Може ли и как Европа да ни връща бежанци

3613 човека, потърсили закрила от България, но заминали да търсят по-добър живот в Европа, може би ги очаква връщане тук.

Това стана ясно от съобщение на Министерския съвет от понеделник (5 януари), след среща между вицепремиера Меглена Кунева и министрите на отбраната, вътрешните работи, регионалното развитие и земеделието, на която беше обсъден план за действие за охрана на границите и за справянето с бежанския натиск.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

През изминалата 2014 г. България е получила 7851 запитвания по т.нар. Дъблински регламент на Европейския парламент от над 20 страни в ЕС. 6873 са били за приемане обратно на потърсили убежище в нашата страна хора. В 3613 от случаите, България е отговорила положително.

Това обаче не означава, че всички тези хора непременно ще бъдат върнати тук. Въпреки големият брой запитвания, през миналата година едва 180 души са били приети обратно в България. Често мярката не се изпълнява от самите "запитващи" държави по законови, бюрократични и политически причини, както вече сме ви разказвали в "Капитал".

За кого се отнася Дъблинският регламент



Дъблинският регламент на ЕС засяга тези хора, които са поискали убежище в една страна, а после са се преселили в друга. Той определя коя страна е компетентна да разгледа молбата им за закрила.

Адвокат Валерия Иларева, която е основател и главен адвокат във Фондация за достъп до права - ФАР, разяснява в кои случаи регламентът предвижда приемане обратно на човек, търсещ закрила. Дава хипотетичен пример с Германия, която приютява повече бежанци и търсещи убежище от всяка друга страна в ЕС.

В първия казус, предвиден от регламента, ако чужденец е регистриран в България, има образувано производство, но докато чака решение, подава молба за закрила в Германия. Германия може да пита България: "Ще вземете ли този човек обратно". Във втория случай чужденецът, поискал убежище от България, оттегля молбата си, докато чака отговор, и след това подава друга в Германия. Германия пак може да отправи запитване към България дали би приела този човек обратно. В третия случай - ако чужденецът е подал молба за убежище в България, но е получил отказ, Германия пак може да попита България дали не би го приела. 

Подлежат ли на връщане бежанци, които вече са получили статут в България

Важно е да направим уточнението, че Дъблинският регламент не важи за хора, които вече са получили хуманитарен или бежански статут в България и после са заминали за друга европейска страна. Те също могат да бъдат върнати, но по друг регламент.

Бежанският статут им дава право на свободно движение в Европа, но като туристи - тоест, не могат да останат в друга държава за повече от три месеца. Съответно ако искат да живеят там, трябва да имат правно основание за пребиваване. Например да са започнали да учат, да работят или ако искат да се съберат с други членове на семейството си, дава пример адв. Валерия Иларева. "Ако нямат правно основание, те стават пребиваващи без правно основание, наричат се нелегални имигранти и подлежат на връщане", обяснява тя. Адвокат Иларева добавя, че бежанците имат право да поискат закрила и в друга страна, но той обикновено им бива отказан, защото се приема, че България е т.нар. "трета сигурна държава". Тоест такава, в която чужденецът вече е пребивавал, няма заплаха за живота и свободата му или от връщане в страната му на произход, и в която ще бъде допуснат без проблем.

Адвокат Валерия Иларева разказва, че има редица случаи на бежанци, които водят дела в други държави против връщането си. Привеждат аргументи, че в България са нямали елементарни условия за живот, че тук липсва интеграционна програма и изпращането им обратно би нарушило човешките им права. Неправителствени организации като European Council on Refugees and Exiles също се обявяват против практиката за връщане на бежанци, уповавайки се на доклади на Human Rights Watch, които описват практики на унизително третиране на бежанци, най-вече по границите на отделни държави, включително България.

"Водят се индивидуални дела, но като цяло се приема, че България е демократична страна и спазва човешките права. В отделни случаи, в които хората са уязвими, защото имат тежки заболявания например, се е приемало, че България няма да е трета сигурна държава. Но те са по-скоро единици, отколкото правилото", отбелязва Валерия Иларева.

Пред "Дойче веле" говорителят на германското МВР Харолд Найманс също отбеляза, че нямат данни, които да възпират връщане на бежанци в България според Дъблинската конвенция. "Основание да не връщаме бихме имали например, ако сме установили, че в България се допускат систематически грешки в процедурата за даване на убежище. Но такава информация няма, така че към българското правителство се отправят обичайните искания за обратно приемане на бежанци", коментира той и уточнява, че специално Германия е отправила 2775 запитвания за сирийски граждани към България през изминалата година.

Т.е. на практика няколко хиляди души могат да бъдат върнати към страната ни. Дали това ще ги спре да тръгнат отново на Запад, е друг въпрос.