С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 21 дек 2014, 11:45, 9219 прочитания

Министър под кръстосан огън

Има няколко неща, които министърът на отбраната Николай Ненчев би могъл да направи въпреки очевидната липса на политически гръб и достатъчен бюджет

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Вероятно утре или вдругиден заедно с председателя и зам.-председателите на комисията по отбрана ще посетим министър-председателя по въпросите на военния бюджет. Аз като политически лидер съм се подписвал под една управленска програма заедно с ГЕРБ и там съм положил подпис наравно с г-н Борисов. И там в една от точките ясно е записано, че няма да намаляваме числеността на българската армия." С тези думи военният министър Николай Ненчев напусна първото заседание на парламентарната комисия по отбрана на 3 декември, където изрази острия си протест срещу орязването на финансирането за въоръжените сили и поне проформа получи подкрепата на ресорните депутати. Днес, малко повече от две седмици по-късно, няма каквато и да било информация въпросната среща с премиера по проблемите на армията да се е състояла, а военният бюджет продължава да стои все така орязан без каквито и да било видими индикации за промяна.

Ако обаче си мислите, че от онзи момент до сега Борисов и Ненчев не са се виждали и не са имали възможност да обсъждат проблемите на отбраната, жестоко се лъжете. Премиер и военен министър редовно се срещат поне веднъж седмично - всяка сряда по време на заседанията на Министерския съвет, а стенограмите понякога запечатват любопитни реплики помежду им. Като например по време на последното заседание, където Борисов успява да изкопчи от Ненчев уверение, че планираната промяна в осигурителната система... не е национализация на лични пенсионни партиди. А предишния път, когато военният министър се опитва да възроптае срещу намаляването на парите за отбрана, премиерът рязко го засича с репликата: "Българската армия, полицаи и пожарникари да бъдат наясно, че когато търпят година и половина да се експериментира с тях, след това се реже живо месо." Всъщност, ако се проследи публичната комуникация между лидера на ГЕРБ и ръководителя на отбранителното ведомство, човек може да остане с впечатлението, че последният често се оказва в позицията на словесна боксова круша. Така че дори и някога да се проведе тематична среща между Борисов, Ненчев и ръководството на парламентарната комисия по отбрана, изходът от нея като че ли за момента изглежда предопределен и той едва ли ще е в полза на модернизацията на въоръжените сили.


Сам срещу всички

Суровата реалност е, че настоящият военен министър до голяма степен е хвърлен на вълците и се намира в непозната и враждебна за него територия, без да получава особена подкрепа – както политическа, така и експертна. Лидерът на БЗНС до момента не е работил в сферата на отбранителната политика и поне засега създава усещане за неувереност и несигурност в действията си. Това още повече се усложнява от факта, че Ненчев не влиза в министерството със свой екип – негови лични назначения са само пресаташето му и парламентарният секретар. Липсата на екип до известна степен се компенсира от факта, че се наблюдава известна приемственост от времето на служебния министър Велизар Шаламанов, който завеща на наследника си своята заместничка Десислава Йосифова (с ресор икономически и финансови въпроси) и началника на политическия кабинет Илия Налбантов. Останалите зам.-министри са бившият член на Комисията за защита на конкуренцията Димитър Кюмюрджиев, който идва по линия на Патриотичния съюз, както и придобилия известност по неволя Орхан Исмаилов (бивш зам.-председател на комисията по досиетата), лансиран от Реформаторския блок. За лош късмет и двамата нямат кой знае какъв опит нито в сферата на отбраната, нито на външните работи. За сметка на това пък почти цялото ръководство на армията и видовете въоръжени сили беше подменено по времето на правителството на Орешарски и получи новото си назначение от червения министър на отбраната Ангел Найденов. Така че Николай Ненчев едва ли може да разчита на особена подкрепа от страна на повечето генерали.

Поведението на Бойко Борисов също дава сериозно основание на военния министър да се притеснява. Съкращаването на бюджета за отбрана е само видимата част на този процес, който тече от известно време и за който има много косвени индикации. Така например още докато вървяха преговорите за сформиране на правителство, лидерът на ГЕРБ даде ясно да се разбере, че Министерство на отбраната не попада сред приоритетите му. Борисов първо каза в прав текст, че когато дойде на власт, няма да има допълнителни пари за превъоръжаване, а в хода на политическите дискусии заяви, че ако сформира широка коалиция с БСП, е склонен да преотстъпи армейското ведомство на "Позитано" 20, тъй като там имат много специалисти в сферата на отбраната.



След като хипотетичният съюз със социалистите не се случи, лидерът на ГЕРБ реши да преотстъпи армията на коалиционните си партньори без каквато и да било съпротива. Важен детайл тук е, че той пренебрегна почти напълно всички запасни офицери в редиците на партията си, като например бившия зам.-министър на отбраната Валентин Радев (който по информация на "Капитал" до последно се е водил почти сигурен кандидат за министър), бившия командир на флота о.р. вицеадмирал Пламен Манушев или ексшефа на военна болница о.р. ген. Стоян Тонев. Още по-интересно е, че нито един от тях не е предложен дори за заместническа позиция в министерството, т.е. цялата политическа отговорност във военната сфера пада върху плещите на реформаторите и Патриотичния фронт, въпреки че те не разполагат какъвто и да било механизъм за контрол върху ресурсите за отбрана.

Дистанцирането на ГЕРБ от армията обаче не свършва дотук – партията предостави председателското място в ресорната парламентарна комисия на бившия началник на Генералния щаб о.р. ген. Михо Михов, който е депутат от АБВ. Важният детайл тук е, че въпросната комисия се занимава само с армейската тематика, докато контролът над МВР и спецслужбите е изведен в други две комисии.

Криза значи и възможности

Почти сигурно е, че Николай Ненчев ще плати висока политическа цена за престоя си в Министерството на отбраната (МО). Абсолютно сигурно е, че каквото и да направи, той нито ще остане в историята като най-обичания военен министър, нито ще успее да осъществи дори малка част от модернизационната програма по "Визия 2020", завещана му от Велизар Шаламанов. Намаляването на военния бюджет за заплати със 77 млн. лв., което е около 11%, гарантира, че ще има съкращения в сферата на отбраната и че Ненчев ще бъде недолюбван, а от някои дори и мразен. По груби сметки на военното министерство редукцията на парите за заплати ще доведе до закриването на около 4600 работни места.

В така създалата се ситуация Ненчев има няколко варианта за действие. Най-безболезненият за него, но и най-вреден за развитието на въоръжените сили, ще е да запълни дупката за заплати с парите за капиталови разходи (около 56 млн. лв.) и за подготовка, поддръжка и операции (около 147 млн. лв.). При това положение обаче армията би преминала отново в режима на вегетиране от началото и средата на 90-те години на миналия век, когато хората в униформа и волнонаемните им колеги се превръщат в най-скъпо струващите чиновници на работен ден от 9 до 17. Смекчен вариант би бил закриване на кухи и незаети щатове (по неофициална информация между 2 и 3 хил.) и допълване на недостига с пари от перата за реална войскова дейност.

Ако обаче реши да действа като военен реформатор и да се опита да изчисти отбраната от паразитни структури, Ненчев би могъл и да изгуби подкрепата на част от хората в МО, но да спечели на своя страна всички останали български данъкоплатци, които биха искали да имат реална армия, а не чиновници в униформи. Така например не много известен е фактът, че българската армия реално е само около 27 хил. души, а освен нея има над 10 хил. цивилни служители плюс още около 10 хил. души, които се водят въоръжени сили извън армията. Така с бюджета за отбрана трябва да се издържат структури като Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", Националния военноисторически музей с филиалите му, Военноморски музей – Варна, Парк-музей на бойната дружба, Национална спортна рота, Военно-географска служба, Стационарна комуникационно-информационна система (КИС), Централно военно окръжие, Комендантство – МО, и т.н. Ако министър Ненчев прояви политическа смелост, не пипа 27-те хил. души реална армия и концентрира съкращенията върху въпросните структури, които генерират нулеви отбранителни способности, изведнъж може да се окаже, че не само бюджетът е достатъчен, но и има пари за модернизация.

Друго нещо, което военният министър би могъл да направи, е да приоритизира и насочи намаления отбранителен бюджет към онези структури на въоръжените сили, които генерират реални бойни способности. В тази графа попадат сертифицираните по натовски стандарти батальонни бойни групи в състава на 61-ва Стрямска и 2-ра Тунджанска бригада, и особено 68-ма бригада "Специални сили". Между другото приоритетното развитие на силите за специални операции е едно от нещата, за които настояват съюзниците ни от Северноатлантическия алианс. За жалост и до момента инициативата среща тих, но твърд отпор от по-възрастните и традиционно мислещи генерали и адмирали, застинали в епохата на традиционната конвенционална война. Подкрепа заслужава и инициативата на началника на ВВС ген. Румен Радев за възстановяване на Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия и приоритетно обучение на млади бойни пилоти.

По линия на бойната подготовка военният министър също има евтини опции за действие, използвайки двустранното споразумение за военно сътрудничество със САЩ и българско-американските съвместни бази. Ескалацията на напрежението в Украйна през изминалата година доведе до преосмисляне на стратегическите планове на НАТО и подсилване на източния фланг на алианса. Конкретно за България това означава по-интензивно използване на военния полигон "Ново село" и по-честа ротация на чужди военни части. Специфичният момент в случая е, че на практика САЩ покриват разходите по време на тези учения, което от своя страна позволява на български подразделения да тренират безплатно. Според плана за съвместните българско-американски учения през 2015 г., който в началото на тази седмица бе договорен от зам.-министър Димитър Кюмюрджиев и зам.-командващия на сухопътните сили на НАТО в Европа ген. Джон Хорт, у нас на ротационен принцип ще тренират американски лекопехотни и механизирани формирования, както и части от Силите за специални операции. Което доста се различава от първоначалните слухове за перманентно разполагане на 150 американски танка у нас, срещу което изненадващо се обяви началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов, нагазвайки в територията на политическото ръководство на страната. Това, което военният министър може да направи в настоящата ситуация, е да се възползва по максимално ефективен начин от военното сътрудничество с коалиционните ни партньори. Както и да укроти политическите импровизации на подчинените си висши офицери.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седем идейни проекта за новия облик на "Св. Неделя" Седем идейни проекта за новия облик на "Св. Неделя"

Кандидатите бяха избрани от общо 14 участника, подали документи

17 ное 2019, 539 прочитания

Докторите настояват за по-малко пациенти в болниците Докторите настояват за по-малко пациенти в болниците

Личните лекари искат заплащане на прегледите на децата

17 ное 2019, 492 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Първи опит за здравна реформа

Пакетът от мерки на д-р Петър Москов изглежда смел, но детайлите по тях все още не са ясни

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10