Кой печели и кой не от ниските цени на петрола
Транспортните компании, големите вериги и строителите най-бързо ще усетят ефект, а индустрията остава в плен на газовата регулация
Екип на Капитал
Безспорно най-директно отражение върху разходите има при превозвачите, при които горивото в рамките на страната е около 50% от разходите, а в чужбина - 40%, заради по-големите пътни такси там. Доколко това обаче ще се отрази нататък по веригата на доставки или ще остане само като "глътка въздух" за транспортния бранш, също е спорно. От една страна, представители на спедиторски компании коментираха пред "Капитал", че "нямат спомен някога превозвачите да са коригирали цените след падане на горивата". От другата страна на барикадата обаче са самите превозвачи, които твърдят, че спедиторите никога не пропускат възможността при корекция на цените на бензина и на дизела да започнат преговори за предоговаряне на навлата, за да реализират самите те по-голям марж на печалба.
Иначе част от договорите на превозвачите предвиждат клаузи и формули, в които всяка корекция на цената на горивото автоматично се отразява в навлото. Такива например са договорите на най-голямата компания на българския пазар (на база приходи за 2013 г.) пловдивската ПИМК с едни от най-големите й клиенти - испанският производител на облекла Inditex, известен с марките си Zara, Massimo Dutti, Bershka и др., Kaufland и Daimler. Очакванията на един от собствениците на пловдивския превозвач Илиян Филипов е, че по-сериозно намаление на навлата ще се усети през първите месеци на следващата година, тъй като декември е класически силен месец за транспортните компании. Мнението, че отражението върху навлата ще се усети с 2-3 месеца закъснение, се споделя и от Христо Христов, собственик на "Дискордиа".
Строителството също е на плюс. По изчисления на строители под различни форми горивата формират около половината от себестойността в пътното строителство - чрез ползвания битум при асфалтирането, разходите за транспорт и механизация. Затова и когато цените на горивата паднат, това влияе пряко и върху цената на самото строителство. В момента битумът се продава за 750 - 800 лева на тон, като основните количества на нашия пазар се купуват от "Лукойл" и в по-малка степен - от съседни пазари. Спадът в цената спрямо лятото е значителен - тогава за тон фирмите в сектора плащаха над 1000 лева.
Доколкото спадът в цените на горивата е факт, намаляват и разходите на работещите по обектите машини. Според представител на голяма строителна компания обаче ползваните от тях транспортни фирми за момента не са свалили цената на услугите си.
Дали цените на петрола и горивата ще продължат да падат и следващата година, е ключов въпрос за пътното строителство. Най-малкото защото повечето от големите магистрални участъци още са на ниво изкопни работи и насипи и през лятото се очаква да започне асфалтирането им. "През последните месеци действително има екстремно намаляване на горивата. Добре би се отразило не само на нас като строители, но не знам доколко тази тенденция ще се задържи", коментира директорът на "ГБС - Инфраструктурно строителство" Георги Харизанов.
Негов колега от голяма чужда компания също се въздържа от прогнози. По думите му обичайно през активния строителен сезон цената на битума расте. Така че, ако цените на горивата тръгнат нагоре, не е изключено и тези на петролния продукт да се върнат на старите си нива от около 1000 лева за тон. Според него по принцип има възможност да се сключват фючърсни сделки, при които необходимите количества битум да се заявяват и плащат по сегашни цени с по-късна доставка. Подобна практика има при купуването на релси в жп строителството, тъй като там пазарът е силно чувствителен към цената на желязото. При покупките на битум обаче такава практика няма. Банките трудно отпускат кредитен ресурс, а строителите не са склонни да блокират финансови средства в размер на милиони левове, за да подсигурят по-евтина суровина за асфалтиране. Самият асфалт формира около 25-30% от общата цена на строителството.
Индустрията - газова пленница
Когато се спомене газ, индустрията сочи с пръст ДКЕВР. Регулаторът заедно с "Булгаргаз" спекулират с курса на долара, прогнозиран в бюджета, твърдят мениджъри на големи производства в страната.
Обективно погледнато обаче, "Булгаргаз" понесе на гърба си скока на газовите цени през 2011-2012 г. Тогава ДКЕВР изкуствено задържаше цената на газа, за да не пострадат бизнесът и домакинстватa. В тази политика има много смисъл, ако води до ценова стабилност. Проблемът е, ако продължи дълго. Според финансовите отчети на "Булгаргаз" (от дружеството не успяха да отговорят на поставените му въпроси в рамките на два дни) през 2011 г. то е губело по 24.20 лв. на всеки 1000 м3 доставен газ. През следващата година загубата скача до 53.63 лв. Така общо е натрупан дефицит от 212 млн. лв. Заради това "Булгаргаз" изпитва проблеми да плаща задълженията си към руската страна поради недостиг на оборотни средства. От 2013 г. дружеството вече печели, но досега положителната разлика е около 125 млн. лв., т.е. все още не е компенсирало миналите загуби. С този темп на поевтиняване на петрола "Булгаргаз" ще излезе на зелено вероятно в средата на 2015 г. Миналия месец компанията вече съобщи, че иска увеличение на цената на природния газ с 2% за първото тримесечие. От компанията обясниха искането си с това, че "прогнозната цена отчита тенденциите в съотношението лев/долар, цените на алтернативните на природния газ горива на международните пазари и изискванията на нормативните актове за регулиране на цените".
"Падането на цената на петрола може въобще да не стигне до нас", коментира Васил Александров, изп. директор в "Агрополихим". Торовият завод в Девня е силно зависим от цената на природния газ, тъй като тя не е само енергоносител, но и суровина за производството. Химическите заводи по принцип са най-пряко засегнати от цената на газа. Другите големи потребители са стъкларските заводи, металургията и, разбира се, топлофикациите.
"С този дълъг период на преизчисление на цените на природния газ назад във времето и с натрупване можеш да се окажеш неконкурентен спрямо другите компании на пазара", смята Антон Петров, представител на Viohalco за България. В групата на гръцката металургична група са предприятия като "Стомана индъстри" и "София мед". Отделно според него природният газ трябва да е вързан с еврото, а не с долара.
Колкото до транспорта, тъй като не се очаква коригиране на цените на жп превозите поради непазарното им образуване, а товарите на металургичните предприятия пътуват основно с вагони, по тази линия също не се очаква намаляване на разходите. Такова може да дойде по линия на превозите по море заради намаляването на цената на корабното гориво. "Това ще ни позволи да стигнем по-далече, но това важи и за нашите конкуренти", коментира още Петров.
