Идва ли промяната в образованието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Идва ли промяната в образованието

Активните учители ще имат възможност сами да избират методите си на преподаване

Идва ли промяната в образованието

Новият закон прави крачка към мислещи ученици и активни учители, но му трябва още малко скорост

Люба Йорданова
27033 прочитания

Активните учители ще имат възможност сами да избират методите си на преподаване

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


През 2027 г. от училищата могат да започнат да излизат повече млади хора, които имат знанията и уменията да се справят в живота, да откриват решенията, да направят правилния за тях избор. Да движат икономиката и обществото напред. Да бъдат предприемчиви, граждански активни и отворени към света. Едно от условията това да се случи е дълго чаканият нов закон за предучилищното и училищното образование да бъде приет и най-вече - приложен както трябва.

Малко след началото на работата на новото Народно събрание ГЕРБ внесоха подобрен вариант на предишния си проект за нов образователен закон, който не успя да мине при първия им мандат. Очаква се текстовете да започнат да се гледат на комисия от следващата седмица и ако всичко върви по план, в края на 2015 г. новите правила да са факт. Законът е изключително обширен, а и съдържа няколко точки, по които едва ли ще се постигне лесно съгласие между партиите, като например субсидиите за частните училища. Въпреки спорните моменти обаче приемането на документа е от ключово значение. Сега действащите норми са от 1991 г. и нямат нищо общо с нуждите на днешните ученици. Освен това съществените ефекти от промените в образованието идват бавно - ако през следващата година в училище влязат първите деца, които ще учат по новите правила, то продуктът ще стане ясен чак след 12 години.

Посоката е правилна...

Поне на хартия идеите и визията на документа звучат смислено - акцентът е ученикът, който е независим и инициативен, уважава другите, може да работи в екип, притежава ключови знания и умения, има нагласа за учене през целия живот, познава и развива силните си страни. Образователната система е обърната към целите и резултатите, а директорите и учителите са свободни да избират как да ги постигнат. Вече се говори за индивидуализиране на обучението, за подкрепа и грижа за всяко дете според потребностите му. Или както казва изпълнителният директор на фондация "Заедно в час" Евгения Пеева, "за пръв път се поставя във фокус развиване на умения и нагласи, които да подготвят учениците за успешна реализация в XXI век, а не просто на теоретични знания".

Пътят до тези цели също тръгва обещаващо - с автономия на училищата, самооценка на постигнатото и външен контрол на качеството, поощряване на добрите и помощ за тези, които не се справят. Решенията на проблема с дисциплината се търсят през осъзнаване на причините за поведението на детето, подкрепа и превенция, а санкциите са само крайно решение. "Законът би дал много възможности на предприемчивите - на тези, които очакват възможност да направят нещо модерно, нещо ново", смята директорът на софийското 137 СОУ Мариана Закова.

Интересен момент е създаването на различни типове училища - иновативни, които ще могат самостоятелно да определят организацията на обучението, учебните предмети и програми, и такива с национално значение. С новия закон ще влезе в сила и завършването на основното образование в седми клас, както и двата гимназиални етапа - общообразователен до десети и профилиран в последните две години. За тази промяна се говори отдавна, но все още не е изчистена напълно. Учители от по-малки училища например се притесняват, че новата структура може да доведе до отпадане на някои ученици. "И този закон е правен с оглед на софийските училища, без да се познават образователните проблеми в малките селища", смята Анета Венкова, преподавател по история в СОУ "Саво Савов" в Пирдоп. Според нея завършването на основно образование в седми клас води до закриване на училищата в малките населени места и ранно профилиране на учениците. Законът е предвидил обединени училища от първи до десети клас, но те също са свързани със закриване на вече съществуващи учебни заведения и крият риск за екипите и учениците им. Спорна е и ефективността на чисто професионалната подготовка в последните две училищни години, която има опасност да остави младите хора само на пазара на нискоквалифициран труд.

... но крачките могат да бъдат по-смели

За Мариана Банчева, директор образователни политики в Института за прогресивно образование, новият проект на закон е отговор на вече съществуващи практики в образованието, но почти не дава решение за това как да се отвори системата така, че да се случат вътре истински промени. Тя дава пример с училищната автономия - направена е крачка напред към това училището само да управлява учебното съдържание, но важни фактори остават да се решават на централно ниво и да са еднакви за всички, като броят и продължителността на часовете (повече за автономията - в карето). Липсват и ясни мерки по отношение на приобщаващото образование за всички деца. За да се случи то, "е необходимо да бъде променена гледната точка на самата система - от детето, което е обект на индивидуална подкрепа, например заради специални образователни потребности, към отговорността на средата да гарантира подкрепа за всяко дете, което в даден момент може да има нужда от такава", смятат от Центъра за приобщаващо образование.

За учителите и директорите препъникамък остава въпросът с финансирането. Те искат да видят образованието като стратегически приоритет на държавата, обвързан и с увеличаване на стандарта за издръжка на учениците, и с инвестиции в млади кадри. Системата на делегираните бюджети също се нуждае от подобрение, не е ясно и как ще се елиминират порочните практики, идващи от финансирането на брой ученици (например това, че в списъците присъстват деца, които не ходят редовно на училище).

Новият закон залага голям брой цели и мерки как те да бъдат постигнати и приемането му със сигурност ще бъде голяма победа. Освен от него обаче голямата промяна зависи и от държавните стандарти за учебното съдържание и план, за учебниците, за оценяването на учениците и на качеството на образованието. Те трябва да посочат конкретните критерии и да приложат добрите законови намерения на практика. Стандартите се пишат от Министерството на образованието и науката, но е ключово важно в тях да участват и хора от системата и неправителствения сектор. Ако правилата бъдат осъвременени и обърнати към възможностите вместо към границите на образованието, шансът за будни ученици, активни учители и професионален училищен мениджмънт, е реален.

Колко е важно да бъдеш свободен

За активните учители и директори голямата крачка в закона е автономията, която им се дава. Те ще могат да разработват учебни програми и планове и да ги разпределят във времето според потребностите на учениците. Родителите също ще имат повече избор между различните форми на предучилищна и училищна подготовка, включително кооперативите и самостоятелното учене.

Свободата сами да избират методите на обучението е нещо, за което по-инициативните преподаватели настояват от години. В момента системата е притисната от нормативи, бюрокрация и страх от проверки на документи. Това демотивира учителите и ги кара да вървят само по утъпкания път на статуквото. "Автономията на училищата, свободата да избираш учебна програма - стига да достигаш резултатите, залегнали в държавните стандарти, е шанс за по-качествено образование, за проява на творчество, инициативност, иновативност", убедена е Десислава Миленкова, начален учител в 137 СОУ.

"Учителят на XXI век не трябва да бъде поставян в рамка, защото времената, а и децата, са други", коментира за "Капитал" Милена Дамянова (ГЕРБ), председател на комисията по образование в парламента и основен вносител на законопроекта. Тя обяснява, че училищата ще могат сами да разпределят седмичните часове, а учебната програма ще се утвърждава не за клас, както е в момента, а на етап от образованието и целта ще е усвояването на умения на края на всеки. "Мисля, че тази свобода е необходима на българското училище, защото имаме училища с много различни деца, които обаче се опитваме да обучаваме по един и същ начин", допълва Милена Дамянова.

Мариана Банчева от Института за прогресивно образование е сигурна, че може още. "Само когато освободиш истинските инструменти, с които училището може да работи, за да подобрява качеството на учебния процес, можеш да му търсиш отговорност след това", дава аргумент тя. И припомня, че от промяна имат нужда и някои прашасали наредби на здравното министерство. Те определят продължителността на учебния час и подреждането на броя предмети на ден, но, мислени преди десетилетия, вече нямат "нищо общо с принципите на истинското учене" и дори могат да вредят на здравето на учениците (писането на домашни по пет различни предмета за един следобед е много по-неефективно, отколкото концентрирането върху два например). Или пък, ако едно училище реши да направи месец на математиката, а история и география да се преподава по време на пролетната екскурзия, също не би трябвало да има пречки. Защото средствата за учене всъщност са навсякъде. "Това освобождаване не означава, че всички ще започнат да правят новите неща изведнъж. Но ако някой поиска да лети, нека да му дадем тази възможност, а за тези, които не се справят достатъчно добре, да направим такива форми на подкрепа, че да могат след време и те да летят", призовава Мариана Банчева.

Резултати вместо бюрокрация

Идеите за промени в образованието трудно могат да бъдат изпълнени без реален контрол върху качеството на системата. В момента той е много повече хартиен - следи се дали училищата попълват изрядно десетките тетрадки, дневници, книги, но не отчита резултатите на учениците, учителите и директорите. Новият закон дава заявка да промени това - през атестации, самооценка в самите училища, външен контрол и електронна информационна система. Планът е директорите и всички педагогически специалисти да бъдат атестирани на всеки четири години от комисия, в която ще участват представители на обществения съвет, на педагогическия съвет, на финансиращия орган и на синдикалните и работодателските организации. Проверката ще стъпва на портфолиото, което учителят е изготвил сам за себе си от гледна точка на своите постижения. "Това гарантира, че атестирането ще се извършва по обективен начин, прозрачно и  не бива да има спекулации или притеснения от това, че ще бъде анонимно, както сега това се случва често с диференцираното заплащане", уверява Милена Дамянова. Оценката от атестирането ще може да е база както за кариерното развитие, така и за повишаване на квалификацията и поощряване.

Въпросът с квалификацията е от голямо значение за преподавателите, много от които са недоволни от сегашната система. Учителите нямат избор при кого се квалифицират, няма контрол върху това кой какво обучение предлага и анализ на ефекта от квалификационните програми. Законопроектът се опитва да сложи някакъв ред в процеса - въвеждат се квалификационни кредити, цели и профили на допълнителните обучения, регистър на одобрените програми за квалификации. Остава най-важното - да има възможност за наистина модерни обучения с фокус върху новите тенденции в световното образование.

Законът въвежда и нова структура за контрол на качеството - национален инспектор по образованието към Министерския съвет. Той ще прави оценка по критерии като управлението на училището и детската градина, дейността на педагогическите специалисти, резултатите и постиженията на учениците и техния напредък, взаимоотношенията с родителите и местната власт. При инспекцията ще се отчита и влиянието на средата, в която учебното заведение функционира - това е важен момент и ако бъде приложен както и от когото трябва (истински независими експерти), на всяко училище може да започне да се обръща  индивидуално внимание, а не всички да бъдат поставяни в калъп, както досега. Външната оценка би трябвало да се обвърже и с атестациите и самооценките на училищата - нещо, което в момента липсва в закона.

Евгения Пеева от "Заедно в час" вижда още едно място за подобрение - отчетността и прозрачността на резултатите и разпределението на ресурсите в системата. "Крайно време е цялото ни общество да си даде сметка и за дефицитите на образованието, и за това как парите ни – събрани чрез данъци – се харчат за тяхното компенсиране", смята тя и е категорична, че училищният бюджет, резултатите от външните оценявания, напредъкът на учениците и отчетът на държавните и местни политики и мерки трябва да са публични.

През 2027 г. от училищата могат да започнат да излизат повече млади хора, които имат знанията и уменията да се справят в живота, да откриват решенията, да направят правилния за тях избор. Да движат икономиката и обществото напред. Да бъдат предприемчиви, граждански активни и отворени към света. Едно от условията това да се случи е дълго чаканият нов закон за предучилищното и училищното образование да бъде приет и най-вече - приложен както трябва.

Малко след началото на работата на новото Народно събрание ГЕРБ внесоха подобрен вариант на предишния си проект за нов образователен закон, който не успя да мине при първия им мандат. Очаква се текстовете да започнат да се гледат на комисия от следващата седмица и ако всичко върви по план, в края на 2015 г. новите правила да са факт. Законът е изключително обширен, а и съдържа няколко точки, по които едва ли ще се постигне лесно съгласие между партиите, като например субсидиите за частните училища. Въпреки спорните моменти обаче приемането на документа е от ключово значение. Сега действащите норми са от 1991 г. и нямат нищо общо с нуждите на днешните ученици. Освен това съществените ефекти от промените в образованието идват бавно - ако през следващата година в училище влязат първите деца, които ще учат по новите правила, то продуктът ще стане ясен чак след 12 години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

40 коментара
  • 1
    mitkovasilev avatar :-?
    Митко Василев

    Да ви кажа, образованието е система с толкова голяма инерция, че чувствителни резулати мога да бъдат видени след има-няма 30 години. До тогава ще направят поне пет реформи. Минимум.

  • 2
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    "За учителите и директорите препъникамък остава въпросът с финансирането"

    Известно е, че парите за образованието не достигат ( то за къде ли другаде са достатъчно:)), но това е още една твърде сериозна причина, тези които ги има да се харчат с възможно най-добър коефициент за полезно действие.
    Единствения начин това да се случи, при поставените цели от нашите заведения да излизат по-добре подготвени деца и младежи, според скромното ми мнение е подхода, за който се говори, но още не се прилага за ВУЗ-овете.
    Според мен, в зависимост от обективната оценка на реализацията на децата от различните училища, както и на реализациятя на студентите от ВУЗ, средствата за тях трябва да се преразпределят с такъв коефициент към тях. Горе-долу като при някои дейности, където има някакви базови (минимални доходи) и всичко друго е в зависимост от резултата.
    Досегашния вариант, средствата да следват бройката/на глава/ е доста уравняващ и при общата им недостатъчност, стимулира посредствеността и насочването към тази професия на хора без амбиции и с по-скоро чиновническо отношение.
    А имаме училища, които подготвят децата на световно равнище и такива, от които излизат едва ли не неграмотни. Има ВУЗ-ове, чиито студенти са търсени и лесно се реализират и други, чиито дипломи са безсмислени хартии. Защо парите да следват бройката, а не качеството, не ми е ясно.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Само фразата "Законът е предвидил обединени училища от първи до десети клас" говори достатъчно за характера на т.н. "стратегия". Хайде да помислим, можем ли да сложим, чисто физически, десетокласници, та дори и осмокласници на чин/маса за първокласници?

    Следваш въпрос е т.н. "автономия на училищата". В какво се състои - финансова или програмна, ако е програмна, кой контролира качеството на обучението и стандартите? Обикновено за "автономия" на учебните заведения започва да се говори в рамките на подхода "оправяйте се и не искайте пари".

    Иначе концептуално нищо лошо с подхода "обучение с център учащия" (student-centered education).

  • 4
    conservamus avatar :-|
    conservamus

    Докато не се промени оценяването в образованието, никакви реформи няма да помогнат. Не може да се пишат 6-тици за щяло и нещяло, в Западна Европа за максимална оценка се води 16 от 20, почти невъзможно е да се изкара 18-19.

    Иначе всяка реформа се определя от това доколко онези, които тя засяга са готови да я защитават, дългосрочно. Особено в нашата обезличена действителност, където всеки си гледа хлебеца, наистина, щом като толкова години отвътре не се намери достатъчно сила за промяна на остарялата система. Иначе, при смяната на правителството всичко това ще отиде на вятъра.

    Инак образователния министър, чини ми се, е най-свестния от десетилетия насам, поне според заявеното. Но както знаем, в България всичко е половинчато - щом се започне някаква стратегия за по-дълъг период от време, почти моментално тя бива променена. И общото впечатление е за някви неуверени миши стъпки ту напред, ту назад, ту настрани...

  • 5
    dorko avatar :-|
    dorko

    Единствено нарастването на бюрокрацията е сигурно. Всяка реформа у нас има такъв ефект.
    Ако има и резултати, това вече ще е изненада, бонус.

  • 6
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Според мен основният проблем пред българското училище е че в него основното внимание се отделя не на образованието, а на възпитанието на учениците.

    Лошото е че целта на това възпитание да се получават не граждани, а войници. Докато добрият гражданин е самостоятелно мислещ, независим, доброжелателен човек, то най-добрият войник е послушен, озлобен и нахъсен глупак.

    Тази задача - оглупяване и озлобяване на нови и нови поколения българи традиционно се изпълнява от преподаваната българска история и литература, като втората не е нищо друго освен шарени картинки към първата. (Тук препоръвам на всеки есето "Роля на историята в българската история", публикувано наскоро в "Либерален преглед" - http://librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2453-istorija-rolja-1)

    Докато държавата в лицето на своята образователна система продължава да оглупява и лъже все нови и нови поколения - нищо добро не може да се очаква от това образование. Колкото и добри закони да се приемат.

  • 7
    teri_beri avatar :-|
    Terry bear

    Еха...
    Големи планове, голямо нещо. Струва ми се, че въпреки добрите намерения, държавата (нарочно с малка буква) ще си запази правото да се меси повече от заявеното...
    Другото, което ме притеснява е, че чиновниците в София, едва ли знаят, че в някои населени места изобщо няма училища, а децата са се превозват на дълги разстояния всеки ден сутрин и вечер. Особено през зимния сезон, ходенето на училище е истинско предизвикателство... Трябва да се планират училищни автобуси, които да събират децата, да се помисли за дистанционно обучение, за достъп до интернет...

  • 8
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch

    Съществено повишаване на качеството може да се постигне с намаляване на броя ученици в клас - да се обраничи постепено до не повече от 15.

    На практика с по 25-30 деца в клас е невъзможно да се обърне достатъчно внимание на всяко дете. Като резултат част от тях изостава и изпадат от с-мата без да се развият.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#2] от "tsvetko_51": Адски си прав. За един тройкаджия държавата не би трябвало да плаща също толкова, колкото и за един отличник. Това е класическа соц уравнивиловка - и точно това става в момента. При средното образование изходът е ежегодно външно оценяване - и училищата да получават според демонстрираните резултати.

    При ВУЗ-овете форумния колега Циник предложи да получават част от данъците платени от техните абсолвенти (трябва да се направи елементарна връзка чрез ЕГН в НАП). Ако един ВУЗ произвежда безработни и миячи на чинии, то няма да получи нищо. Ако произвежда високо платени кадри ще прави пачка.

    Ако тези 2 прости реформи бъдат прокарани, то социализмът в образованието най-сетне ще приключи.

  • 10
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    Никаква промяна в образованието не мойе да има, след като няма наука в България. Рибата се е вмирисала от към главата. Как мислите, че учителките по литература ще реформират образователната система? Смях в залата. Ще повярвам, когато в Комисията по образование и наука http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2338
    назначат поне един учен или инженер.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK