3613 човека, потърсили закрила от България, но заминали да търсят по-добър живот в Европа, може би ги очаква връщане тук.
Това стана ясно от съобщение на Министерския съвет от понеделник (5 януари), след среща между вицепремиера Меглена Кунева и министрите на отбраната, вътрешните работи, регионалното развитие и земеделието, на която беше обсъден план за действие за охрана на границите и за справянето с бежанския натиск.
През изминалата 2014 г. България е получила 7851 запитвания по т.нар. Дъблински регламент на Европейския парламент от над 20 страни в ЕС. 6873 са били за приемане обратно на потърсили убежище в нашата страна хора. В 3613 от случаите, България е отговорила положително.
Това обаче не означава, че всички тези хора непременно ще бъдат върнати тук. Въпреки големият брой запитвания, през миналата година едва 180 души са били приети обратно в България. Често мярката не се изпълнява от самите "запитващи" държави по законови, бюрократични и политически причини, както вече сме ви разказвали в "Капитал".
За кого се отнася Дъблинският регламент
Дъблинският регламент на ЕС засяга тези хора, които са поискали убежище в една страна, а после са се преселили в друга. Той определя коя страна е компетентна да разгледа молбата им за закрила.
Адвокат Валерия Иларева, която е основател и главен адвокат във Фондация за достъп до права - ФАР, разяснява в кои случаи регламентът предвижда приемане обратно на човек, търсещ закрила. Дава хипотетичен пример с Германия, която приютява повече бежанци и търсещи убежище от всяка друга страна в ЕС.
В първия казус, предвиден от регламента, ако чужденец е регистриран в България, има образувано производство, но докато чака решение, подава молба за закрила в Германия. Германия може да пита България: "Ще вземете ли този човек обратно". Във втория случай чужденецът, поискал убежище от България, оттегля молбата си, докато чака отговор, и след това подава друга в Германия. Германия пак може да отправи запитване към България дали би приела този човек обратно. В третия случай - ако чужденецът е подал молба за убежище в България, но е получил отказ, Германия пак може да попита България дали не би го приела.
Подлежат ли на връщане бежанци, които вече са получили статут в България
Т.е. на практика няколко хиляди души могат да бъдат върнати към страната ни. Дали това ще ги спре да тръгнат отново на Запад, е друг въпрос.
3613 човека, потърсили закрила от България, но заминали да търсят по-добър живот в Европа, може би ги очаква връщане тук.
Това стана ясно от съобщение на Министерския съвет от понеделник (5 януари), след среща между вицепремиера Меглена Кунева и министрите на отбраната, вътрешните работи, регионалното развитие и земеделието, на която беше обсъден план за действие за охрана на границите и за справянето с бежанския натиск.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
4 коментара
Основният въпрос трябва да бъде е дали и с какви механизми разполага България с интегрирането на тези хора?
Основния въпрос е: защо трябва да бъдат допускани изобщо тука, и как можем да се отървем от тези, които са допуснати, то е ясно, че мюсулманин не може да бъде интегриран в християнско общество, по простата причина, че той не иска да се интегрира, смятайки се за носител на по висша вяра.
Защо изобщо им даваме убежище и статут на бежанци, при положение, че идват на наша територия от Турция?
До коментар [#2] от "jivko_boev":
Има случаи, в които няма избор. Така и така се мразят с турците, нищо чудно да предпочетат християните за компания.