Със или без "Южен поток", България все губи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Със или без "Южен поток", България все губи

Със или без "Южен поток", България все губи

В последните дни на кабинета "Орешарски", във финансовия модел са били предложени промени, които е можело да оставят България без никаква печалба

18085 прочитания

© reuters


От спирането на "Южен поток" България няма да претърпи колосални загуби въпреки стряскащите суми, които обяви руският президент Владимир Путин. "Поне да поискат от Европейската комисия компенсация за пропуснати ползи, защото само преките доходи за бюджета на България от транзита щяха да бъдат не по-малко от 400 млн. евро", каза Путин в Истанбул.

Сумата, спомената от Путин, обаче е, меко казано, невярна. Руският президент, както и доста български политици, явно бърка приходите с печалбата. Четиристотин милиона долара (325 млн. евро) беше очакваният приход от транзитни такси, когато през 2011 г. започна да се работи по финансовия модел на "Южен поток България". Но това определено няма да е чист доход за българския бюджет. Евентуалната печалба (или пропуснати ползи) би била в пъти по-малка, като в последните дни на кабинета на Пламен Орешарски дори и тя е била поставена под съмнение. Това няма как да не се случи, след като пълната цена на изграждането на газопровода на българска територия удари 4 млрд. евро (т.е. скочи със 25% спрямо първоначално предвиденото). А ако газопроводът е принуден да спазва европейските правила по аналогия със "Северен поток", то той никога няма да излезе на печалба.

Целият абсурд на ситуацията е, че България може да загуби и при осъществяване на "Южен поток", и при спирането му, заради вероятността транзитът на газ за Турция и Гърция през територията й да бъде прекратен.

Милиони, милиарди

През миналата година "Булгартрансгаз" е получила 171.7 млн. лв. (87.8 млн. евро) за договорения транзит на 17.8 млрд. куб.м газ към Турция, Гърция и Македония. Реално пренесеният газ е 15.807 млрд куб.м, но таксата се изчислява на базата на договорените количества (т.е. дори и "Газпром" да не транзитира, пак трябва да плаща).

По "Южен поток" ще се транспортират общо 63 млрд. куб.м газ, но само 45.2 млрд. от тях са нов газ. Останалите са досега внасяните количества, но вместо през Украйна и Румъния те биха идвали по "Южен поток". Тоест реалното увеличение на транзита е 2.5 пъти. Като се има предвид и значително по-голямото разстояние на доставката – от Варна до Сърбия (транзитната такса се определя за преноса на 1000 куб.м газ на 100 км) приходите биха могли да достигнат близо 360 млн. евро годишно. Споменатите от Путин 400 млн. евро са по-скоро оптимистичният вариант, но изпълнителният директор на "Южен поток България" Димитър Гогов твърди пред "Капитал", че това всъщност отговаряло на минималните разчети.

Това обаче са имагинерни величини. Приходите на "Южен поток България" ще идват от транзитната такса, която по договор трябва да покрива разходите на дружеството (финансови и оперативни) и да осигурява 8% вътрешна норма на възвращаемост върху дяловото участие на двамата акционери - "Газпром" и БЕХ (по 620 млн. евро). Именно тази възвращаемост би бил дивидентът за БЕХ и е единственото сигурни число. В интервю за бТВ служебният министър на икономиката Васил Щонов я изчисли на средно 54 млн. евро за 32 години.

За по-краткия 22-годишен период, в който по договора трябва да се върне инвестицията, дивидентът би трябвало да бъде около 60 млн. евро средно годишно. Това обаче също не е печалба. От тази сума БЕХ ще трябва да изплаща заема, който трябваше да вземе от "Газпром", за да финансира дяловото си участие. При срок на погасяване от 22 години, четири години гратисен период и лихва от 4.25% това прави около между 50 и 60 млн. евро годишно (в зависимост от конкретните условия на кредита).

Тоест чистата печалба на БЕХ за първите 15 години от експлоатацията на "Южен поток" най-вероятно няма да надвиши 10 млн. евро годишно.

Но дори и тази скромна печалба е била на практика унищожена в края на май, когато между БЕХ и "Газпром" започва обсъждането на съвсем нов финансов модел за проекта. Дотогава се приема, че "Газпром" ще следва правилото "транзитирай–или-плащай" за 80% от газопровода – т.е. такса за преноса се фиксира, независимо дали газовият търговец пренася или не газ. Това правило обаче е било променено и "Газпром" се ангажира да заплаща за 100% от капацитета на тръбата. Наглед добрата новина обаче има скрити условия. Ако под натиска на ЕС, на "Южен поток България" му се наложи да освободи капацитет за други доставчици, то според новите условия той намалява своите плащания пропорционално. И ако не се намерят търговци, които да плащат за свободния обем в тръбата, дружеството може да излезе на загуба, а в най-добрия случай на БЕХ няма да му се наложи да я покрива. С това се обяснява и "съгласието" на "Газпром" да спазва европейското енергийно антимонополно законодателство - нещо, което беше изтъквано от бившия министър на икономиката Драгомир Стойнев като голяма победа за България.

Отделно, "Газпром" е поискал след 22-та година от живота на проекта транзитните такси да се определят като процент от разходите за поддържане на газопровода. Източник от БЕХ твърди, че процентът е толкова нисък, че е щяло да става дума за печалба от няколко милиона евро годишно. Т.е. точно, когато "Южен поток" е изплатен и вече се очаква да дойдат големите пари от транзитните такси, руската компания предвижда тяхното сериозно ограничаване. Това вероятно е направено, за да излезе сметката на проекта, която става все по-икономически неиздържана. 

Така реално евентуалните печалби на БЕХ биха могли да бъдат между 40 и 400 пъти по-ниски от заявеното от руския президент.

По-реалната загуба

По-неприятният ефект от прекратяването на "Южен поток" ще бъде евентуалното спиране на транзита на руски газ през България. Това ще се случи, ако Русия наистина осъществи плана си за удвояване на морския газопровод за Турция, както обяви Путин в понеделник.

Всъщност първоначалната руска идея, от която после се роди по-амбициозният проект "Южен поток", беше именно разширяване на съществуващия "Син поток". Сега проектът може да се поднови - "Газпром" така или иначе вече е направил значителни капиталови разходи, а и Москва трябва да отбележи някаква тактическа победа след провала на "Южен поток". Катя Яфимава от Oxford Institute for Energy Studies смята, че "Газпром" ще започне този проект най-малкото за да намали зависимостта си от транзита на газ през Украйна, а и за да използва вече закупените тръби и оборудване. "Турците засега не вземат думите на Путин напълно сериозно, не е ясно дали има решение за спиране, или това е тактика на руснаците за натиска", казва председателят на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул Синан Юлген. "Но решението е напълно в турски интерес, още повече че преди това Турция беше под натиск да пусне "Южен поток" през своите териториални води".

В момента "Булгартрансгаз" взима 87 млн. евро (за 2013 г.) годишно от транзита, като това е почти чиста печалба за дружеството. Именно транзитните такси превърнаха газовия оператор в дойна крава за енергетиката на България (а преди това и на фалиралата КТБ) – той дава заеми на БЕХ, а холдингът отпуска средствата след това на НЕК.

Оттук нататък?

Липсата на алтернатива най-накрая може да задейства държавата да търси нови източници на газ, които да гарантират не само разнообразяване на източниците, но и да предпазят България от възможни нежелани действия от страна на "Газпром". Въпреки че руската компания безспорно е била надежден доставчик от десетилетия, това вече се променя. Както казва руският анализатор Михаил Крутихин за "Независимая газета", "Газпром" се доказа като компания, която съзнателно разрушава своята търговска ценност, като подрива своите позиции на установените пазари". От средата на годината руският газов монополист намалява доставките по газопроводите през Украйна, за да няма възможност за обратни доставки към Киев. Това се почуства и в България, когато преди месец падна налягането в газопреносната мрежа.

Краткосрочните алтернативи не са постоянно изтъкваните интерконектори, които още дълги години ще останат сухи. Когато бъде построена газовата връзка с Гърция, тя ще остане празна поне до 2020 г., когато вероятно ще потече азерска газ от Трансадриатическия газопровод (България има принципна договорка за 1 млрд. куб.м газ годишно). По тръбата едва ли ще тръгне и втечнен газ. Цената му е по-висока от тази на руския газ и самата Гърция използва едва 20% от потенциала на терминала си в Ревитуса. Шефът на катарския газов холдинг – един от възможните източници на втечен газ, например е казвал на няколко пъти на различни представители на българската държава, че няма намерение да се кара с "Газпром" заради скромния български пазар.

Единственият интерконектор, който е почти готов, е този към Румъния, но по него може да тече повече газ от юг на север вместо от север на юг. Букурещ от години се опитва да ограничи износа си (дори има закон, който го забранява), за да запази цените на газа в страната по-ниски. 

По време на конференция за газовия пазар в Югоизточна Европа преди две години, организирана от "Капитал", Марк Бийкъм от Sterling Resources обясни, че единственото, което пречи на компанията да разработи газовата си концесия в румънския сектор на Черно море, е невъзможността да изнася към пазари с по-високи цени като България. Ако Румъния позволи износа, към България може да потече газ. В момента Европейската комисия проверява Румъния за нарушение на правилата на вътрешния пазар заради забраната за износ и София би имала пълно основание (а и гръб) да започне да оказва натиск върху Букурещ за премахване на ограниченията.

Ситуацията с Гърция също може да се измени. В момента в Европейската комисия се обсъжда законодателство, което ще задължи страните членки да разнообразят доставчиците, каза за "Капитал" източник от комисията. Тоест България би била задължена да има повече от един сериозен източник на газ. Дали тази идея ще се материализира е отделен въпрос.

Друга неочевидна алтернатива е съкращаването на използването на газ в България. Една трета от консумацията идва от топлофикациите, които сериозно могат да свият потреблението си. Например проектът на Топлофикация София за използване като гориво на отпадъци спестява около 11% от използвания от парното газ. Други 10% ще отпаднат заради модернизация на когенерациите. Само тези две мерки ще доведат до близо 5% по-малко потребление на газ в България.

В дългосрочен план освен собствения добив от Черно море (където прогнозите за блок "Хан Аспарух" засега са доста оптимистични) може да се участва в изграждането на терминал за втечен газ с Гърция. В бъдеще обаче се очаква реализацията на проекти за добив на газ в източното Средиземноморие, като достъпът до европейския пазар отново може да стане през България. Например следващата седмица в Брюксел ще има среща между енергийните министри на Израел, Кипър и Гърция с комисаря по енергийния съюз Марош Шефкович, за да търсят подкрепа за реализация на такъв проект.

Най-положителният ефект от спирането на "Южен поток" обаче ще бъде силен удар по всички бизнес интереси в България, които разчитат да живеят от големи инфраструктурни проекти, раздувайки техните разходи и прибирайки сериозни комисиони. И вместо да харчат време и пари, за да подплатят добре достъпа си до властта, много фирми ще бъдат принудени да използват енергията си за нормална конкурентна борба. Това ще даде сериозна глътка въздух на нормалните компании и малко нормалност в проядената от корупция и непотизъм българска бизнес среда.

От спирането на "Южен поток" България няма да претърпи колосални загуби въпреки стряскащите суми, които обяви руският президент Владимир Путин. "Поне да поискат от Европейската комисия компенсация за пропуснати ползи, защото само преките доходи за бюджета на България от транзита щяха да бъдат не по-малко от 400 млн. евро", каза Путин в Истанбул.

Сумата, спомената от Путин, обаче е, меко казано, невярна. Руският президент, както и доста български политици, явно бърка приходите с печалбата. Четиристотин милиона долара (325 млн. евро) беше очакваният приход от транзитни такси, когато през 2011 г. започна да се работи по финансовия модел на "Южен поток България". Но това определено няма да е чист доход за българския бюджет. Евентуалната печалба (или пропуснати ползи) би била в пъти по-малка, като в последните дни на кабинета на Пламен Орешарски дори и тя е била поставена под съмнение. Това няма как да не се случи, след като пълната цена на изграждането на газопровода на българска територия удари 4 млрд. евро (т.е. скочи със 25% спрямо първоначално предвиденото). А ако газопроводът е принуден да спазва европейските правила по аналогия със "Северен поток", то той никога няма да излезе на печалба.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

54 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today
    • -18
    • +143

    Руските енергийни проекти носят много загуби на България. За тия милиарди, които сме дали за Белене, можеха да подобрят енергийната ефективност, и да харчим по-малко ток и газ, а не да плащаме луди пари на руснаците, за да топлим атмосферата. Само че политиците имат изгода да се реализират проекти, колкото по-скъпи, толкова по-дебели рушвети.

  • 2
    cmetschkaroff avatar :-P
    CMetschkaroff

    За сетен път се потвърждават няколко (по)говорки, които се отнасят с пълна сила до нашите икономически и политически отношения с Русия.

    "Бой се от данайците (руснаците), дори когато правят дарове" - това е най-съвременния вариант... ;- )
    "Не им щем нито жилото, нито меда".
    "Който ни освободи, той ще ни пороби"...

    Това го казвам за държавниците на Русия, които живеят с имперските си традиции и щения - по отношение на България. Иначе руснаците са много готини в нормалното хорско общуване. Особено рускините... ;-) Това са всеки случай...
    За сегашните български държавници и по конкретния случай за тръбата - не казвам нищо, щото не е добро. Мнението ми, де...

  • 3
    objective avatar :-P
    objective

    Ако аз искам да прекарам през твоя двор транзитна канализация към друг квартал, ти ще се съгласиш ли да вземеш от мен заем, за да разкопаеш своя двор ? И ще се съгласиш ли да погасяваш заема си към мен 20 години за сметка на неполучаване на наем ? Още повече ако не ти е ясно дали и колко наем ти дължа по договор и какво ще се случва след 20 години, но едно ти е пределно ясно - че ще плащаш на общината (в случая ЕК) солени глоби ?

  • 4
    kamenvasilev avatar :-|
    kamenvasilev

    Започват да се появяват подробности и числа, вместо пропагандни изцепки. Когато се появят достатъчно от тях, ще можем да преценим дали и колко евентуално сме щели да спечелим или изгубим. Към момента никой от радетелите на "неизброимите пропуснати ползи" не е дал реални изчисления за твърденията си въз основа на предвижданията на подписаните и подготвените за подпис документи.

  • 5
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    Може да е така, а може и да не е. Но в случая целта е била да загубим повече. Тогава някой друг пък печели, нали така? Честито и на едните и на другите.

  • 6
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    Ако се и спре субсидирането на топлофикациите през цената за парното може и с още 30% да намалее нуждата ни от газ щото ще фалират до една но КОЙ ще го направи

  • 7
    pirocorp avatar :-(
    Piroman

    Субсидирането на парното през цената не електроенергията исках да напиша....

  • 8
    jonson avatar :-|
    jonson

    Странно, защо никой не споменава обстоятелството, че тия тръби никак не са вечни. За украинската тръба се казва, че е амортизирана на 80%. Не ми е много ясно в какво точно се изразява тази амортизация, но общо взето до няколко години украинците ще трябва да направят значителни инвестиции по тръбата на своя територия. Значи - каква щеше да сделката за нас? 22 години не получаваме нищо, 12 години получаваме транзитни такси и после пак отначало. Но пък от друга страна трябва доста да се замислим откъде ще си набавяме газ когато украинските тръби почнат да се пукат.

  • 9
    sultana avatar :-|
    султана глаушева

    Илин станев, наистина ли вярваш това, което пишеш? Бг губи, турция печели, останалите по трасето ще се наредят, а заради приказките на президентчето и служебното му правителство само ние оставаме с пръст в уста! Това е истината, но и ти я знаеш, нали? Защо не потърсим отговорност от президента и подопечните му за огромните щети, които причиниха с безотговорните си приказки? Сега да видим защо ще ме изтрият - не е по темата или псувам и подстрекавам?

  • 10
    jonson avatar :-|
    jonson

    До коментар [#9] от "султана глаушева":

    Султана, а ти вярваш ли си какво пишеш? Лично видях как Орешарски обяви, че е издал нареждане за спиране на строителството на ЮП.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.