Кой се страхува от закон за лобизма?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой се страхува от закон за лобизма?

Кой се страхува от закон за лобизма?

Всички признават нуждата от извеждане на светло на отношенията политика-бизнес. Но смислен дебат по темите за конфликти на интереси и търговия с влияние няма.

15830 прочитания

Лобирането в България е до голяма степен нерегулирано, а съществена част от влиянието на групови интереси протича извън обсега на публичния контрол. Това надали е новина в годината, в която "задкулисие" стана основна дума в речника на обществото. Сега обаче е потвърдена и от данните на Асоциация "Прозрачност без граници", българското представителство на Transparency International. В международно изследване на прозрачността, почтеността и равнопоставеността на лобистката дейност, България получава едва 25% от възможни 100%.

59% от българите са убедени, че управлението на страната е под влиянието на отделни крупни интереси, показва Световният корупционен барометър. "Сенчестото" управление се е превърнало в "business as usual" в България – обичайният начин, по който политическият процес работи. А лобизъм се използва като синоним на всичко задкулисно – дори на корупция, мафия, олигархия.

През последните 15 години бяха направени няколко неуспешни опита за приемане на Закон за лобизма. След гражданските протести през 2013 година сякаш има акумулирана обществена тяга дебатът да бъде възобновен. Особено на фона на лавината от скандални случаи, които показаха до каква степен държавата е "уловена" (state capture) от частни икономически и политически интереси.

- Тефтерчето на Красьо Черния, пословичния "брокер" в търговията с влияние в съдебната система.

- Тефтерчето на председателя на комисията, призвана да предотвратява конфликта на интереси. - Записи на откровени разговори за "независимостта" на съдебната власт между министър-председател, министър и столичен градски прокурор ("Ти си го избра, не ми се усмихвай!).

- Укриващ се и разследван за пране на пари заместник-председател на 42-рото Народното събрание. И т.н.

Една от причините за тези скандали е липсата на ясна регламентация на влиянието върху политиката – как може и как е недопустимо да се лобира.

Резултатите от изследването на Асоциация "Прозрачност без граници" показаха, че и парламентаристи, и представители на бизнеса, и експерти, и журналисти, споделят сходни разбирания за явлението лобизъм, за ефектите от него и за необходимостта от регулация**. 

Лобизмът не е мръсна дума?

Понятието лобизъм е натоварено с тежък негативен смисъл. Изненадващо обаче, повечето експерти говорят за лобизма като за част от демократичния политически процес.

"Работата на лобистите е чрез своите контакти да свързват хората, които имат интерес към дадена тема. Лобистът е добре свързан човек", казва интервюиран представител на бизнес асоциация.

Ясно е обаче разграничението между позитивен и негативен лобизъм. Тънката разделителна линия минава по оста прозрачност и публичност.

Приемането на закон за лобистката дейност не би постигнал търсения ефект, освен ако е налице и добра правна рамка на достъпа до обществена информация, система за превенция на конфликта на интереси, контрол за спазване на правилата за политическо финансиране, медиен плурализъм.

Държава без свободен достъп

Част от проблема са и недостатъците на законодателния процес. На ниво работни групи, където стартира работата по законодателството, липсват изрични изисквания за представителност на участниците. Съставът им обикновено се решава по усмотрение на министъра в съответната област. Законът не изисква предварително обявяване на концепция за нова уредба. На практика е възможно да се обсъжда законопроект в продължение на година, а важни заинтересовани страни да не подозират за това. Например проектът за нов Наказателен кодекс беше остро критикуван от експертите от сферата на достъпа до информация, заради лоша уредба. Сред авторите му е имало отлични специалисти по наказателно право, но не и по свобода на словото. 

"България не е общество на свободния достъп нито в политически, нито в икономически план", смята експерт финансист.

14-дневният срок за публично обсъждане на законопроектите е крайно недостатъчен. При обсъждането на Правилника за дейността на 43-то НС например, срокът за изпращане на становища беше едва 3 работни дни. Наред с това, изискването законодателството да се мотивира се спазва само про-форма, като се внасят законопроекти с мотиви от половин страница, "в които липсва елементарна финансова аритметика", смятат експертите.

Публичната фаза е фасада

Публичната фаза на консултации оставя усещане за имитативност, както при обсъждането на законодателство, така и на ключови назначения.

"Не може да се внася предложение в сряда в Министерски съвет за смяна на състава на толкова важен орган като Комисията за защита на личните данни, и това да се гласува в Народното събрание в петък като извънредна точка в дневния ред.", посочва журналист от печатна медия.

Работата на т.нар. обществени съвети също показва сериозни проблеми. Освен че обикновено са с неясен мандат, те са и слабо ефективни, безотчетни и със съмнителна представителност.

"Някъде служат по-скоро за парлама, че се работи с обществото, другаде имат по-ефективна роля, но общо взето нямат регламентация", казва експерт-юрист от гражданска организация.

Конфликтът на интереси – "лобизъм в джоба"

Системата за превенция на конфликта на интереси също е в криза. Съществува реален риск лобирането да премине в практики като търговия с влияние, ако не се гарантира липса на конфликт на интереси и у лобистите, и у законотворците.

"Голям проблем са фирмите на народните представители. Те прехвърлят фирмата на леля си, след което тази фирма печели някакви поръчки. В този смисъл те си ходят с лобизма в джоба", смята журналист от интернет медия.

Общество и "контра-общество"?

В Западна Европа обикновено когато става дума за правна регулация на лобизма, основното опасение на гражданския сектор е дали и той трябва да подлежи на същия строг режим на публичност като корпоративното лобиране. В България опасението на гражданския сектор е от друго естество: как да се разграничат автентични от неавтентични граждански организации.

Това съвсем не е правен въпрос. Данни на Центъра за изследване на демокрацията показват, че над 50 на сто от оборота на НПО-сектора се извършва от политически и административно контролирани неправителствени организации. Още през 2005 година Институт "Отворено общество" предупреди за организации, създадени за "професионално абсорбиране на средства". С присъединяването към ЕС обаче, изискването да се провеждат обществени обсъждания на политиките доведе до практики на имитация на публични консултации чрез включване на НПО-та със съмнителна експертиза, представителност и неутралност.

Освен механизъм за усвояване на европейски средства, тези организации са и параван за частни интереси, тясно-партийни и икономически. Изминалата година даде изобилни доказателства, че НПО-тата могат да участват и в партийни стратегии, опорочаващи изборния процес. Как иначе да бъдат обяснени регистрираните над 60 хиляди "независими" наблюдатели на изборите за ЕП през 2014.

Кой се страхува от закон за лобизма?

Досега по темата лобиране се е мислило като към решаване на частен проблем - в какъв регистър да се вписват лобистите и кой да следи за изпълнението. Такъв подход не държи сметка за систематиката в обществените отношения. Сенчестите отношения бизнес-политика са част от функционирането на политическия живот у нас.

Проблемът за лобизма е свързан и с по-фундаменталния въпрос къде минава разделителната линия между държава и гражданска сфера. И дали тази линия се мени по нечия дискреция. У нас държавата остава вплетена в отношения, които по дефиниция са отношения между гражданите като равнопоставени субекти. Неслучайно България е на последните места в ЕС по икономическа свобода, ефективност на бизнеса и конкурентоспособност, на фона на челните позиции по възприятия за корупция. Делът на сивата икономика у нас е над 31%, което също е европейски рекорд.

Но по-важно, огромен дял от публичните дейности са подчинени на партийни интереси, а държавният ресурс е средство за партийно финансиране. Тези процеси съдържат в себе си предпоставки за самоподдържане. Корупцията създава интерес все повече ресурси да се пренасочват към контрола на държавата и към преразпределяне.

Озоваваме се в странен парадокс. Всички основни обществени групи признават нуждата от извеждане на светло на отношенията политика-бизнес. И едновременно с това отлагаме смисления дебат по темата. А този дебат трябва да премине през предефиниране на системите за превенция на конфликта на интереси, за разкриване на търговията с влияние, прозрачността на политическото финансиране, достъпа до обществена информация. Дебатът за лобизма в България трябва да започне сега и да започне на чисто.

*Линка Тонева е доктор по политология от СУ "Св. Климент Охридски". Участва в разработването на доклад "Лобирането в България: интереси, влияние, политика" на Асоциация "Прозрачност без граници".

** Интервютата с парламентаристи, представители на бизнес асоциации, граждански организации, тинк-танкове и медии са проведени от Асоциация "Прозрачност без граници" в периода март-септември 2014 г

Красимир Георгиев, по прякор Красьо Черничкия, стана символ на задкулисните сделки в съдебната система
Фотограф: Георги Кожухаров

Лобирането в България е до голяма степен нерегулирано, а съществена част от влиянието на групови интереси протича извън обсега на публичния контрол. Това надали е новина в годината, в която "задкулисие" стана основна дума в речника на обществото. Сега обаче е потвърдена и от данните на Асоциация "Прозрачност без граници", българското представителство на Transparency International. В международно изследване на прозрачността, почтеността и равнопоставеността на лобистката дейност, България получава едва 25% от възможни 100%.

59% от българите са убедени, че управлението на страната е под влиянието на отделни крупни интереси, показва Световният корупционен барометър. "Сенчестото" управление се е превърнало в "business as usual" в България – обичайният начин, по който политическият процес работи. А лобизъм се използва като синоним на всичко задкулисно – дори на корупция, мафия, олигархия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

74 коментара
  • 2
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Няма никаква специална нужда от закон за лобизма (освен, може би, да се заложи законово задължение, с несимволични глоби и наказания при нарушаване, всички високопоставени фактори в изпълнителната, законодателната и съдебната власт да оповестяват професионални и роднински отношения с различни фактори в икономиката, както и да бъдат публични всички дарители на партиите и на кандидатите за властта - от най-големите, до най-малките дарители). Просто всички взаимодействия на управляващите, особено на тези на най-високо ниво, трябва да протичат публично, пред камери на журналисти. Взаимодействията "на четири очи" трябва да станат направо АНАТЕМА! Само така може да има коректност към обществото и не би имало такава без пълна прозрачност на управляващите, ако ще супер-съвършен закон за лобизма да бъде написан и одобрен от Парламента. Абсолютно всичко опира до наличието и липсата (както си е сега) на обществен контрол над управляващите...

  • 3
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat


    интересен въпрос :-) КОЙ? :-)

  • 4
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#2] от "Станислав Янков": още не сме почнали с посрещането на Новата :-) а ти вече на твърд алкохол!

  • 5
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    То и без закон, лобизмът си процъфтява.Тайно и явно.

  • 6
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#4] от "kardinalat":

    Тц! Не е това - аз не пия! Просто - за миг (не за повече) ми се привидя възможност за възникване на демократична държава, ама бързо се приземих...

  • 7
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#5] от "rosiraycheva50._":


    Точно така е. И това дава отговор и на въпроса, който е заглавие на статията:)

    Когато една дейност процъфтява при липсата на закон, нерегламентирана, е повече от ясно кой има интерес да няма закон и регулации.
    А ако същият пък е и този, който предлага и приема законите то въпросът си е просто риторичен.

    Кой има интерес да няма адекватни закони със строги наказания за корумпирани магистрати, политици, управленци?
    Ами корумпираните такива, разбира се, най-напред, и онези, от които зависят или на които служат?
    Кой има интерес убийците и престъпниците да не влизат ефективно в затвора с тежки и заслужени присъди?
    Ами самите убийци и престъпници най-напред, разбира се, КАКТО И ОНЕЗИ, КОИТО ИМАТ ИНТЕРЕС ТЕ И ТАКИВА ДА СА НА СВОБОДА!
    И т.н., и т.н.

    Кой има интерес да надскача и прескача закони - ами онзи, който настоящите закони не го устройват, разбира се (Иван Искров, Сотир Цацаров,...) ИЛИ АКО Е НЕГОВО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ГИ ПРИЛАГА - ДА ОПРАВДАЕ ПРОВАЛИТЕ СИ!
    На крива ракета Космосът й пречи!

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#5] от "rosiraycheva50._":

    Със закон тайния лобизъм няма да изчезне. Просто - ще опише и узакони част от това, което се прави досега, докато останалата част ще си остане неописана и ще си се прави ... покрай закона... :)

  • 9
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#6] от "Станислав Янков": и къде точно всичко в политиката е публично?

  • 10
    sarssaraktos avatar :-P
    Sars Saraktos

    "над 50 на сто от оборота на НПО-сектора се извършва от политически и административно контролирани неправителствени организации." Точно соросоидите да ми говорят за това. Всъщност от такъв зякон няма никаква нужда. По-скоро трябва закон забраняващ чуждо - небългарско финансиране на партии и НПО-та. Да му мислят соросоидите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK