен поток" със сигурност би имало ползи за България – газопроводът повишава сигурността на доставките (няма какво да се лъжем - Украйна има сериозен принос за газовите кризи през 2006 и 2009 г.), отваря алтернативни маршрути за внос (от Румъния), щеше да създаде временна заетост в строителния бранш и да носи известни приходи от транзитни такси. В същото време обаче той се превърна в мащабна схема за източване на пари, основно от руските данъкоплатци. Не напразно руски противници на проекта като анализаторът Михаил Крутихин казват, че от спирането на "Южен поток" печели най-вече руският бюджет - надуването на разходите за проекта намалява печалбата на "Газпром" и съответно данъчните постъпления.

За България загубата може да не е директна – 50-процентното дялово участие на Българския енергиен холдинг в "Южен поток България" се финансира изцяло от "Газпром" и плащанията са гарантирани само с приходите на проекта. Но това водеше и до по-малки потенциални печалби. "Кабинетът "Орешарски" промени срока за откупуване на инвестицията от 15 на 22 години, така че говорим за приходи в държавната енергетика след десетки години", казва сега бившият министър на икономиката Делян Добрев пред "Капитал". Също така тези 50% явно не носеха особена тежест. Моделът, който се разви в последната година, доведе до това, че "Газпром" финансира, взима важните решения (и налага законодателни решения в своя полза), строи, експлоатира и печели от газопровода. Ролята на БЕХ е да кима с глава и да се надява, че Брюксел няма да наложи санкции.

Според Добрев първоначалната цена от 3.2. млрд. евро в прединвестиционно проучване е включвала предпазливи оценки с широки ценови диапазони. Това е нормална практика на презастраховане от проектанта, като след провеждането на търговете за строителство обикновено цената пада. В българския случай тя всъщност скочи - договорът с изпълнителя беше подписан на 3.8 млрд. евро, а според последния финансов модел на "Южен поток България" пълните разходи за изграждане минават 4 млрд. евро.

От Министерството на икономиката и енергетиката бяха отговорили през октомври 2013 г. на въпрос на "Капитал", че нарастването се дължи на прецизирането на стойността в техническия проект спрямо първоначалните оценки в прединвестиционното проучване. Но допълнителните няколкостотин милиона евро може да се обяснят и с фирмите, които бяха избрани да строят газопровода.

От руска страна това беше "Стройтрансгаз", собственост на Генадий Тимченко. Тимченко е един от големите руски олигарси, който вече има няколко спечелени дела срещу медии, които обясняват успеха му в бизнеса с близостта му с Владимир Путин. Но е факт, че руските медии съобщиха, че именно тази фирма ще строи газопровода в България още през септември 2013 г., т.е. месец и половина преди "Южен поток България" да обяви търга за строителство на газопровода. По-късно Тимченко попадна в списъка със санкционираните лица на американското министерство на финансите заради украинската криза и "Стройтрансгаз" беше заменена директно с фирма на "Газпром"

От българска страна в консорциума участваха "Главболгарстрой", "Понстройинженеринг", "Промишлено строителство холдинг" (собственост на "Водстрой 98", която се свързва с Делян Пеевски), "Техностройекспорт" (която беше приватизирана от офшорно дружество с кредит от КТБ и се управляваше от сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев) и "ПСТ холдинг" (отново свързвана с Делян Пеевски). Масираното присъствие на депутата от ДПС, крупен собственик на медии и бивш бизнес партньор на шефа на КТБ Цветан Василев, е достатъчно доказателство, че това грандиозно обединение беше вкарано в строителството с политическа благословия.

Южният откат

Голяма част от увеличението на цената, по всичко изглежда, нямаше да отиде за строителството. Както многократно показва анализаторът Михаил Корчемкин, всеки руски газопровод струва средно три пъти по-скъпо от аналозите си в чужбина и се изгражда от фирми, близки до президента Владимир Путин (собственост на партньорите в джудо клуба "Явара-Нева" Аркадий Ротенберг и Генадий Тимченко). Например германският "Опал", който е едно от сухопътните продължения на "Северен поток", струваше около 1 млрд. евро - малко по-големият "Южен поток" в България щеше бъде четири пъти по-скъп. В няколко съдебни дела в Русия ("Кэш, который гуляет сам по себе" - "Новая газета") става ясно, че стандартният "откат" при поръчките на "Газпром", т.е. сума, която трябва да се върне на възложителя под масата, е 22% от стойността проекта. За да се случи това, цената на проекта се увеличава с този процент.

От разбивката на разходите за строежа, с която "Капитал" разполага от договора, подписан между "Южен поток България" и "Стройтансгаз консорциум" ДЗЗД, е видно, че над 50% от стойността отиват за строително-монтажни работи. Те излизат по-скъпо от всички турбини, компресори, електроника за управление, безшевни тръби... Според бившия директор в дирекция "Природни ресурси и концесии" в министерството на икономиката Христо Казанджиев при такива проекти е нормално до 70% от цената да са за оборудване, а 30% за строително-монтажните работи. Ако се приеме, че цялата технология струва наистина 1.8 млрд. eвро (както е записано в договора), самото строителство не би трябвало да е повече от 600-700 млн. евро. Колко от разликата до 3.788 млрд. евро е оправдан преразход и колко от нея ще отиде за други цели e въпрос, на който могат да отговорят само запознатите с истинските сметки на проекта.

Строителството на газопровода не е единственото съмнение за задкулисни сделки около "Южен поток". Както стана ясно, земята на входната точка на тръбата в България беше продадена от Първа инвестиционна банка на дружеството "Южен поток Транспорт", като един квадратен метър излизаше астрономическите 606 евро. Банката може и да е имала дяволски късмет неин длъжник да е закупил този парцел още през 2004 г. Но моментът на придобиването – юни 2013 г., точно когато се уговаряше сделката за строежа на газопровода в България, навява съмнение, че е имало и политическо рамо. Пред тези многомилионни сделки другите съмнения за уговорки, свързани със строежа, просто бледнеят – като възкресяването на проекта за газова централа в Хасково от дружество, свързано с Цветан Василев, идеите за рестартиране на "Химко" във Враца, което изцяло зависеше от възможността за евтина доставка на газ, спонсорирането на футболни отбори в България от "Газпром" и т.н.

Това доказва, че "Южен поток" не беше просто тръба за газ, а артерия, от която възнамеряваха да се хранят малки и големи приятели на онези, които се намират във властта. По същество това вероятно беше една от най-големите корупционни схема (само АЕЦ "Белене" може да се конкурира с нея), която българският бизнес познава в последните години.

Краят на проекта не бива да действа облекчаващо – това, че поредната руска компания си отива, не значи, че си отива и корупцията. Проблемът не е в националността. "Газпром" работи в пазарни условия в страни като Германия и Великобритания и там подобни скандали няма (не че присъединяването на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер след старта на "Северен поток" към екипа на руската газова фирма е маловажно). Русия извива едни и пълни други ръце, когато тези ръце се предлагат. Очевидно истинската причина да се забатачи "Южен поток" в България си е чисто българска.