С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
161 19 дек 2014, 16:50, 22059 прочитания

Как да разбираме пенсионните промени

Въпроси и отговори, от които ще разберете защо предложението на ГЕРБ е толкова скандално

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

ГЕРБ и пенсионните фондове

А какво всъщност трябва да се направи

И поддръжниците, и противниците на сегашния пенсионен модел имат основателни доводи за реформи. Но те са различни от тези на ГЕРБ

В ковчега на НОИ

ГЕРБ прокара мека национализация на частните пенсионни фондове. За седмица, без дебат и без оценка на въздействието

Между откровена национализация и повече демокрация. В тези крайности цяла седмица се лашкаше дебатът около неочаквано изстреляната в публичното пространство идея на ГЕРБ, парите в частните пенсионни фондове да могат да се прехвърлят към държавния НОИ. Темата бързо се оцвети в политика и синдикални искания, което направи още по-трудно ориентирането в тематиката. Но ето най-важните изникнали въпроси, някои от които а все още с много половиначти отговори:

Какво точно предлага ГЕРБ?


ГЕРБ предлага промени в Кодекса за социалното осигуряване, според които парите по личните сметки в частните пенсионни фондове може да се озоват в НОИ и да отидат за изплащане на текущи пенсии. Родените след 31 декември 1959 г. задължително внасят 5% от заплатата си в частен фонд и въпросът е какво ще се случи с натрупаните средства. Проектът се променя непрекъснато, но в най-радикалната му форма звучи така: в определен срок осигурените трябва да декларират, че остават в частен фонд. Ако не декларират - държавата прибира парите им. (Ако искате първо да прочетете как работи осигурителната система в момента, минете през последния въпрос и после се върнете тук).

Първоначално разбирането беше, че промените ще засягат само започващите работа от 2015 г. и техните бъдещи вноски. В последните дни обаче бяха направени редакции в текста на проектозакона, които се отнасят за всички 3.3 млн. осигурени.

Още не е ясно какъв срок ще имат осигурените да реагират - появяват се версии на закона ту с една година, ту с един месец.



Не е ясно и дали прехвърлянето към НОИ ще е доживотно, както предвиждаше първоначалния вариант или ще има възможност за връщане към частните фондове, както обеща в четвъртък от Брюксел премиерът Бойко Борисов. Не е ясно обаче как това е ще е възможно, след като в НОИ парите не се пазят в лични сметки, а и веднъж похарчени, институтът няма откъде да ги възстанови, ако клиентите му решат да си ги вземат в частен фонд.

Конкретните законодателни текстове, изглежда, все още ще подлежат на промяна. Всичко това се случва без обсъждане, с недомлъвки, с дописване на текстове в движение. Съвсем не в духа на добрите практики, въпреки че промяната засяга ключова система от социалния живот, милиони хора и милиарди левове.

Защо ГЕРБ правят това?

Краткият отговор е, че държавата (и респективно управляващите) има нужда от пари. Преместването на средства от частните фондове в НОИ ще спести на бюджета пари, които иначе биха отишли за покриване на дефицита в държавното осигуряване. Така коалицията ще разполага с повече средства за покриване на текущи нужди.

Бюджетът за догодина е със заложен свръхдефицит от 3.5%.  Държавата в момента има много малко възможности да намери пари - дълг ще се взема по-скъпо, особено след свалянето на кредитния рейтинг на България, приходите могат да се вдигнат само ако икономиката тръгне нагоре и ако правителството натисне акцизните играчи да внасят каквото се дължи. Но то не изглежда настроено да прави това, нито пък да съкращава разходи. Всяко съкращение на разходи се счита за опасно заради политическите последствия при обстановка, в която избори са възможни във всеки един момент.

Така единственият вариант остава липсващите пари да бъдат "откраднати" отнякъде и погледът на финансовия министър, който лично лансира промените, явно се е спрял на натрупаните 7 млрд. лева в частните пенсионни фондове.

Фундаментално какво означава промяната?

Означава, че правителството иска да изяде сега натрупани спестявания и ще остави на някакви следващи правителства, когато самите Борисов и Горанов са пенсионери, да мислят как да финансират изплащането на пенсии.

На практика с едно движение се прави опит да се заличи пенсионният модел, консенсус за който беше постигнат преди 15 години.

"Изборът", пред който са поставени осигурените, е на кого да вярват повече за бъдещето - на държавата или на частните фондове. Така поставен, този въпрос разкрива идеологическия хаос, който цари в главите на предлагащите законопроекта.

Как да направя избора между частен фонд и НОИ?

Единственият аргумент в полза на предлаганите промени, който изтъкват от ГЕРБ, е, че така на осигурените ще бъде даден избор - дали 5-те им процента да отиват при държавата или "при частниците". (Всъщност няма голям избор, защото размерът на цялата вноска е задължителен, а и възможна ли е честна конкуренция между държавата с частния сектор?)

Говорим за следното. От въвеждането на реформата, с която се създадоха частните фондове, досега осигурените на възраст между 40 и 44 години имат натрупани средно 2200 лева в личните си партиди. След още 20 години вноски сумата може да достигне грубо около 15 000 лева, от които след това да се допълва държавната пенсия (може би с между 100 и 200 лева на месец - елементаризирано изчисление, без да броим инфлация и прочие).   

Та сега държавата казва: избирай в частния фонд ли да останат парите и там ли да ходят в бъдеще 5-те процента, или искаш в НОИ? Само че не е ясно какво предлага НОИ. Там осигурените няма да имат лична сметка. С какво държавата ще ги възнагради, ако изберат нея, и как се измерва в пари остава напълно неясно. Икономически офертата е несъдържателна и не е възможен рационален подход при поставения избор. 

Вероятно от ГЕРБ разчитат, че засегнатият материален интерес на отделните лица не е толкова голям, че да се вдигнат на революция (2000-3000 натрупани лева). Но това не прави намеренията им по-благородни.

Какво още може да стане, ако минат промените в социалния кодекс?

Все пак повечето хора са рационални и тези, които вярват, че фондовете, които са избрали, работят прилично, може би ще предпочетат да останат с тях. Но ако не са сигурни, ще изберат НОИ.

Ефект 1. Отливът ще е най-голям от фондовете, които са управлявани по-лошо. Така, ако се окаже че те не могат ликвидно да посрещнат преместването на лични партиди към НОИ, държавата ще трябва да покрие дупките, защото, давайки "избор" на осигурените, все едно дава гаранция за вноските им в частните фондове. Интересно дали в правителството си дават сметка за този възможен кешов антиефект, или една от скритите цели на промяната е да се национализират не само личните партиди на осигурените, но и загубите на някои фондове. Нещо, за което кредит рейтинг агенцията S&P предупреди, че ако се случи пак след КТБ, рейтингът на България пак ще бъде свален. Съответно държавата и всеки, който иска да прави бизнес в нея, ще трябва да плаща все по-големи лихви по заемния капитал.

Ефект 2. При така заложени законови промени отегляне ще има и от добре управляваните фондове - поради неразбиране, ненавременна осведоменост, липса на техническо време и прочие. Противоречието е в това, че те са инвестирали парите на осигурените в активи, които предполагат дългосрочна перспектива. Но партидите на не-усетилите се ще трябва да бъдат изтеглени сега. Това би принудило пенсионните фондове да разпродават пожарно активи, за да осигурят ликвидност. В резултат, може да срине котировките на местния капиталов пазар, както и да намали доходността за останалите осигурени, които избират да останат в частен фонд.

Как изглежда пенсионната система за 2013 г.

Преглед на оригинала Как изглежда пенсионната система за 2013 г.


Има недобре управлявани частни фондове?

За жалост, да. Както при банките, има такива, които се стремят да управляват професионално парите на осигурените, но има и недобри практики, които Комисията за финансов надзор (КФН) премълчава. Публична тайна е, че от десетте пенсионни дружества на пазара половината влагат внушителен дял от активите в свързани лица. Това се прави предимно от дружествата с местни собственици с разнородни бизнеси.

Натрупването на спорни практики при някои от пенсионните фондове засега остава безнаказано, защото те ще започнат да изплащат пенсии (на родените след 1960 г.) едва след 2021-2023 г., докато годишно във всичките фондове постъпват по 800 млн. лв. Това формира огромен ресурс, който е изкусително да се насочи към собствените компании. Инвестирането в свързани лица е практика при двата фонда на групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ Сила", при контролирания от Христо Ковачки "Топлина" и при други фондове, за което "Капитал" е писал.

Това е проблем, идентифициран отдавна, като за него са признавали както компаниите от сектора, така и бившият зам.-председател на Комисията за финансов надзор, отговарящ за осигуряването и понастоящем председател на НОИ Бисер Петков. Реално обаче досега не е имало достатъчно политическа воля за пресичането му, а КФН в сегашния й състав настоява, че в сектора няма проблеми и "гарантира, че до момента средствата на пенсионните фондове се инвестират единствено и само в позволените от Кодекса за социално осигуряване (КСО) финансови инструменти при строго спазване на ограниченията за всеки един финансов инструмент, което предопределя стабилността на пенсионните фондове в дългосрочен план".

Не разчитам на държавата, какво да правя?

За съжаление с високите вноски, които прибира в системата за задължително осигуряване, държавата оставя твърде малко възможности на хората да инвестират сами, така че да подсигурят старините си. А това е най-добрата стратегия, защото истината е, че в противен случай те са обречени на бедност.

В рамките на задължителните вноски единственото, което все още зависи от осигурените, е кой частен фонд да изберат за малката част от вноската. Да повторим - едни фондове се управляват по-добре от други. Но натрупаното във фондовете няма да е много - в най-добрия случай ще е към половината от държавната пенсия. Колкото до държавната пенсия, на нея трудно ще може да се разчита. Защото, ако сега 15 работещи издържат 10 пенсионери, след още 15 години съотношението ще доближава 1:1. Личната гаранция на Бойко Борисов, на Владислав Горанов, на четирипартийната коалиция сега едва ли е достатъчна пред неизбежността на този демографски факт.

PS И един въпрос за начинаещи - как работи системата за социално осигуряване?

Всички работещи при нормални условия на труд задължително внасят 9.7% от заплатата си за социално осигуряване, допълнително 12.3% процента внасят работодателите им. В общия случай на хората с трудов договор, ако брутната заплата е 1000 лева 97 лева от нея внася работникът, още 123 работодателят. Голямата част от парите отиват в НОИ (Националният осигурителен институт), откъдето той плаща пенсиите на сегашните пенсионери, но парите хронично не достигат, в момента недостигът е 5 млрд. лв. годишно. Като стъпка за преодоляване на този недостиг преди 15 години беше постигнат консенсус между синдикатите, работодателите и държавата, че родените след 31 декември 1959 г. ще отделят част от вноската - 5%, която ще отива в частен фонд, ще се натрупва по лични партида и ще се инвестира. Така след време, когато тези граждани достигнат пенсионна възраст, част от пенсията им ще идва от НОИ, друга - от частния фонд.

Тези два "стълба" работят на различен принцип. НОИ събира от работещите сега и плаща на сегашните пенсионери. С влошаващата се демография (пенсионерите стават повече, хората, които работят - по-малко) сметката на т.нар. разходно-покривна система на НОИ все по-малко излиза и все повече се налага бюджетът (тоест всички данъкоплатци) да покрива разликата.

В частните фондове вноските се трупат по лични сметки, инвестират се и носят доход. Частично идеята за въвеждането на частни фондове е, работещите да не разчитат само на държавата, а да знаят, че част от пенсията им ще зависи от сумата, която се натрупва в частния фонд - съответно да имат стимул да внасят повече сега и така да подпомагат себе си, но и изплащането на настоящите пенсии. (За подробности вижте графиката с икономиката на пенсионното осигуряване.)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Африканската чума стигна до голяма русенска ферма със 17 хил. прасета Африканската чума стигна до голяма русенска ферма със 17 хил. прасета

Животните ще бъдат умъртвени, но опасността от разпространение на заразата остава голяма

20 юли 2019, 1235 прочитания

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 5438 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бавният влак за Будапеща

С европейска благословия железниците на България и Унгария направиха пътуването с влак по-продължително и по-скъпо

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми