Най-общо държавният бюджет за 2015 г. предлага минимално увеличение на приходите, минимално намаление на разходите, още дълг и отново бюджетен дефицит (виж таблицата). Макрорамката, подготвена от правителството, залага минимален ръст на икономиката от 0.8%, инфлация от едва 0.1%, почти нулев ръст на инвестициите и спад на заетостта. Тези параметри бяха критикувани остро от опозицията, основно депутатите от БСП. Според тях данъчните приходи са заложени твърде консервативно, а прогнозите за икономиката – изненадващо ниски.

Положителното при финансовата рамка на държавата за 2015 г. е, че все пак "дупката" в бюджета ще остане в рамките на 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Оставайки в рамките на този процент, България има шанс да избегне наказателната процедура от Европейската комисия и да се размине само с препоръки. В тригодишната бюджетна прогноза обаче е заложено доста консервативно свиване на дефицита с по 0.5 процентни пункта всяка година. Това означава, че едва през 2017 г. правителството ще спре да нарушава Закона за публичните финанси, в който е записан максимално допустим таван на дефицита от 2%.

Друго положително в бюджета е, че цялото преразпределение остава под 40% от БВП, с което се спазва едно от правилата в Пакта за финансова стабилност. Оценката е, че общите разходи ще достигнат 39.8% от БВП, а приходите – 36.8%.

Правителството планира да поеме през 2015 г. нов дълг на стойност 8.1 млрд. лв. Финансовият министър Владислав Горанов припомни на депутатите, че нетното увеличение ще е "само" 2 млрд. лв. В края на следващата година България ще може да се похвали с 24.5 млрд. лв. задължения, а лихвите по тях – за около 1 млрд. лв. С останалата част от новия дълг ще се платят стари задължения, от които 4.5 млрд. лв. поети през декември 2014 г.

Най-спорният социален бюджет

Най-много дебати, спорове и лични обиди предизвика бюджетът на държавното обществено осигуряване (ДОО), и най-вече спорната промяна на пенсионния модел.

С приемането на бюджета на ДОО управляващите решиха да натоварят бизнеса с още осигурителна тежест. От 1 януари 2015 г. се увеличават минималните осигурителни доходи (МОД) средно с 4.4%. За пръв път в последните три години бяха увеличени минималните прагове и в дейностите, при които не е постигнато договаряне.

Въпреки първоначалното си намерение правителството реши да увеличи минималната работна заплата (МРЗ) през следващата година на два пъти с по 20 лв., като в крайна сметка на 1 юли тя ще бъде 380 лв. През 2016 и 2017 г. ще има още увеличения, като в края на тригодишния период тя ще бъде 460 лв. – над нивото, което планираше кабинетът "Орешарски".

Към всичко това трябва да се добави и увеличаването на максималния осигурителен праг от сегашните 2400 лв. на 2600 лв. Първоначално депутатите приеха максималният праг да не се променя. 108 бяха "за", 42 "против", а се 30 въздържаха. Оказа се обаче, че депутатът от ГЕРБ Делян Добрев е внесъл тази промяна след второто заседание на парламентарната комисия. Гласуването беше отменено и повторено. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева обясни, че то изобщо не е трябвало да бъде допуснато за гласуване. Мая Манолова и други депутати от БСП обявиха случващото се в пленарната зала за противоконституционно. В крайна сметка остана неяснота дали е приетото увеличение е законно. Според Цачева вероятно Конституционният съд ще се произнесе по казуса. Но законът ще бъде обнародван с високия праг, така че работодателите трябва да внасят осигуровки на 2600 лв.

Работодатели за затвор

Укриването на здравни и социални осигуровки в големи или особено големи размери става криминално деяние и ще се наказва със затвор. Това предвиждат приетите промени в Наказателния кодекс чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за ДОО. Под "големи размери" се има предвид суми над 3000 лв., а "особено големи размери" - над 12 хил. лв.

В първия случай наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до 2000 лв., а при втория - лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. В закона е записано, че работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност, включително и за подбудителство и помагачество. Тази отговорност се носи само от самоосигуряващите се и осигурителите. В рамките на дебатите Румен Христов от Реформаторския блок поиска наказанията да са и за двете страни - и за работодатели, и за служители. Лидерът на "БСП - лява България" Михаил Миков възрази, като заяви, че работникът не носи отговорност за издължаване към НОИ, НАП и НЗОК. По думите му работодателят е този, който прави удръжките от работника, дължими към съответните институции. Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин заяви, че с новите текстове укриването на осигурителни вноски се приравнява с укриването на данъци.

 

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала