Бюджетният дефицит на касова основа (реално постъпили и похарчени средства) през 2015 г. може да бъде и 1.8% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Това е записано в алтернативния държавен бюджет, който Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготви за 12-та поредна година. Отрицателното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) може да намалее до 1.473 млрд. лв., докато в бюджета, който беше приет на първо четене от Народното събрание, е записано, че "дупката" в края на годината ще бъде 2.489 млрд. лв.
С "паралелния" бюджет икономистите от ИПИ се опитват да покажат, че е възможна различна фискална политика, която залага на стабилни публични финанси, реформи и растеж. Той се фокусира върху овладяване на прекомерния дефицит в публичните финанси, децентрализация и развитие на регионите, както и реформа в здравеопазването. "За съжаление някои от мерките, които сме предложили сега, присъстват повече от 10 години. Има и неща, които се случиха – например въвеждането на плоския данък, но се забелязва едно запазване на статуквото", коментира икономистът Петър Ганев.
Бюджетни проблеми
Икономистите на ИПИ са на мнение, че липсват политики в бюджета, които в крайна сметка да доведат до реални реформи. Според Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ, оправданието на Министерството на финансите с липсата на време е неоснователно. "Основното ядро в сегашното правителство са специалисти и имат опит в управлението. И въпреки закъснението би трябвало да могат да представят един реален бюджет, с визия", смята тя и добавя, че доводът със закърпването на ситуацията сега, а реформите – догодина, не върви.
"През тази година нито бяхме в рецесия, нито излизахме от кризата. Почти необяснимо е защо изтървахме бюджета. Единственото обяснение е желанието да се развърже кесията", коментира икономистът Десислава Николова. Тя припомни, че българският дълг може и да не е на някакви високи за Европа нива, но Румъния стигна до искане на спешно външно финансиране при съотношение дълг/БВП от 20%. "За три години ние успяхме да удвоим нашия дълг. Тъй като през следващите години ще продължим да трупаме дефицити, реално няма как да намалим дълга си", смята тя.
"Ако гледаме данните за дълга и дефицита, изглежда, че 2014 г. е по-тежка година от 2009 г., когато започна кризата", коментира Петър Ганев. Той припомни, че ако се изпълнява тригодишната бюджетна прогноза, това означава България да остане още 4 години в дефицит, а общо периодът на харчене над произведеното ще надхвърли 10 години. Според него поемането на все повече дълг не е толкова безобидно, тъй като лихвените плащания през следващата година вече приближават 1 млрд. лв.
Нарушение на закона
Според Десислава Николова внесеният от Министерството на финансите бюджет нарушава Закона за публичните финанси по няколко начина. На първо място, законът беше нарушен от гледна точка на сроковете. По-важното обаче е, че се нарушават фискалните правила, приети в началото на 2013 г. и влезли в сила от 1 януари 2014 г. С дефицит над 2% през 2015 г. и 2016 г. се нарушава Пактът за фискална стабилност, а в представената тригодишна средносрочна прогноза е записано, че бюджетът ще започне да изпълнява закона едва през 2017 г. "Може би обяснението за тези законови нарушения са свързани с факта, че не са разписани санкции в закона и това дава възможност да се игнорират", смята Николова. Според нея заложената консолидация в размер на 0.5 пр. пункта на година е притеснителна и правителството трябва да си постави по-амбициозна цел.
| КФП 2015 (Министерски съвет) и Алтернативен бюджет на ИПИ | ||
| МС 2015 | ИПИ 2015 | |
| Общо приходи (млн. лв.) | 30 335 | 29 981 |
| Общо приходи (% от БВП) | 36.8 | 36.4 |
| Общо разходи (млн. лв.) | 31 844 | 30 474 |
| Общо разходи (% от БВП) | 38.6 | 37 |
| Вноска в ЕС (млн. лв.) | 980 | 980 |
| Дефицит (млн. лв.) | 2 489 | 1 473 |
| Дефицит (% от БВП) | 3 | 1.8 |
Акценти от алтернативен бюджет 2015
- Премахване на данък дивидент (сега 5%), данък лихва (заложен 8%) и други неефективни данъци (например върху наследствата)- Намаляване на данъка върху ЕТ до 10% (сега 15%), ограничаване на данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма
- Постепенно покачване на акциза върху цигарите още от 2015 г. чрез акцизен календар за периода 2015 - 2018 г.
- Приватизация на закъсали държавни компании (БДЖ, "Български пощи"), преглед на управлението на държавната собственост и отключване на "мъртвия" публичен капитал
- Свиване на текущите разходи (за заплати и текуща издръжка) в публичния сектор с 10% спрямо планираното – единствено разходите за образование остават непроменени
- Фискална децентрализация – прехвърляне на 1/5 от приходите от подоходния данък към общините
- Здравна реформа – разбиване на монопола на НЗОК и пренасочване на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд
- Преосмисляне на регулациите на пазара на труда и реформа в пенсионното дело
- Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове; без промяна на максималния осигурителен доход и съответно на максималната пенсия
Бюджетният дефицит на касова основа (реално постъпили и похарчени средства) през 2015 г. може да бъде и 1.8% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Това е записано в алтернативния държавен бюджет, който Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготви за 12-та поредна година. Отрицателното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) може да намалее до 1.473 млрд. лв., докато в бюджета, който беше приет на първо четене от Народното събрание, е записано, че "дупката" в края на годината ще бъде 2.489 млрд. лв.
С "паралелния" бюджет икономистите от ИПИ се опитват да покажат, че е възможна различна фискална политика, която залага на стабилни публични финанси, реформи и растеж. Той се фокусира върху овладяване на прекомерния дефицит в публичните финанси, децентрализация и развитие на регионите, както и реформа в здравеопазването. "За съжаление някои от мерките, които сме предложили сега, присъстват повече от 10 години. Има и неща, които се случиха – например въвеждането на плоския данък, но се забелязва едно запазване на статуквото", коментира икономистът Петър Ганев.
3 коментара
Поначало политиците са изкушени да харчат повече пари, за да се харесат повече на избирателите, освен това ако са и предвидили да гепят 10% има голямо значение дали ще изхарчат 78 млрд или 80, 10% от разликата са си 200 млн, които удобно ще заминат към нечии банкови сметки на Кайманите.
ипи пак пробутват лабализмите си. дават за пример румъния, която при дълг 20% от БВП е поискала спешно външно финансиране. абе, ей, другарки и другари, и ние изпитваме същия риск, но не заради публичните финанси, а заради всичките contingent liabilities, които се крият във финансовия сектор и в държавните предприятия. вие не откривате топлата вода, с това твърдение, а поставяте грешна дииагноза на база на симптома. Затова не заслужавате доверие.
А това, че си пробутвате идеологиите, си е ваша работа, само се надявам, че не очаквате да ви вярваме и подкрепяме.
Вече 25 години гледаме как именити и не съвсем именити икономисти когато не са във властта се правят на много умни, а когато са във властта започват да творят глупости. Стига вече празни приказки, време е нещата да започнат да се случват...