Правителството маха една от многото привилегии на земеделците

Минималните осигуровки за производителите се изравняват с тези на всички останали. ДПС заплаши с протести

Секторът на земеделието има ръст всяка година, но е с най-много субсидии и данъчни преференции
Секторът на земеделието има ръст всяка година, но е с най-много субсидии и данъчни преференции    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Секторът на земеделието има ръст всяка година, но е с най-много субсидии и данъчни преференции
Секторът на земеделието има ръст всяка година, но е с най-много субсидии и данъчни преференции    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Земеделието е секторът с най-много субсидии и най-многобройни данъчни преференции - ниски осигуровки, най-високи признати разходи, ваучери за безакцизно гориво. Логично управляващите обещаха и предложиха поне един от бонусите им да падне - земеделските производители да плащат малко по-високи социални осигуровки: минималният размер на месечния осигурителен доход да порасне от 240 на 420 лв. през 2015 г. С този ход правителството на практика изравнява техния праг спрямо всички останали свободни професии, които от години са задължени да плащат месечните си осигуровки на тази база. Промяната е записана в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2015 г., приет на първо четене в Народното събрание във вторник.

Целта е заетите в земеделието да плащат поне малко повече, тъй като потребяват здравни и пенсионни услуги наравно с по-натоварените данъкоплатци. Освен това секторът расте всяка година, но осигуровките му не са пипани от 5. Засега има един гръмогласен противник на по-справедливото облагане - ДПС. Естествено, новината се приема негативно и от част от заетите в агросектора. Това обаче не може да е причина правителството да наложи по-справедливото облагане.

За и против

При дебатите в парламента председателят на ДПС Лютви Местан заяви, че решението не само е грешно, а дори е престъпление. Според него така се наказват малките производители, за които увеличаването на месечната осигурителна вноска от 60 на 110 лв. е непосилно бреме. Той заплаши, че ако бюджетът на ДОО не бъде променен между двете четения, ще последват протести.

От ДПС са категорични, че вдигането на прага за земеделските производители (сред които са и част от техните гласоподаватели - тютюнопроизводителите) ще принуди много от тях да минат в сивия сектор.

Представителите на бранша се обявяват за запазване на ниската осигурителна тежест, което обаче е желанието на всички самоосигуряващи се в България. Според председателя на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели Магърдич Хулиян повишението на осигуровките в сектора ще доведе до сив сектор. Хулиян смята още, че трябва да има диференцията в облагането на различните фермери както спрямо големината им, така и спрямо вида на производството.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров обаче осигуровките за земеделските производители трябва да бъдат увеличени, за да има еднакво третиране на всички работещи свободни професии. Според него не трябва само наемните работници да носят цялата тежест за попълването на бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ).

Сектор на минимум

По данни на Лютви Местан земеделски производители са 76 хиляди. По неофициална информация почти половината - около 35 хил. земеделски производители, се осигуряват на минималния праг, а по-голямата част са в сектора на тютюнопроизводството. До приключването на редакционния брой от НАП не предоставиха данни.

Министерството на земеделието и храните, което също се обяви против повишаването на минималните прагове, съобщи, че очаква допълнителните приходи от повишаването да бъдат около 13 млн. лв. годишно, което според ресорния министър Десислава Танева е несъществено увеличение.

Привилегиите

Земеделските производители са привилегировани по две направления. От една страна, от техния месечен доход се отнема с 40% по-малко спрямо останалите свободни професии, имат право да си приспаднат 60% от разходите, имат и акцизна преференция. От друга страна, те получават европейско доплащане, национално доплащане, а в някои случаи и двете. И въпреки двойно по-малките вноски в момента те имат право да се възползват в еднаква степен от услугите, които предлага държавата. Предлаганото медицинско обслужване е същото, както и минималната пенсия, която получават всички, които се осигуряват на минимален доход - около 150 лв.

Секторът земеделие създава най-малка част от БВП на страната – 7% към третото тримесечие на 2014 г. Въпреки това той е единственият, който получава директни субсидии. Тютюнопроизводителите, които нямат право на европейско подпомагане, струват на държавата около 100 млн. лв. за 2014 г. Това е с 15 млн. лв. повече спрямо миналата година. Въпреки че България трябваше да спре да подпомага тютюнопроизводителите през 2010 г., страната продължава да го прави. На теория тези средства трябва да се използват за пренасочване към други производства, но по данни на МЗХ засетите с тютюн площи през 2013 г. са се увеличили с 13% до 20.6 хил. акра, а добивът е нараснал с 30%. Данните на Националния статистически институт (НСИ) потвърждават, че секторът се развива добре през годините. Номинално делът му в БВП се е увеличил с близо 25% за последните 5 години.

Нови правила

През следващата година влизат някои нови правила за получаване на земеделски субсидии, които според официалните прогнози на агроминистерството трябва да доведат до известно изсветляване на сектора. Влиза т.нар. правило "активен фермер". Това са производители, 1/3 от приходите на които са от селскостопанска дейност, включително приходи от земеделско производство и субсидии. Това изисква регистрация, която е обвързана с плащането на осигуровки, но се очаква изискванията за активен фермер да не важат за най-дребните стопани.

Освен това от 2015 г. ще се прилага схема за подпомагане на дребните земеделски производители с помощ между 600 и 1250 евро, като очакванията са кандидатите по нея да са регистрирани като земеделски производители, което означава и да плащат осигуровки. Според Магърдич Хулиян обаче това едва ли ще доведе до изсветляване, особено ако се приемат по-високи ставки за осигуровките. Причината е, че се очаква помощта да е средно 600-700 евро, т.е. съпоставимо с годишните осигуровки.