Идва ли промяната в образованието

Новият закон прави крачка към мислещи ученици и активни учители, но му трябва още малко скорост

Активните учители ще имат възможност сами да избират методите си на преподаване
Активните учители ще имат възможност сами да избират методите си на преподаване
Активните учители ще имат възможност сами да избират методите си на преподаване    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Активните учители ще имат възможност сами да избират методите си на преподаване    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

През 2027 г. от училищата могат да започнат да излизат повече млади хора, които имат знанията и уменията да се справят в живота, да откриват решенията, да направят правилния за тях избор. Да движат икономиката и обществото напред. Да бъдат предприемчиви, граждански активни и отворени към света. Едно от условията това да се случи е дълго чаканият нов закон за предучилищното и училищното образование да бъде приет и най-вече - приложен както трябва.

Малко след началото на работата на новото Народно събрание ГЕРБ внесоха подобрен вариант на предишния си проект за нов образователен закон, който не успя да мине при първия им мандат. Очаква се текстовете да започнат да се гледат на комисия от следващата седмица и ако всичко върви по план, в края на 2015 г. новите правила да са факт. Законът е изключително обширен, а и съдържа няколко точки, по които едва ли ще се постигне лесно съгласие между партиите, като например субсидиите за частните училища. Въпреки спорните моменти обаче приемането на документа е от ключово значение. Сега действащите норми са от 1991 г. и нямат нищо общо с нуждите на днешните ученици. Освен това съществените ефекти от промените в образованието идват бавно - ако през следващата година в училище влязат първите деца, които ще учат по новите правила, то продуктът ще стане ясен чак след 12 години.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
40 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    mitkovasilev avatar :-?
    Митко Василев
    • - 4
    • + 49

    Да ви кажа, образованието е система с толкова голяма инерция, че чувствителни резулати мога да бъдат видени след има-няма 30 години. До тогава ще направят поне пет реформи. Минимум.

    Нередност?
  • 2
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51
    • - 4
    • + 24

    "За учителите и директорите препъникамък остава въпросът с финансирането"

    Известно е, че парите за образованието не достигат ( то за къде ли другаде са достатъчно:)), но това е още една твърде сериозна причина, тези които ги има да се харчат с възможно най-добър коефициент за полезно действие.
    Единствения начин това да се случи, при поставените цели от нашите заведения да излизат по-добре подготвени деца и младежи, според скромното ми мнение е подхода, за който се говори, но още не се прилага за ВУЗ-овете.
    Според мен, в зависимост от обективната оценка на реализацията на децата от различните училища, както и на реализациятя на студентите от ВУЗ, средствата за тях трябва да се преразпределят с такъв коефициент към тях. Горе-долу като при някои дейности, където има някакви базови (минимални доходи) и всичко друго е в зависимост от резултата.
    Досегашния вариант, средствата да следват бройката/на глава/ е доста уравняващ и при общата им недостатъчност, стимулира посредствеността и насочването към тази професия на хора без амбиции и с по-скоро чиновническо отношение.
    А имаме училища, които подготвят децата на световно равнище и такива, от които излизат едва ли не неграмотни. Има ВУЗ-ове, чиито студенти са търсени и лесно се реализират и други, чиито дипломи са безсмислени хартии. Защо парите да следват бройката, а не качеството, не ми е ясно.

    Нередност?
  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1
    • - 7
    • + 24

    Само фразата "Законът е предвидил обединени училища от първи до десети клас" говори достатъчно за характера на т.н. "стратегия". Хайде да помислим, можем ли да сложим, чисто физически, десетокласници, та дори и осмокласници на чин/маса за първокласници?

    Следваш въпрос е т.н. "автономия на училищата". В какво се състои - финансова или програмна, ако е програмна, кой контролира качеството на обучението и стандартите? Обикновено за "автономия" на учебните заведения започва да се говори в рамките на подхода "оправяйте се и не искайте пари".

    Иначе концептуално нищо лошо с подхода "обучение с център учащия" (student-centered education).

    Нередност?
  • 4
    conservamus avatar :-|
    conservamus
    • - 7
    • + 18

    Докато не се промени оценяването в образованието, никакви реформи няма да помогнат. Не може да се пишат 6-тици за щяло и нещяло, в Западна Европа за максимална оценка се води 16 от 20, почти невъзможно е да се изкара 18-19.

    Иначе всяка реформа се определя от това доколко онези, които тя засяга са готови да я защитават, дългосрочно. Особено в нашата обезличена действителност, където всеки си гледа хлебеца, наистина, щом като толкова години отвътре не се намери достатъчно сила за промяна на остарялата система. Иначе, при смяната на правителството всичко това ще отиде на вятъра.

    Инак образователния министър, чини ми се, е най-свестния от десетилетия насам, поне според заявеното. Но както знаем, в България всичко е половинчато - щом се започне някаква стратегия за по-дълъг период от време, почти моментално тя бива променена. И общото впечатление е за някви неуверени миши стъпки ту напред, ту назад, ту настрани...

    Нередност?
  • 5
    dorko avatar :-|
    dorko
    • - 1
    • + 20

    Единствено нарастването на бюрокрацията е сигурно. Всяка реформа у нас има такъв ефект.
    Ако има и резултати, това вече ще е изненада, бонус.

    Нередност?
  • 6
    gullwing avatar :-|
    gullwing
    • - 11
    • + 17

    Според мен основният проблем пред българското училище е че в него основното внимание се отделя не на образованието, а на възпитанието на учениците.

    Лошото е че целта на това възпитание да се получават не граждани, а войници. Докато добрият гражданин е самостоятелно мислещ, независим, доброжелателен човек, то най-добрият войник е послушен, озлобен и нахъсен глупак.

    Тази задача - оглупяване и озлобяване на нови и нови поколения българи традиционно се изпълнява от преподаваната българска история и литература, като втората не е нищо друго освен шарени картинки към първата. (Тук препоръвам на всеки есето "Роля на историята в българската история", публикувано наскоро в "Либерален преглед" - http://librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2453-istorija-rolja-1)

    Докато държавата в лицето на своята образователна система продължава да оглупява и лъже все нови и нови поколения - нищо добро не може да се очаква от това образование. Колкото и добри закони да се приемат.

    Нередност?
  • 7
    teri_beri avatar :-|
    Terry bear
    • - 5
    • + 8

    Еха...
    Големи планове, голямо нещо. Струва ми се, че въпреки добрите намерения, държавата (нарочно с малка буква) ще си запази правото да се меси повече от заявеното...
    Другото, което ме притеснява е, че чиновниците в София, едва ли знаят, че в някои населени места изобщо няма училища, а децата са се превозват на дълги разстояния всеки ден сутрин и вечер. Особено през зимния сезон, ходенето на училище е истинско предизвикателство... Трябва да се планират училищни автобуси, които да събират децата, да се помисли за дистанционно обучение, за достъп до интернет...

    Нередност?
  • 8
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch
    • - 5
    • + 42

    Съществено повишаване на качеството може да се постигне с намаляване на броя ученици в клас - да се обраничи постепено до не повече от 15.

    На практика с по 25-30 деца в клас е невъзможно да се обърне достатъчно внимание на всяко дете. Като резултат част от тях изостава и изпадат от с-мата без да се развият.

    Нередност?
  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • - 5
    • + 20

    До коментар [#2] от "tsvetko_51": Адски си прав. За един тройкаджия държавата не би трябвало да плаща също толкова, колкото и за един отличник. Това е класическа соц уравнивиловка - и точно това става в момента. При средното образование изходът е ежегодно външно оценяване - и училищата да получават според демонстрираните резултати.

    При ВУЗ-овете форумния колега Циник предложи да получават част от данъците платени от техните абсолвенти (трябва да се направи елементарна връзка чрез ЕГН в НАП). Ако един ВУЗ произвежда безработни и миячи на чинии, то няма да получи нищо. Ако произвежда високо платени кадри ще прави пачка.

    Ако тези 2 прости реформи бъдат прокарани, то социализмът в образованието най-сетне ще приключи.

    Нередност?
  • 10
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov
    • - 5
    • + 12

    Никаква промяна в образованието не мойе да има, след като няма наука в България. Рибата се е вмирисала от към главата. Как мислите, че учителките по литература ще реформират образователната система? Смях в залата. Ще повярвам, когато в Комисията по образование и наука http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2338
    назначат поне един учен или инженер.

    Нередност?
Нов коментар