България и петролният срив
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България и петролният срив

България и петролният срив

Защо ефектите от ниската цена на петрола ще се усетят тук доста бавно

15970 прочитания

© Дмитрий Ягодин


За повечето хора, сблъсъкът с петрола става на бензиностанциите. Там е и най-явното доказателство дали цената се движи нагоре или (доста по-рядко) надолу. Последните месеци дори в България, където цените на горивата предизвикват периодично недоволство, стана очевидно, че нещо съществено се променя на петролния пазар. За половин година, цената на барел тип "брент" (основната търгувана разновидност на световния пазар) се срина от 115 долара на 65 долара и продължава да върви надолу.

Това е огромен спад, който върна цената на основното гориво на света близо до тази от началото на кризата през 2009 г. Toй има огромни последствия за целия свят - разклаща икономиката на Русия и други петрокрации като Венецуела и заплашва Близкия Изток с нова вълна на дестабилизация. За останалите държави обаче ниските цени са повече добре дошли. Bank of America изчисли, че спадът се равнява на стимул от близо един трилион долара за световната икономика. Горивата поевтиняват, а това оставя повече средства в джобовете на хората и те могат да ги харчат за стоки и услуги с по-голяма добавена стойност към икономиката. Това звучи чудесно на теория, но какъв ще е позитивният ефект на практика върху българската икономика?

Доста по-ограничен от очакванията, показва проучване на "Капитал". Ефектите логично ще се усетят най-вече в транспортния сектор и логистиката (виж съпътстващия текст). Дори при тях обаче не е ясно дали и колко от това облекчение ще се предаде на веригата до крайния потребител. Повечето компании твърдят, че работят при тежки условия и това ще бъде "глътка въздух", което значи, че спад в цените по-скоро няма да има. Що се отнася до останалите сектори на икономиката, ефектът е още по-спорен.

Това се дължи най-вече на факта, че разходите за индустрията са зависими по-скоро от цените на газа. Той обаче няма намерение да пада. Първо, защото цените на газа се определят на базата на два петролни деривата - мазут и газьол, за последните девет месеца, т.е. все още не отчитат резкия спад на петрола. Това за пръв път ще се отчете на следващото заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), след две седмици. Но дори тогава цената няма да падне - защото имаме да плащаме за минали загуби на "Булгаргаз". В периода 2011-2012 г. "Булгаргаз" плащаше повече на "Газпром", отколкото получаваше от своите клиенти. Тогава ДКЕВР задържаше цените, за да не пострадат бизнесът и домакинствата, от което държавният газов търговец натрупа сериозна загуба. Сега ДКЕВР пък не понижава цените, за да може "Булгаргаз" да компенсира тази дупка. Това ще стане едва от първото тримесечие на 2015 г., което значи, че газът ще падне по-рязко през второто тримесечие на следващата година (виж текста).

Така мислят и големите компании - потребители на природен газ в страната, каквито са химическите заводи, стъкларските предприятия, металургията и топлофикациите, които са по-скоро скептични, че след месеци евентуално биха усетили нещо от сриването на цените на петрола. Масовите товари пък се транспортират с влак, а не с автомобилен транспорт. Тъй като за БДЖ е характерно, че образува цената си не на пазарен принцип, а на база разходи, корекции там също са малко вероятни.  

И накрая, за да затъмни съвсем оптимизма, идва макроикономическият ефект от падането на цената на петрола. От нея, от една страна, зависят приходите от ДДС, които също ще паднат, а от друга - България попада в разширяващата се група европейски страни с дефлация. Общият ценови индекс ще пада заради петрола, което обаче няма да се отрази бързо на потребителските стоки (т.е. домакинствата ще усетят първоначално дефлацията единствено по бензина и дизела). Дефлационният натиск обаче ще ограничи инвестициите и разходите на предприятията, защото те ще харчат по-малко днес, ако вярват, че утре ще е по-евтино. Това пък може да забави икономическия растеж, което ще замрази нарастването на доходите на хората. И това е дори преди да вземем под внимание факта, че ниските цени на петрола ще разклатят сериозно Близкия изток и най-вече Русия, която вече страда от други икономически проблеми като отлив на капитали и санкции. Тези рискове ще поставят на огромно изпитание европейската икономика, особено държавите с по-близки връзки с руския пазар.

Разбира се, икономиката ще бъде облагодетелствана от сериозния спад на петрола, ако той продължи достатъчно дълго. Случващото се обаче е добра илюстрация на това колко уязвима и затънала в проблеми е към момента българската икономика, след като 44% спад на една от основните суровини е недостатъчен, за да помогне на растежа.

По-евтин бензин, по-скъпо евро, по-ниско потребление

На първо място, разбира се, бензинът. Цената на горивото в България пада бавно, но със същия темп спрямо държавите от Западна Европа. У нас цената на дизеловото гориво и бензина, продавани от големите вериги, се е понижила с 9.58% и 10.59% съответно, откакто цените на петрола започнаха да падат през юли. За сравнение - средното понижение в 28-те страни членки на ЕС е 10.94% и  9.49% според официалната статистика на Европейската комисия (виж текста). Сред страните членки има вариации, но те се дължат основно на различните нива на ДДС и акцизите.

Слабото поевтиняване на горивата оказва ефект в още по-слабо или никакво поевтиняване на стоките и услугите, които пряко или косвено са свързани с цената на бензина и дизела. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че масово използваните стоки и услуги като хранителните продукти, безалкохолните напитки, лекарствата, комуналните услуги и т.н. поскъпват. Статистиката за октомври показа дефлация, но само 0.4% (средно поевтиняване на стоките и услугите в потребителската кошница спрямо същия месец на миналата година). Това е най-слабото осреднено поевтиняване за последната година и половина. Разбира се, трябва да се има предвид, че от 1 октомври цената на електроенергията беше повишена административно с 10%. Но, гледайки статистиката, се вижда, че от общо 115 групи стоки и услуги, които следи Индексът на потребителските цени (ИПЦ), само при около 30 има спад на цените. Той е основно при транспортните услуги, които са пряко свързани с цените на горивата (най-вече въздушният транспорт - понижение от 28%). При останалите поевтиняващи групи спадът е свързан или със сезонен характер, или са продукти, които не са от жизнено значение за хората.

Друго, което не позволява на българските потребители да се зарадват достатъчно на ефекта от петрола, е курсът на долара спрямо еврото, съответно спрямо лева. Успоредно с поевтиняването на петрола расте стойността на долара. За последните шест месеца американската валута е поскъпнала с 10.7%. В резултат на това за европейските потребители спадът на петрола е по-нисък, тъй като те трябва да похарчат повече евро за закупуването му. В долари цената на петрола пада с 38% в последните четири месеца и половина, но в евро с 26%. Според валутните анализатори на Citigroup низходящата тенденция при двойката евро/долар ще се задълбочи и вероятно още през 2015 г. ще има паритет между двете валути.

Липсата на осезаемо поевтиняване на живота се отразява и в липса на значителен ръст на вътрешното потребление през третото тримесечие на 2014 г. Предварителните данни на НСИ за брутния вътрешен продукт (БВП) показват, че стойността на потреблението се е покачила с едва 0.3% спрямо периода април - юни. Тогава вътрешното търсене скочи значително - със 7%.

91 долара на барел? Да, бе, да

И докато падащата цена на петрола все още няма кой знае какво отражение върху икономика, тя има сериозно отражение върху държавния бюджет. Една от причините за неизпълнението на приходите от акциз и ДДС през тази година е именно поевтиняването на нефта. Тази причина беше изтъкната от служебния финансов министър Румен Порожанов, когато беше подготвяна актуализацията на бюджета. В новата финансова рамка е заложена средна цена на петрола от 91 долара за барел. На тази база правителството изчислява колко акцизи и ДДС ще събере от вноса, производството и продажбата на горивата.

Цените на бензина засега падат, но бавно
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Тази стойност изглежда обаче висока на фона на тенденциите от последните пет месеца и настроенията на инвеститорите по света. Петролът сорт брент вече се търгува до границата от 60 долара за барел, като анализаторите очакват цената да слезе под тази психологическа граница в началото на следващата годината. За шест месеца стойността на нефта се срина с над 40%. Последните прогнози на Deutsche Bank, най-голямата банка в Европа, американските Bank of America и Merrill Lynch дават доста по-ниска средна цена на нефта от българското правителство – между 70 и 75 долара за барел. Песимистичният сценарии на анализаторите на последните две банки не изключват тази стойност да падне и до 55-60 долара за барел.

Заложената в българския бюджет средна стойност на петрола логично бе определена като твърде висока от опозиционните партии, най-вече от БСП. Депутатите от левицата са категорични, че тази грешна преценка отново ще доведе до неизпълнение на приходите от ДДС и акцизи, което в крайна сметка ще наложи актуализация и на този бюджет около средата на годината. Според Министерството на финансите заложените 91 долара за барел са постижима цел. Финансовият министър Владислав Горанов обясни по време на бюджетна комисия, че дори и да има разминаване, то няма да е опасно за изпълнението на бюджета, тъй като по-голямата част от приходите от горива, които постъпват в хазната, са от акциз. Неговата ставка е твърда, докато приходите от ДДС зависят пряко от цената на горивата. По-важното е, че от финансовото ведомство са направили дребен трик - занижили са консумацията на горивата в България, така че крайният ефект за бюджета може да е нулев.

Според Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), дори и да не се потвърди прогнозата на правителството, това няма да е голям проблем за бюджета като цяло. "Ще има отражение върху бюджета, ако цената падне много, но не и в големи мащаби", смята той.

Време за петролна ваканция

Ефектът от поевтиняващия петрол ще започне да се забелязва по-осезаемо в България през следващите месеци. Цените на горивата следват тези на петрола със забавяне от около месец - месец и половина. Според Величков в средносрочен план цените ба горивата в България може да паднат още, ако цената на суровия петрол продължи да пада.

Цените на стоките също могат да започнат да падат. Вериги като "Кауфланд" и "Зара" например имат автоматични клаузи, които свалят цената на транспорта, когато петролът падне. Това ще им даде възможност да намалят цените, ако решат да печелят дял (ако това се случи, то ще е със сигурност след празниците). Дефлацията е големият дебнещ проблем на еврозоната, а България вече е в тази зона - ако производителите отложат разходи и инвестиции, това ще забави и без това бавно пълзящия ръст на икономиката. Но Явор Алексиев, икономист в ИПИ, смята, че за икономика като нашата падането на потребителските цени по-скоро е положителен феномен в текущия момент. "В момент като сегашния, когато доходите стагнират и растат по-бавно, един дефлационен натиск не е нещо, от което може да се очаква да промени поведението на потребителите и фирмите, дори напротив", обясни икономистът.

В дългосрочен план обаче ефектът на евтиния петрол ще бъде много по-значителен. Например спад в цените на газа (дори с планираното деветмесечно закъснение) ще е сериозен стимул за индустрията. В същото време потребителите могат да започнат да харчат спестените средства от по-евтиния бензин и дизел (особено когато усетят, че намалението е по-трайно), което ще увеличи вътрешното търсене и ще стимулира икономиката.

Тъй като основни пазари на България като Германия са ръба на рецесията, надеждата е, че петролният срив ще успее да ги стимулира. Този стимул обаче няма да продължи вечно. Дори Саудитска Арабия, която е сред основните причини за срива на цените (виж текста), не може да издържи дълго на под 80 долара за барел. Очакването е, че към края на годината цената отново ще започне да пълзи нагоре. Тоест България ще има прозорец, в който може да се възползва от неочакваната петролна ваканция, но той няма да стои отворен продължително.

по темата работиха

Калина Горанова, Георги Желязков, Радостина Маркова, Илин Станев, Огнян Георгиев

За повечето хора, сблъсъкът с петрола става на бензиностанциите. Там е и най-явното доказателство дали цената се движи нагоре или (доста по-рядко) надолу. Последните месеци дори в България, където цените на горивата предизвикват периодично недоволство, стана очевидно, че нещо съществено се променя на петролния пазар. За половин година, цената на барел тип "брент" (основната търгувана разновидност на световния пазар) се срина от 115 долара на 65 долара и продължава да върви надолу.

Това е огромен спад, който върна цената на основното гориво на света близо до тази от началото на кризата през 2009 г. Toй има огромни последствия за целия свят - разклаща икономиката на Русия и други петрокрации като Венецуела и заплашва Близкия Изток с нова вълна на дестабилизация. За останалите държави обаче ниските цени са повече добре дошли. Bank of America изчисли, че спадът се равнява на стимул от близо един трилион долара за световната икономика. Горивата поевтиняват, а това оставя повече средства в джобовете на хората и те могат да ги харчат за стоки и услуги с по-голяма добавена стойност към икономиката. Това звучи чудесно на теория, но какъв ще е позитивният ефект на практика върху българската икономика?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

42 коментара
  • 1
    alabalko avatar :-|
    alabalko

    Ефектът е, че другата зима парното ще е значително по-евтино, дори и другата зима петролът да поеме нагоре.

  • 2
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    Смятам, че Саудитска Арабия, както и останалите водещи петролни арабски държави в ОПЕК, ще продължат настоящия си курс на ненамеса с административни мерки върху цената на петрола. Това е видно от предприетите от тях политики по диверсификация на източниците на икономически растеж, с което балансират макрорамката на финансите си.

  • 3
    nikolayv avatar :-P
    Nikolay

    Я се уточнете авторите на статията - колко трябва да се плашим тук от дефлацията и най-вече защо, че нещо сте я огелпили вътре.
    Аз никак не съм разтревожен от дефлацията, напротив, много й се радвам. Изобщо не считам, че в общото надуване на цените на активи и суровини, което се случи последните 15 години имаше нещо хубаво и това, което се случва е една естествена корекция.

  • 4
    l_i_k_a_t_a avatar :-|
    l_i_k_a_t_a

    1 долар за стане барела тук промяната ще бъде незначителна.
    И пак ще се появи някой, който ще каже че цената на горивата по бензиностанциите не зависи, само от цената на петрола,но и от други фактори.

  • 5
    aralambi avatar :-|
    aralambi

    Има нещо, което не е отчетено в тези прогнози за падане на приходите в бюджета от поевтиняване на горивата - при по-ниски цени хората ще си карат колите по-често и ще се увеличи консумацията на горива. Акцизът е твърда сума на литър, т.е. ще се увеличат приходите от него. А спадането на ДДС от намалените цени ще се компенсира донякъде от повишеното количество продавани горива.

  • 6
    stoiank avatar :-P
    stoiank

    Цената на петрола падна наполовина, което е страхотна новина за нас и още малко ще се окаже че губим. Спад на ДДС и акцизи, а в същото време Лукойл се оправдава и задържа цената с това, че акцизът е на литър и реално нямало намаление. Да не говорим, че по-ниските цени би трябвало да стимулират потреблението и съответно по-големи косвени приходи, цитираните са от този тип. Няма по-голям стимул за една тромава икономика като нашата от по-ниска цена на петрола. Според мен ще е и невероятен стимул за световната икономика, вярно Русия, арабите, даже някой американски компании и още някой ще са зле, но всички останали ще сме по-добре. И между другото Bank of America и Merrill Lynch е една банка, а не две Bank of America купи Merrill Lynch и сега са едно цяло.

  • 7
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Сега цената не пада, но затова пък ще се качи, след нова година :)

  • 8
    avalanche avatar :-|
    avalanche

    1. Правителството ще събира по-малко пари от ДДС, но тези пари остават в хората и фирмите, които ще ги използват по-ефективно от правителството (теза която в. Капитал защитатава от както го чета)

    2. Дефлацията е лоша когато е предизвикана от спад на потреблението в реален обем заради ограничените доходи, а не когато се е спукал някой борсов балон или когато има спад на потреблението в следстсвие на технологична иновация(примерно електро автомобили).

    3. Булгаргаз ще вземе глътка въздух, но топлофикация софия няма да свали цените щото имат да избиват едни 80милиона от КТБ.

    4. Най важно - Скъпия долар(евтиния петрол) ще повиши конкурентоспособността на цялата еврозона и на България, това ще доведе до чувствителен ръст в еврозоната както и в България!

    5. и малко офтопик - финансовия министър и екипа му са направили макрорамката и самия бюджет с г*за си

  • 9
    wds23355772 avatar :-|
    wds23355772

    От правителството хич да не се чудят как да събират ддс ами да влизат в Лукойл и да започват да проверяват. Тая рафинерия от 10 години е все на загуба. Не внася корпоративен данък. Не внася ДДС. А по оборот е 10% от БВП. Няма такова крадене. Руско крадене.

  • 10
    mammita avatar :-|
    mammita

    Не знам защо толкова се ентусиазирате за цената на петрола. Тя няма да е много дълго време ниска. Не помните ли какво стана преди 6 години като падна под 40$ за барел? Събраха се ония младежи по халатите от ОПЕК и казаха, че тази цена не им харесва и за това намалят добива на петро. Тогава петрола подскочи моментално, което доведе до сериозно забавяне във възстановяването на цялата глобална икономика. Така, цената на петроола е привидно само определяна от свободния пазар. Съвсем скоро сценарият ще се повтори. Не се кахърете.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK