Онези, които изберат да останат в частния пенсионен фонд, както и досега не могат да превеждат всички свои осигуровки в него, а както и досега ще внасят само една малка част. Те нямат възможност да изберат цялата им вноска да бъде превеждана в частния осигурител. Така избор между държавния и частния фонд на практика няма – държавата продължава да събира по-голямата част от вноската и в момента иска да събере парите на най-младите и на онези, които изберат НОИ пред индивидуалната си партида в частен фонд.

Опровержение на опровержението

С действията си от неделя премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Владислав Горанов и другите участници опровергаха изявленията на Министерството на финансите и на Комисията за финансов надзор, които уверяваха, че национализация няма да има. На 18 ноември трима независими източници на "Капитал Daily" съобщиха, че представители на КФН и МФ, включително председателят на комисията Стоян Мавродиев и Горанов, са обсъждали идеи за частична национализация и пренасочване на част от вноските от частните фондове към държавната система. След като от КФН отказаха коментар в същия ден, на следващия - след публикуването на материала, информацията в него веднага беше опровергана. От надзора съобщиха, че не са участвали в обсъждането на идея за промяна на тристълбовия пенсионен модел и не са подкрепяли "експроприация". Тогава от КФН твърдо обявиха, че институцията и "лично нейният председател" винаги са подкрепяли стабилността на втория стълб и са против дестабилизация.

В същия дух беше и изявлението на МФ - оттам обявиха, че Горанов никога не е предлагал подобна идея и тя не е обсъждана. "Намерение за национализация на средства от пенсионните фондове не съществува", казаха тогава от МФ.

Какъв ще бъде ефектът

Според работодателски организации, участници на капиталовия пазар и пенсионни фондове съществува опасност от дестабилизация на институционалните инвеститори, каквито са пенсионните фондове. В момента те управляват активи за около 8 млрд. лв., като част от инвестициите им са в държавни ценни книжа, депозити, инструменти на капиталовия пазар и недвижими имоти. Евентуалната рязка разпродажба на ценни книжа, за да се търсят средства за покриване на партидите на оттеглящи се от фондовете осигурени, може да срине тяхната стойност особено на неликвидни пазари.

Така извън прекия ефект за леко свиване на дефицита на  НОИ ще има и вторични шокове за финансовата система по няколко линии, включително и за самото финансово министерство. В момента голяма част от вътрешните емисии ДЦК, до които МФ често прибягва за финансиране, се изкупуват от пенсионни фондове. Ако активите им рязко намалеят и притокът им бъде ограничен, това ще означава много по-малко свободни средства за покупка на ДЦК. В комбинация с намаления кредитен рейтинг на България проблемът може да се задълбочи - той по подразбиране означава вдигане на доходността. Досега пенсионните фондове нямаха много претенции в търсене на висока лихва от българските ДЦК, защото разполагаха и с голям ресурс, който по закон трябва да е инвестиран в някакви инструменти. Когато имат по-малко пари, те ще могат да пренасочват по-голяма част от тях към други инструменти, т.е. търсенето на ДЦК на първичен пазар може да спадне. Непряко изтеглянето на пари от взаимните фондове ще намали и техните активи, така те също ще разполагат с по-малко пари за покупки на ДЦК.

"Всяко нещо, включително и реформа в пенсионната система, не може да се прави "на парче". Дори да има идея за национализация, тя трябва да е в контекста на реформа, която да направи по-стабилна пенсионната система, трябва да има дебат. Какви ще са последиците от такова решение е трудно да се предвиди. Вярно, в пенсионната система има големи проблеми, дефицити в държавното осигуряване, но това няма да ги реши - да се вземе един елемент и да се действа необмислено. Трябва да се промени основата", коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.

"При всички положения това е стъпка назад в развитието на пенсионната ни система, тъй като вместо да отиваме към създаване на трети стълб, ние връщаме част от втория към първия. Както коментира нашия премиер, хубаво е на народа да се дава възможност за избор, това е сред основните принципи на демокрацията. Но за да може този народ да вземе информиран избор, трябва да има разяснителна кампания и да се наблегне на финансово обучение в университетите. Така новите членове на работната сила ще могат сами за себе си да преценят дали да се доверят изцяло на държавата или на държавата и частен фонд. Моят съвет към осигуряващите се е да направят много внимателен анализ на възможностите, защото когато дойде време да се пенсионират, разликата с колегата им, избрал другата опция, може да е фрапираща", коментира Ивайло Пенев, ръководител "Управление на активи", "Елана фонд мениджмънт". Според него се създава конкуренция между държавното и частното допълнително задължително пенсионно осигуряване, която е излишна – все пак вторият стълб трябва да подпомага, не да се конкурира с първия.

"Демографските тенденции в Европа и в частност България предполагат, че системата на държавното обществено осигуряване ще изпитва все повече трудности да финансира пенсиите с вноските на трудещите се. Дори да има сериозни аргументи в подкрепа на предложените промени, ако липсват реформи, които да обърнат негативния прираст на населението и да намалят необходимия брой трудещи се за издръжка на един пенсионер, тази реформа е обречена в средно- и дългосрочен план", смята Пенев.

Избор под диктовка

Според различни участници на пазара най-уязвими от доживотното обвързване с Националния осигурителен институт биха могли да бъдат част от държавните служители и по-специално военнослужещите и полицаите, които биха могли да бъдат принудени да се осигуряват или прехвърлят партидите си в НОИ.

Всички са притеснени, че под диктата на синдикатите всъщност се вменява избор, който изобщо не е избор. В момента осигурените могат да прехвърлят партидата си от един в друг фонд и имат яснота колко са парите по нея. В този случай обаче те са лишени от правото да се върнат от НОИ в частен фонд, нито има законово положение, че в осигурителния институт ще имат лична партида.

От пенсионните фондове акцентират на основното нарушено право – това на избор.

"За съжаление това, което виждаме, не е въвеждане на избора, който бихме желали – или само солидарна, или само капиталова схема. Ако се избере само капиталова схема - пълният размер на вноските да отива в нея. Това, което се случва, не е избор, а фасада, зад която се крие закрепостяване към солидарната пенсионна система за 30-40 години напред на млади хора, които от незнание и липса на време да мислят за пенсионирането си е възможно да изберат солидарната система или да попаднат в нея", коментира Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие".

Според работодателските организации предложението е изключително неиздържано и звучи несериозно, тъй като е правено без каквато и да било оценка за въздействието.

"В НОИ, както и в НЗОК няма лични партиди и не виждам къде ще се уреди това, ако не в закона, където това не е посочено. Не разбирам как за шест месеца примерно фондовете ще остойностяват инвестиционните си инструменти, ще продават ли на загуба и ако е така – кой ще компенсира тази загуба. Кой ще поеме отговорност за щетите на средствата на осигурените", коментира Григор Димитров, директор "Осигурителни отношения" в Българската стопанска камара.

Търси се вносител

Документът, с който "Капитал" разполага, е изготвен и редактиран от експерти от социалното министерство, но се предвижда да бъде адресиран до председателя на парламента Цецка Цачева и внесен от неизвестен засега народен представител. В него е записано, че лицата, родени след 31 декември 1959 г., сами ще имат възможност да решават дали осигурителната им вноска от 5 на сто да постъпва в държавната разходопокривна система или в универсален фонд. Пенсията, която ще получат осигурените лица в универсалния фонд, зависи от натрупаните средства по индивидуалните им партиди във фондовете. Средствата по индивидуалните партиди се набират от действително внесени осигурителни вноски и доходност от инвестирането им, намалени с такси и удръжки".

В мотивите и в текстовете обаче не е записано нищо за управляване на вноските за допълнителна пенсия от държавния институт, където няма лични партиди и всяка година има над 4 млрд. лв. дефицит. Така реално вноски, които досега бяха за втория стълб на системата, ще бъдат привлечени административно към първия солидарен стълб.

Всичко това няма да е пряка национализация, но със сигурност държавата като конкурент ще може да избута доста от пазарните играчи, още повече когато тя е сложена като избор по подразбиране. Според експерти това е аналогично на това да се позволи на хората и фирмите да правят директно срочни депозити в БНБ. По-големият проблем е, че по този начин нито ще се реши въпросът с дефицита на НОИ, нито с реформирането на пенсионната система, но при всички положения ще се разклати доверието в частното осигуряване с непредвидими последици за фондовете и финансовия пазар, тъй като изведнъж те рязко трябва да излязат от инвестициите си, за да могат да прехвърлят партиди на желаещите да се осигуряват в НОИ.

Автор: Капитал Daily

Преглед на оригинала