С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
74 31 дек 2014, 14:36, 13834 прочитания

Кой се страхува от закон за лобизма?

Всички признават нуждата от извеждане на светло на отношенията политика-бизнес. Но смислен дебат по темите за конфликти на интереси и търговия с влияние няма.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лобирането в България е до голяма степен нерегулирано, а съществена част от влиянието на групови интереси протича извън обсега на публичния контрол. Това надали е новина в годината, в която "задкулисие" стана основна дума в речника на обществото. Сега обаче е потвърдена и от данните на Асоциация "Прозрачност без граници", българското представителство на Transparency International. В международно изследване на прозрачността, почтеността и равнопоставеността на лобистката дейност, България получава едва 25% от възможни 100%.

59% от българите са убедени, че управлението на страната е под влиянието на отделни крупни интереси, показва Световният корупционен барометър. "Сенчестото" управление се е превърнало в "business as usual" в България – обичайният начин, по който политическият процес работи. А лобизъм се използва като синоним на всичко задкулисно – дори на корупция, мафия, олигархия.


През последните 15 години бяха направени няколко неуспешни опита за приемане на Закон за лобизма. След гражданските протести през 2013 година сякаш има акумулирана обществена тяга дебатът да бъде възобновен. Особено на фона на лавината от скандални случаи, които показаха до каква степен държавата е "уловена" (state capture) от частни икономически и политически интереси.

- Тефтерчето на Красьо Черния, пословичния "брокер" в търговията с влияние в съдебната система.
- Тефтерчето на председателя на комисията, призвана да предотвратява конфликта на интереси.
- Записи на откровени разговори за "независимостта" на съдебната власт между министър-председател, министър и столичен градски прокурор ("Ти си го избра, не ми се усмихвай!).
- Укриващ се и разследван за пране на пари заместник-председател на 42-рото Народното събрание. И т.н.

Една от причините за тези скандали е липсата на ясна регламентация на влиянието върху политиката – как може и как е недопустимо да се лобира.



Резултатите от изследването на Асоциация "Прозрачност без граници" показаха, че и парламентаристи, и представители на бизнеса, и експерти, и журналисти, споделят сходни разбирания за явлението лобизъм, за ефектите от него и за необходимостта от регулация**. 

Лобизмът не е мръсна дума?

Понятието лобизъм е натоварено с тежък негативен смисъл. Изненадващо обаче, повечето експерти говорят за лобизма като за част от демократичния политически процес.

"Работата на лобистите е чрез своите контакти да свързват хората, които имат интерес към дадена тема. Лобистът е добре свързан човек", казва интервюиран представител на бизнес асоциация.

Ясно е обаче разграничението между позитивен и негативен лобизъм. Тънката разделителна линия минава по оста прозрачност и публичност.

Приемането на закон за лобистката дейност не би постигнал търсения ефект, освен ако е налице и добра правна рамка на достъпа до обществена информация, система за превенция на конфликта на интереси, контрол за спазване на правилата за политическо финансиране, медиен плурализъм.

Държава без свободен достъп

Част от проблема са и недостатъците на законодателния процес. На ниво работни групи, където стартира работата по законодателството, липсват изрични изисквания за представителност на участниците. Съставът им обикновено се решава по усмотрение на министъра в съответната област. Законът не изисква предварително обявяване на концепция за нова уредба. На практика е възможно да се обсъжда законопроект в продължение на година, а важни заинтересовани страни да не подозират за това. Например проектът за нов Наказателен кодекс беше остро критикуван от експертите от сферата на достъпа до информация, заради лоша уредба. Сред авторите му е имало отлични специалисти по наказателно право, но не и по свобода на словото. 

"България не е общество на свободния достъп нито в политически, нито в икономически план", смята експерт финансист.

14-дневният срок за публично обсъждане на законопроектите е крайно недостатъчен. При обсъждането на Правилника за дейността на 43-то НС например, срокът за изпращане на становища беше едва 3 работни дни. Наред с това, изискването законодателството да се мотивира се спазва само про-форма, като се внасят законопроекти с мотиви от половин страница, "в които липсва елементарна финансова аритметика", смятат експертите.

Публичната фаза е фасада

Публичната фаза на консултации оставя усещане за имитативност, както при обсъждането на законодателство, така и на ключови назначения.

"Не може да се внася предложение в сряда в Министерски съвет за смяна на състава на толкова важен орган като Комисията за защита на личните данни, и това да се гласува в Народното събрание в петък като извънредна точка в дневния ред.", посочва журналист от печатна медия.

Работата на т.нар. обществени съвети също показва сериозни проблеми. Освен че обикновено са с неясен мандат, те са и слабо ефективни, безотчетни и със съмнителна представителност.

"Някъде служат по-скоро за парлама, че се работи с обществото, другаде имат по-ефективна роля, но общо взето нямат регламентация", казва експерт-юрист от гражданска организация.

Конфликтът на интереси – "лобизъм в джоба"

Системата за превенция на конфликта на интереси също е в криза. Съществува реален риск лобирането да премине в практики като търговия с влияние, ако не се гарантира липса на конфликт на интереси и у лобистите, и у законотворците.

"Голям проблем са фирмите на народните представители. Те прехвърлят фирмата на леля си, след което тази фирма печели някакви поръчки. В този смисъл те си ходят с лобизма в джоба", смята журналист от интернет медия.

Общество и "контра-общество"?

В Западна Европа обикновено когато става дума за правна регулация на лобизма, основното опасение на гражданския сектор е дали и той трябва да подлежи на същия строг режим на публичност като корпоративното лобиране. В България опасението на гражданския сектор е от друго естество: как да се разграничат автентични от неавтентични граждански организации.

Това съвсем не е правен въпрос. Данни на Центъра за изследване на демокрацията показват, че над 50 на сто от оборота на НПО-сектора се извършва от политически и административно контролирани неправителствени организации. Още през 2005 година Институт "Отворено общество" предупреди за организации, създадени за "професионално абсорбиране на средства". С присъединяването към ЕС обаче, изискването да се провеждат обществени обсъждания на политиките доведе до практики на имитация на публични консултации чрез включване на НПО-та със съмнителна експертиза, представителност и неутралност.

Освен механизъм за усвояване на европейски средства, тези организации са и параван за частни интереси, тясно-партийни и икономически. Изминалата година даде изобилни доказателства, че НПО-тата могат да участват и в партийни стратегии, опорочаващи изборния процес. Как иначе да бъдат обяснени регистрираните над 60 хиляди "независими" наблюдатели на изборите за ЕП през 2014.

Кой се страхува от закон за лобизма?

Досега по темата лобиране се е мислило като към решаване на частен проблем - в какъв регистър да се вписват лобистите и кой да следи за изпълнението. Такъв подход не държи сметка за систематиката в обществените отношения. Сенчестите отношения бизнес-политика са част от функционирането на политическия живот у нас.

Проблемът за лобизма е свързан и с по-фундаменталния въпрос къде минава разделителната линия между държава и гражданска сфера. И дали тази линия се мени по нечия дискреция. У нас държавата остава вплетена в отношения, които по дефиниция са отношения между гражданите като равнопоставени субекти. Неслучайно България е на последните места в ЕС по икономическа свобода, ефективност на бизнеса и конкурентоспособност, на фона на челните позиции по възприятия за корупция. Делът на сивата икономика у нас е над 31%, което също е европейски рекорд.

Но по-важно, огромен дял от публичните дейности са подчинени на партийни интереси, а държавният ресурс е средство за партийно финансиране. Тези процеси съдържат в себе си предпоставки за самоподдържане. Корупцията създава интерес все повече ресурси да се пренасочват към контрола на държавата и към преразпределяне.

Озоваваме се в странен парадокс. Всички основни обществени групи признават нуждата от извеждане на светло на отношенията политика-бизнес. И едновременно с това отлагаме смисления дебат по темата. А този дебат трябва да премине през предефиниране на системите за превенция на конфликта на интереси, за разкриване на търговията с влияние, прозрачността на политическото финансиране, достъпа до обществена информация. Дебатът за лобизма в България трябва да започне сега и да започне на чисто.

*Линка Тонева е доктор по политология от СУ "Св. Климент Охридски". Участва в разработването на доклад "Лобирането в България: интереси, влияние, политика" на Асоциация "Прозрачност без граници".

** Интервютата с парламентаристи, представители на бизнес асоциации, граждански организации, тинк-танкове и медии са проведени от Асоциация "Прозрачност без граници" в периода март-септември 2014 г

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Капитал" добавя съдържание от The Economist 2 "Капитал" добавя съдържание от The Economist

Всяка седмица ще предлагаме селекция от най-интересните статии на британското икономическо издание, преведени на български

13 ное 2019, 1106 прочитания

Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте 1 Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте

И още: "Еврохолд" обжалва забраната на КЗК да купи ЧЕЗ, държавата напредва с модела за втора пенсия, Ево Моралес избяга в Мексико

12 ное 2019, 1694 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Трейлър на седмицата: True Story с Джона Хил и Джеймс Франко

Обещаващ независим трилър встрани от Холивуд и шума покрай The Interview

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10