Малки надежди за големи проекти

Представители на сектора смятат, че дори тази година да бъдат започнати големи пътни и жп отсечки, сериозни плащания по тях не се очакват.

Малки надежди за големи проекти

Санирането и отсечки от "Струма" и "Хемус" са ключовите проекти за сектора тази година, но те едва ли ще доведат до ръст на обемите

Радостина Маркова
8795 прочитания

Представители на сектора смятат, че дори тази година да бъдат започнати големи пътни и жп отсечки, сериозни плащания по тях не се очакват.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


За големите строителни фирми поводите да гръмнат шампанско в края на 2014 година бяха с един повече - одобряването на програма "Транспорт" от Европейската комисия. Новината, която дойде дни преди Коледа, бе важна доколкото секторът е жив главно покрай изпълнението на европейски проекти. И доколкото тя обещава по отношение на тях 2015 година да не е нулева като предходната.

Като източник на поръчки за сектора се очертава и програма "Регионално развитие", макар и още да не е одобрена от Брюксел. Поднови се строителството на язовири. А за средните и малките фирми надеждата е санирането на жилищните сгради, за което правителството обещава бюджет от 1 млрд. лв.

Браншът обаче смята, че дори тази година да бъдат започнати големи пътни и жп отсечки, сериозни плащания по тях не се очакват. Това е причината прогнозите на големите компании и на Камарата на строителите (КСБ) да са в посока запазване на обема на строителство от 2014 г. или лек спад.

По-оптимистични са очакванията на Института за икономическа политика, които сочат слаб ръст на строителството в рамките на 8% спрямо предната година, като то ще достигне 12.3-12.5 млрд. лева (виж графиката). Факторите, които ще повлияят върху това, според анализаторите са усвояването на европейски средства за инфраструктура и някои инвестиционни решения на бизнеса. От друга страна обаче, ръстът на икономиката е вял, безработицата - висока, а чуждите инвестиции - ниски, което води до ниска активност в сегменти като офис и търговските площи.

Подновените плащания

За мен голямата новина е, че правителството поднови плащанията по европейските програми, коментира изпълнителният директор на КСБ Иван Бойков. По думите му само за седмица в края на миналата година са разплатени 300-400 млн. лв. за строителни работи по различни оперативни програми, а тази година се очертават плащания по завършени проекти за близо 2 млрд. лв. Първоначално те са с пари от бюджета, но очакванията са след отпушването на оперативните програми Европейската комисия да възстанови тези средства.

"Това са пари, които ще се върнат в икономиката и с тях ще се финансират капиталови програми, т.е. отново ще се влеят в строителство", посочи Бойков.

Според него така ще бъдат осигурени средства за някои от обещаните големи проекти, като новия участък от магистрала "Хемус" до разклона за Плевен и Ловеч - ангажиментът на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова е строителството на отсечката да започне през 2015 г.

С финансиране по програма "Транспорт" се очаква да бъдат започнати и два пътни участъка от магистрала "Струма" - преди и след тунела през Кресненското дефиле.

В допълнение от строителния сектор очакват да стартират и проекти за подобряване на градската среда по програма "Региони в растеж". Макар и тя още да не е одобрена от Брюксел, Лиляна Павлова заяви, че тази година три мерки по нея ще бъдат отворени за набиране на проекти. Става въпрос за осите за градско развитие, образователна инфраструктура и регионални пътища.

Част от програмата е и проектът за саниране на жилищните сгради, който според Иван Бойков ще осигури работа основно за малките и средните строителни фирми, тъй като очакванията са поръчките да бъдат разделени на по-малки лотове.

През очите на бизнеса

Въпреки изброените проекти на стартовата линия големите строителни компании не са оптимистично настроени.

Изпълнителният директор на "Главболгарстрой холдинг" Андрей Цеков очаква 2015 г. да е по-лоша от предната година, тъй като през нея основно ще се приключва строителство от стария програмен период.

"Няма как да има нови обекти, след като не са финализирани основни програми като "Околна среда" и "Региони в растеж". Загуби се ужасно много време през последната година на политическа нестабилност", коментира мениджърът.

По линия на програма "Транспорт" неговите очаквания също не са много високи, тъй като основната част от ресурса за пътища по нея е за тунела през Кресненското дефиле. Друга част от средствата ще отидат за жп проекти, както и за разширението на софийското метро, но това според Цеков са по-специфични поръчки, за които се състезават ограничен кръг компании.

Потенциал за строителни поръчки той вижда в програма "Околна среда". Стартът на големите водни проекти обаче минава през реформа в сектора - окрупняване на ВиК дружествата, които ще са бенефициенти. След това ще е необходимо време за разработване на планове за развитие и на проекти, които да кандидатстват за европейско финансиране. "При това положение "Околна среда" едва ли ще генерира строителни поръчки преди 2017 г.", прогнозира Андрей Цеков. Неговото мнение е, че обемът на строителство намалява, големите проекти тази година ще са малко и конкуренцията за тях ще е жестока.

Изпълнителният директор на "Трейс груп холд" Боян Делчев също не е оптимист за 2015 година. "Предната година беше нулева по отношение на нови европейски проекти, само се довършваха вече започнатите. Надявам се сега правителството да вдигне оборотите и да обяви големи инфраструктурни поръчки", коментира той. Според него това едва ли ще се случи преди средата на годината. Дори и тогава обаче не се очаква новите обекти да генерират сериозни приходи, тъй като има подготвителен период, а разплащането е на етапи в хода на строителството.

Накратко - строителните компании са притеснени от нарушения ритъм на договаряне и изпълнение на обекти, който се очаква да доведе до затруднения в сектора. По тази причина прогнозите са спадът на обема изпълнено строителство, макар и с малко, да продължи и през 2015 г.

Все пак като положителен сигнал от "Трейс груп холд" също отчитат възстановените плащания по европейските програми и смятат, че те правят средата малко по-спокойна.

Частните проекти

Преглед на строителната активност през годините показва, че в кризата се свиха обемите основно в сградния сегмент, където годишните обеми остават с 30 до 50% по-ниски спрямо нивата от 2007-2008 г. При инфраструктурата такъв спад благодарение на европейските програми няма, но и там обемите се движат около едни и същи нива - 6.6-6.7 млрд. лв. от години, показват данните на Института за икономическа политика.

Според изпълнителния директор на института Калин Маринов дори по-живият пазар на жилища през последната година не води до съществен ръст на новите проекти. В периода 2014-2015 година в този сегмент по-скоро се поддържа нивото на строителна продукция от 2013 година със слаб ръст.

По отношение на индустриалните имоти картината не е много по-различна. Има големи инвестиции, свързани с нови мощности в предприятия като "Девня цимент" и "Лукойл Нефтохим Бургас", но те не са достатъчни за осезаем ръст в индустриалния сегмент, строителните разходи са малка част от тях, а и в голяма степен се изпълняват и от чужди компании и слабо ангажират българския сектор. Друг източник на поръчки са производителите на части за автомобилната индустрия, които през последните години изнасят производства в България и инвестират в бази. Според статистиката на икономическото министерство от средата на 2014 г. става въпрос за проекти на обща стойност около 1.2 млрд. лв. "Тази сума може би е завишена и трудно може да се следи дали всички проекти се развиват по план, но все пак това са значителни инвестиции за мащабите на българската икономика", посочи Калин Маринов.

В същото време обаче големите инвестиции в търговски центрове приключиха, а на офис пазара новите проекти са единици. Така че ако има ръст на строителните поръчки при нежилищните сгради, той едва ли ще е значителен.

Известно раздвижване в сградното строителство тази година може да внесат големи проекти като комплекса с жилищни, търговски и хотелски площи на "Гаранти коза" в столичния квартал "Младост", както и този на група азиатски бизнесмени за развлекателно градче край Мусачево. И при двата проекта обаче има забавяне заради административни проблеми и трудно може да се прогнозира кога ще започне реалното им изпълнение.

Андрей Цеков, "Глаболгарстрой холдинг":Основно ще приключваме стари обекти

За нашата група обемите на дейност ще се запазят тази година по конюнктурни причини, тъй като изпълняваме няколко големи проекта - водни цикли, лот 2 на магистрала "Струма", язовир "Пловдивци" също започва… Извън пътните търгове за лот 3 на "Струма" обаче не виждам много потенциал за растеж.
Боян Делчев, "Трейс груп холд":Разчитаме на външните пазари

В нашата група голяма част от обема дейности се формира от работата ни на чужди пазари и през 2015 г. ще разчитаме много на тези проекти, за да растем. Те вече формират над 40% от общия оборот на холдинга, като основните са два водни проекта в Чехия и четири пътни в Сърбия. Същевременно се подготвяме за новия програмен период, като инвестираме в техника за жп и водни проекти.

За големите строителни фирми поводите да гръмнат шампанско в края на 2014 година бяха с един повече - одобряването на програма "Транспорт" от Европейската комисия. Новината, която дойде дни преди Коледа, бе важна доколкото секторът е жив главно покрай изпълнението на европейски проекти. И доколкото тя обещава по отношение на тях 2015 година да не е нулева като предходната.

Като източник на поръчки за сектора се очертава и програма "Регионално развитие", макар и още да не е одобрена от Брюксел. Поднови се строителството на язовири. А за средните и малките фирми надеждата е санирането на жилищните сгради, за което правителството обещава бюджет от 1 млрд. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


11 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Две отсечки на магистрали и саниране на панелките за цяло година? Това ли са ви мегапроектите, дето ще съживяват икономиката и ще създават доход?!
    Отново Главболгарстрой и Водпроект, нали?

    А нещо да почнем да произвеждаме нещо? Докога ще ядем гръцки домати и македонско зеле, лук от Франция и картофи от Полша?

    Това правителство ще надскочи по безмислие и Орешарското...

  • 2
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    Това няма да раздвижи икономиката.Ако пак ще режем ленти в стил бай Тошо без да привличаме големи инвеститори,просто няма да стане така.

  • 3
    rdu55315348 avatar :-|
    S.Y.K

    Инвеститори без нормална инфраструктура няма да дойдат.Лошото е че темповете при нас са бавни и докато ние изграждаме основата, другите държави, дори и съседните вече надграждат и вдигат нивото и.В Румъния през 2019г. се очаква да достигне бързата железница, а ние се борим да вдигнем скороста с 20км.час, за да стигаме от София до Варна за 8 часа!!!

  • 4
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Икономиката не се "вдига" с мегаломански проекти ( АЕЦ, газопроводи и т.н.), вдига се подобряване на бизнес средата. Което подобряване основно се израява в ИЗБЯГВАНЕ на правенето на големи глупости. И ако липсата на глупости се съчетае с поне малко от належащите реформи резултатите няма да закъснеят.
    А Орешарски само един досега го е надминавал по безмислие - Виденов.

  • 5
    dr_t avatar :-|
    dr_t

    Мда, време е за нови проекти и инвестиции...

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "m17":

    Именно за бизнес средата си мисля и аз, а тя е така опорочена, че излизане от тези практики не виждам...
    И продължавайки по темата за санирането пак опираме до "усвояването" на едни европари от едни конкретни фирми, които срещу тях продават нискокачествен продукт, защото печалбата не е само тяхна и трябва да се делка.
    И друго: за да кандидатства по програмата един блок, собствениците трябва да регистрират дружество. Да не са етажна собственост, т.е. кооперация, а ООД и всеки да е съдружник с дял, отговарящ на идеалните части по нотариален акт. Това от своя страна ги поставя в други отношения с Топлофикация, ЧЕЗ и Софийска вода, където индивидуалните партиди се премахват и се открива една - на ООД-то.
    Касиерът събира парите от съседите си и плаща фактурата. Ако Гошо не плати - останалите плащат вместо него...

    Това е част от цената да ти "санират" панелите. Разбира се, плащаш и дограмите и стъклопакетите - най-евтините на пазара - по цени каквито ти кажат и не можеш да имаш претенции.

    Що се отнася до класацията на правителствата, имам лошото усещане, че по пакости кабинетът Борисов-2 може да грабне приза: пари в държавата няма, производство - също; с външни заеми пенсии не могат да се изплащат дълго. Валутният борд е стабилен като КТБ през лятото...

  • 7
    western_ avatar :-|
    western_

    До коментар [#1] от "D-r D":

    бъркаш ролята на държавата с тази на гражданите. Не държавата е тази, която е отговорна да произвежда българско зеле и картофи. Проблемът е в гражданите и липсата на инициатива. Всеки чака на готово и се жалва от държавата. И къде е драмата с полските картофи и френския лук? Щом успяват да произвеждат по-ефективно и съответно по-евтино значи заслужават продукта им да се радва на успех на много пазари. Ако имаше ефективно производство на електроника (примерно) мислиш ли, че някой във Франция щеше да крещи: писна ми от тези евтини български компютри?? Светът се глобализира и е нормално да се внасят продукти, които някъде другаде се произвеждат по-ефективно. Големият проблем е че са много малко продуктите, които се произвеждат в България и са конкурентоспособни на чужди пазари (защото вътрешния е прекалено малък и никой не произвежда каквото и да е само с идеята за вътрешни продажби)

  • 8
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#6] от "D-r D":

    Съмнява ме санирането на ЧАСТНИТЕ имоти да бъде насилствено. Като не ви харесват фирмите, стъклопакетите и т.н. просто не участвайте - седете си в разбитата панелка и псувайте телевизора.

  • 9
    simo87 avatar :-|
    simo87

    До коментар [#6] от "D-r D":

    В момента Топлофикациите доставят топлинна енергия до абонатната, а от там топлинните счетоводители я преразпределят на абонатите и отново чрез преразпределението съвестните платци плащат кражбите на "отворените" съседи, хитреците.

    А етажната собственост и по стария и по новия режим не е кооперация, а особена форма на собственост.
    А за да се случи "санирането" с бюджетни и средства от ЕС ще се създават сдружения по смисъла на ЗУЕС, които не са нито кооперации, нито търговци, нито ООД, а просто особено юридическо лице.

  • 10
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Четенето с разбиране май не ни е силна страна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход