Твърде вероятно е самият Бареков да си е давал сметка, че дните му на българската политическа сцена са преброени. Факт е, че той предпочете далеч по-сигурното място на евродепутат пред несигурността на българския парламент.

След като загуби финансовия си гръб в лицето на Цветан Василев Бареков се ориентира към опонента му Делян Пеевски. За тази трансформация пръв намекна дясната ръка на Бареков Ангел Славчев, след като малко преди парламентарните избори изненадващо напусна партията. "Николай Бареков не е истинският лидер на ББЦ. Той се оказа просто една марионетка, задействана и ръководена всекидневно от депутата от ДПС  Делян Пеевски", заяви тогава Славчев. Със същия аргумент, макар и изказан неофициално, ВМРО на Красимир Каракачанов, с когото партията на Бареков се яви на изборите за ЕП и спечели две евродепутатски места, напусна коалицията пак малко преди вота за Народно събрание. След като партията му влезе в парламента обаче, бившият телевизионен водещ започна хаотично и в различни посоки да предлага услугите си. Първо се предложи за коалиционен партньор на ГЕРБ, но Бойко Борисов отхвърли офертата му. След това застана на позицията, че парламентарната група на БДЦ трябва да бъде безкомпромисна опозиция на управляващите и се видя в ролята на обединител на десните партии, но без ГЕРБ.

Изстрелите напосоки на Бареков обаче влязоха в противоречие с другата основна партия в коалицията – ЛИДЕР, зад която стои бизнесменът Христо Ковачки, и по-специално с бизнес интересите му и политиката да бъде в добри отношения с този, който е на власт. "Разпадането на "партията на Бареков" показва, че става дума за образувание, което нито е партия, нито е на Бареков. То поникна като инженерен проект на тандема Василев - Пеевски, после остана в ексклузивна собственост на Василев. При злощастното развитие на съдбата на втория ББЦ осиротя и към нея се прикачиха различни други опортюнистични политически предприемачи, като последният, изглежда, стана Христо Ковачки. Докато журналистът Бареков служеше за "лице" на проекта, реалната идентичност се определяше от приносителите на акциите: Пеевски, Василев, Ковачки. Така се стигна до привидния парадокс Бареков да напусне собствената си партия, която така или иначе не бе негова", казва политологът Даниел Смилов.

По стъпките на Яне

На практика Бареков повтори траекторията на Яне Янев. Неговата РЗС беше замислена някъде из коридорите на ДАНС и "Позитано" 20 с надеждата, след като влезе в парламента, формацията да играе ролята на патерица на тогавашните коалиционни партньори БСП и ДПС. За целта Янев получи легендата на "борец срещу корупцията", а прокуратурата и ДАНС го захранваха с папки, обикновено срещу неудобните на тогавашната тройна коалиция, които той официално им връщаше, а те пък официално получаваха алиби да атакуват опонентите на властта.

Звездата на  Бареков изгря на политическия небосклон в навечерието на парламентарните избори през 2013 г., когато в деня за размисъл предизвика скандала с надпечатаните бюлетини в печатницата в Костинброд. Акцията на тогавашния изпълнителен директор на ТВ7 беше насочена срещу ГЕРБ и в полза на БСП и ДПС. Впоследствие с финансовата подкрепа на тогавашния мажоритарен собственик на вече затворената КТБ Цветан Василев и телевизията, зад която стоеше – ТВ7, стартира проекта "ББЦ".

Както при Яне Янев, така и при Бареков с просто око се виждаше големият финансов ресурс, който стоеше зад тях. По време на предизборни кампании Янев окупираше повечето билбордове из страната и не слизаше от екран от различни политически предавания. Изливането на средства при Бареков пък се изразяваше в обиколки из страната с разточителни шоу концерти. Както и в ромските квартали, откъдето формацията на бившия телевизионен водещ получи значителен брой гласове.

Проблемът за създателите или ползвателите на инженерните проекти е, че лидерите им, около които те се създават, обикновено се еманципират от идеолозите си в търсене на нови благодетели. Веднага след изборите през 2009 г. Янев тръгна след победителя ГЕРБ и против създателите си. Впоследствие премина в опозиция, но не след дълго се завърна отново в обятията на формацията на Борисов.

Смяна на опаковката

Само по себе си отстраняването на Бареков едва ли има някакво кой знае какво значение. Далеч по-интересно е обаче какво ще е политическото поведение на парламентарната група на БДЦ, която има 14 депутати. "Това сме го наблюдавали и преди в други адхок политически формации, в които е имало един лидер и нищо друго. След като изчезнаха основанията за съществуване, ББЦ отива в небитието. Партията е принудена да заживее като аморфно образувание, която най-вероятно ще потърси друго гравитационно поле и в случая това е ЛИДЕР", смята социологът Живко Георгиев. Депутати твърдят, че най-вероятно в края на февруари шестте формации ще се обединят официално в коалиционен блок под името БДЦ, като начело най-вероятно ще застане Светлин Танчев и така ще се явят на местните избори през есента. Не е изключено на по-късен етап те да се влеят в ЛИДЕР.

Според Даниел Смилов остатъците от партията на Бареков няма да играят съществена роля в парламента. Те могат да станат основа на дребни интриги, но за разлика от периода 2009-2013 г. днес ГЕРБ не може да управлява малцинствено с подкрепата на остатъци от други групи. Така че функцията им ще е да извършват дребни услуги на останалите, като потенциалните им патрони биха били ГЕРБ или ДПС, смята той. Точно такава беше ситуацията с гласуването на предложените от ГЕРБ промени в пенсионния модел в края на миналата година, срещу които гласуваха коалиционните партньори на формацията на Борисов от РБ, ПФ и АБВ. Те бяха прокарани с гласовете на ГЕРБ, ДПС и трима депутати от ЛИДЕР, които ги подкрепиха единствено да прикрият тематичната коалиция между формациите на Борисов и Лютви Местан.

В ролята на парламентарен резерв вижда депутатите на БДЦ и Живко Георгиев. "При добра политическа оферта не е проблем за една силна доминираща партия да ги спечели като поддръжници при необходимост и от тази гледна точка те са стратегически резерв. В същото време могат да решат, че тяхната по-стабилна политическа участ е, ако изберат силна опозиционност", казва Георгиев. И обяснява, че подобен тип формации обикновено придобиват някаква значимост в моменти на парламентарни кризи, когато се решава оцелява ли мнозинството, като се преформатира, или пък се тръгва към избори.

*kaputt - (от немски) разбит, счупен, дефектен