С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
51 6 яну 2015, 17:00, 11691 прочитания

На "война" срещу бежанците

Защо развръщането на армията по турската граница би било незаконно и опасно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Трагичният инцидент край с. Горно Ябълково, община Средец, при който камион с 15 полицейски служители се преобърна в дере и уби един от тях, провокира раждането на поредната екзотична и популистка идея за "справяне" с бежанския проблем по югоизточната граница на страната ни. Още в първия работен ден на новата година вътрешният министър Веселин Вучков обяви, че от началото на март военнослужещи от състава на българската армия трябва се включат в мащабната операция по пресичането на миграционния поток от съседна Турция. Според ръководителя на МВР военните не само трябва да подпомагат охраната на границата логистично, но и да участват в съвместни въоръжени патрули заедно с полицаите, разположени в момента по протежението на границата.

Съвсем закономерно, министерство на отбраната контрира, че подобни действия от страна на армията биха били незаконни. А след като днес предложението срещна отпор и от страна на президента Росен Плевнелиев, Веселин Вучков ултимативно заяви, че до края на следващата седмица просто ще изтегли 900-те полицаи, които ще се върнат по РПУ-тата си и "ще си работят това, за което са назначени".


Полицаите не могат, военните - не бива

От вътрешнополитическа гледна точка желанието на вътрешния министър да изтегли униформените служители е съвсем закономерно – броженията в редиците на полицаите по границата датират от самото начало на антибежанската акция. Условията, при които те са принудени да работят, са меко казано мизерни, а от началото на зимата вероятно вече са и тест за способностите им да оцеляват при минусови температури. Така трагедията с обръщането на полицейския камион е просто спусъкът, който може да отключи натрупания гняв на МВР-служителите.

Идеята на вътрешния министър да използва армията за охрана на границата и залавяне на бежанци обаче е не само екстравагантна, но и абсолютно противозакнонна. Още в чл. 9 на Конституцията е записано, че "Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост." Тоест задачата на армията е да се противопоставя на външно нападение или опит за насилствено откъсване на части от територията на държавата.



Законът за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) доуточнява при какви условия се използва войската и там никъде не е записано, че тя пази сухоземната граница. Дори нещо повече – там изрично е записано, че тя не го прави.

"Охраната на държавната граница на Република България се осъществява от съответните структури на Министерството на вътрешните работи", пише в чл. 130 на ЗОВС. За да изпълнява своите задължения по охрана на границата и вътрешни размирици, МВР разполага още от преди 1989 г. с т.нар. "вътрешни войски" и "гранични войски" които бяха преименувани през 1997 г. на "жандармерия" и "гранична полиция" (макар последната да няма много общо с предшественика си от соц-време).

Въоръжените сили имат отношение само към охраната на въздушното пространство (което в момента се пази от старите изтребители МиГ-29, за чиято подмяна настоящото правителство категорично отказва да даде пари), както и на териториалните ни води в Черно море. И за да няма място за фриволни тълкувания за какво може да се използва армията, в чл. 52 на ЗОВС е записано също така, че "на въоръжените сили в мирно време не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер."

Също така военнослужещите (с изключение на военната полиция) нямат полицейски функции и не могат да се използват за борба с нелегалната емиграция – т.е. нямат право да проверяват документите на заподозрени и при нужда да ги задържат, камо ли пък да използват срещу тях сила, помощни средства и не дай си боже, оръжие. Бойците от армията може да използват сила само срещу лица, които заплашват суверенитета, териториалната цялост на страната или пък правят това срещу съюзнически държави.

В мирно време въоръжените сили се занимават си "поддържане на готовност и оказване на хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в морските пространства на страната и извън нея". Т.е. могат да бъдат използвани за помощ при наводнения, или за спасяването на бедстващи имигранти, но не и във възпирането им да пресекат границата.

Може ли да се заобиколи закона

Ако правителството реши да чете Закона за отбраната и въоръжените сили както дявола – евангелието, то все пак би могло да намери някаква полулегална формула за изпращане на военни на границата. Член 57 на ЗОВС например гласи, че армията може да изпълнява и задачи по "оказване съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм", както и за "участие в охраната на стратегически обекти, на обекти и системи от критичната инфраструктура".

За целта правителството трябва да обяви цялата граница за стратегически обект или пък да провъзгласи всички незаконно пресичащи границата за потенциални трафиканти на оръжие и терористи. Това обаче биха били доста изнасилени юридически формулировки, които ще създадат опасен прецедент, позволяващ използване на армията на територията на страната в мирно време и срещу собствени граждани. Развръщането на армията в мирно време евентуално е възможно и при обявяване на извънредно положение в цялата държава или части от нея. Това обаче се случва "при възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза или във въоръжен конфликт" (чл. 122 от ЗОВС). За щастие към момента бежанската вълна трудно би могла да се изтълкува като подобна опасност.

Като се абстрахираме от юридическите аргументи, разполагането на войска по границата с Турция би бил много груб дипломатически сигнал спрямо югоизточната ни съседка, с която освен всичко друго членуваме в един и същ военно-политически пакт. Както отбеляза президентът Росен Плевнелиев, тя може да има изключително неприятен външнополитически ефект. В международните отношения подобно действие обикновено се тълкува или като агресивен жест и демонстрация на сила, или означава, че държавата, съсредоточаваща своите въоръжени сили, се опасява от въоръжено нападение. Някои вероятно биха извадили като контрааргумент разполагането на турската армия по границата със Сирия. Малката разлика в случая е, че там, само на няколкостотин метра отвъд граничната бразда, са разположени паравоенните формирования на т.нар. Ислямска държава.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вдигането на такса смет може да се отложи Вдигането на такса смет може да се отложи

Министерството на екологията търси варианти за намаление на отчисленията, които общините правят към РИОСВ

10 дек 2019, 468 прочитания

Вечерни новини: Газовата борса тръгна, допингът изхвърли Русия от всички спортове 1 Вечерни новини: Газовата борса тръгна, допингът изхвърли Русия от всички спортове

И още: ЕК разреши помощ от 3.2 млрд. евро за 7 държави за развитие на батериите за коли; президентите на Русия и Украйна започват разговори за решения на конфликта в Украйна

9 дек 2019, 2109 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Антимонополният регулатор отново настоява да се премахнат ограниченията за брой рецепти на аптека

КЗК препоръчва помощник-фармацевтите също да имат права при обработката на протоколи от НЗОК

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10