Бюджетът не залага реформи през следващите три години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бюджетът не залага реформи през следващите три години

Огромният дефицит през 2014 г. не е причинен от еднократно явление, смята икономистът от ИПИ Петър Ганев

Бюджетът не залага реформи през следващите три години

Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ)

5089 прочитания

Огромният дефицит през 2014 г. не е причинен от еднократно явление, смята икономистът от ИПИ Петър Ганев

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


1.8%

е дефицитът, който е заложен в алтернативния бюджет на ИПИ за 2015 г.
Петър Ганев е старши икономист в Института за пазарна икономика" (ИПИ). Той започва стажа си в неправителствената организация през 2007 г. Интересите му са в разнообразни области на икономиката, но фокусът му пада върху конкуренция, данъци, икономическа свобода, климатични промени, енергетика, крайна бедност. Той е инициатор и организатор на Студентския клуб към ИПИ. Автор е на редица статии, публикувани в седмичния бюлетин на ИПИ "Преглед на стопанската политика", в бюлетина за ниски данъци.

Наистина ли държавният бюджет е толкова важен за икономиката?

Важен е по три направления. Първото е свързано с общата рамка, която създава - дали създава стабилност и възможност за хората и компаниите да планират дългосрочно. През последната година и половина ние тази стабилност я унищожихме, изгубихме доверието на инвеститорите към страната. Доверието във финансите на държавата зависи изцяло от бюджета – какъв е дефицитът, какъв е дългът. На следващо място, важен е от гледна точка на структурните политики, които задава – дали ще имаме качествено образование, дали ще имаме пенсии след 20 години. Всички системи, които се контролират от държавата, зависят от бюджета – пазар на труда, здравеопазване, капиталови разходи. На трето място е чистото преразпределение - издръжката на обществената сфера, социалните разходи и др. Заплатите на над половин милион души зависят от бюджета, пенсиите, помощите. По време на дискусиите фокусът пада върху чистото преразпределение, докато общата рамка и политиките се пропускат. И това в крайна сметка води до запазване на статуквото и структурата на бюджета.

Бюджетите наистина изглеждат еднакви последните години...

Да. Много ясно се вижда как се следва една и съща структура. Има доста неясноти в самия бюджет, които през годините остават. Разходите не са разписани по функции. Когато министърът отказва да направи бюджета по-прозрачен, той по-трудно може да бъде критикуван.

Има ли буфери в бюджета за 2015 г.?

Според мен видими буфери няма. Има скрити буфери. Например капиталовите разходи. Ако няма пари, те просто няма да бъдат направени. Като на евентуален буфер може да се гледа на разходите, които са зависими пряко от министъра на финансите и той просто може да ги ореже. Преди се вкарваха пари в резерва за непредвидени разходи. Тази година там беше публичната програма за регионално развитие. Буфер в администрацията също няма. Там вече има предвидено съкращение от 10% и едва ли ще може да се свие още ресурс при нужда.

Това съкращение на разходите за администрация се рекламира като реформа...

Вижда се, че при заплати и осигуровки наистина има съкращение. Но няма съкращения от гледна точка на издръжка. Ако министърът наистина мисли да прави съкращения на база на вече направени функционални анализи при различните структури, не може да не съкрати разходите за издръжка. Според мен тези съкращения са свързани с програмата за развитие на регионите, която беше махната. Повече от половината от тези 500 млн. лв. бяха насочени към регионални проекти на отделните министерства. Реално обаче голяма част не отидоха за инвестиции, а за заплати и издръжка. И аз си мисля, че съкращенията на разходите са свързани с махането на програмата, по която ще се окаже, че много проекти няма да се осъществят до края на годината и парите ще бъдат върнати. 

Бюджетът може ли да бъде инструмент, с който да се съживи икономиката?

Може. Но не трябва да се гледа на него като инструмент, който да финансира големи инфраструктурни проекти и да се надяваме да се създават устойчиви работни места. Бюджетът трябва да се разглежда като инструмент за растеж, който не пречи и не убива икономиката. През тази година се случи именно това. Бюджетът беше използван за публични инвестиции, но в крайна сметка беше изпуснат. Дефицитът нарасна двойно, растежът беше убит, отнеха ни кредитен рейтинг, инвеститорите не дойдоха и за капак си създадохме банкова криза. И се получи така, че заради проблеми с бюджета, породени от политически боричкания, загубихме доверието на инвеститорите в икономиката. Започна да се харчи, приходните администрации спряха да работят ефективно, спряха всякакви реформи, доколкото въобще е имало такива, и спря растежът. А икономиката беше започнала да се възстановява.

С бюджет 2015 няма ли да се върне поне част от това доверие?

В бюджета има положителни неща. Премахната е регионалната програма, която служеше за раздаване на пари на политически приятели. Изглежда, че има разбиране на проблемите и не се залагат твърде оптимистични приходи. С разходите се действа по-внимателно. Залага се консолидация на дефицита, но според мен не е достатъчно амбициозна. Нарушаваме собствения си Закон за публичните финанси. Той казва, че през 2015 г. трябва да имаме 2% дефицит спрямо БВП, а в края на 2017 г. да имаме балансиран бюджет. А в тригодишната рамка е заложено едва след 3 години да влезем в рамките на 2%. Изглежда, че в момента сме в по-тежко положение, отколкото бяхме 2009 г. А тогава бяхме в рецесия, а Европа и светът бяха в тежка криза. Въпреки това тогава успяхме да свием дефицита по-бързо, отколкото е заложено сега. Липсва желание за големи реформи – на здравната каса, на пенсионната система...

Министър Горанов каза, че за 20 дена е абсурд да се направи бюджет с реформи.

Трябва да спрем да гледаме на министъра като на човек, който сега влиза и не знае какво се случва. Това е цяла администрация. Там има хора, които правят бюджетите от години. И накрая министърът само го внася в парламента. Тези хора много добре знаят къде може да се оптимизира. Да, нямаше време, но в крайна сметка отговорността е на държавата и тази държава не може да се разглежда като отделни хора, които от време на време са на власт. 

А оправданията, че не всички реформи, за които настоявате, могат да се случат през бюджета?

Много реформи просто няма как да не минат през бюджета. Реформите във всички бюджетни системи минават през финансиране от бюджета. Такова е положението в здравната система. Реформата в този сектор ще мине през закона за здравето например, но финансово трябва да се отрази в бюджета. Ако се вземе решение, че част от вноските трябва да се пренасочат към частни фондове, тогава тези пари ще бъдат извадени от приходната и разходната част на бюджета.  

Как виждате да се случи подобна реформа в здравеопазването?

Въпросът е кой ще контролира разходите по-добре. Защото, независимо дали е частна или държавна, всяка болница има стимул да държи пациентите по-дълго или да пише по-скъпи пътеки, защото държавата плаща. Ако контролът се осъществява от частни фондове или частни каси, той ще е по-добър. Защото сега се източва държавата, но един предприемач трудно ще позволи да бъде източван. Ако искаме качествени здравни услуги, те трябва да се предлагат от хора с пряк интерес, а не от бюрократи. 

В алтернативния бюджет, който представихте тази година, предлагате консолидация на дефицита от близо 2 пр. пункта само за една година, но финансовият министър е категоричен, че това е опасно за икономиката.

Това, което той казва, звучи като макроаргумент – да не се консолидира твърде бързо, за да не сринем икономиката. Но според мен е по-скоро разходен аргумент – не може да се съкрати счетоводно нищо повече. И вероятно не може, но само при условие, че не се правят никакви сериозни реформи и се промени начинът, по който работи дадена система. Но трябва да се знае, че дефицитът не помага на икономиката, каквито твърдения има. Парите не се използват за инвестиции. Тези пари просто изтичат и изчезват. 

В тригодишната бюджетна прогноза е заложена консолидация от 0.5 на сто всяка година. Това означава ли, че, залагайки тази стъпка, няма да има реформи поне три години?

Всъщност средносрочната рамка е най-притеснителното, не толкова самият бюджет за 2015 г. Заложената консолидация с по 0.5 на сто означава, че не се залагат сериозни промени в бюджета следващите три години. Тук аргументът с липсата на време вече не важи. Ако приемем, че ще консолидираме с тази стъпка, значи дефицитът ще изчезне през 2021 г. Последните две години доказахме, че плановете не си ги спазваме, и за съжаление все в негативен план. Дори да заложим постепенна консолидация през следващите три години, вероятността през тези 3 години някой да обърка нещо е твърде голяма. Освен това заложената стъпка на консолидация означава, че поне три години ще нарушаваме Закона за публичните финанси. Може би причината е, че няма разписани санкции, но реално е трудно да бъдат разписани санкции. В този случай отговорността не е само на министъра, защото бюджетът се приема от депутатите и ако те преценят, че той нарушава закона, могат и да не го приемат.

Смятате ли, че финансовото министерство планира по-нисък дефицит от заложените 3.7% през тази година?

Възможно е в крайна сметка да бъде по-нисък. Много често в последните месеци има изненади. Оказва се, че може да се спести ресурс, който уж е трябвало да бъде неизбежно похарчен. Според мен дефицитът може би няма да е 3.7%, но ще е над 3%. Това ще ни даде основание да твърдим в Брюксел, че това е еднократно явление. Но всъщност той произтече от политическата нестабилност, липсата на реформи и от самата структура на бюджета. Той не е произтекъл от кризата с КТБ или заради руско-украинския конфликт. Не е ясно кое е това еднократно събитие, за което ще твърдим пред Европейската комисия, че ни е причинило дефицита.

Смятате ли, че приходите могат в крайна сметка да са повече от заложените?

Те ще се вдигнат, но постепенно. Не очаквам някакви свръхприходи.

Мерките в алтернативния ви бюджет изглеждат приблизително едни и същи всяка година. Защо?

Сходни са, особено последните години. Причината е статуквото при държавния бюджет. До 2008 г. той търпеше промени. След това всякакви промени в структурата на бюджета спряха. Идеята, че в криза е по-добре да не се променят много неща, доведе до това, че бюджетът изглежда еднакво и съответно мерките, които ние предлагаме, изглеждат еднакви. Разликата май е само в различния дефицит, който трябва да борим. Ако е по-малък - можем да предложим повече реформи. Ако е по-голям - трябва първо да се справим с него и след това са реформите. Един от фокусите ни тази година е децентрализацията. Предлагаме да се прехвърлят 2 пр. пункта от подоходното облагане към общините. Това е важно. Първо, това променя структурата на бюджета. Не само да вдигаме и свиваме разходите, а променяме начина, по който се харчат парите. Дават се стимули на общините, дава им се ресурс за публични инвестиции, които на този етап в България не могат да се случат, ако не са публични. У нас няма концесии и начини за инвестиране на публични проекти с частни пари. Затова е нужен някакъв ресурс към общините, който те да управляват. Той може да замести част от капиталовите трансфери, които получават от държавата. Ще имат стимул да привличат инвеститори, за да има повече хора, които да работят там, и съответно общините да печелят повече.

Как могат да се случат всички реформи, заложени във вашия алтернативен бюджет, при положение, че съпротивата е толкова голяма, най-вече в администрацията?

Тези, които са против реформите, не винаги са в администрацията. На политическо ниво най-често няма желание за реформи. Пример за това са исканото от нас отпадане на монопола на здравната каса и тази децентрализация, за която говорихме. И двете реформи отнемат власт от политиците и функционерите. Ако има обществено разбиране, дори протести не могат да спрат промените. Но за съжаление в момента го няма. Хората не усещат директно как държавата бърка в джоба им и заради това нямат проблем. Освен това всеки получава някакви облаги и не желае да се раздели с тях.

Кои са най-спешните реформи, които трябва да се направят в краткосрочен план? Кои в дългосрочен?

Ако говорим за краткосрочни мерки, това, на първо място, е дефицитът да влезе в рамките на закона, разбира се, не с цената на всичко. Не трябва да се сринем, за да го постигнем, но според мен е възможно да се постигне с адекватни мерки. Другото е да се разбие монополът на НЗОК и да се пристъпи към децентрализацията. По-дългосрочните – пенсионната реформа, но не само вдигането на възрастта. Трябва да се говори за личните спестявания, за дейността на НОИ, за по-голямата роля на капиталовия стълб. Не трябва да оскъпяваме допълнително труда, което означава запазване на системата за минималните прагове – ако няма договорка, те да остават непроменени. Трябва да се фокусираме върху създаването на работни места. Идеята да се пазят съществуващите работни места е хубава, но вече няма какво да пазим. Трябва да се създават нови. А това няма как да стане, ако не променяш Кодекса на труда, който е от комунистическото време. Не може и като вдигат минималните прагове, максималния праг, минималната работна заплата. По този начин държавата усложнява създаването на работни места.

Как ще отговорите на критиките, че без административно вдигане на доходите се създават работещи бедни?

Това звучи абсурдно. Работещи бедни наистина има. Но не може да се гледат само работещите и да забравим за всички останали. Рискът от бедност при безработните е 7 пъти по-голям, отколкото риска от бедност при работещите. Ако вдигаме заплатите изкуствено, за да могат поне работещите да не са бедни, правим бедни всички други, които не могат да си намерят работа.

Какви са реакциите на хората, когато видят колко всъщност дават на държавата от своите доходи и точно за какво?

Бележката, в която сме направили разбивка на това колко всеки човек дава на държавата, предизвика голям интерес. Представени по този начин, хората започват да се интересуват от това колко излиза от джоба им. Иначе няма разбиране какъв ни е бюджетът и къде отиват парите ни. Тази липса на интерес може би е провокирана от доста популисткото говорене по медиите. Хората истински се шокират от сумата, когато видят сумата, която дават за социални плащания и обезщетения. Шокират се в някаква степен, като видят, че разходите за лихви по стари дългове вече са колкото за едно ново министерство. На година държавата вече плаща по 1 млрд. лв. и това е при положение, че имаме нисък дълг около 30%. Можем да си представим, ако дългът беше 60% или 100%. В края на годината всеки човек ще дължи средно по 3418 лв., което е с 1000 лв. повече спрямо миналата година. За съжаление редукцията на дълга ще започне едва през 2017 г., и то съвсем минимално. Трябва да знаем, че страни с по-нисък дълг от нашия изпуснаха нещата. Това показва, че тази стабилност е малко илюзорна.

1.8%

е дефицитът, който е заложен в алтернативния бюджет на ИПИ за 2015 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    Лошо.Това се чува от все повече хора.Дано пък бъркат.

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Много лоша новина, без реформи пак ще наливаме в кацата без дъно, и ще продължаваме да изоставаме.

  • 3
    glog avatar :-|
    glog

    Новината, че през близките няколко години няма да има сериозни реформи, не е нито сензация, нито изненада. Че нещата ще бъдат такива можеше да се прогнозира още веднага след като станаха известни резултатите от последните парламентарни избори. И даже много преди тези избори. Защото за да има реални сериозни реформи са необходими цял ред условия, каквито в България за сега няма. Тук аз ще се спра на три от тях, които според мен са най-важните.

    Първата причина, поради която такива реформи са невъзможни сега, е, че на политическата сцена няма ни една сериозна политическа партия, която да има ресурс за влизане в парламента и заедно с това да има ресурс да проведе такива реформи. Всъщност в настоящия парламент има два вида политически партии. Първата група обхваща ГЕРБ, БСП и ДПС, които имат ресурс да управляват, но нямат ресурс за сериозни принципни реформи, тъй като това са партии на статуквото. И именно при тяхното управление държавата е била докарана до сегашното си катастрофално положение. А да очакваш, че политическите партии, които са довели държавата до пропаст, без да са преминали през някакъв процес на възраждане или на принципна промяна ще проведат рационални реформи, които ще обърнат посоката на методите на управлението на 180 градуса, е все едно да чакаш от умрял писмо.

    Другата група е доста разнородна и обхваща РБ, Атака, ПФ, ББЦ и АБВ. Нито една от тях няма реален управленчески ресурс. Нямат и реален реформаторски ресурс. РБ поради това, че все още не е единен политически субект, а е сбор от политически партии, всяка от които води своя политика, която не винаги е приемлива за другите. А от реформи се интересуват само представителите на ДСБ и до голяма степен на ДБГ. Чийто лидери, между другото също са играли някаква управленческа роля в предходния период, довел до сегашната ни разруха. АБВ просто защото е наскоро откъснала се част от БСП. Атака и ББЦ е невъзможно да се приемат сериозно за сериозни играчи на политическата сцена, които биха могли да извършат една трудна и изискваща висок политически професионализъм реформа. А издигането от ПФ на Слави Бинев като водеща фигура в парламентарната група на коалицията, показва, че реформаторския ресурс на ПФ има отрицателна стойност.

    Втората причина е, че за сега между известните лидери на парламентарните партии в Парламента и в Министерския съвет нито един не притежава оня букет от качества, който е необходимо да притежават, за да може да наложи и да проведе една прекалено трудна радикална реформа. Единствен, който би могъл да направи това, е ББ, но той не притежава познанията, необходими за да се определят и проведат не просто реформи, а реформите, които са наистина необходими и биха могли наистина да извадят държавата от положението, в което е изпаднала. А да се разчита на компетентни съветници, е все едно да хвърляме чоп, за да определим какви реформи да проведем.

    Третата и вероятно най-важна причина е фактът, че няма как една управляваща коалиция, която обхваща в себе си поне десетина партии и партийки, всяка от които държи за своята различна от другите политическа програма, да наложат една наистина радикална и наистина полезна реформа, която ще засегне личните и партийните интереси на повечето от тях. Защото основна причина за сегашното съдържание на държавата е широко разпространената политическа и управленческа корупция, а политиците,които не са корумпирани, независимо членове на коя от парламентарните партии, не са много. Няма и политическа партия, която да не води, малко или много, прокорупционна политика. Поради което няма как десетина партии, всяка с различни корупционни интереси, да създадат една ефективно работеща антикорупционна реформа.

    Разбира се, може да се контрира с идеята, че те могат консеснусно да проведат такава реформа. Но консенсусът – това е резултат от система компромиси, които са толкова повече и по-големи, колкото повече са участниците в изграждането на този консенсус и колкото по-големи са различията между тях. Поради което такава консеснусна реформа, приемлива за десетина разнородни партийки, няма как да бъде едновременно и радикална, и ефективна, и полезна. И всъщност при сегашната реална ситуация най-многото, което управляващите могат да направят, е да спрат процеса на разрухата и да стабилизират държавата на положението, в което е сега.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Някой е мислел, че това правителство ще прави реформи ли?

    Ами че половината от батаците в държавата са плод на предишното управление на г-н Борисов. Останалата половина я дължим на брака на БСП и ДПС.

    Само много посредствени особи могат да се надяват, че родителите ще посегнат на урода, който са създали с толкова много старание...

  • 5
    rmarkov avatar :-|
    R VMarkov

    ИПИ? ИПИ отдавна постигна в България това, което проповядва - ние дефакто нямаме правителствен сектор (мечтата на пазарните фундаменталисти - икономически неолиберали), всичко е един голям частен сектор. Имам предвид нашето правителство не е като например правителствата на Китай, САЩ, Великобритания, Япония, Канада, Австралия, Турция и т.н. Изброените правителства са монополните издатели на съответните национални валути, а неправителствените им сектори са ползватели. В България ВСИЧКИ, включително и правителството, сме обикновени ползватели на лева, понеже левът не е лев, а е 1евро=1.95 лв.

    НЕСУВЕРЕННИ ВАЛУТИ: ЗЛАТНИ СТАНДAРТИ, ФИКСИРАНИ ВАЛУТНИ КУРСОВЕ И СПЕЦИАЛНИЯТ СЛУЧАЙ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРИЧЕН СЪЮЗ - ЕВРОЗОНАТА

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2014/11/10.html

  • 6
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Може ли някой да обясни ,защо след като едни банки в САЩ се срутиха , ехото по света не заглъхва.
    Не само в България. Знаем ,че някои ще кажат за др. страни.
    Но как така стана , че се отрази на целия свят . Толкова много капитал и не биха могли да имат .

  • 7
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Някой все още питай нЕкви "надежди", че местните така наречени "десни" могат да приложат пазарни реформи?

  • 8
    chichi01 avatar :-?
    Чичи (Ice Man's fan)

    До коментар [#3] от "glog":
    ГЕРБ не е партия на статуквото. Създадена е през 2006 година.
    Това е опорна точка на хъба Моника Станишева - Антон Кутев. ГЕРБ не е плод на роене или цепене на съществуващи партии, каквито са например ДСБ, СДС и АБВ, може би и дори НФСБ на Валери Симеонов. В този смисъл, току що изброените партии са много повече партии на статуквото, каквито на практика са. ГЕРБ в основната си част няма бивши членове на БСП, ДПС или СДС на висши, средни или нисши ръководни постове. Ако има някъде, все пак днес това е най-голямата партия, то тези политически номади не влияят по никакъв начин на политическите насоки и решения взимани в ГЕРБ. Това са факти, колкото и да бучат и фучат дървените философи с червена или виолетова окраска тук.
    Много по-важно е да имаме реална представа поне в общи линии по конкретната тема - бюджет на държавата и реформи. От написаното тук като критики, както в статията, така и в коментарите, мога да направя много пряк паралел до позициите на БСП, изказвани напоследък и снощи отново потвърдени от финансовият Гъбарко - Румен Гечев, в Панорама по БНТ. Вдигайте заложените приходи, защото това е начина, няма реформи, защото няма приходи, а няма приходи, защото не ги залагате!? Какви идиоти са в Мин Фин! Защо просто не ги заложат тези приходи в таблиците и ще извадят държавата от блатото? Видите ли, те си слагали много ниско летвата, за да я прескочат с лекота и да се бият в гърдите, че са шампиони.
    Фактите обаче са други - както казва и въпросният Петър Ганев:

    "В алтернативния бюджет, който представихте тази година, предлагате консолидация на дефицита от близо 2 пр. пункта само за една година, но финансовият министър е категоричен, че това е опасно за икономиката?

    "Това, което той казва, звучи като макроаргумент – да не се консолидира твърде бързо, за да не сринем икономиката. Но според мен е по-скоро разходен аргумент – не може да се съкрати счетоводно нищо повече. И вероятно не може, но само при условие, че не се правят никакви сериозни реформи и се промени начинът, по който работи дадена система. Но трябва да се знае, че дефицитът не помага на икономиката, каквито твърдения има. Парите не се използват за инвестиции. Тези пари просто изтичат и изчезват."
    Къде? Защо не покажете? Основно през заплати на държавни служители, здравна каса - общо казано, финансиране на каци без дъно, като енергетиката и плащане на пенсии. Така че Министърът със сигурност е прав - ние не сме в положение да имаме бюджет, през който да се прокарва някаква политика. Ние имаме счетоводни сметки, които трябва да се балансират чрез финансиране от същият "бюджет" и то чрез дълг. Думата реформи е много модерна, но напълно изпразнена от съдържание, когато става дума за бюджета на страната ни. Това, което Ганев коментира, важи са ситуация, която би се наричала "идеална". Без наследствата на предишни колосални грешки или по-скоро експерименти. Когато всеки месец имаш да плащаш текущи, неизбежни разходи - кога и какво можеш да реформираш в движение? Съвсем малко, почти нищо. Единственото, което можеш да направиш, е да си свръхконсервативен, с надеждата да успееш да надхвърлиш най-лошите сценарии, та тогава да променяш нещо, но в следващият бюджет. Освен това, когато си планирал да изхарчиш повече, нищо не ти пречи, ако неистина искаш и е възможно, да се реформираш страхотно и да изхарчиш през годината по-малко и по-ефективно. Например бюджета за здравната каса не пречи на Министър Москов да си реформира сектора и да промени нещата в движение. Но ако не го направи? Знам че не е толкова просто и повърхностно, но именно заради това не става с магическа пръчка. А парите се дължат всеки ден, всеки месец и Министерството на финансите трябва да ги осигурява по сметките. Поне колкото е бюджетирало. Същото е и в МВР и Армията - какви реформи, като 90 % от парите отиват за заплати на работещите там? Какви реформи с 10%, които не стигат за боядисване на РПУ-тата например и за бензин на Астрите, камо ли за реформа? Какви изтребители в МО, като всичките им пари отиват за заплати на личният състав? Съкращения! Но съкратените пак директно кацат на бюджета - безработни, обезщетения, пенсии и т.н.
    Искам да кажа, че в нашият случай ние нямаме държава в най-общият смисъл, който дори и Ганев вижда - Министъра не е сам, има армии от служители, които всяка година правят бюджети, а той само го представя... Докато е така, ще имаме счетоводен баланс на България ООД, а не Бюджет на Република България. И Министърът на Финансите не може сам, вчера да промени това!

  • 9
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Виж сега мой чор.. , Чичи (Ice Man's fan)
    1.Не пиши толкомва много ,че като натиснах отговор към теб, не може да се получи тук ,където пиша в момента.
    2.Никой не чете толкова дълги песнопения. А къде се пеят те ,се знае. Тук има диалог .
    3.Само исках да ти кажа , не бъде толкова голям ГЕРБ ер.
    И ГЕРБ не може ни оправи. Май си голям Утопи ст. Преди години и аз бях. Сега се старая да съм реал ист.
    "За , Бога , Братя , ..." , Работете !
    Др. е Ала- Бала.
    А какво не е Ала-Бала, казва само радио Ереван.
    " И то е живо е...е " - казало радио Ереван .

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#7] от "kardinalat":

    Нещата могат да придобият положителен обрат твърде скоро, с идването на МВФ. Явно няма вътрешен управленски капацитет за промяна на обществените системи. Та ние дори за една пенсионна възраст, която трябваше за 2 години да скочи с 8 месеца, сме я докарали дотук на 0 месеца първата година и сега спорим, дали поне за втората да има 4 месеца скок, или да са само 2, или 1 месец. Орешарски имаше познанията какво е нужно, но беше зависим. Новите и да имат парламентарен гръб, лъхат на професионално невежи, да не кажа бездарни управленци. Виж с какви новини ни заляха само за 4 седмици: че слагат минимални цени на такситата, ще има ограничения за строителство на болници в големите градове, ще има ограничения за откриване на нови аптеки, министър предлага лекарите да станат общински чиновници с еднакви заплати по щатна таблица, министър Лукарски успя вече да се щракне като пореден спасител на ВМЗ Сопот, намерил пари за отблокиране на запорираните му за хиляден път сметки. Другите поне чакаха да минат 2-3 месеца на поста, преди да отметнат този ритуал, а нашият не устоя на изкушението и 10 дена....Просто твърде много хора от това правителство не делят еднакви ценности със своите избиратели - те са по душа тоталитаристи, изкоренители на свободното предприемачество и борци за централизирана планова икономика. Такива само МВФ ги опавя.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK