С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 6 яну 2015, 20:49, 4579 прочитания

Трябва реална конкуренция между НОИ и частните пенсионни фондове

Димитър Танев, "Движение България на гражданите"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Димитър Танев е сред учредителите на "Движение България на гражданите" (ДБГ), част от Реформаторския блок. По-голямата част от трудовия си стаж е прекарал в Министерството на образованието и науката. Там е заемал длъжността началник-отдел, директор на дирекция "Финанси", а от 2005 до 2009 г. е главен секретар. Ръководил е екипите за финансовата реформа в областта на образованието – промяна на модела на финансиране на висшите училища през 2001 г. известен като "парите следват студента", и промяна на финансиране на средното образование чрез въвеждане на делегираните бюджети.Зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси и член на социалната комисия към 43-тото Народно събрание.

"Движение България на гражданите" подготвя законодателни промени, свързани с пенсионната система. Какво включват те?
- На този етап обсъждането е в групата на ДБГ, тъй като парламентарната група на Реформаторския блок все още е във ваканция. Тази седмица ще се съберем и нашите идеи ще бъдат представени в група. Целта ни е да бъде създадена реална конкуренция между Националния осигурителен институт (НОИ) и фондовете, както и да се запазят партидите на хората независимо какъв избор на осигуряване направят. Приетите промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО) на практика не са реален избор и не предлагат реална конкуренция. Това е и причината да събудят толкова противоречия. Има възможност да прехвърлиш партиди от фондовете към НОИ, но не може в обратната посока. Това не е избор. Освен това имаме преминаване от спестовен модел и отделни партиди към разходопокривен модел, модел на харчене.

Тоест вие предлагате да се създаде капиталов стълб вътре в НОИ?
- Да. Това е идеята. Имаме уверението на финансовия министър Владислав Горанов, че промяната няма фискални цели. Тоест той не разчита на тези пари, за да увеличава пенсиите или да покрива разходи. Тези пари евентуално биха отишли в Сребърния фонд. Но дори да бъде създаден отделен фонд, важното е да бъде гарантирано, че тези пари няма да бъдат изхарчени.


Ще бъдат ли управлявани активно тези пари?
- Би трябвало.

Това означава, че държавният фонд ще работи по правилата на частните пенсионни фондове?
- Точно така. НОИ на практика и сега е пенсионен фонд. Въпросът е, че неговият модел не е капиталов, а разходопокривен. Каквото събере, го изразходва веднага за плащане на пeнсии. Нашето предложение е всички да работят по едни и същи правила. Това са правилата, по които работят частните фондове, за да има реална конкуренция. Нека НОИ да започне да инвестира, да рекламира, да показва добри резултати от инвестициите и така да привлича хората.
С приетите промени НОИ е с привилегии пред останалите фондове. Ако до една година осигуреният не избере къде да внася 5-те процента, те ще отидат в държавното осигуряване. Нашата идея е, ако не е направен избор в рамките на този срок, да се използва принципът на случайното разпределение, който се използва и в момента за първоначален избор на частен фонд. По този начин ще има реална конкуренция между всички пенсионни дружества на пазара, независимо дали са частни или държавни.

Но това означава необходимост от специалисти в тази област. НОИ разполага ли с такива?
- НОИ е един от най-големите работодатели в България. Има толкова много хора, че аз нямам опасения от гледна точка на капацитет. Въпросът е дали моделът, който ще изградим, ще е удачен за всички.



Смятате ли, че ще получите подкрепата на коалиционните партньори за вашите предложения?
- Другата седмица предложението ще бъде представено на групата, но и сега има индикации, че то се подкрепя. Тепърва започва дебатът и не мога да кажа дали ще получим подкрепа от ГЕРБ. Но смятаме, че трябва да се наложи темпо отсега, а не да сме изненадани на 31 март.

Очаквате ли тези промени да влязат в сила до края на март, какъвто срок беше даден при приемането на промените в КСО?
- Искаме с нашия законопроект да започнем дебата за пенсионната реформа. В момента се работи на парче. Ние считаме, че с този законопроект започваме активно работа, защото няма как на 31 март да се появи изневиделица гениалният законопроект. Трябва през целия период от 3 месеца да сме много активни от всички парламентарни групи. Да се води дебат, за да може в края на март да има ясна концепция. Трябва да може да си представим как ще работи пенсионната система след 15 - 20 години.

Освен тези промени какво друго трябва да се направи според вас, за да имаме една истинска пенсионна реформа, а не просто промени на модела, пък били те и значителни?
- Трябва да се решат два основни проблема – с ранното пенсиониране и с инвалидните пенсии. Те имат отражение в две посоки. От една страна, се получават допълнителни средства, а от друга, създава се предпоставка за ранно пенсиониране. В момента основната част от пенсионната система се крепи на солидарния модел. Той обаче може да бъде работещ през следващите години само ако хората от идващите поколения са повече от отиващите си. За съжаление в България не се очертава такава тенденция, както и в Европа като цяло. Продължителността на живота расте, а раждаемостта е много ниска. Това означава, че след 20 години работещите, които внасят осигуровки, може да са по-малко от пенсионерите, които получават средства от НОИ. Тогава сегашният модел няма да е работещ.

Обмисляте ли да разширите дела на частните фондове и евентуално през годините вноската в тях да се увеличава?
- На този етап по-скоро искаме да се фокусираме върху това да разберем кой ще е работещият модел. Трябва да се види дали ще започнат да се натрупват реални средства в НОИ. И дали НОИ все пак ще успее да участва на този пазар на конкурентен принцип. Също така трябва да се прецени и работата на частните фондове. Да се анализира доходността им и таксите, които взимат. Чухме сериозни критики в тези посоки. Имаме нужда от време, за да се направи цялостен анализ и чак тогава да се говори евентуално за по-високи вноски към частните фондове. Така че по-сериозните промени в пенсионния модел ще се случат след този анализ и след 31 март.

Не се ли притеснявате, че ако разрешите многократни трансфери от НОИ към фондовете и обратно, в един момент системата на общественото осигуряване може да се срине?
- Има основание да считаме, че би възникнал проблем, ако няма натрупване. Ако НОИ продължи да харчи внесените пари, въпреки че са в отделни партиди, няма да може да ги възстанови при поискване. Тогава ще се наложи да се плаща от бюджета. Ако обаче НОИ има задължение да спестява тези пари, да ги инвестира както всички останали, мисля, че няма причина да се притесняваме.

Като вариант за държавен капиталов фонд беше даден Учителският пенсионен фонд. Какво мислите за тази идея?
- Това е един работещ модел, но е за един малък сектор. Принципно може да се доразвие тази теза. Има положителни елементи, но е важен принципът на спестовност. В момента там се натрупват средства за ранно пенсиониране на служителите в образованието.

Как ще се справяте със специалните ведомства и ранното пенсиониране там?
- По тази тема ни чака много сериозен дебат. Чувам, че има някаква готовност от страна на силовите министерства да се започне поне с чиновниците, които не са на терен. Но аз нямам илюзия, че ще е лесно. Не може да отнемаш привилегии и придобивки, а хората да ръкопляскат. Ние го правим не толкова за нас, а за нашите деца. Това е система, която ще работи с годините напред.

Защо правителството даде този заден ход на пенсионната реформа? Замразена беше възрастта за пенсиониране.
- Тежко е да се правят реформите. Причината е, че резултатите се появяват след много години. В същото време обаче винаги има отлив на избиратели. Има политически щети във всички случаи, а цената се плаща веднага.

Отвъд пенсионната реформа. Какви други реформи ще предложите през тази година?
- Лично аз имам амбиция да предложим промени, свързани с административната реформа. Това може да подобри много рязко бизнес средата. Със сигурност това ще даде възможност на бизнеса и на хората да използват времето си за работа, а не да тичат по ведомствата. Мисля, че много неща могат да се направят. Определено тази година един от приоритетите е административната реформа - електронното правителство и електронните услуги. Хората да не чакат по опашки, услугите да се опростят, сроковете при работа с администрацията да се съкратят. За съжаление ведомствата са задължени да предоставят много услуги по електронен път, но реално се оказва, че гражданите и бизнесът не ги получават.

Защо се получи това разминаване между ГЕРБ и Реформаторския блок по отношение на измервателните уреди при акцизните стоки?
- По отношение на акцизните складове имаме внесен законопроект в тази посока. Искаме незабавно въвеждане на ефективен контрол. С ГЕРБ нямаме разминаване за това как трябва да се направи. Имаме разминаване за това колко бързо трябва да се направи. Тяхното предложение е, че трябва да има нотификация от Европейската комисия от гледна точка на стандартизация на уредите. Това отлага въвеждането, но дава сигурност, че няма да бъде натоварен бизнесът прекомерно. На нас ни се иска тези уреди да бъдат върнати бързо, за да има контрол. Защото през 2014 г. една от причините за актуализация на бюджета е именно неизпълнението на акцизите и ДДС от внос. Ако искаме тази бомба да я няма през 2105 г., трябва да затегнем контрола. Колегите от ГЕРБ са на мнение, че не трябва да се бърза, за да не съсипваме бизнеса. Надявам се да стигнем до работещо решение.

Защо има такива разминавания във вижданията ви с вашите коалиционни партньори от ГЕРБ?
- Ние в Реформаторския блок сме свикнали да обсъждаме всичко, консултираме се петте партии по всички въпроси и накрая взимаме някакво решение. ГЕРБ тепърва трябва да изграждат коалиционна култура. Имахме различия по отношение на данък лихва, например. Ние застанахме твърдо против увеличаване на данъци и в крайна сметка беше прието ставката да остане 8%, а не 10% както те искаха. Имаше предложения отнемането на лиценза на КТБ да бъде отложено, но и там ние успяхме да наложим позицията си, че единственият ефект ще бъде още прихващания. Ние ще градим коалиционна култура в движение и се надявам все повече такива важни решения да се взимат с консенсус.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка

Ведомството обявява поръчка за 260 хил.лв., като събира оферти само за 11 дни, без да мотивира бързата процедура

25 авг 2019, 595 прочитания

Край на дарителските сметки за операции в чужбина 3 Край на дарителските сметки за операции в чужбина

Деца и възрастни ще могат да се лекуват навсякъде по света със средства от НЗОК

24 авг 2019, 3345 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Правителството върна стария шеф на Агенцията за бежанците

Никола Казаков ръководеше агенцията през ключовия период от 2010 до 2013 г.

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

Пробуждането на къмпингите

Четири нови къмпинга се изграждат в Южна България

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците