През следващата година правителството планира да изтегли заем на обща стойност 8.1 млрд. лв. Погледнато исторически, повече дълг в рамките на една календарна година държавата ще поеме единствено през тази година. След актуализацията на бюджета за 2014 г. таванът на дълга беше увеличен до 8.9 млрд. лв. Добрата новина в случая е, че нетният нов дълг през следващата година ще бъде само 2 млрд. лв., което е дори по-малко от планирания дефицит за годината. Всичко останало ще бъде използвано за изплащане на стари дългове, в които влизат и онези 4.5 млрд. лв., взети извънредно през декември 2014 г. По данни на Националния статистически институт и на база актуализацията на бюджета за 2014 г. се вижда, че в края на тази година нетно държавният дълг ще нарасне с около 8 млрд. лв.
При първото обсъждане на бюджета за 2014 г. на парламентарна комисия финансовият министър Владислав Горанов обясни, че 1 млрд. лв. от новия дълг е под формата на заем от Европейската инвестиционна банка. С него ще се осигурят средства за съфинансиране на проектите по оперативните програми от структурните фондове на Европейския съюз за новия програмен период. "В предишния програмен период също имаше подобен заем в размер на 700 млн. евро", обясни Горанов. Други 400 млн. лв. от новия дълг са предвидени за буфер, който да компенсира колебанията в размер на фискалния резерв, ако има такива през следващата година.
През следващата година правителството планира да изтегли заем на обща стойност 8.1 млрд. лв. Погледнато исторически, повече дълг в рамките на една календарна година държавата ще поеме единствено през тази година. След актуализацията на бюджета за 2014 г. таванът на дълга беше увеличен до 8.9 млрд. лв. Добрата новина в случая е, че нетният нов дълг през следващата година ще бъде само 2 млрд. лв., което е дори по-малко от планирания дефицит за годината. Всичко останало ще бъде използвано за изплащане на стари дългове, в които влизат и онези 4.5 млрд. лв., взети извънредно през декември 2014 г. По данни на Националния статистически институт и на база актуализацията на бюджета за 2014 г. се вижда, че в края на тази година нетно държавният дълг ще нарасне с около 8 млрд. лв.
При първото обсъждане на бюджета за 2014 г. на парламентарна комисия финансовият министър Владислав Горанов обясни, че 1 млрд. лв. от новия дълг е под формата на заем от Европейската инвестиционна банка. С него ще се осигурят средства за съфинансиране на проектите по оперативните програми от структурните фондове на Европейския съюз за новия програмен период. "В предишния програмен период също имаше подобен заем в размер на 700 млн. евро", обясни Горанов. Други 400 млн. лв. от новия дълг са предвидени за буфер, който да компенсира колебанията в размер на фискалния резерв, ако има такива през следващата година.
11 коментара
и все още рационално обяснение защо ние плащаме тъпотиите на банкерското съсловие няма! Пазарното решение бе увеличение до максимално определената премия от 1.5 % за финансовите институции в ФГВБ.
а не Хампарцунян и компания да ни се изреждат от тв екраните как имали 700 000 000 милиона печалба за 2014,а Искров да ни се присмива с речта си!
Лесно се влиза в „спиралата" заем за покриване на заем, трудно се излиза.
А какво стана с държавните и общинските влогове в КТБ?
До коментар [#3] от "wyg53365051":
x-198=0
До коментар [#2] от "beriya":
Зависи от лихвите. Тези краткосрочни 4,5 млрд. са имали доста по-висока ефективна лихва от дългосрочен заем. Като цяло държавите рядко изплащат своите дългове. По-скоро стремежа е БВП да расте по-бързо от дълговете. Поради местните корупционни практики това не се случва. Именно там лежи разковничето на бъдещата "българска дългова спирала". Трябва да се мисли повече бизнес и по-малко соц за да прокопсаме. Всеки да плаща дела си и това е.
До коментар [#5] от "Георги Георгиев":
България не е измежду тия които минават „между капките", без значение дали дългът ще е от репарации, заем или др. то не бива да се заблуждаваме, ще го изплащаме.
Като почти всеки инструмент и заема ако бъде потребен по предназначение в точен момент, то ще получим ползотворен резултат, но са изключителна рядкост случаите в които системно рефинансиране на заем се оказват правилно решение с добър дългосрочен ефект (това важи вкл. и за заемателя).
Цитат от статията:
" След актуализацията на бюджета за 2014 г таванът на дълга беше увеличен до 8.9 млрд. лв."
Моля??!!! Вие въобще четете ли бюджетните показатели и текстове?!! Ако ги четяхте, щяхте да знаете, че с актуализацията таванът на дълга е определен два пъти и половина по-висок - 22.5 млрд!
А цитираната от автора сума от 8.9 млрд. е НОВИЯТ ДЪЛГ, който се взима през тази 2014 година и се узаконява с актуализацията на бюджета.
До коментар [#6] от "beriya":
Не ме разбра. Дълговете се изплащат, но реално не се плащат. Сменят се само кредиторите. Колко пъти ще рефинансираме дълга на Велчев? Ще си отговоря - докато не стане толкова малък в проценти, че вече няма да го споменават по име. Но ще го рефинансират. Нека да е казано: дълговете не са срамен, лош, коварен инструмент за финансиране. Когато се използват правилно, те помагат на всяка икономика. НО ние не ги използваме правилно. Там е проблема.
До коментар [#8] от "Георги Георгиев":
Сменят се само кредиторите. Колко пъти ще рефинансираме дълга на Велчев? Ще си отговоря - докато не стане толкова малък в проценти, че вече няма да го споменават по име. Но ще го рефинансират.
--------------------------------------------------
Дали ще се споменава по име или не е друг въпрос, основния е, че дългът нараства в прогресия при рефинансиране, и в даден момент самия дълг ще е завлякъл в пъти по толкова задължения, които рано или късно ще започнат да се изплащат през увеличени данъци или разпродаване на държавна собственост или отстъпки които ще ни струват скъпо на без това смазаната ни икономика и народ.
До коментар [#9] от "beriya":
Да, така е. Обаче тая държавна собственост нека я оставим на мира. Държавата си управлява зле собствеността, а тези, на които я продава (под пазарната цена) я разграбват. Така или иначе държавната собственост е загубена кауза. А не остана и много държавна собственост, която може да се продаде и парите да направят разлика за бюджета. Все пак повечето държавни предприятия имат колосални дългове и продажбата на собственост компенсира именно тях (скрития дефицит).