При приемането на закона през пролетта от ГЕРБ бяха категорични, че една от причините за връщането на стария модел от ДПС и БСП е смяната на тогавашното ръководство и председателя на палатата Валери Димитров и назначаването на верни партийни кадри. Другото опасение на депутатите от формацията на Бойко Борисов беше, че одитният орган може да се използва като инструмент за натиск и разправа с кметовете на ГЕРБ. Подобни опасения има сега и от страна на опозицията от БСП и ДПС. "Видно е, че се бърза изключително много с този законопроект. Кое налага това бързане? Според мен става въпрос за смяна на ръководството на Сметната палата", предположи депутатът от БСП Димитър Горов. "Не бързаме, просто законът си е готов", отговори Менда Стоянова.

Сегашното колективно ръководство на Сметната палата има зад гърба си едва половин година работа и не може да се каже дали опасенията на ГЕРБ тогава са имали основание. Според Менда Стоянова обаче е важно чрез структурата на Сметната палата да се дадат гаранции, че одитният орган ще си изпълнява професионално задълженията. "Ние не говорим за това, че ще сменяме модела, защото тази Сметна палата е политически пристрастна. Искаме в закона да има гаранции, че това няма да е така, независимо дали това са тези хора или други", заяви тя. Добави и че "фактът, че решенията се вземат с мнозинство от 9-членна палата, без да е ясно кой как гласува, създава усещане, че може да има манипулируемост на решенията".

Притесненията на опозицията

Съвсем естествено противници на внесения от ГЕРБ нов законопроект бяха ДПС и БСП. Срещу връщането на модела на ръководство на палатата от председател и двама заместници се обяви и сегашният председател на одитната институция Лидия Руменова. Именно тя се сочеше от ГЕРБ като автор на закона, с който се върна колегиалният модел на управление.

При гледането на първо четене на законопроекта в бюджетната комисия опозицията го атакува по няколко линии. Едната беше, че тричленният състав на ръководство на палатата няма да работи ефективно. "Одитната дейност предполага повече широки компетенции за отделните видове одити и специализация на отделните членове от гледна точка на обектите – специфичен е одитът на политическите партии, на публичното частно партньорство, средствата по ЕС. А това няма как да бъде концентрирано в двама души", каза Руменова. Тя определи и като "неудачно" решението общините с бюджет до 10 млн. лв. да не се наблюдават от Сметната палата. "Тези общини са 61% от всички общини в България. Съвкупно те акумулират значителен брой средства. Освен това те са бенефициенти по средства по европейските програми", заяви Руменова. Отчете и че изваждането на тези общини от одита на Сметната палата при предишното ръководство рязко е снижило отчетността при тези общини. Даде и пример с една община, при която било констатирано отклонение от 1 379 000 лв. при бюджет от 2 100 000 лв. Срещу това предложение се обяви и социалистът Горов. Менда Стоянова им опонира, че при малките общини 90% от бюджета е за заплати, осигуровки и издръжка на общината. "Просто спестяваме едни безсмислени заверки в началото на следващата година и даваме възможност на палатата да осъществява контрол и превенция в тези общини", каза Стоянова.

Между еднолично управление и колегия

Макар че законопроектът почти преповтаря текстовете на закона, приет при предишното управление на ГЕРБ, като възстановява отмененото от БСП и ДПС изискване ревизорите да са специалисти одитори и счетоводители, а не магистри по икономика или право, както и зам.-председателите да имат 15 г. стаж като председателя вместо въведения от предишния парламент минимум от 10 г., в сегашния проект на ГЕРБ има и нов момент. И той е свързан с изискването одитите да се приемат колективно от тричленното ръководство на Сметната палата, а не само от председателя, както беше в предишния закон на ГЕРБ. По време на обсъждането на законопроекта в бюджетната комисия този факт беше отчетен от депутатите от БСП и ДПС. Въпреки това от двете формации заявиха, че няма да го подкрепят в пленарната зала в този му вид.

Номинацията

Засега от ГЕРБ и останалите политически сили от мнозинството твърдят, че все още не е обсъждан въпросът кой ще бъде предложен за председател на Сметната палата. "На този етап не сме обсъждали кандидат за поста", каза зам.-председателят на парламента и член на бюджетната комисия Димитър Главчев. Неофициално обаче като потенциален кандидат за поста от средите на ГЕРБ се сочи зам.-ректорът на УНСС и ръководител на катедра "Финансов контрол" проф. Огнян Симеонов. До 2011 г. той е бил декан на Финансово-счетоводния факултет. Освен това той е член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори в България, а в периода 2006-2010 г. е бил член на Консултативния съвет на председателя на Сметната палата. Сочи се за близък до Политическо движение "Социалдемократи" на Николай Камов, по-голямата част от което се вля в АБВ. През март 2014 г. тогавашният председател на одитната институция проф. Валери Димитров го награди със сребърен медал "130 г. Сметна палата" за принос в развитието на палатата.

Като евентуални негови заместници се сочат двамата заместници на Валери Димитров от предходното ръковоство – Валери Апостолов и Цветан Цветков. Мандатът на ръководството е 7-годишен.